Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,……..2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Р. СТЕФАНОВА
като
разгледа т. дело № 2725 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на С.НА К.,
автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за
колективно управление на авторски права „М.“, рег. по
ф.д. № 18208/1992 година на СГС, Булстат ********, с адрес : гр. София, ул. „*********,
представлявано от И.Д.-изпълнителен директор, чрез АД „А., В., Д. и Н.“, с
адрес: гр. София, ул. „Г. *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове
срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А.И.Д., с правно
основание чл.95, вр. чл.95в, ал.1, ЗАПСП, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати за всяко едно
нарушение по 500 лева – за музиката и за текста, свързан с музиката за всяко от
деветте музикални произведения, включени във филма „Ескобар-Изгубеният
рай“, представляващо обезщетение за причинените вреди /пропуснати ползи от
възнаграждения/, поради нарушаване правата на авторите на музиката и текста на
тези произведения–членове на сродни на ищеца дружества за колективно управление
на права, представлявани на територията на Република България от М., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане.
Твърди се, че ищецът в качеството си на сдружение по
ЗЮЛНЦ за колективно управление на авторски права по чл.40 ЗАПСП е вписан в
регистъра на Министерство на културата под №1/13,01.1994 година и
пререгистриран със заповед на Министъра на културата.
Излага, че ответното дружество притежава регистрация
за разпространение чрез кабел и сателит на програма с търговско наименование „Виваком Ареана“. Поддържа, че на
01.08.2018 година като част от програмата на „Виваком
Ареана“ публично е използван филма „Ескобар-Изгубеният рай“ и включените в него девет песни: 1.
Пате лого (“Pathe Logo”) с автор на музиката и текста Стефан Грациано(Graziano
Stephen) член на
американското дружество Би Ем Ай (BMI); 2. Ампарито (“Amparito”) с автор
на музиката и текста Очоа Кампо (Campo Ochoa) член на колумбийското дружество САЙКО (SAYCO); 3. Ел 17 а Сан Лазаро (“El 17 a San Lazaro”) с автор на музиката Тереро Родригез
(Dominguez Terrero)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE) и Замора Гонзалес (Gonzalez Zamora)–член на испанското дружество СГАЕ
(SGAE) и автори на
текста към същата музика Тереро Родригез
(Dominguez Terrero)–член на
испанското дружество СГАЕ (SGAE) и Замора Гонзалес (Gonzalez Zamora)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE); 4. Се фуе ми амор (“Se fue mi amor”) с автор на музиката и текста Райес Лопез (Reyes Lopez)-член на
американското дружество АСКАП (ASCAP); 5. Кумбиа Коломбиана
Ф (“Cumbia Colombiana F”) с автор на музиката и текста Габриел
Монтес (Gabriel Montes)–член на германското дружество ГЕМА (GEMA); 6. Хепи бъртдей ту ю (Happy Birthday to you) с автор на музиката и текста М.Х.-член на американското дружество ASCAP; 7.Дио коме ти амо
(”Dio come ti amo”) с автор на музиката и текста Доменико Модуньо (Modugno
Domenico)-член на
италианското дружество СИАЕ (SIAE); 8. Парадайз
Лост (“Paradise lost Score”) с автор на музиката и текста Фреди Шайн Фийлд (Freddy Sheinfeld)
–член на америкнското дружество АСКАП (ASCAP); 9. Даун
ат да найтклаб (“Down at
the nightclub”) с автор на
музиката и текста Робърт Йелинек (Jelinek Robert)-член на шведското дружество СТИМ (STIM).
Сочи, че по смисъла на чл.18, ал.2, т.5, предл. първо ЗАПСП посредством излъчването на филма
ответникът е използвал публично изброените по-горе музикални произведения, без
да има отстъпени права. Твърди, че в резултат на това ответникът е причинил
вреди под формата на пропуснати ползи на посочените композитори и автори на
текст и музика, които ищецът представлява на територията на Р. България.
Поддържа, че по силата на договори за двустранно представителство между М. и
организациите за управление на авторски права, в които членуват тези композитори
и автори и на осн. чл. 94с ЗАПСП вр.
§ 24 ПРЗ на ЗИД на ЗАПСП(ДВ. Бр. 27/28.03.2018г.) М. представлява
членовете на същите организации за управление на авторски права, респ.
посочените в исковата молба композитори и автори на песни и е оправомощен да отстъпва авторските им права за използване
на техните произведения.
Твърди, че ответното дружество няма
отстъпени права за излъчване на посочените 9 музикални произведения, включени
във филма „Ескобар-Изгубеният рай“, предаван като
част от програмата на ответника на 01.08.2018 година. Сочи, че ищецът уведомил
СЕМ за констатираната липса на уредени права на ответника по отношение на процесните песни към филма „Ескобар-Изгубеният
рай“.
Моли, ответникът да бъде осъден да
заплати дължимото обезщетение върху всяко от изброените в исковата молба музикални
произведения, за претърпени вреди поради нарушаване правата на авторите на
музиката и текста им, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба /21.12.2018 година/ до окончателното
заплащане.
С допълнителна молба вх. № 72368/03.06.2019 година
/л.283, том I/, относно размера на претенцията си ищецът
уточнява, че претендира осъждане на ответника да заплати вреди в минимално
предвидения от ЗАПСП размер от 500 лв. за всяко музикално произведение и 500
лв. за текст свързан с него или общо 1 000 лв. за всяко от деветте заглавия,
включени във филма „Ескобар-Изгубеният рай“.
Претендира разноски. Представя доказателства, прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва
допустимостта и основателността на претенцията. Счита, че ищецът не е активно
легитимиран да предяви настоящите искове, тъй като не е доказал своята
представителна власт съгласно чл. 94с ЗАПСП. Излага, че предявяването на чужди
права е допустимо по изключение, при наличие на предпоставките по чл. 94с ЗАПСП, които ищецът не е установил. Счита, че
М. не е
ангажирало доказателства относно лицата, автори на музикалните произведения,
техните членствени правоотношения с посочените от
ищеца чуждестранни организации за колективно управление на права, условията и
срока на управление на тези права. Поддържа, че ищецът не сочи доказателства в
подкрепа на твърденията си, че филмът „Ескобар-Изгубеният
рай“ е излъчен на 01.08.2018 година в часовия диапазон 20:00-22:00 часа в
телевизионната програма на „Виваком Арена“. Счита за
необосновано и недоказано ищцовото твърдението, че е
използвал публично посочените музикални произведения, посредством предаването
им по кабел като част от процесния филм. Същевременно
излага, че филмът е законно представен за излъчване в телевизионната му
програма с всички уредени лицензионни, авторски и сродни права, вкл. на
музикалните произведения част от него. Оспорва да е разпространявал деветте музикални
произведения без предварително отстъпени авторски права. Сочи, че правата за
излъчване на филма са му отстъпени по силата на сключен с „Е.Д.М.“ ЕООД рамков
лицензионен договор № 40246/01.08.2016 година, съгласно който доставчикът „Е.Д.М.“
ЕООД е задължен да предостави на ответника аудио-визуални произведения в т.ч.
филма „Ескобар-Изгубеният рай“, с уредени авторски и
сродни права за територията на Р. България. Твърди, че от своя страна
доставчикът имал сключен договор с дистрибуторска компания /Content Media Corporation Limited, London UK/, който урежда правата върху отстъпените за
разпространение от доставчика филмови заглавия на територията на РБ, сред които
и това на филм „Ескобар-Изгубеният рай“.
Оспорва да е извършил нарушение на разпоредбите на
ЗАПСП. Поддържа, че в случая музикалните произведения са част от филм, като
договорите за лицензиране уреждат музикалните права в цялост за конкретния
филм, а не поотделно за всяко произведение. Твърди, че при производството на
дадено филмово заглавие музикалните права за включените във филма музикални
произведения се преотстъпват ексклузивно на продуцента на филмовата продукция,
с оглед избягването на двойно остойностяване и заплащане на едни и същи
музикални права от дружествата по веригата от продуцент до организация,
излъчваща филмовото заглавие. Твърди че нормата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП има
характер на презумпция за отстъпване на изключителни права върху произведението
и начините на ползването му, посочени в чл. 18, ал.2 ЗАПСП.
Оспорва за ищеца да са настъпили вреди под формата на
пропуснати ползи, още повече в посочения от него размер. Изрично се сочи, че
музикалното произведение, записано под първи номер в исковата молба не съдържа
текст, противно на твърденията в исковата молба, съгласно които ищецът
претендира обезщетение в размер на 500 лева за излъчване на текста на
произведението.
Представя доказателства, претендира разноски.
По делото е постъпила молба от „Е.Д.М.“ ЕООД за
конституирането му по делото като трето лице-помагач на страната на ответника,
по изложени в молбата съображения.
В даденият им срок ищецът и ответникът изразяват
писмено становище по молбата на третото лице „Е.Д.М.“ ЕООД. Ищецът намира
искането за неоснователно, а ответникът моли да бъде уважено.
С Определение от 04.06.2019г. /л.297, том I/ и във вр. с молба вх. № 48376/09.04.2019г. /л.277, том I/ съдът е конституирал „Е.Д.М.“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ответника.
В дадения му срок „Е.Д.М.“ ЕООД взема
становище по исковата молба и отговора. Оспорва исковете като недопустими,
неоснователни и недоказани. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи, че
авторските права върху музиката и текста на деветте песни са му възложени за
управление, да докаже наличието на сключени договори със сродни чуждестранни
организации, правосубектността на тези чуждестранните
организации, реалното съществуване на сочените за автори лица, както и
членството им в тези организации. Оспорва посочените в исковата молба лица да
са автори на музикалните произведения и да са членове на чуждестранните
организации за колективно управление на права. Излага, че ищецът не е
идентифицирал лицата сочени за автори, тъй като ги е посочил само с две имена,
без гражданство и дата на раждане. Поддържа, че ответникът разполагал
предварително с отстъпени права да разпространява процесните
музикални произведения. Сочи, че по силата на договор № 4897/06.07.2017 година,
дистрибуторската компания “Content Media
International Corporation limited”
(със сегашно наименование “Kew Media Corporation International Limired)
London UK отстъпила на „Е.Д.М.“ ЕООД правото да
разпространява филма „Ескобар-Изгубеният рай“. От
своя страна с договор №40246/01.08.2016 година „Е.Д.М.“ ЕООД се задължило и
предоставяло на ответника филми, които да бъдат излъчвани по канал „Виваком Арена“, вкл. процесния.
Счита, че с договорите за лицензионни права се урежда и разпространението на
музикалните произведения включени във филма, като част от тези лицензионни
права. Твърди, че договорите за лицензиране уреждат музикалните права в тяхната
цялост за конкретния филм, а не поотделно за всяка песен включена във филма. Оспорва
при излъчването на музикалните произведения за авторите на музиката и текста им
да са настъпили вреди, доколкото тези произведения са част от филма и нямат
собствено значение. Счита, че по отношение на дадено филмово заглавие,
музикалните права за включените в него произведения се преотстъпват ексклузивно
на продуцента на филмовата продукция.
Моли ако съдът уважи като основателни
исковите претенции, да приеме, че те не са доказани по размер. Поддържа, че
ищецът не е доказал размера на претърпените имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи.
Излага, че предвид установената липса на
текст и пеене в песните под № 1,3,7 и 10 в исковата молба, е неоснователен и
недоказан иска за присъждане на сумата от 500 лева за всеки текст от тези
музикални произведения.
По делото са приети СТЕ, допълнителни
СТЕ, разпитан е свидетел, постъпили са писмени защити.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото удостоверения №
11/19.01.1994 година, изх. № 62-00-0152/27.10.2011 година и № У062/5.09.2014
година, издадени от Министерство на културата и служебно извършена справка в общодостъпния
на интернет страницата на Министерството на културата публичен регистър на
лицата, получили регистрация за колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, се установява, че М. има качеството на организация за колективно
управление на авторски права на композитори и
автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели.
Ищецът е регистриран от 13.01.1994
година по реда на чл. 40б, ал.1 ЗАПСП в регистъра на организациите за
колективно управление на авторски права за следните начини на използване и
обекти на закрила: възпроизвеждане на музикални и литературни произведения свързани
с музиката; разпространение на записи, съдържащи произведенията; публично
изпълнение на произведенията; излъчване на произведенията по безжичен път;
предаване и препредаване на произведенията по кабел или друга електронна
съобщителна мрежа; предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на
неограничен брой лица до произведенията по начин, позволяващ достъпът да бъде
осъществен от място и време, индивидуално избрани от всеки; преработка на
музикални произведения и синхронизирането им с други такива; разпределение на
компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на
произведения от физически лица за лично ползване; за внос и износ в трети
държави на екземпляри от произведенията в търговско количество.
М. е страна по сключени двустранни
договори за взаимно представителство със следните сродни чуждестранни организации
за колективно управление на права, включени и във воденият от министъра на
културата публичен регистър по чл. 94г ЗАПСП: BMI-действаща на
територията на САЩ, Пуерто Рико и Република България; SAYCO-действаща на територията на Колумбия и Република България; SGAE- действаща на територията на
Испания и Република България; ASCAP-действаща
на територията на САЩ и Пуерто Рико, вкл. Американски Вирджински острови; GEMA-действаща на територията на
Германия и Република България; SIAE-действаща
на територията на Италия, Ватикана, Сан Марино и Република България; STIM-действаща на територията на Швеция
и Република България.
От представените към исковата молба
договори се установява, че със сключеният на 03.01.1994 г. между ищецът и БМИ
/BMI/ договор на М. е предоставено правото върху излъчване и публично изпълнение
на произведения на BMI /л.27, том I/. Към договора са представени
споразумения за продължаване на срока му.
Със споразумението за взаимно
представителство от 01.01.2010 година сключено между М. и Асоциацията на авторите и
композиторите в Колумбия /SAYCO/, на ищеца са предоставени неизключителни права
за територията на Р. България да дава необходима оторизация
за всички обществени и публични изпълнения от репертоара на SAYCO, вкл. да получава
суми като компенсация или щета за неоторизирано изпълнение на въпросните
работи/л.49, том I/.
С договор за взаимно представителство от
01.06.1994 година сключено между М. и Испанското
дружество на авторите и издателите /SGAE/ на ищеца е предоставено
изключителното право на територията на България да дава разрешение за всички
публични изпълнения на музикални произведения с текст или не, които представляват
закриляни субекти и чиито авторски и сродни права са или ще бъдат отстъпени,
поверени или прехвърлени на SGAE /л.61, том I /.
С договор от 01.08.1993 година, сключен
между ищеца и Американското
дружество на композиторите, авторите и издателите /ASCAP/ се установява, че на М.
е предоставено неизключително правото да лицензира публично изпълнение на
музикални произведения на територията на Република България /л. 69, том I /. Към договора са
представени споразумения за продължаване на срока му.
С договор за взаимно представителство от
01.08.1993 година сключено между М. и Германското
дружество на композиторите и авторите на права при публично изпълнение и
механичен запис /GEMA/ на ищеца е предоставено изключителното право на
територията на България да дава необходимите разрешения за всички публични
изпълнения на музикални произведения с или без текст, които са обект на
закрила, с предмет авторски права и които съществуват или в бъдеще ще възникнат
като част от репертоара на GEMA /л.105 гръб, том I/.
С подписаното съгласие от 01.08.1993
година между М. и Италианското дружество за авторски права /SIAE/ на ищеца е
предоставено изключителното право на територията на България да дава разрешение
за всички публични изпълнения, със или без текст, които са обект на закрила на
авторски и сродните им права, които съществуват или ще възникнат като част от
репертоара на SIAE /л.119, том I/.
С договор за взаимно представителство от
01.01.1996 година
сключено
между М. и Шведското дружество STIM, на ищеца е
предоставено изключителното правото да дава разрешение за всички публични изпълнения,
на музикални произведения със или без текст, прехвърлени или поверени на СТИМ,
вкл. които ще бъдат отстъпени на последното дружество/л.133 гръб, том I/.
С Решение № РД-05-83/ 11.07.2017 година
на СЕМ/л.140-141/, ответникът е регистриран като доставчик на линейна медийна
услуга /телевизионен оператор/ за телевизионна програма с наименование „Виваком Арена“, който се разпространява чрез кабелни
електронни съобщителни и спътникови мрежи. В ТР при АВ „Б.Т.К.“ ЕАД е вписано с
предмет на дейност: изграждане, използване и поддържане на обществени далекосъобщителни
мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за
предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях, предоставяне на международни
обществени далекосъобщителни услуги, изграждане на частни мрежи, търговска,
инженерингова, маркетингова и производствена дейности по далекосъобщенията,
спедиторска дейност за собствени нужди, хотелиерство, ресторантьорство,
туристическа агентска дейност и допълнителни туристически услуги.
По делото се установява, че на
01.08.2018 година в часовия диапазон 20-22 часа в програмата на „Виваком Арена“ е излъчен филма „Ескобар-Изгубеният
рай“. Фактът на излъчването на филма в горепосочената програма, ден и часови
диапазон се установява от показанията на свидетеля С.Т./л.452 гръб и сл., том
II/, които съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото. Излъчването на филма се потвърждава и от съдържанието на предоставения
цифров носител от СЕМ.
Не се доказаха твърденията на третото
лице-помагач на страната на ответника, че сочените в исковата молба автори на музикални
произведения, звучащи във филма „Ескоба-Изгубеният
рай“ не са действителните автори на тези произведения, поради различното
изписване на имената им във финалните надписи и в исковата молба /л.398 гръб,
том II/. Посочените в исковата молба песни, са
възпроизведени в процесния филм, независимо че не са
изписани във финалните надписи на филма. Кои са изписаните във финалните
надписи песни се установява от заключението по ДСТЕ, изпълнено от ВЛ П./л.449, том II/, неоспорена от
страните и приета в о.с.з. 28.11.2019г./л.452, том II/. От
ДСТЕ се установява, че във финалните надписи не се съдържат песните „Пате Лого“
и „Парадайз Лост Скор“, описани в исковата молба. Музикалните произведения, съдържащи
се във филма „Ескобар-Изгубеният рай“ се установяват
от заключението по СТЕ, изпълнена от ВЛ Г., която съдът приема като обективна и
безпристрастна. ВЛ обстойно е мотивирало заключението си и е посочило, че във
филма „Ескобар-Изгубеният рай“ категорично са
включени и са прозвучали всички изброени в исковата молба песни, с посочените
техни автори. Наличието на несъществени разминавания в изписването на заглавие
или име на автор не променя този извод.
С отговора на първи въпрос от приетата в
о.с.з. на 26.09.2019 година СТЕ изпълнена от ВЛ П., неоспорена в тази част /л.344
и л. 400 гръб, том II/, се
потвърждава изводът, че изброените в исковата молба музикални произведения и
авторите им са същите като тези във филма „Ескобар-Изгубеният
рай“. Изписването на имената на авторите в различна поредност от фамилно име
към лично или обратно, посочването им с две место всичките им три или четири
имена, както и назоваване на автор с част от рождените му имена вместо с псевдоним
не променя личността на автора.
Със СТЕ,
изпълнена от ВЛ Л.Г. се установява,
че използваните във филма песни Пате лого (“Pathe logo”) Кумбиа Коломбиана Ф (“Cumbia Colombiana F”), „Даун ин да найтклаб“(“Down in the night
club”), Парадайз Лост
(“Paradise lost Score”) звучат като
инструментал без текст и пеене, а музикалните произведения Ампарито (“Amparito”), Сан Лазаро(“San Lazaro”), Се фуе ми
амор (“Se fue mi amor”), Кумбиа Коломбиана Ф (“Cumbia Colombiana
F”), Дио коме ти амо (”Dio
come ti amo”) и Парадайз Лост не
са използвани изцяло, използвано е част от времетраенето
им.
С отговора на първи въпрос по СТЕ /л.344, том II/ изпълнена от ВЛ П., неоспорена в тази
част /л. 400, том II/, се установява, че авторите на посочените в исковата
молба музикални произведения имат дял в изброените от ищеца ЧОУАП, които
управляват правата на тези автори в периода 11.08.2018г. – 21.12.2018г. Именно
с ЧОУАП, в които членуват авторите на музикалните произведения ищецът е сключил
двустранни договори за сътрудничество, по силата на които ги представлява на
територията на Република България.
С ДСТЕ, изпълнена от ВЛ П. /л.449, том II/ и неоспорена от страните /л.452, том II/ се
установява, че измежду посочените в исковата молба автори на песни, включени във
филма „Ескобар-Изгубеният рай“ има починали лица, вкл.
преди повече от 70 години – авторите на песента „Хепи
Бъртдей Ту Ю“.
Въз основа на направеното от ищеца
оспорването е открито производство по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване истинността на споразумението от 06.06.2017
година, сключено между „Е.Д.М.“, София и К.М.К.И.Л., респ. автентичността на
подписа, положен от представляващия дружеството „К.М.К.И.Л.“ Лондон, в
качеството му на лицензодател по посоченото
споразумение. За установяване автентичността на оспорения подпис ответникът е
представил документи /л.349 и сл., том II/,
носещи подписа на Д.Р.У.- копие на документ за самоличност , твърдейки че от
него може да се установи идентичността на положения подпис в споразумението.
При така ангажираните доказателства и
липса на други доказателствени искания, както и на
специални знания на съда, за да анализира двата подписа и да даде
експертно заключение за тяхната
идентичност, съдът приема че не е
доказана от ответника истинността на документа и следва да го изключи от
доказателствата по делото.
Ответникът е представил с молба от
25.09.2019 година и потвърждения за паричен превод за извършено плащане от
третото лице помагач към „К.М.К.И.Л.“ Лондон като доказателство, че договорът е
породил действие между страните.
За пълнота на изложението, дори и съдът
да приеме, че договорът е породил действие между страните, същият не установява
уредени авторски права върху музикалните произведения, включени в процесния филм,
доколкото лизингодателят няма качеството на продуцент,
а осъществява дистрибуция на телевизионни програми.
При така
установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно обективно
съединени осъдителни исковете с правна квалификация чл. 95 вр.
чл. 95в, ал.1, ЗАПСП.
Приложим се
явява ЗАПСП, доколкото с исковата молба се твърди, че посочените девет
чуждестранни музикални произведения са излъчени публично на територията на
страната като част от филм, излъчен в програмата на „Виваком
Арена“.
Предмет на исковете е ангажиране на
отговорността на ответното дружество за вредите, причинени в резултат на
извършено от него нарушение на притежавани от няколко физически лица авторски
права. Исковете не са предявени от носителите на субективните материални права,
чиято защита се търси, а от М. /ищец/, който предявява пред съда чужди
материални права.
Съдът приема, че в конкретния случай ищецът
има право да предяви чужди права, по следните съображения:
С приемане на чл. 95в ЗАПСП е въведено
правило, че за установяване легитимацията на организации за колективно
управление на права не е необходимо те да доказват поверените им индивидуални
права на управление и тези, предоставени им от сродни организации. В чл. 95в,
ал. 1 ЗАПСП е предвидено изрично, че право на иск по чл. 95 ЗАПСП имат освен
носителите на съответното авторско право, също така и лицата, на които те са
отстъпили изключително право за използване и други субекти, които не са
носители на защитените от закона права, които са организациите за колективно
управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите, като съгласно ал. 2 на същия член
последните могат да предявяват искове само за защита на тези права, които са им
поверени за управление, съответно за защита. В ЗАПСП е уредена процесуална
субституция, като с нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. посл.
ЗАПСП е дадено право на организациите за колективно управление на права /в
случая М./ да предявяват пред съда
искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на извършено
нарушение на авторски права, притежавани от лица, поверили управлението и
защитата на тези права на посочените организации.
Правото на иск по чл. 95 ЗАПСП на организациите
за колективно управление на права /ОКУП/ е предвидено и в нормата на чл. 94с,
ал. 2 ЗАПСП. В чл. 94с, ал. 1 ЗАПСП е посочено, че ОКУП има право да
представлява освен своите членове, също така и други организации за колективно
управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство
и техните членове пред всички правораздавателни органи при защитата на
поверените им за колективно управление права. Същевременно чл. 95в, ал. 2, изр.
2 ЗАПСП предвижда, че когато предявява искове по чл. 95 ЗАПСП организацията за
колективно управление на права не трябва да доказват индивидуални права на
управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на
права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. При тълкуване на
посочените норми се налага изводът, че организациите за колективно управление
на права, които са регистрирани като такива в Република България/каквато е М./,
могат да предявят пред съда както материалните права на своите членове, така и
материалните права на лица, които са членове на сродни чуждестранни организации
за колективно управление на права, с които те имат сключени договори за взаимно
представителство съгласно вписванията във водения от министъра на културата
регистър. В закона е посочено, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Гражданския
процесуален кодекс в тези случаи не се прилага.
При произнасяне по въпроса за
процесуалната легитимация на ищеца, следва да се съобрази и правилото на
действащия чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП,
които предвиждат, че Министерство на културата и ОКУАП следва да поддържат
регистър, съответно интернет страница, на които да са обявени сродните
чуждестранни организации, с които са сключени договори за взаимно
представителство със съответно посочване на категориите права, видовете
произведения и други обекти на закрила, както и начини на използване, а при договори
за взаимно представителство - и срока и територията, за които на организациите
са отстъпени права за колективно управление. Съдът приема, че законът урежда
процесуална субституция на ОКУАП при предявяване на иск за защита нарушаването
на индивидуални авторски права и поради факта, че ОКУАП подлежат на
регистрационен режим от Министерство на културата и извършват дейност в защита
на законово регламентирани права на голяма група субекти, с цел да бъде
санкционирано нарушението на защитените със ЗАПСП права чрез неправомерното им
засягане. В конкретния случай субституцията е процесуална суброгация,
тъй като носителите на засегнатото материално авторско право не е необходимо да
участват като страна в процеса. В конкретният случай ищецът М. е ангажирал
доказателства за наличие на регистрация като организация за колективно
управление на авторски права от Министерство на културата и наличието на
двустранни договори с ЧОУАП. На интернет страницата на Министерство на
културата е оповестен регистър на лицата, извършващи дейност по колективно
управление на права, в който фигурира М., съответно са оповестени сродните
организации, с които Сдружението има договори за взаимно представителство, вкл.
с всички посочени в исковата молба ЧОКУАП – BMI, SAYCO, SGAE, ASCAP, GEMA, SIAE
и STIM следователно, е процесуален субституент на
авторите, чиито права последните защитават и се явява активно процесуално -
правно легитимиран да заяви за защита от свое име нарушените им авторски права
по арг. на чл. 94с ЗАПСП /ДВ бр. 28/2018 г.
Предвид изложеното и поради факта, че
посочените в исковата молба ЧОКОАП са вписани в регистъра, воден от министъра
на културата по реда на чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, съдът приема, че М. е
легитимиран да предяви пред съда иск по чл. 95 ЗАПСП за защита на нарушените
авторски права върху песни, възпроизведени във филма „Ескобар-Изгубеният
рай“.
Както вече беше посочено по делото се
доказа, че сочените от ищеца за автори Стефан Грациано,
Очоа Кампо, Тереро Родригез, Замора Гонзалес, Райес Лопез, Габриел Монтес, М.Х., Доменико Модуньо, Фреди Шайн Фийлд и Робърт Йелинек са членове
на чуждестранните организации за колективно управление на права BMI, SAYCO, SGAE, ASCAP,
GEMA, SIAE, STIM. Установи се, че тези лица
действително са автори на посочените от ищеца музикални произведения, както и
че произведенията са обект на авторското право по смисъла на приложимия закон -
ЗАПСП.
От заключенията на вещите лица се
установи кои са музикалните произведения съдържащи се във филма „Ескобар-Изгубеният рай“, кои са авторите на тези
произведения, както и че в периода 11.08.2018г. – 21.12.2018г. именно
посочените от ищеца ЧОКУАП/чуждестранни организации за управление на авторски
права/ управляват правата на твърдените в исковата молба автори на музика и
текста на процесните музикални произведения, кои от
авторите са починали , както и че някои от процесните
музикални произведения звучат само като инструментал,
без текст и пеене.
Въз основа на събраните доказателства съдът
приема за доказани индивидуалните права на управление и защита, които тези
чуждестранни организации имат по отношение на част от авторите, а именно: 1.
Пате лого - права на управление и защита на автора на музиката; 2. Ампарито – права на
управление и защита на автора на музиката и текста; 3. Ел 17 а Сан Лазаро - права на управление и защита на автора на музиката
и текста; 4. Се фуе ми амор
- права на управление и защита на автора на музиката и текста; 5. Кумбиа Коломбиана Ф –права на
управление и защита на автора на музиката;
6.Дио коме ти амо - права за управление и защита на автора на музиката и
текста; 7. Парадайз Лост - права на управление и
защита на автора на музиката; 8. Даун ат да найтклаб - права на
управление и защита на автора на музиката.
За доказване основателността на
претенциите си, ищецът следва да докаже, че ответникът е използвал обект на
авторски и сродни права, без съгласие на носителите им, т.е. осъществено от
ответника нарушение на закриляни от ЗАПСП права.
По делото се установи, че ответникът в
качеството си на доставчик на линейна медийна услуга чрез кабелни електронни съобщителни и спътникови
мрежи на територията на Република България разпространява програма с
наименование „Виваком Арена“, по която на 01.08.2018
година в часовия диапазон 20:00 – 22:00 часа е излъчен филмът „Ескобар-Изгубеният рай“, с включените е него музикални
произведения .
Съдът приема, че за публичното излъчване
на музикалните произведения, обект на авторско право, включени във филма „Ескобар-Изгубеният
рай“, ответникът не е ангажирал
доказателства, че разполага с отстъпени
права.
Видно от разпоредбите на чл. 3, ал.1,
т.2 и т.4 ЗАПСП музикалните произведения и филмите са обект на авторското
право. От нормите на чл. 18, ал.2,т.4, т.5 и . чл. 15, ал.1, т.5 ЗАПСП се
налага извода, че авторите на музикалните произведения включени във филм /друго
произведение обект на авторското право/ не загубват своето авторско право върху
тези музикални произведения. Доколкото музикалните произведения и филма
представляват различни обекти на авторското право, носителите на авторски права
върху филма не придобиват авторски права върху инкорпорираните в този филм
музикални произведения. В конкретния случай ответникът е излъчил филма, в който
музикалните произведения са включени, като не е налице самостоятелно използване
на тези музикални произведения.В действителност, както са посочили ответника и
третото лице-помагач на страната на ответника, правото на вторично използване
на включените във един филм музикални произведения може да се отстъпи от продуцента,
без да е необходимо разрешение от носителите на авторски права на музикалните
произведения. При наличието на писмен договор между носителите на авторски
права и продуцента, с които, ако не е уговорено друго, се смята, че авторите
предоставят на продуцента за страната и за чужбина изключителното право да
разпространява филма, ведно със съдържащите се в него музикалните произведения
и да отстъпва права на трети лица. По делото не е представен договор между
авторите на процесните музикални произведения и
продуцента на филма „Ескобар-Изгубеният рай“. Приложен
е договор между дистрибуторска компания, регистрирана в Лондон и „Е.Д.М.“ ЕООД, оспорен от ищеца и
рамков лицензионен договор между
последното дружество и БТК ЕАД, респ. не се установява веригата на предоставяне
на права, върху включените във филма музикални произведения. Предмет на оспореното
споразумение от 06.06.2017 година са правото на лицензополучателя да ползва лицензираните езикови версии на
продукта /филма Ексобар т.37/на територията на
България, като е посочено в края на договора, че страните възнамеряват да
сключат подробен договор за лиценз на продукта в съответствие с настоящите
стандартни условия на лицензодателя, както и други
обичайни за този вид сделка, които при изпълнение ще заменят това споразумение.
Преотстъпването на лиценз на предоставените права става след предварително
одобрение от лицензодателя, за каквото липсват данни.
Като
е излъчил публично на 01.08.2018 година в програмата на „Виваком
Арена“ филма „Ескобар-Изгубеният рай“ и съдържащите
се в него музикални произведения, без да докаже , че притежава отстъпени права
за разпространение и използване на музикалните произведения в него, ответникът
е осъществил нарушение на авторските права на авторите на музиката и текста към
нея.
Поради изложеното, исковете подлежат на
уважаване частично, като по отношение на четири от музикалните произведения
Пате лого ; Кумбиа Коломбиана
Ф , Парадайз Лост и
„Даун ат да найтклаб
, за които се установи, че са възпроизведени без текст и пеене, се дължи
обезщетение единствено за музиката.
По отношение на претенцията за заплащане
на обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване правата на авторите на
музиката и текста на песента „Хепи бъртдей ту ю“ , видно от СТЕ на вещо лице И.П. от
12.11.2019 година /л.447/ е изтекъл срока на защита по чл. 27 ЗАПСП, съгласно
която разпоредба авторското право се закриля докато авторът е жив и седемдесет
години след неговата смърт.След изтичане на срока на времетраенето на
авторското право произведенията могат да се използват свободно. Авторът на
музиката Хил Милдред Ж. е починал на 05.06.1916
година, а на текста към нея – Хил Пати Смит -на 25.05.1946 година . Сроковете
започват да текат от началото -от първи януари на следващата година, в която е
настъпила смъртта на автора като в случая 70 годишния срок е изтекъл.
За установяване размера на дължимото
обезщетение по предявените искове съдът е допуснал и изслушал СТЕ, изпълнена от
ВЛ И.П. и ДСТЕ, изпълнена от ВЛ д-р М.М..
От приетите СТЕ и ДСТЕ се установява, че в Тарифата на М. няма регламентирано възнаграждение
за еднократно публично използване на музикално произведение включено във филм.
Данни за дължимото възнаграждение при
еднократно използване на включена във филм музика или за размера на
обезщетението при еднократно неразрешено ползване на музика, включена във филм
няма и в Министерство на Културата/л.342, том II
и л. 467, том II /. В случай като този, когато искът е определен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия, приложим се явява експертния
метод.
Относно размера на обезщетенията
настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, действаща към момента на
нарушението, доколкото искът е установен по основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер (предвид заключенията на вещите лица). В тази хипотеза,
ищецът може да претендира обезщетение от 500 лв. до 100 000 лв., като
конкретния размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал.
3 и ал. 4 ЗАПСП –съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението и определя справедливо
обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото. Съобразявайки тези законови
критерии, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в размер на
минимално предвидения в закона, а именно по 500 лв. за всеки един от авторите
на процесните музикални произведения.
Подлежат на уважаване исковете всеки за
сумата от 500 лева за музикалното произведение и 500,00 лв. за текста, свързан
с него или общо 4000 лева за песните 1. Ампарито (“Amparito”); 2. Ел 17 а Сан Лазаро
(“El 17 a San Lazaro”); 3.
Се фуе ми амор (“Se fue mi amor”);
4.Дио коме ти амо (”Dio come
ti amo”);
Неоснователно се явява искането за
заплащане на обезщетение на авторите за неправомерно ползване на текста на
музикалните произведения Пате лого
(“Pathe logo”) , Кумбиа Коломбиана Ф „Даун ин да найтклаб“(“Down
in the night club”)
и Парадайз
Лост, които се установи, че са възпроизведени без текст и пеене във филма „Ескобар-Изгубеният рай“, поради което за тези музикални
произведения се дължи обезщетение само за музиката или обезщетение в размер на
500 лева за всяко произведение или общо 2000 лева.
По отношение на претенцията за заплащане
на обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване правата на авторите на
музиката и текста на песента „Хепи бъртдей ту ю“ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
поради изтичане на срока по чл. 27 ЗАПСП.
Поради изложеното исковете по чл. 95 вр чл. 95а ЗАПСП следва да бъдат уважени частично.
По разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
представя списък за разноски в общ размер на 3038 лева за държавна такса,
съдебни експертизи и адвокатски хонорар.Ответникът представя списък за разноски
609,92 лева,от които 350 лева –депозит
за съдебна експертиза и 259, 92 лева- за превод от английски на български език
на представени документи по делото и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсулско възнаграждение в размер на 450 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК заплатените
от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждението на един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска.
С оглед уважената част на исковете, на
ищецът се дължат разноски в размер на 2035,46 лева.На ответникът на основание
чл.78, ал.3 , във връзка с чл.78, ал.8 ГПК се дължат разноски в размер на 349,77
лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Т.К.“
ЕАД,
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Д.
на осн. чл. 95 ЗАПСП да заплати на „М.“, рег. по ф.д. № 18208/1992 година на СГС,
Булстат ********, с адрес : гр. София, ул. „*********, представлявано от изпълнителния
директор И.Д. сумата от 6 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване правата на авторите на
музиката и текста на включените музикални произведения в излъчения на 01.08.2018 година по „Виваком Арена“ филм „Ескобар-Изгубеният
рай“, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 21.12.2018 година до окончателното заплащане, както следва:
1. Ампарито (“Amparito”) с автор на музиката и текста Очоа
Кампо (Campo Ochoa) член на колумбийското дружество САЙКО (SAYCO) -500
лева за музиката и 500 лева за текста, свързан с него;
2. Ел 17 а Сан Лазаро
(“El 17 a San Lazaro”) с
автор на музиката Тереро Родригез
(Dominguez Terrero)–член на
испанското дружество СГАЕ (SGAE) и Замора Гонзалес (Gonzalez Zamora)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE) и автори
на текста към същата музика Тереро Родригез (Dominguez Terrero)–член на испанското дружество СГАЕ (SGAE) и Замора Гонзалес (Gonzalez Zamora)–член на
испанското дружество СГАЕ (SGAE)- 500 лева за музиката и 500 лева за текста,
свързан с него
3. Се фуе ми амор (“Se fue
mi amor”) с автор на музиката и текста Райес Лопез (Reyes Lopez)-член на американското дружество АСКАП (ASCAP) 500
лева за музиката и 500 лева за текста, свързан с него ;
4. Дио коме ти амо (”Dio
come ti amo”)
с автор на музиката и текста Доменико Модуньо (Modugno Domenico)-член на италианското дружество СИАЕ (SIAE) 500
лева за музиката и 500 лева за текста, свързан с него ;
5. Пате лого (“Pathe
Logo”) с автор на музиката и текста Стефан Грациано (Graziano Stephen) член на американското дружество Би Ем Ай (BMI) –
500 лева за музиката.
6. Даун ат да найтклаб (“Down at the nightclub”)
с автор на музиката и текста Робърт Йелинек (Jelinek Robert)-член на шведското дружество СТИМ (STIM) –
500 лева за музиката.
7. Кумбиа Коломбиана Ф (“Cumbia Colombiana F”) с автор на музиката Габриел Монтес (Gabriel Montes)–член на германското дружество ГЕМА (GEMA) – 500
лева за музиката.
8.Парадайз
Лост (“Paradise lost Score”) с автор на музиката Фреди
Шайн Фийлд (Freddy Sheinfeld) – член на
американското дружество АСКАП (ASCAP)- – 500 лева за музиката.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените от „М.“, рег. по ф.д. № 18208/1992
година на СГС, Булстат ********, с адрес : гр. София, ул. „*********,
представлявано от И.Д.-изпълнителен директор срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Д. искове за
сумата от 2000 лева или по 500 лева всеки, представляващи обезщетение за
претърпени вреди поради нарушаване правата на авторите на текстовете, свързани
с музикалните произведения 1.Пате лого (“Pathe Logo”) с автор на музиката и текста Стефан Грациано (Graziano Stephen) член на американското дружество Би Ем Ай (BMI); 2.Даун ат да найтклаб (“Down at the
nightclub”) с автор на музиката и текста Робърт Йелинек (Jelinek Robert)-член на
шведското дружество СТИМ (STIM),3. Кумбиа Коломбиана Ф (“Cumbia Colombiana F”) с автор на
музиката Габриел Монтес (Gabriel
Montes)–член на германското дружество ГЕМА (GEMA) , 4.
Парадайз Лост (“Paradise lost Score”) с автор на музиката Фреди Шайн Фийлд
(Freddy Sheinfeld) – член
на американското дружество АСКАП (ASCAP),
включени в излъчения на 01.08.2018 година по „Виваком
Арена“ филма „Ескобар-Изгубеният рай“, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
- 21.12.2018 година до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „М.“, рег. по ф.д. №
18208/1992 година на СГС, Булстат ********, с адрес : гр. София, ул. „*********,
представлявано от И.Д.-изпълнителен директор иск за сумата от 1 000 лева /по 500,00 лв. за
музикалното произведение и 500,00 лв. за текста, свързан с него/,
представляваща обезщетение за претърпени вреди поради
нарушаване правата на авторите на музиката и текста на включеното в излъчения
на 01.08.2018 година по „Виваком Арена“ филма „Ескобар-Изгубеният рай“ музикално произведение „Хепи бъртдей ту ю“ (Happy Birthday to you), с автор на музиката и текста М.Х.-член на
американското дружество ASCAP, като неоснователен, поради изтичане на срока по чл. 27 ЗАПСП.
ОСЪЖДА „Б.Т.К.“ ЕАД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Д. на осн. Чл. 78, ал.8 ГПК да
заплати на „М.“, рег. по ф.д. № 18208/1992 година на СГС, Булстат ********,
с адрес : гр. София, ул. „*********, представлявано от И.Д.-изпълнителен
директор сумата от 2035, 46 лева -разноски
по делото, съразмерно на уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.“, рег. по ф.д. №
18208/1992 година на СГС, Булстат ********, с адрес : гр. София, ул. „*********,
представлявано от И.Д.-изпълнителен директор да заплати на „Б.Т.К.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.И.Д. сумата
от 349, 77 лева -разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част на
исковете, на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.8
ГПК.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагат на страната на ответника „Е.Д.М.“ЕООД, с ЕИК********.