РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 470

 

гр. Пловдив, 14 март 2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 3263 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.В., против Решение № 1981 от 21.10.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, V н.с., постановено по АНД № 4557 по описа на същия съд за 2022 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № ВG16022022/5800/Р8-150 от 21.07.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на С.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено или делото да се върне за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба  - С.Д.В., чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в отговор на касационната жалба и в писмена защита, приложени по делото. Претендира се присъждане на разноските по делото

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.Д.В., срещу НП № ВG16022022/5800/Р8-150 от 21.07.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН № ВG16022022/5800/Р8-150 от 16.02.2022 г., съставен от И.К.С.– инспектор в отдел МБ Гоце Делчев, Териториална дирекция „ТД Митница София“. Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

На 16.02.2022 г., в 16:37 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно – пропускателен пункт Илинден, е пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № ***, вид влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, брой оси – 5, управлявано от В.. След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че ППС с рег. № ***, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е засечено на 03.02.2022 г. в 17,31 ч. по път А – 1, км. 118 + 599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен път А – 1, км. 118х + 599, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Посочено е още, че за извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № D7Е9ЕАВ394СВ50С9Е053041F160АDВ4D, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения — видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20052) - част от системата.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

7. За да отмени спорното НП районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно в АУАН и НП не е посочено, че към 03.02.2022 г. процесното ППС е било управлявано от настоящия жалбоподател и че същият е имал качеството водач, което се явява и непълно описание на нарушението, предвид това, че същият е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение с квалификация чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Посочено е още в мотивите на оспорения съдебен акт, че обстоятелствата по нарушението, включително и кой е нарушителя, в конкретния казус не се установяват от приложените към административнонаказателната преписка доказателства. Нещо повече – от събраните по служебна инициатива на съда писмени доказателства е установено, че на 03.02.2022 г. процесното ППС е било управлявано от А.М.– работник на длъжност шофьор на товарен автомобил в „Артел - 22“ ЕООД. В тази връзка първоинстанционният съд е обърнал изрично внимание на показанията на актосъставителя, който изрично е заявил, че практиката е да се издава АУАН на водача, който се спира на ГКПП, без да се изследва обстоятелството дали той е лицето управлявало процесното МПС на датата, на която се твърди същото да се е движило по пътищата на страната без заплатена тол такса.

Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя и на наказващия орган води до грубо нарушаване на правото на защита на заинтересованото лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение е санкционирано. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението е несъставомерно от субективна страна. Субект на установеното нарушение по 179, ал. 3а от ЗДвП (според който, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.) може да бъде единствено водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата. От данните по делото обаче (извлечение от дигитален тахограф на товарен автомобил ***  за 03.02.2022 г.), по категоричен начин се установява, че на 03.02.2022 г. процесното ППС е било управлявано от А.М.– работник на длъжност шофьор на товарен автомобил в „Артел - 22“ ЕООД, а не от жалбоподателя. При това положение напълно незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателна отговорност на последния.

Това само е достатъчно да обоснове незаконосъобразността на разглежданото НП и неоснователност на доводите, наведени в касационната жалбата.

Тук именно следва да се посочи, че данните от дигиталния тахограф са напълно достатъчни да установят, кой е управлявал процесния товарен автомобил, доколкото съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 12 от 5 януари 2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях, на всеки водач на ППС, който има валидно свидетелство за управление на ППС от съответната категория и местожителство в Република България, се издава „карта на водач на ППС“. Картата на водач на ППС е персонална и един водач може да притежава само една валидна карта, която служи за отчитане на времето на неговата работа и регистриране на почивките му (чл. 51, 52 и 57, т. 5 от Наредбата).

Ето защо, правилно районният съд, след като е събрал данните от дигиталния тахограф, е отказал събирането на други доказателства за установяване на лицето  управлявало процесното ППС на 03.02.2020 г.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното Наказателно постановление е издадено в грубо нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доколкото преди неговото издаване, наказващият орган не е установил по несъмнен начин самоличността на лицето, което е извършило нарушението.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1981 от 21.10.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив,
V н.с., постановено по АНД № 4557 по описа на същия съд за 2022 г.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на С.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 500 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.