Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 06.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
К.В.
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1558 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Блек сий капитал“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение
№ 3060 от 04.07.2019г. по гр.д. № 1695/2019г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав, В
ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл.
224, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на Б.Д.Б. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от 213.50 /двеста и тринадесет лв. и петдесет
ст./ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10
работни дни за 2018г. и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 258.00 /двеста петдесет и осем/ лева, представляващи съдебно деловодни разноски под формата
на платен адвокатски хонорар.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения
на процесуални правила, при обсъждане на доказателствата по делото, противоречие
на материалния закон и необоснованост. За да обоснове правния извод за
основателност на иска, съдът кредитирал заключението на СГЕ, което въпреки че е
било оспорено от въззивника, доказателственото искане за назначаване на друго
вещо лице не е уважено. Нарушена в тази връзка е разпоредбата на чл. 200, ал. 3
от ГПК, доколкото заключението е необосновано, непълно – не е основано на
цялостен сравнителен материал, находящ се по делото, пораждащо съмнение в
правилността му. Същевременно, неправилно ВРС не е отчел констатациите на
експерта по ССчЕ, установяващи, че с плащане на трудовото възнаграждение за м.
октомври 2018г., на работника е изплатено и претендираното обезщетение за ПГО,
върху което е начислен, удържан и платен дължимия данък към фиска. Необосновано
и бланкетно от друга страна е оставено без уважение доказателственото искане на
ответника за ангажиране на гласни доказателства, като неуточнено. Моли в
заключение, обжалваното решение да се отмени като неправилно, а предявеният иск
– отхвърлен с извод за неоснователност.
В срока чл.
263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от Б.Д.Б..
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, въззивникът поддържа изразената
позиция по спора, а въззиваемият оспорва жалбата и доводите в нея. Поддържа, че
обжалваното решението като правилно следва да се потвърди. Всяка от страните
претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Б.Д.Б. срещу „БЛЕК СИЙ КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 243.87 лв. /съгласно допуснато
изменение в размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в с.з. от
07.06.2019г./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 10 работни дни за 2018г.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: по силата на сключен между страните трудов договор в периода от
19.04.2018г. до 01.11.2018г. между страните е възникнало трудовото
правоотношение, по силата на което ищецът престира труд на длъжност „касиер
обменно бюро“ във валутни бюра в гр. В. През времетраене на трудовото
правоотношение ищецът не е ползвал ПГО, а доколкото правоотношението между
страните е прекратено има право да получи обезщетение за неизползван отпуск в
размер на 10 работни дни, изчислено пропорционално на отработеното време.
Отправил искане в тази връзка за осъждане на ответника работодател да заплати
дължимото му обезщетение в претендирания смисъл.
В отговор на исковата молба, „БЛЕК СИЙ КАПИТАЛ“ ООД оспорил
иска по основание, с довод, че предявената искова молба в случая е израз на
злоупотреба с права. Заявил, че е изправен по задължението си за плащане на
претендираното обезщетение, видно от отразеното в представено от ищеца копие на
стр. 26 от трудовата му книжка, вписаните в нея обстоятелства, касаещи
прекратяването на трудовия договор, , както и данните за изпълнено задължение
за начисляване и изплащане на обезщетение за неизползваната част от полагащия
се на лицето ПГО, определено за 11 дни в парична равностойност от 243.84 лв. В този размер обезщетението е
платено на работника ищец срещу подпис. Отправил поради това искане за
отхвърляне на иска като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение
и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа
страна:
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е обявено
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, че в периода от 19.04.2018г.
до 01.11.2018г. между тях е възникнало и съществувало валидно трудово
правоотношение, установено и с представен препис от трудов договор от
19.04.2018г. /л. 4 от делото/, прекратено считано от 01.11.2018г.
От
отбелязването на стр. 26 от копие на Трудова книжка № 32 на Б.Б. е видно, че за
времето от 20.04.2018г. до 01.11.2018г., „Блек Сий Капитал“ ООД е изплатило на
работника сумата от 243.87 лв. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Пред
ВРС е прието копие на Разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2018г. на „Блек
Сий Капитал“ ООД, видно от съдържанието на която на ред 7 за Б.Д.Б., на
длъжност „касиер, обменно бюро“ е начислена основна заплата 510 лв., както и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 243.87 лв., като след всички
удръжки, срещу сума за получаване в размер на 609.53 лв. е положен подпис на
работника.
По
повод предприето оспорване на авторството на положения във ведомостта подпис на
работника, в първо съдебно заседание на основание чл. 193 от ГПК е открито
производство по оспорване истинността на писмения документ, в частта на
положения подпис срещу сума за получаване от Б.Б., с довод, че подписът не е
изпълнен от ищеца. В хода на това производство пред ВРС са приети
разчетно-платежни ведомости за месеците април – септември 2018г., видно от
съдържанието на които срещу начислените на работниците в дружеството
възнаграждения срещу получените суми са положени подписи на работниците.
Прието
е заключение на СГЕ, изготвено от вещото лице Ц.Ц., съгласно което подписът на
ред 7 в разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2018г. не е изпълнен от Б.Д.Б..
В хода на изслушването му в с.з. експертът уточнил, че при изследването е
изключил ведомостите за м. юни и м. юли от сравнителния материал, поради това,
че положените в тях подписи се различават от всички останали, за които вещото
лице счита, че са изпълнени от лицето. Подписът, положен от работника в
трудовия договор също не е ползван като сравнителен материал при изготвяне на
заключението.
Заключението
на вещото лице е било оспорено от представителя на ответника като необективно и
непълно.
По
искане на въззивника пред ВОС е проведена повторна СГЕ. От заключението на
последната, изготвено от вещото лице Б.Б.
на база цялостен сравнителен материал, вкл. и този от трудов договор на лицето
и всички приети по делото РПВ, е установено, че подписът, положен срещу
служител № 7 в РПВ на работодателя за получени заплати за м. октомври 2018г. е
изпълнен от въззиваемия Б.Б..
Това
заключение е оспорено от въззиваемия, по повод на което по делото е проведена
тричленна СГЕ, изготвена от вещите лица Н.Б., В.В. и К.М.. От заключението им
се установява, че подписът в оспорения документ е изпълнен от въззиваемия Б.Б..
Съгласно
заключението на ССчЕ, прието пред ВРС размерът на обезщетението за неизползван
ПГО в размер на 11 дни възлиза на 243.87 лв. В този размер обезщетението е
включено в размера на дължимото и получено от работника нетно трудово
възнаграждение за м. 10.2018г. в размер на 609.53 лв.
В
обжалваното решение ВРС приел на база заключението на първата СГЕ, че
оспорването на автентичността на РПВ за м. октомври 2018г., в частта досежно
положения от ищеца подпис, е успешно проведено, поради което оспореният
документ е неистински. Така обосновал липсата на плащане на дължимото
обезщетение за неизползван ПГО в исковия размер, поради което осъдил
работодателя за плащане на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Тези изводи са
необосновани, а решението е постановено при съществено нарушение на процесуални
правила.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължение при прекратяване на
трудовото правоотношение на работника да заплати обезщетение за неизползвания
от последния платен годишен отпуск, съразмерно на времето, което се признава за
трудов стаж, като размерът на същото се изчислява от полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението календарен месец,
през който са отработени най-малко 10 работни дни.
Заплащането
на обезщетение по чл. 224 от КТ не е обусловено от основанието с оглед, на
което е прекратен трудовия договор между страните. Прекратяването на трудовото
правоотношение е предпоставка за възникване на право на обезщетение по
цитираната разпоредба. Другата предпоставка, която следва да бъде реализирана
кумулативно с посочената, за да е налице правопораждащия фактически състав по
чл. 224, ал. 1 от КТ се свежда до изискването работникът или служителят да не е
използвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването на трудовото правоотношение или за предходни години. При
наличието на тези условия размерът на обезщетението, дължимо от работодателя се
изчислява по реда на чл. 177 от КТ.
По
делото е установено и няма спор, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, което към 01.11.2018г. е било прекратено. Няма твърдение,
съответно и доказателства, работникът да е ползвал реално полагащия му се
платен годишен отпуск. Следователно след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, за работодателя е възникнало задължението за
плащане на обезщетение за неизползван ПГО за 2018г. Установено е по делото от
експертното заключение на ССчЕ, че неизползваният отпуск на въззиваемия за
календарната година възлиза на 11 работни дни, а дължимото парично обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ – на 243.87 лв. Плащането на обезщетението в този
размер е доказано от работодателя с представена разчетно-платежна ведомост за
м. октомври 2018г., съдържаща подписа на работника в графа „подпис за
получаване“. Предприетото оспорване на автентичността на подписа, положен от
въззиваемия за получател на начисленото обезщетение за неизползван ПГО е
недоказано, с оглед установеното по последователен начин от заключенията на
повторната и тричленната СГЕ, че подписът е изпълнен от работника. ВОС
кредитира последните две заключения като професионално дадени, пълни и
обосновани, доколкото се основават на цялостен анализ на представения по делото
сравнителен материал, категорични са, а възприети съгласно чл. 202 от ГПК
кореспондират и с представено от ищеца писмено доказателства – копие на трудова
книжка, с отразяване на плащането по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ получаването на трудовото
възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и
срещу разписка. Носещата личния подпис на ищеца ведомост в случая за м.
октомври 2018г., установява получаване на суми от работника – трудово
възнаграждение и начисленото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в общ размер
на 609.53 лв. съгласно установеното от неоспореното заключение на ССчЕ. Следователно
работодателят е изправен по задължението си за плащане на исковото обезщетение,
а предявеният осъдителен иск – неоснователен. Като неоснователен искът следва
да се отхвърли.
Решението
на ВРС като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора, въззивникът има право
на поискани разноски. Сторените от страната разноски пред първата инстанция
възлизат общо на 410 лв. /80 лв. – депозит за вещо лице и 330 лв. – адвокатско
възнаграждение/, от които с решението на ВРС е присъдена сумата от 57.40 лв.
Разликата до пълния размер на разноските от 352.60 лв. следва да се възложи в тежест
на въззиваемия.
Съгласно
представен списък, доказаният размер на разноските на правоимащата страна пред
настоящата инстанция възлиза общо на 725 лв. /200 лв. – депозит за вещо лице;
500 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса/. Релевираното от
въззиваемия възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед ниската
правна и фактическа сложност на делото е основателно, поради което размерът на
възнаграждението за адвокат следва да се редуцира до установения в закона
минимален размер от 300 лв. изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. последно
вр. ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г. Следователно в тежест на въззиваемия
следва да се възложат разноски за въззивна инстанция в размер на 525 лв.
На
основание чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът определя окончателно
възнаграждение за вещи лица по 200 лв. на всяко вещо лице по тричленната СГЕ,
съобразно представени по делото справки – декларации от всеки от експертите на
л.л. 74-77 от делото. На всяко вещо лице следва да се издаде РКО за още 50 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
3060 от 04.07.2019г. по гр.д. № 1695/2019г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав, В
ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл.
224, ал. 1 от КТ „БЛЕК СИЙ КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Б.Д.Б. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата от 213.50 /двеста и
тринадесет лв. и петдесет ст./ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 10 работни дни за 2018г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 258.00 /двеста петдесет и осем/ лева,
представляващи съдебно деловодни разноски под формата на платен адвокатски
хонорар, както и на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 285 /двеста осемдесет и
пет/ лева, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание
чл. 224, ал. 1 от КТ предявения от Б.Д.Б. с ЕГН ********** и с адрес: ***
срещу „БЛЕК СИЙ КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 213.50 /двеста и
тринадесет лв. и петдесет ст./ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 10 работни дни за 2018г.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 213.50 лв. до 234.84 лв. не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.Д.Б. с ЕГН **********
и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БЛЕК
СИЙ КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 352.60
/триста петдесет и два лв. и шестдесет ст./ лева, представляваща
реализирани по делото съдебно деловодни разноски пред първата инстанция, както
и сумата от 525 /петстотин двадесет и
пет/ лева, представляващи разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК окончателен депозит за всяко вещо лице от състава на тричленната СГЕ по 200
лв.
Изплатено е
възнаграждение по 150 лв. на всяко.
Да се издаде
разходен касов ордер на всяко вещо лице за сумата от 50 /петдесет/ лв. от
сумите, предвидени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.