Р Е Ш Е Н И Е
№653
гр. Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ ХХХ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от
съдия Бабаков адм. дело № 438 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба
на Т.Д.Х. *** против заповед № ЗСПД/Д-РВ-К/4475/16.11.2022
г. на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карлово.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Жалбоподателят, в качеството му на адресат на оспорената заповед посочва, че няма
как да изпълни указанията на органа за представяне на допълнителни документи,
тъй като работниците подписват договор
във Великобритания, по който всяка седмица получават заплащане.
Ответната страна – директорът на дирекция
“Социално подпомагане” – Карлово, чрез юрк. М.С.- Г. оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди оспорената заповед. В писмен отговор се
твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при
спазване на приложимия материален закон и процесуален ред. По същество се излагат
доводи, че жалбоподателката не е изпълнила указанията да представи документ за брутни
месечни доходи за последните 12 месеца.
Административен съд Пловдив, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С подаденото заявление -декларация от
18.10.2022, жалбоподателката е поискала от ДСП-Карлово да й се отпусне месечна
помощ за децата й по реда на чл.7 ал .1 от ЗСПД .Посочила е , че е неомъжена ,
с две деца. В заявлението още е посочила, че съжителства със С. Т. - баща на
децата й. В заявлението декларира, че семейството и децата й живеят постоянно в
страната. Не декларира брутни доходи на семейството през последните 12 м. Не
декларира получени обезщетения през последните 12 м.
След получаване на заявлението -
декларацията за отпускане на месечна семейна помощ по чл .7 от ЗСПД , подадена
от Т.Х. на 18.10.22г. и стартиране на нейната обработка, при извършена служебна
проверка е установено, че през м. януари 2022г. г-жа Х. е получила обезщетение за безработица в размер на
18588,21 лв., но в системата за междурегистров обмен не е установено
жалбоподателката да има регистриран трудов договор към онзи момент. .
Обезщетението не е декларирано на съответното място в заявлението III, т. 3.Установено
е също, че и бащата на децата й и неин съжител, деклариран в заявлението -
декларация, чиито доходи също са посочени като нулеви е получавал обезщетения
за безработица през м . 01, 02, 03. 2022г.
За да определи дали има право на социална
помощ по чл. 7 ал.1 от ЗСПД административният орган е изискал от лицето да
представи удостоверение за получени трудови доходи. В заявлението - декларация
жалбоподателката декларирала 0, 00 лв. доход за предходните 12 м. Декларирала
също, че семейството и децата й живеят постоянно в страната. Бил определен
четиринадесетдневен срок за представяне на изисканите документи. В срок
представила в ДСП-Карлово лист на английски език от който не става ясно какво
удостоверява. До изтичане на 14 дневния срок не е представен валиден документ
за доходи през последните 12 м . предхождащи подаването на заявлението –
декларация.
При тази конкретика, органът издал
атакуваната пред съда заповед, с която на Т.Х. била отказана семейна помощ за
две деца по чл. 5 ал.2 от ЗСПД.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповед № ЗСПД/Д-РВ-К/4475/16.11.2022
г. на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карлово е връчена
на жалбоподателя на 22.11.2022 г. – видно от приложената по делото разписка.
Жалбата до Административен съд Пловдив е
подадена на 29.11.2022 г., т.е. постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр.
чл. 10, ал. 6 ЗСПД. Жалбата е подадена от лице с правен интерес – Т.Х., която е адресат на административния акт и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган – директора на дирекция “Социално
подпомагане” Карлово и в предвидената от
закона форма – чл. 10, ал. 4 ЗСПД. Не са налице нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават отмяна на акта.
Относно материалната законосъобразност на акта, съдът намира
следното:
Съгласно Чл. 4а. ЗСПД (Нов - ДВ, бр. 99 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Право
на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен
доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на
дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
(2) В закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година се
определя: 1/доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2
се отпускат в пълен размер; 2/доходът по ал. 1, при който семейните помощи по
чл, 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта.
(3) Размерът на семейните помощи по
чл. 2, ал. 3, т. 2 в зависимост от определения доход по ал. 2, т. 1 и 2 се
определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година, но не по-малък от предходната година.
По силата на чл.7 от ЗСПД, месечните помощи
за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а
и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1/не е настанено за
отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
2/ (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) редовно посещава
подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата
за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно
поради здравословното му състояние; 3/ до завършване на средно образование, но
не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е
невъзможно поради здравословното му състояние; 4/ има направени всички
задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и
здравословното му състояние; 5/ живее постоянно в страната.
В конкретния случай, помощта на
жалбоподателката е отказана на основание чл. 5 ал.2 от ППЗСП, съгласно която
разпоредба, когато констатираните нередовности в подаденото заявление не бъдат
отстранени в четиринадесетдневен срок, директорът на съответната ДСП издава
заповед за отказ. В случая, жалбоподателката не е представила изискуемо,
съгласно разпоредбата на чл. 17 ал.3 т.1 от ППЗСП удостоверение за брутните доходи на семейството за
последните 12 месеца, поради което правилно органът е отказал помощта.
Представеният документ не е скрепен с надлежен превод от английски език,
съгласно чл. 14 ал.3 от АПК, но дори и без превод е видно, че същият не
представлява удостоверение за доходи, още по- малко за такива през последните
12 месеца. От друга страна, безспорно доходи за семейството са налице, в размер
на 26 052,49 лв., видно от представената от ответника справка.
Казаното дотук е достатъчно да се приеме
неоснователност на подадената жалба.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното от ответника искане, на същия се дължи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за
правната помощ.
Водим от горното, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.Х. *** против заповед № ЗСПД/Д-РВ-К/4475/16.11.2022
г. на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Карлово.
ОСЪЖДА Т.Д.Х. *** да заплати на дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Карлово сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: