Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Добрич, 2***.05.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                     

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ                                                                           

                                                 

При участието на секретаря: ** 

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № ***1/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата на допускането.

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***, чрез адв.  ***, с която срещу *** с ЕГН *** *** е предявен иск за делба на следните недвижими имоти: 1) Апартамент в жилищна сграда блок ***, адм. адрес: гр. ***, с площ от ***кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор *** с прилежащо избено помещение № *** с площ от ***кв.м. и таванско помещение № *** с площ от *** кв.м., ведно с ***,*** ид. части от общите части на сградата, и правото на строеж; 2) Гараж, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда – блок *** с адм. адрес: гр. *** № *** с площ от *** кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***., ведно с *** ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.

В срока по чл. 131 от ГПК *** е депозирал отговор на исковата молба, според който последната е нередовна, с оглед липсата на представителна власт от страна на ***. На следващо място се оспорват изложените от ищцата твърдения.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е сключен пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр. *** г. – в тази насока е удостоверение за граждански брак, издадено на *** г. от *** – гр. *** въз основа на Акт за граждански брак № ***г. Видно от приложеното по делото удостоверение по гр. дело № *** г. по описа на Добричкия районен съд, решението по което е влязло в сила на *** г. бракът между *** и *** е прекратен с развод, поради виновно и непоправимо разстройство по вина на съпруга.

Съгласно нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ с отстъпено право на строеж върху държавна земя от *** по ул. *** г. на нотариуса при ***, по време на брака на страните *** е признат за собственик на недвижим имот, представляващ апартамент в жилищна сграда блок ***, адм. адрес: гр. ***, с площ от ***кв.м., с прилежащо избено помещение № *** с площ от ***кв.м. и таванско помещение № *** с площ от *** кв.м., ведно с ***,*** ид. части от общите части на сградата, и правото на строеж, както и на гараж, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда – блок *** с адм. адрес: гр. *** № *** с площ от *** кв.м.,

По силата на решение № *** г. на Добричкия окръжен съд по гр. дело № 973/2013 г. е признато за установено по отношение на ищцата ***, че ответникът *** е собственик на *** ид.ч. от недвижим имот: апартамент, в жилищна сграда с административен адрес: гр. *** № ***, с площ от ***кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.***.  в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: на същия етаж ***.*** и ***.***; под обекта -***.***; над обекта ***.***, с прилежащо избено помещение № ***, с площ от ***кв. м. и таванско помещение № ***, с площ от ***. кв. м. и ***,*** ид. части от общите части на сградата , съставляващи транформирано лично имущество по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), като  иска за установяване право на собственост за горницата над ***  ид. ч.  и за предаване  владението на апартамента е отхвърлен.

Със същото решение е признато за установено по отношение на ***, че *** е собственик на  *** ид.ч. от недвижим имот: гараж, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда с административен адрес: гр. *** № ***, с площ от *** кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор  ***. в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи на същия етаж *** и ***; под обекта –няма; над обекта ***.***., съставляващи трансформирано лично имущество по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), като е отхвърлен иска за установяване право на собственост за горницата над ***.

Така постановеното решение е обжалвано пред Варненския апелативен съд, чието решение е атакувано с касационна жалба. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, с решение № 160/29.02.2016 г. по гр. дело № 2290/2015 г. е отменил въззивно решение № 208 от 04.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 494/2014г. на Апелативен съд - гр. Варна в частта, с която е потвърдено решение № 264 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 973/2013 г. по описа на ОС - Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения от *** срещу *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на *** ид.ч. от недвижим имот - апартамент, находящ се в жилищна сграда с административен адрес: с административен адрес: гр. *** № ***, с площ от *** кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.***, като вместо това е постановил, че признава за установено по отношение на ***, че *** е собственик на *** идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. *** № ***, с площ от ***кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.*** в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: на същия етаж ***.*** и ***.***; под обекта-***.***; над обекта ***.***, с прилежащо избено помещение  № ***, с площ от ***кв. м. и таванско помещение № ***, с площ от ***. кв.м. и ***,*** ид. части от общите части на сградата, като на основание чл. 108 от ЗС ищцата е осъдена да предаде на ответника владението върху посочените *** идеални части от описания недвижим имот.

Касационният съд е оставил в сила въззивното решение № 208/04.12.2014г., постановено по в. гр. дело № 494/2014 г. на Апелативен съд – гр. Варна в частта, с която е потвърдено решение № 264 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 973/2013 г. по описа на ОС  - Добрич в частта,  с която е отхвърлен предявения от *** срещу  *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на разликата над *** идеални части до  претендираното изключително право на собственост върху недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищна сграда с административен адрес гр. *** № ***, с площ от ***кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.***.

Описаният по-горе имот е представлявал съпружеска имуществена общност до прекратяване на брака, от който момент насетне особената бездялова съсобственост се трансформира в обикновена такава, като всеки от бившите съпрузи притежава по ½ идеална част от собствеността върху жилището, като по силата на съдебното решение, с което бракът между страните е бил прекратен с развод, жилището е предоставено за ползване от съпругата.

Съпружеската имуществена общност е такъв тип съпритежание, представляващо особена, съвместна бездялова собственост, като притежатели едновременно са двамата съпрузи, които нямат изразени дялове и обособени лични части в съпритежанието, с които да могат да се разпореждат. С прекратяването на брака между съпрузите – като разводът е основание за прекратяване на СИО (чл. 27, ал. 1 от СК сочи, че съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака), бездяловата съпружеска имуществена общност се конвертира в обикновена съсобственост между тях. При прекратяване на съпружеската имуществена общност, дяловете на съпрузите са равни, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК презюмира съвместния принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което й създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването.

Законът обаче, в чл. 23, ал. 1 и 2 от СК  дава възможност за установяване на едно фактическо положение, което се отклонява от презюмираната от закона СИО /чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) / и равенството на дяловете /чл. 27 от СК (отм.)/ и е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите.

С постановяването на решенията на ДОС и ВКС е признато наличието на съсобственост между страните върху апартамента и гаража от които  за ищеца – *** ид.ч., съставляваща трансформирано лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), а след прекратяване на имуществената общност  след развода, разликата от *** ид. ч. е съпритежание на страните при равни квоти – така разпоредбите на чл. 27 ал.1 и чл. 28 от СК.

При установена налична съсобственост досежно процесния недвижим имот исковете за делбата му са основателни и подлежат на уважаване. Квотите на съсобствениците следва да бъдат определени съобразно решенията на Добричкия окръжен съд и на Върховинят касационен съд на Република България по цитираните по-горе дела.

Както вече е посочено от ВКС (в мотивите към решението по цитираното по-горе дело), предвид изхода на спора по установителния иск за собственост поради осъществена трансформация, ответникът се легитимира като изключителен собственик на *** идеални части от процесните имоти, както и на половината от останалите *** идеални части, или общият обем на собственически права за *** се равнява на *** идеални части от имотите, а *** е собственик на *** идеални части от тях.

В тази връзка не може да бъде споделено възражението на ответника, че той е изключителен собственик на *** идеални части от процесните имоти, като разликата от *** идеални части следва да се подели поравно между страните, тъй като въпросът относно квотите в съсобствеността на бившите съпрузи по отношение на заявените за делба апартамент и гараж е разрешен с влязло в сила съдебно решение като се формирала сила на пресъдено нещо (СПН).

Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за поставяне за разрешаване на въпроса относно обема на притежаваните от страните права в заявените за делба имоти. СПН обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на съдебното решение срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор, като забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, /в случая този факт е обема на притежаваните от страните права на собственост по отношение на процесните имоти/ и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно.

Изложеното обосновава извода, че предявените искове са основателни като делбата следва да бъде допусната при квоти и съделители, както следва: *** идеални части за *** и *** идеални части ***.

Водим от горните съображения, Добричкият районен съд      

 

Р    Е    Ш    И:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти:             1) Апартамент в жилищна сграда блок ***, адм. адрес: гр. ***, с площ от ***кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.*** в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с прилежащо избено помещение № *** с площ от ***кв.м. и таванско помещение № *** с площ от *** кв.м., ведно с ***,*** ид. части от общите части на сградата, и правото на строеж; 2) Гараж, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда – блок *** с адм. адрес: гр. *** № *** с площ от *** кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***., ведно с *** ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, МЕЖДУ следните съделители и при квоти, както следва: *** с ЕГН *** *** – *** идеални части и *** с ЕГН *** *** – *** идеални части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                                                

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :