№ 4230
гр. Варна , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503478 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, образувано по подадена
частна жалба вх. № 273432/15.10.2020 г. от Т. С. Ж. с ЕГН ********** , с адрес: гр.
Аксаково, ул. „Слави Дойчев“ № 1 и съдебен адрес гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ № 36, ет. 1,
ап. 6, чрез адв. Емилия Стефанова, срещу Определение № 261066/23.09.2020 г. по гр.д. №
11696/2020г. по описа на ВРС, 46 с-в, с което е СПРЯНО производството по делото.
Таня Желева намира, че определението е неправилно, като моли за неговата отмяна и в тази
връзка излага следните съображения: производството по гр.д. № 11696/2020г. е било
образувано след отделянето му от гр.д. № 3548/2020г. тъй като съдът е приел, че в случая с
насрещна искова молба ответникът Павлин Желев е предявил иск за делба на 2 бр. МПС,
притежавани от страните в СИО. Сочи, че съдът е приел, че искът за делба е недопустим,
когато е предявен като насрещен иск по брачно дело, доколкото и двете производства са
особени искови такива, поради което и не могат да се съединяват. Въпреки това, вместо да
прекрати отделеното производство, съдът е постановил спирането му. Жалбоподателката
сочи, че така постановено определение е неправилно, тъй като предявеният иск за делба е
преждевременно заведен и респективно е недопустим.
Твърди, че в практиката на ВКС относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се
приема, че за да спре делото на това основание, съдът следва да е сезиран с редовна искова
молба, тъй като нередовността на исковата молба представлява пречка за движението на
делото. Сочи, че само производство, на което е даден ход за извършване на същински
съдопроизводствени действия подлежи на спиране, а доколкото съдът в случая не е сезиран
с редовна искова молба, то и не би могло производството да се спре.
Предвид изложеното моли за отмяна на атакуваното определение с указания за
1
продължаване на съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
П. Ж. Ж. с ЕГН **********, действащ чрез адвокат Женя Калева от ВАК. Същият намира
обжалваното определение за законосъобразно, основателно и правилно. Счита, че по делото
са налице основания за спиране на производството, тъй като в същия съд и между същите
страни се разглежда дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на
спора. В този смисъл твърди, че решението по прекратяване на брака между страните ще
доведе до прекратяване на семейната имуществена общност по отношение на придобитите
по време на брака МПС-та, като същата ще се трансформира в обикновена съсобственост
със съответните дялове.
Намира за неправилно изложеното в частната жалба, че съдът е приел, иска за делба като
недопустим, като сочи, че съдът в мотивите си е посочил, че делбата на СИО е недопустима,
което не е еднозначно с недопустимост на иска за делба. По отношение на твърдяната
нередовност на исковата молба сочи, че това е въпрос от компетентността на съда, който
разглежда делото и като такъв е вменен в негова отговорност, поради което не следва да се
коментира изразеното становище на жалбоподателя относно редовността на искова молба.
С оглед на горното моли за потвърждаване на атакуваното определение на РС Варна,
постановено по гр.д. № 11696/2020г.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П. Ж. Ж. срещу Т. С.
Ж. за делба на придобити по време на брака движими вещи, а именно лек автомобил “Сеат
Ибиза“ с ДК № В1478НМ и лек автомобил “Ауди“, модел А4, с ДК № В6479ВВ. По
твърдения на ищеца процесните движими вещи са придобити по време на брака на страните
и като такива представляват съпружеска имуществена общност. Съдът е приел, че
съпружеската имуществена общност представлява особена бездялова съвместна
собственост, която възниква със сключване на брака, освен ако съпрузите не са избрали друг
режим на имуществени отношения и се прекратява с прекратяване на брака или на самата
общност без да се пракраява брака (чл. 27, ал.2 от СК). До прекратяване на общността,
придобитото по време на брака имущество остава обща бездялова собственост. Тъй като на
решаващия състав е било служебно известно, че между страните е висящо производството за
развод, по което е образувано гр.д № 3548/2020г. пред същия съд, съдът е приел, че
производството по прекратяване на брака между страните е преюдициално по отношение на
делбеното производство, тъй като едва при прекратява на брака с влязло в сила решение ще
настъпи прекратяване на семейната имуществена общност, съответно ще могат да бъдат
формирани дялове в съсобствеността. Поради изложеното РС Варна е спрял производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Постъпилата частна жалба отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, същата е
подадена в законоустановния срок и срещу акт на съда, който подлежи на обжалване,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока
2
са следните:
Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглеждат в
теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск. Основание
за спиране е налице когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за
този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство, тоест предметът на обуславящото дело е
правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуването на
правоотношението, предмет на обуславящото дело.
Подвеждайки фактическата обстановка по настоящото дело през призмата на
гореизложеното, съдът достигна до извода, че производството по прекратяване на брака е
спор, който е преюдициален по отношение на делбеното производство, тъй като съгласно
предвиденото в чл. 21, ал. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като
дяловете им са неопределени. Едва след прекратяване на брака или само на СИО в
предвидените от закона случаи, приложение намира чл. 28 от СК, съгласно който при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
Съдът намира за неоснователно твърдението изложено в частната жалба, че искът за делба е
предявен преждевременно, поради което и е недопустим. Допустимостта на исковото
производство е обвързана от това дали са налице положителните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на право на иск, респективно дали не е налице
някоя от процесуалните пречки за това, като съдът следи служебно за допустимостта на
производството до приключване на устните състезания. Преждевременността на предявения
иск не е пречка за предявяване на иска, нито в конкретния случай обуславя липса на правен
интерес за страната. Съдът следва да постанови решението си, съобразявайки правното
положение на страните, такова каквото е към момента на приключване устните състезания
по делото, като следва да съобрази фактите, настъпили след предявяването на иска, ако
същите са от значение за спорното право, съгласно нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Дори
предявен преждевременно, искът следва да бъде уважен, ако в хода на делото се осъществят
предпоставките за неговата основателност, макар да не са съществували към момента на
предявяването му. В този смисъл е Решение № 155 от 22.04.2016г. по гр.д. № 2575/2014 г.
на Първо т.о. на ВКС.
Неоснователно е и възражението, че тъй като исковата молба е нередовна, то
производството по делото не може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Както беше посочено и по-горе, основанието за спиране на производството е наличието на
висящ правен спор, който е преюдициален по отношение на същото. Спирането на делото,
без значение на което от основания по чл. 229 от ГПК, е временно преустановяване на
развитието на исковия процес, при което висящността на спора се запазва, но се забранява
извършването на процесуални действия от съда и страните, които са насочени към
решаването на спора. В тази връзка, отстраняването на евентуални нередовности на
исковата молба би могло и следва да бъде извършено след отпадане на основанието за
спиране.
В заключение, настоящият състав на съда намира, че доколкото при развод по исков ред е
процесуално недопустимо включването на имуществени въпроси и делба на имущество на
съпрузите, то предявения делбен иск следва да бъде разделен в отделно производство от
компетентния съд по правилата на ГПК, след което да бъде спрян до влизане в сила на
решението по обуславящото дело.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение, с което е спряно производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е правилно и като такова следва да бъде
3
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261066/23.09.2020 г., постановено по гр.д. №
11696/2020г. по описа на ВРС, 46 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал.
3, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването, при условие че са налице
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4