Р Е
Ш Е Н
И Е № 33
гр.Кюстендил,
13.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар И.С.,
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№477/2018г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
„М.-И.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.С.Ц. оспорва РА
№Р-22222517001745-091-001/24.07.2018г., потвърден от директора на Д“ОДОП“
при ЦУ на НАП - София с решение №1558/10.10.2018г. Изложени са съображения за незаконосъобразност
на акта, поради противоречие с материалните разпоредби. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в
отговор и писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22222517001745-020-001/27.03.2017г.,
спряна със заповед №Р-22222517001745-023-001/28.04.2017г., възобновена със
заповед № Р-22222517001745-143-001/02.04.2018г. и изменена със заповед № Р-22222517001745-020-002/02.04.2018г.
всички на началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция СДО при ТД на НАП
София, упълномощен съгласно заповед №РД-01-5/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП. Определен е обхват на ревизията – установяване отговорност на „М.-И.“ ЕООД
- Дупница по чл.177 от ЗДДС за задължения на „Д.Д.С.Т.“
ЕООД - София за ДДС по доставки, извършени от последното дружество за периода
01.09.2015г. – 30.09.2015г. Срок на ревизията 11.06.2018г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен РД
№Р-22222517001745-092-001/21.06.2018г., срещу който не е подадено възражение по
реда на чл.117, ал.5 от ДОПК. Ревизията завършва с оспорения РА, издаден от
началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция СДО при ТД на НАП София – орган,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София –
ръководител на ревизията. С него е ангажирана отговорността на жалбоподателя по
чл.177 от ЗДДС като пряк получател по облагаеми доставки за данъчен период м.09.2015г.,
документирани с ф-ра №1/30.09.2015г. и ф-ра №2/30.09.2015г. с предмет „аванс“. Установеното
задължение е за главница 96 000 лв. и лихви 27 051.15 лв. Дължимият и
невнесен ДДС е в размер на 174 327.86 лв. от „Д.Д.С.Т.“
ЕООД – София. Мотивите се изразяват в следното: Между „М.-И.“ ЕООД – Дупница и
„Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София е била налице предварителна
договореност за създаване на привидни отношения, които да навеждат на извод, че
сделките са действително осъществени. Документите, създадени между участниците
имат за цел да създадат привидност на една реална сделка, но в действителност
страните не желаят настъпването на нейните последици. Прието е, че е налице
относителна симулация, при която има две
сделки с различен и самостоятелен правен режим – привидна и прикрита.
Привидната е тази между „Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София и
дружеството-жалбоподател и с нея се прикрива друга – придобиването на МПС от „М.-И.“
ЕООД – Дупница директно от търговеца „AARON WEBSTER LIMITED AWL
TRUCK“ c VIN GB ********* –
Великобритания. Осъществен е състава на
чл.177, ал.1 във вр.с ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС, поради
което на дружеството-жалбоподател е
вменено задължение към бюджета за ДДС, представляващо сумата на ползвания от
лицето данъчен кредит по периоди, но до размера на невнесения от
доставчика „Д.Д.С.Т.“
ЕООД – София данък – 96 000 лв. главница и 27 051.15 лв. лихви.
РА е обжалван в цялост по административен ред
по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП -
София се е произнесъл с решение №1558/10.10.2018г., с което е потвърдил изцяло акта.
В хода на ревизията е установено,
че „М.-И.“ ЕООД - Дупница /купувач/ е сключило договор от 30.09.2015г. с „Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София /доставчик/ за доставка на 5 бр.
специални автомобили /посочени в РА/. Издадени са две фактури за аванс - ф-ра №1/30.09.2015г. и ф-ра
№2/30.09.2015г. Същите са отразени в дневника за покупки за м.09.2015г. на
дружеството-жалбоподател. Според представените банкови документи на
30.09.2015г. купувачът е превел на доставчика сумата от 106 500 лв. За
тези доставки „М.-И.“ ЕООД - Дупница е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 96 000 лв.
При
извършена насрещна ревизия на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД -
София, завършила с издаването на РА №Р-22002217002367-091-001/20.09.2017г.,
потвърден с решение №2023/22.12.2017г. /влязъл в сила/, е установено, че предходен
доставчик на автомобилите е чуждестранното дружество „AARON
WEBSTER LIMITED AWL TRUCK“ c VIN GB ********* -
Великобритания, съгласно представена инвойс ф-ра №1777/30.09.2015г. на обща стойност 40 000
британски лири. Плащането по нея е извършено по банков път на 30.09.2015г. от
сметка на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД - София, открита на същата
дата и захранена със средства на дружеството-жалбоподател.
Установено е
още, че във вр.
с двете фактури от 30.09.2015г. са
налични още 5 бр. фактури през следващия данъчен период м.10.2015г. с предмет
доставка на 5 бр. товарни автомобила и приспаднати аванси общо в размер на
480 000 лв. Към тях са приложени 5 договора от 23.10., 30.10. и
31.10.2015г., както и 5 бр. приемо-предавателни
протокола и 5 СРМПС, издадени на „М.-И.“ ЕООД – Дупница. Тези документи са
подписани от М.Н.– управител на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД –
София, като органът е установил видимо различие със спесимена
на подписа му, публикуван в ТР на АВ.
Осъществен е
обмен с органите на приходната администрация във Великобритания, от който се
установява, че вътреобщностното придобиване /ВОП/ на
5 бр. автомобила от чуждестранното дружество „AARON
WEBSTER LIMITED AWL TRUCK“ c VIN GB ********* в полза на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД - София е организирано
и осъществено като поръчка от трето лице „М.“, което свързва потенциални
клиенти с доставчици, чрез е-мейли, изпращани от Ц.С.Ц..
От
получената информация от отдел „Пътна полиция“ към СДВР е установено, че в
базата данни на АИС-КАТ няма данни за регистрирани МПС на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София. Процесните
МПС са регистрирани за първи път в страната на името на „М.-И.“ ЕООД – Дупница.
По отношение
на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София е образувано изпълнително
производство – изп.д.№********* на 20.01.2017г. като
са наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, но принудително
изпълнение не е предприето, тъй като не е установено налично имущество.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по
чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е
потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства
за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са
постановени при спазване на административнопроцесуалните
правила по ДОПК.
Страните не
спорят по фактите, а и от писмените доказателствени средства се установява, че дружеството-жалбоподател
е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по ф-ра
№1/30.09.2015г. и ф-ра №2/30.09.2015г. с доставчик „Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София, свързан пряко или косвено с дължимия
и невнесен данък от доставчика.
Спорът е
правен и се свежда до наличието на предпоставките за прилагане на чл.177, ал.1
във вр.с ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС. Правната норма е
специална спрямо общите разпоредби на ЗДДС, установяващи задължение на
доставчика за заплащане на ДДС. Предмет на регламентация е солидарната
отговорност на получателя по доставката за дължимия данък, при наличие на
изчерпателно изброени условия. Фактическият състав включва следните елементи -
неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и
упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя и субективен
елемент - знание или задължение за знание у получателя за това, че данъкът няма
да бъде внесен. Разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДДС урежда хипотезата, при
която задължението за знание се презюмира ако
дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който
и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или
услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата
доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се
отличава от пазарната. В случая се твърди привидност на доставките.
За да е налице презюмираният факт - получателят е бил длъжен да знае, че
данъкът няма да бъде внесен, в тежест на органа по приходите е доказването на
предпоставките за приложение на презумпцията. Анализът на събрания доказателствен материал по делото обосновава извода на съда
за недоказаност на предпоставката по чл.177, ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС -
облагаемите доставки по ф-ра №1/30.09.2015г. и ф-ра №2/30.09.2015г. да са привидни. Фактите отнасящи се до
това, че цялата фактическа дейност по покупката, продажбата и доставката на 5
бр.МПС е извършено от лицето Ц.Ц.– управител на „М.-И.“
ЕООД – Дупница; че банковите сметки на доставчика и купувача се намират в една и
съща банка; че сметката на доставчика е открита в деня на закупуване на
товарните автомобили от Великобритания; че сметката на доставчика е захранвана
със средства превеждани от купувача; че МПС-тата са
регистрирани в страната за първи път на името на купувача, не могат да се ценят
от съда като достатъчни за доказване на знанието у получателя по облагаемите
доставки. Органът по приходите е следвало да ангажира преки доказателства,
каквито по делото не са представени, че е налице относителна симулация по процесните доставки. Обстоятелството, че Ц.Ц.е контактувал чрез е-мейли с
чуждестранното юридическо лице само по себе си не означава привидност на процесните сделки, доколкото е установено, че вътреобщностното придобиване на 5 бр. автомобила се е
уговаряло в полза на „Д.Д.С.Т.“ ЕООД - София като
поръчка от трето лице „М.“, което свързва потенциални клиенти с доставчици чрез
е-мейли, изпращани от Ц.С.Ц. – управител на
дружеството-жалбоподател. Т.е. не е доказано безусловно договаряне между „AARON WEBSTER LIMITED AWL TRUCK“ и „М.-И.“ ЕООД – Дупница, доколкото не е доказана свързаност
между доставчика и получателя чрез това физическо лице. Направеното тълкуване
на фактите от органа по приходите не почива на установената фактическа
обстановка и не обосновава извод за знание у дружеството-жалбоподател по см. на
чл.177, ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС. Изводът не се подкрепя и от наличност на
сметки на двете дружества в една и съща банка, както и това, че сметката на
доставчика е захранвана с парични средства от получателя. Безспорно е, че в
периода 30.09.2015г. до 29.12.2015г. са извършвани парични преводи от „М.-И.“
ЕООД – Дупница към „Д.Д.С.Т.“ ЕООД – София, но това
обстоятелство също не може да доведе до извод за привидност на доставките. Ирелевантно е и обстоятелството, че към 2017г.
/образуването на изпълнително производство срещу „Д.Д.С.Т.“
ЕООД/ доставчикът не разполага с движимо и недвижимо имущество, което би могло
да обезпечи задълженията му. Не на последно място съдът отбелязва, че доставките
на МПС са реални /срав. приемо-предавателни
протоколи и регистрация в КАТ/, поради което и в този аспект не се доказва
хипотезата на чл.177, ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС - привидност.
По изложените съображения, съдът счита, че не са
изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл.177 от ЗДДС и отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана неправомерно. Жалбата
се явява основателна, а РА, като постановен при неправилно приложение на
материалния закон, следва се отмени.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 50 лв. държавна такса
за образуване на делото, платими от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА
№Р-22222517001745-091-001/24.07.2018г., потвърден от директора на Д“ОДОП“
при ЦУ на НАП - София с решение №1558/10.10.2018г., с
който на „М.-И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ц.С.Ц. за данъчен период м.09.2015г., са определени
задължения по чл. 177, ал.1 от ЗДДС - ДДС в размер на 96 000 лв. главница и
27 051.15 лв. лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София, ул.“А.“ №** да заплати на „М.-И.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съдебни разноски в размер на 50 лв. /петдесет/.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: