О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №970
Бургас, 19.10.2018г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в
закрито заседание в състав:
Председател : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело
№ 442 по описа за 2017 година, на основание чл. 374 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Владимир Янков Вакрилов, ЕГН **********
от гр. С., ул. „К. Б. *“ № *** в качеството му на постоянен синдик на „Виго
рент“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9 против И.Ц.Й., ЕГН ЕГН *********** от гр. С., ж.к. „Д.“ **, Вх. *. ет. *, ап. **, С. Ц.Й., ЕГН ********** и „Престиж Хотелс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане, ул. „Позитано“ № 34, ет. 2, представлявано
от Я. Я. Т. за постановяване на решение, с
което сделката обективирана в договор за наем с нотариална заверка на нотариус
Линка Чуткина, вписан с вх. № 4495/24.07.2017г. по описа на Служба по
вписванията гр. Несебър, акт 272, т. 2 между И.Ц.Й. и С.Ц.Й. като наемодател и
„Престиж Хотелс‘ ЕООД като наемател относно поземлен имот с идентификатор
51500.506.445 по кадастралната схема на гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг –
запад“, находящ се в местността „Мал - тепе“ с площ от 463 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана и с начин на трайно ползване: средно застрояване,
при граници на имота съгласно скица № 37949/28.09.2009г., презаверена на
20.09.2010г., на АГКК – Бургас: 51500.506.444; 51500.506.422; 51500.506.445 и
описание на имота съгласно нотариални актове: застроено и незастроено място в
строителните граници на кк Слънчев бряг, местност Мал-тепе, представляващо част
от имот №232 по кадастралния план на същата местност, одобрен със заповед №- РД
02-14-447/12.06.1997г., кад. р-н 501, ЕКНМ 51500, целият с площ от
3 535кв.м., като частта на реално продаваемата се част е 591кв.м., при
граници на целия имот: имот № 228, имот № 233, имот № 247, имот № 263 и
общинско място, при граници на реално продаваемата част: от двете страни имот №
233 и част от имот № 232, която представлява две улици, като имот № 232 е
идентичен с имот №176 по стария кадастрален плана на местността, ведно с
изградените в това място 9 броя
павилиони, всеки с площ от 12 кв.м. и сграда със смесено предназначение с
идентификатор 51500.506.445.1 да бъде обявена за нищожна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността и да бъде осъден „Престиж Хотелс“ ЕООД да
предаде владението на 1/2ид.ч. от гореописания имот на „Виго Рент“ ЕООД – в
несъстоятелност.
След извършване на
действията по размяна на книжа съдът с разпореждане от 13.09.2018г. е оставил
исковата молба без движение, като е указано на ищеца да уточни и обоснове
наличието на правен интерес от предявяване на настоящите искове, както и да
посочи откъде произтича активната му легитимация по повод на втората заявена
претенция и пасивната легитимация на посочените в исковата молба ответници.
С молба от
02.10.2018г. синдикът на дружеството „Виго рент“ ЕООД обосновава правния
интерес от водене на исковете с това, че наличието на вписан договор за наем
между ответниците по делото било тежест върху имота и увреждало масата на
несъстоятелността. Основава наличието на активна процесуална легитимация по
предявения иск по чл. 108 ЗС с това, че на синдика било вменено задължението да
издирва и уточнява имуществото на длъжника и от общото задължение на синдика да
съхранява, опазва и попълва масата на несъстоятелността. Според синдика на
дружеството в несъстоятелност пасивно легитимирани лица в настоящия случай са
страните по сделката, която се иска да бъде обявена за недействителна.
Настоящият състав
като съобрази доказателствата по делото, намира предявените искове за
недопустими със следните мотиви.
Съдът е сезиран на първо място с отрицателен установителен иск за
обявяване нищожност- относителната недействителност на правна сделка.
Претенцията по чл. 646 ал 1 ТЗ има за цел не толкова попълване масата на
несъстоятелността, колкото възстановяване на установения в производството по
несъстоятелност ред, поради което правно относими са действия или сделки
извършени от длъжника след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, а накърняването /увреждането / на масата на
несъстоятелността е ирелевантно.
Безспорно е, че при предявен установителен иск,
какъвто е този по чл.646 ал.1 ТЗ за прогласяване на нищожност на сделка, наличието
на правен интерес интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно. Синдикът
извежда правния си интерес най вече от твърдението, че при предстоящо
осребряване активите на несъстоятелния длъжник, гореописаният имот не би могъл
да бъде продаден по реда на чл.717 и сл ТЗ, а не с нуждата от връщане на
имущество в масата на несъстоятелността. Действително при предявяване на искове по чл.646 ТЗ, законодателят не
е включил като обща предпоставка имуществено увреждане на кредиторите на масата
на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната,
а се цели само преодоляване
на
т. н. преферентен ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Такива обстоятелства, след
настъпването, на които се осигурява привилегировано положение на дадени кредитори, свързано с поредността на
удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността въобще не се и твърдят по делото. Независимо от това дори такива
твърдения да бяха формулирани, настоящият състав категорично не споделя
позицията, че търсената защита посредством предявяване на специалните
отменителни искове трябва да бъде обвързана по
какъвто и да е начин със способите за изпълнение върху вещта в един бъдещ
момент.
Разпоредбата на чл.646 ТЗ дава възможност за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на въведените в нея основания само на извършени от дружеството или негови представители действия и сделки /сделки и
действия, извършени от длъжника/, но не и от трети лица, каквито са сочените в исковата молба
ответници. Наистина в нормата на ал.1 на чл.646 ТЗ не е отбелязано изрично, че
се касае за сделки извършени от длъжника, но този смисъл следва от самата
природа на исковете за защита масата на несъстоятелността и заложената в това
специално уредено производство цел- обявяване за недействителни на определени действия или сделки спрямо
кредиторите на несъстоятелността.
В конкретния казус не е налице сделка
с имущество, осъществена от страна на длъжника, каквото несъмнено е
императивното изискване за предявяване на исковете по чл.646 и 647 ТЗ. Освен
това в това производство пасивно легитимирани лица са страните по атакуваната
сделка (длъжникът и третото лице), които са задължителни необходими другари, поради което и ако претенцията
се води само срещу трети лица няма как да настъпят целените с нея последици, включително
и тези по чл.648 ТЗ. Предметът на първия иск следва да се обуславя от сключения
от длъжника договор. Дружеството в несъстоятелност обаче на практика не е
страна в наемното правоотношение, възникнало по волята на трети лица, макар и
съсобственици на недвижим имот, поради което и установяването на нищожност на
договора не би имало правни последици за него, още повече че не е конституирано
като страна в процеса.
Сделката, сключена от първите двама ответници, обективирана в процесния
договор за наем,
не може да бъде предмет на иск за нищожност по
чл.646 или на отменителен
иск по чл.647 ТЗ. Това е така, тъй като не се касае за действие на длъжника или сделка, извършена от
него, а
облигационната зависимост и разместването на благата е настъпило по силата на волеизявлението на И.Й. и С.Й., като не се и твърди наличие на директна или индиректна връзка
с дружеството
длъжник- напротив посочва се в исковата молба, че подписването на договора е
станало без знанието и съгласието на „Виго рент“ ЕООД- в несъстоятелност.
Предвид
всичко казано претенцията се явява недопустима, включително и поради липса на
активна процесуална легитимация, доколкото търсената защита в действителност би
могла да се реализира по друг ред, но чрез иск предявен от синдика в качеството
му на представител на дружеството, а не по реда на отменителните искове,
уредени в ТЗ. Синдикът следователно не разполага с активна процесуална
легитимация да води иск от името на дружеството и е още едно основание за
недопустимост на претенциите.
Доколкото
предявения иск по чл.108 ЗС се явява обусловен от иска по
чл.646 ал.1 ТЗ, то при прекратяване на производството поради недопустимост на
главния иск, претенцията по чл.108 ЗС не следва да се разглежда.
Мотивиран от горното, на основание чл. 130 ГПК Бургаският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по търговско дело № 442 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен
съд.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия: