Р Е Ш Е Н И Е
Номер 944 10.10.2018г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На седемнадесети септември Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Антоанета Василева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №00648 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от Д.И.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “ЕСПИ
ИНВЕСТ”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Ив.
Вазов“, бл.3, ап.4, с която са предявени обективно съединени искове с правни
основания в КТ както следва:
-чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 10 563,00лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода декември 2016г.- януари 2018г., сумата от 280,00лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от датата
на забава до датата на предявяване на
иска- 29.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на
сумата
-с правно основание чл.224 КТ за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за двадесет работни дни за 2017г. в размер на 754,50лв., сумата от 5,00лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от
31.12.2017г. до датата на предявяване на иска- 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил допустимостта на
производството, поради което и иска прекратяване на същото. Алтернативно
ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че е изплатил на ищеца
всички дължими се възнаграждения и обезщетения лично срещу подпис във
ведомостите за заплати, от които са приложени преписи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “***”, считано от 02.12.2016г. до 19.09.2017г., като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №***. на Управителя на ответното дружество.Прекратяването на трудовото правоотношение е по взаимно съгласие и е считано от 19.09.2017г.- факт, който е признат за безспорен между страните в съдебно заседание на ПРС от 21.05.2018г.
Видно от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П. за периода от 02.12.2016г. до 19.09.2017г., обхващащ цялото време на полагане на труд от ищеца в ответното дружество, начисленото от ответника брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 6757,20лв. От брутното трудово възнаграждение са удържани задължителни осигуровки и данък по ЗДДФЛ в общ размер на 1459,53лв., като нетното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 5297,67лв.
Видно от същото заключение, както и обясненията на в.л.Б.П. в с.з. на ПРС от 02.07.2018г., ответното дружество е изплатило на ищеца дължимите се нетни възнаграждения в размер на 2314,78лв. за месеците- декември 2016г., януари 2017г., март 2017г. и април 2017г. За месец февруари 2017г. не е начислявано трудово възнаграждение, тъй като ищецът е ползвал неплатен отпуск. За плащането има положени подписи от ответника във ведомостите за заплати. Видно от заключението по съдебно- почерковата експертиза на в.л. Е. К., неоспорено от страните, процесните подписи във ведомостите за заплати са положени от ищеца.
След преизчисление от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., както и обясненията на в.л.Б.П. в с.з. на ПРС от 02.07.2018г., е видно че във ведомостите за заплати за периода май- септември 2017г. е начислено брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 3434,21лв. За отработените 11 работни дни през месец септември 2017г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение от 434,21лв., като през същия месец е начислено и обезщетението по чл. 224 КТ. Видно от същото заключение ищецът не е полагал подпис във ведомостите за заплати за получени трудови възнаграждения.
основание за плащането, нито период за който се отнасят. Ищецът е оспорил авансовите отчети да отразяват плащане за трудово възнаграждение, като По делото са приети като доказателства авансови отчети, съгласно които на ищеца е изплатена сумата от 6850,00лв. В авансовите отчети обаче няма твърди, че това са суми за материали. Видно от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П. тези авансови отчети не са осчетоводени по съответните счетоводни сметки в счетоводството на ответното дружество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответното дружество не е доказало плащане на ищеца на брутно трудово възнаграждение в размер на 3434,21лв. за периода май- септември 2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или по банкова сметка. ***о, че във ведомостите за заплати за този период няма полаган подпис от ищеца за получени трудови възнаграждения. В същото време приетите по делото авансови ведомости не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 КТ, тъй като от една страна те съдържат достатъчно информация за основанието на плащане и периода, а от друга страна не са отразени в счетоводството на ответното дружество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3434,21лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2017г. до 19.09.2017г., като следва да отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 10 563,00лв., както и за периода от 02.12.2016г. до 30.04.2017г.
Съгласно трудовия договор трудовото възнаграждение се изплаща до 25- то число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждение. Видно от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П., размерът на обезщетението за забава неплатеното трудово възнаграждение, считано от датата на забава до 29.01.2018г. е в размер на 133,77лв., поради което и ПРС намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца и това обезщетение, като следва да отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 280,00лв.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от допълнителната съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б.П. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни за 2017г. Начисленият и неплатен от ответника брутен размер на обезщетението е в размер на 358,70лв., поради което и същата сума следва да бъде присъдена на ищеца, като за разликата до пълния му претендиран размер от 754,50лв. както и за останалите 9 работни дни за 2017г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира да му бъде заплатено и обезщетение в размер на 5,00лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от 31.12.2017г. до датата на предявяване на иска- 29.01.2018г. Съгласно константната съдебна практика задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение е нужна покана на кредитора за изпадане в забава на длъжника- чл.86, ал.2 ЗЗД. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Съдът е указал на ищеца с доклада по чл.146 ГПК, че не сочи доказателства да е отправил покана до ответника за заплащане на главницата, но ищецът не е представил такива доказателства. Предвид изложеното този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 157,07лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 280лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.
И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е доказал разноски в размер на 500,00лв. за адвокатско възнаграждение, от което в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 169,22лв.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00лв. Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В настоящия случай от договора за правна защита и съдействие на ответника с адв.Т. е видно, че ответникът е направил разноски в размер на 1100,00лв.
Действително съгласно чл.5, ал.2 Наредба №1 за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съдът обаче намира, че тази разпоредба намира приложение когато предявените с една молба искове са в защита на различни интереси, т.е. при кумулативно съединени искове, които не са в отношение на зависимост един от друг. Следователно когато с една молба се претендират парични суми, които се основават на едни и същи факти, като е налице акцесорност на исковете, то и съдът намира, че е налице един интерес. Поради това и когато се претендират главница и лихва за забава въз основа на един и същ интерес, то и минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи върху сбора от сумите по реда на чл.7, ал.2 Наредба №1.
Предвид гореизложеното и съдът намира, че минималното адвокатско възнаграждение в процесния случай, в който се защитават два интереса /неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение/ в четири кумулативно съединени иска, от които два акцесорни, е в размер на 1372,15лв. /в които се включват и 200,00лв. за защита третото и четвърто съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.7 ал.8 /.
Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото платеното от ответника адвокатско възнаграждение е под минималния размер, определен с Наредба №1, то и същото не е прекомерно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 727,73лв., представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЕСПИ ИНВЕСТ”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Ив. Вазов“, бл.3, ап.4, да заплати на Д.И.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 3434,21лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2017г. до 19.09.2017г., сумата от 133,77лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от датата на забава до датата на предявяване на иска- 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ искове за главница за разликата до пълния му претендиран размер от 10 563,00лв., както и за периода от 02.12.2016г. до 30.04.2017г., и иска за лихва за забава за разликата до пълния му претендиран размер от 280,00лв.
ОСЪЖДА “ЕСПИ ИНВЕСТ”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Ив. Вазов“, бл.3, ап.4, да заплати на Д.И.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 358,70лв., представляваща брутния размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за единадесет работни дни за 2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ искове за главница за разликата до пълния му претендиран размер от 754,50лв., както и иска за сумата от 5,00лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от 31.12.2017г. до датата на предявяване на иска- 29.01.2018г.
ОСЪЖДА “ЕСПИ ИНВЕСТ”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Ив. Вазов“, бл.3, ап.4, да заплати на Д.И.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 169,22лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.И.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “ЕСПИ ИНВЕСТ”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Ив. Вазов“, бл.3, ап.4, сумата от 727,73лв., представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “ЕСПИ ИНВЕСТ”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Ив. Вазов“, бл.3, ап.4, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 157,07лв., представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство и сумата от 280лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: