Р Е
Ш Е Н И Е
№ 87
гр.
Дряново, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд, в публично
съдебно заседание на 27.11.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
СПАСОВА
при
секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 250 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.
34 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищцата С.Е.М. основава исковата си претенция на
обстоятелството, че е дъщеря на Е. К.М., починал на 30.08.2005г. Негови
наследници били тя и майка ѝ М.А.Д. – М., която с нотариален акт от
19.12.2014г. ѝ дарила нейната част от процесния имот. Посочва, че към
момента с ответника били наследници по закон на С.Р.С., бивш жител ***,
починала на 02.08.2007г. и съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
23947.501.230 с площ от 357 кв. м., находящ се в гр. Дряново, ул. ***. в който
е построена сграда, в която се намирали два самостоятелни обекти на собственост
– ЖИЛИЩЕ с идентификатор 23947.501.230.1.1 на първи етаж и ЖИЛИЩЕ с
идентификатор 23947.501.230.1.2 на втори етаж. В поземления имот имало
построени още ГАРАЖ с идентификатор 23947.501.230.2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор 23947.501.230.3, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
23947.501.230.4 и ГАРАЖ с идентификатор
23947.501.230.5. Страните били съсобственици и на ЛЕК АВТОМОБИЛ Москвич с рег.
№ ***. Твърди, че не можели да прекратят доброволно съсобствеността на вещите.
Моли съда да допусне делба на горепосочените имоти и лек автомобил при квоти по
½ идеална част за всяка от страните.
В
дадения от съда срок е депозиран отговор от ответника М.К.М., в която се
посочва, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Заявява, че
освен наследници на майка му С.Р.С. били наследници и на баща му К. М. С.,
които закупили имота в СИО. Посочва, че М.А.Д. – М. е дарила на дъщеря си само
1/24 от поземления имот и къщата без частта си от второстепенните постройки,
което правело това лице М. М. реален съсобственик на посочените в исковата
молба второстепенни имоти.
С
допълнителна молба от 15.10.2019г. ищцата посочва, че първоначалният собственик
на недвижимия имот Н.М.Ц. починала на 05.05.2000г. Оставила наследници – две
дъщери. През 1972 г. Неда прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане
собствената си ½ идеална част от поземления имот на дъщеря си С. и
съпругът ѝ К. М..
С
допълнителна молба от 25.10.2019г. уточнява исковата молба, като сочи, че през
1956г. Н.Р.Ф. по баща М.И.К. закупува имот в гр. Дряново само на свое име. С
влизане в сила на СК от 1968г. съпругът ѝ Р.Ф. придобива качеството на
съсобственик, като законът признава на съпрузите по ½ идеална част. През
1972г. Н.М.Ц.самостоятелно се разпоредила със своята част и я прехвърлила на
дъщеря си С.Р.С. и нейния съпруг К. М. С.. Посочва, че останалата за съпругът
ѝ Р.Ф. Ц. на 23.10.1972г. ½ идеална част от имота следвало да се
наследи само от дъщерите им – С. и Д.. Отказът от наследство, който Д.П.е
направила би имал значение само ако се приеме, че частта на баща ѝ се е
наследила само от децата му. В Данъчна служба към Община Дряново Д.П.не е
извършила деклариране на имоти през 2008г.
Въз
основа на приетите по делото доказателства и фактите, които се установяват с
тях, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 783/
24.10.2019г. на община Дряново се установява, че Н.М.Ц., Н.М.Ф., Н.М.И.и Н.Р.Ф.
са имена на едно и също лице.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I,
дело № 75/ 1956г. на Дряновски районен съдия Н.Р.Ф. по мъж, а по баща М.И.К.
закупила недвижим имот (градина) в гр. Дряново, ул. “Света Троица” с площ от
около един декар. Не се спори от страните по делото, че към датата на договора Н.Р.Ф.
е имала сключен граждански брак с Р.Ф. Ц..
На
29.01.1972г. с нотариален акт за покупко-продажба № 16, том I,
регистър 27, дело № 24/ 1972г. на Дряновски районен съдия Н.М.Ц.продала на
дъщеря си С.Р.С. и съпругът ѝ К. М. С. ½ идеална част от парцел I-110,
от кв. 25, целият от 300 кв. м., като им продава също и целия втори етаж от
построената в този парцел жилищна сграда, състоящ се от три стаи, коридор и
външно стълбище.
По
делото е представено удостоверение от 28.03.1984г. на Общински съвет Дряново,
от което се установява, че двуетажната жилищна сграда на Н.М. Ц., построена в
парцел I-110
от кв. 25 по плана на гр. Дряново представлява еднофамилно жилище.
Съдът взе
предвид, че институтът на „имуществената общност“ между съпрузи е въведен за
първи път със Семейния кодекс (СК) от 1968г. Съгласно
разпоредбата на чл. 13 от СК недвижимите и движимите вещи и права върху
вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване
нуждите на семейството. Съгласно чл. 103 от СК от
1968г. (отм.) правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузите при заварени бракове, т.е. тази общност се разпростира и върху
имуществата, придобити от съпрузите до влизане на кодекса в сила, независимо от
това на чие име те са били придобити. В настоящият случай недвижимият
имот е придобит по време на брака на Н.Р.Ф. с Р.Ф. Ц., който е сключен преди това
и прекратен със смъртта на съпруга през 1972г., поради
което следва да се приеме, че той е “заварен” по смисъла на
чл. 103 от СК от 1968г. (отм.) и имотът следва да се
приеме за включен в обхвата на съпружеската имуществена общност, защото е
придобит на възмездно основание – договор за продажба по време на брака. Страните
не спорят, че с описания нотариален акт от 29.01.1972г. наследодателката Н.М.Ц.се
е разпоредила със собствената си ½ идеална част от посочения недвижим
имот, като го е продала при равни права от ¼ идеална част на дъщеря си С.Р.С.
и съпругът ѝ К. М. С..
На
следващо място следва да се приеме за установено, че съпругът на Н. Ц. Р.Ф. Ц.
починал на 23.10.1972г. Негови наследници са дъщерите му Д. Р.П. и С.Р.С.. Съгласно
представеното удостоверение от 11.02.1975г. на Дряновски районен съд Д. Р.П. се
е отказала от наследството на своя баща Р.Ф. Ц., бивш жител ***. Отказът е
вписан в специален регистър, воден при съда с пореден № 40 от 11.02.1975г. При
определяне наследниците по закон на Р. Ц. следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968г. (отм.) при прекратяване на
имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат
разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество. Поради което следва да се приеме, че
наследодателката на страните Н.М.Ц.не е придобила по наследство част от
собствената на съпруга ѝ ½ идеална част от недвижимия имот. След
направения отказ от наследство от Д. Р.П. следва да се приеме, че частта на
отказалия се сънаследник е уголемила частта на другия сънаследник и С.Р.С. е
придобила по наследство ½ идеална част от недвижимия имот.
Видно
от представеното удостоверение за наследници, изх. № 261/ 08.04.2014г. на
община Дряново К. М. С. е починал на 23.07.1989г. и оставил за свои наследници С.Р.С.
– съпруга и синове М.К.М. – ответник по делото и Е. К.М.. Последният е починал
на 29.08.2005г. (след смъртта на баща си), като е оставил за наследници по
закон М.А.Д. – М. – съпруга и С.Е.М. – дъщеря, която е и ищец в производството.
Поради което следва да се приеме, че след смъртта на съпруга си С.Р.С. е
притежавала ½ идеална част от процесния имот по наследство от баща си,
¼ идеална част, придобита от майка ѝ чрез договор за
покупко-продажба и 1/12 идеална част от имота по наследство от съпруга си. Синовете
им М.К.М. и Е. К.М. са придобили по наследство от баща си по 1/12 идеална част
от имота, като след смъртта на последния неговите наследници са придобили
съответно равни части по 1/24 от имота.
По
делото е прието като доказателство удостоверение за наследници, изх. № 470/
01.07.2019г. на община Дряново, от което се установява, че С.Р.С. е починала на
01.08.2007г., като е оставила наследници по закон синовете си М.К.М. и Е. К.М..
Последният е починал на 29.08.2005г. (преди смъртта на майка си), като е
оставил за наследник по закон С.Е.М. – дъщеря. След смъртта на С.Р.С. нейните
наследници (подробно посочени по-горе) са придобили равни части от
притежаваните от нея идеални части от собствеността на процесния недвижим имот.
От
представения по делото нотариален акт № 51, том II,
рег. № 1508, дело № 228 от 2014г. на нотариус А.А., с район на действие Районен
съд Дряново е видно, че М.А.Д. – М. е дарила на дъщеря си С.Е.М. 1/24 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 23947.501.230 по кадастралната карта на
гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново, ул. ***, целия с площ от 357
кв. м., заедно с 1/12 идеална част от жилище с идентификатор 23947.501.230.1.2
по кадастралната карта на гр. Дряново със застроена площ от 69 кв. м., заедно
със съответстващите му идеални части от общите части на сградата. Поради което
към датата на постановяване на настоящото решение съдът приема, че описаните в
исковата молба недвижими имоти са съсобствени само между страните по делото.
Безспорно се установи от цитираните доказателства, че гореописаният недвижим
имот има съсобствен характер, като съсобствеността произтича от
описаните по-горе правни сделки и наследяване. Поради което описания недвижим имот – земя и сгради следва да бъде включен в
делбената маса при равни права на всеки от съсобствениците – по ½
идеална част.
Съгласно
издадената скица № 15-304100-23.06.2016г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър Габрово недвижимият имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
23947.501.230 с площ от 357 кв. м., находящ се в гр. Дряново, ул. ***, при
съседи : 23947.501.229, 23947.501.228, 23947.501.9619, 23947.501.9617, ведно с
построената в този имот жилищна сграда с идентификатор 23947.501.230.1 със
застроена площ от 69 кв. м., брой етажи – 2, предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, както и построените ХАНГАР, ДЕПО, със застроена площ 22 кв. м.,
брой етажи 1 с идентификатор 23947.501.230.2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, със
застроена площ 13 кв. м., брой етажи 1, с идентификатор 23947.501.230.3,
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ от 9 кв. м., брой етажи 1, с
идентификатор 23947.501.230.4 и ХАНГАР, ДЕПО със застроена площ от 29 кв. м,
брой етажи 1, с идентификатор 23947.501.230.5.
По
делото са представени схема № 15-304110-23.06.2016г. и схема № 15-304133-23.06.2016г.
на Служба по геодезия, картография и кадастър Габрово, от които е видно, че в
жилищна сграда с идентификатор 23947.501.230.1 се намират два самостоятелни
обекти на собственост – ЖИЛИЩЕ, апартамент със застроена площ от 69 кв. м. с
идентификатор 23947.501.230.1.1 на първи етаж и ЖИЛИЩЕ, апартамент със
застроена площ от 69 кв. м. с идентификатор 23947.501.230.1.2 на втори етаж.
По отношение на описания в исковата молба лек автомобил «Москвич 412» с
рег. № ***, същият е съсобствен между страните и С. Р. С., видно от представеното
свидетелство за регистрация част I. След
смъртта на последната нейните наследници (страните по делото) са придобили
равни части от притежаваните от нея идеални части от собствеността на процесния
лек автомобил. Поради което лекият автомобил следва
да бъде включен в делбената маса при равни права на страните – по ½
идеална част.
С оглед на горното съдът
намира, че по безспорен начин са установени страните по делото, съсобствеността
върху процесните имоти, както и квотите, при който трябва да се допусне делбата.
По делото не са налице доказателства, че общите имоти и лекия автомобил не
подлежат на делба по силата на закона или че това е несъвместимо с естеството и
предназначението им. Страните не могат да ги поделят доброволно помежду си. Поради
което счита, че са налице изискванията
предвидени в чл. 341 и следващите от ГПК за допускането му до делба.
Водим от горното на
основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността,
съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
да се извърши съдебна делба между С.Е.М.,
ЕГН **********,*** и М.К.М., ЕГН **********,***. *** на следния съсобствен
недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 23947.501.230 с
площ от 357 кв. м., находящ се в гр. Дряново, ул. ***, при съседи : 23947.501.229,
23947.501.228, 23947.501.9619, 23947.501.9617, ведно с построената в този имот
жилищна сграда с идентификатор 23947.501.230.1 със застроена площ от 69 кв. м.,
брой етажи – 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, в която се намират
два самостоятелни обекти на собственост – ЖИЛИЩЕ с идентификатор
23947.501.230.1.1 на първи етаж и ЖИЛИЩЕ с идентификатор 23947.501.230.1.2 на
втори етаж, както и построените ХАНГАР, ДЕПО, със застроена площ 22 кв. м.,
брой етажи 1 с идентификатор 23947.501.230.2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, със
застроена площ 13 кв. м., брой етажи 1, с идентификатор 23947.501.230.3,
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ от 9 кв. м., брой етажи 1, с
идентификатор 23947.501.230.4 и ХАНГАР, ДЕПО със застроена площ от 29 кв. м,
брой етажи 1, с идентификатор 23947.501.230.5, както и на следния ЛЕК АВТОМОБИЛ «Москвич 412», с рег. № ***,
номер на двигателя 5930329 и идентификационен номер (VIN)
2210716.
Делбата
да се извърши при следните квоти : за С.Е.М. – ½ (една втора) идеална
част и за М.К.М. - ½ (една втора) идеална част.
Решението
подлежи на обжалване чрез Дряновския районен съд пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :