РЕШЕНИЕ
№ 1872
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110208957 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „А. Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, чрез адвокат К. А.
АК-Х., срещу електронен фиш №*************** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал.
3б от Закона за движение по пътищата на юридическото лице е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че процедурата по издаване на електронен фиш по
реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е неприложима към нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Сочи
се, че по отношение на санкционираното дружество следва да намери приложение чл. 10б,
ал. 7-9 от Закона за пътищата, с оглед прилагане на по-благоприятен закон на основание чл.
3, ал. 2 от ЗАНН. Изложени са съображения, че електронният фиш не съдържа
задължителните реквизити, закрепени в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В
жалбата се изтъква също, че при така съставения електронен фиш не може да бъде
направена преценка за компетентността на органа, издал фиша, тъй като липсват данни за
издателя на акта. Твърди, че липсва подробно и ясно описание на мястото на извършване на
нарушението. Изтъква се, че неясно е посочено в какво се изразява изпълнителното деяние и
в какво се изразява извършеното нарушение. В жалбата са изложени доводи, че не е спазен
образецът, утвърден от Управителния съвет на АПИ. Навежда се, че не са спазени
предвидените в чл. 34 давностни срокове. Изтъква се, че електронният фиш не се ползва с
предварително определена доказателствена сила. Излагат се доводи за наличието на
технически проблеми в техническите средства от електронната система. В жалбата се сочи,
1
че не са приложени разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. Сочи се, че е налице непропорционалност между размера на наложената
санкция и на незаплатената от санкционираното дружество пътна такса. Изложени са
съображения, че процесния случай следва да бъде квалифициран като „маловажен“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното се прави искане за отмяна на
оспорения електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на
направените в хода на производството разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от адвокат
Т. К., преупълномощен от адвокат Й. Л., който поддържа жалбата и по същество пледира за
отмяна на електронния фиш по съображенията, които са изложени в жалбата. Претендира
разноски. От процесуалните представители на санкционираното дружеството са
представени писмена защита и молба-становище, от чиито съдържания става ясно, че
поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че въпреки
направеното изменение на ЗДвП, с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., с което в чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП изрично е предвидено правото на административнонаказващия орган да
издава електронен фиш при констатирано нарушение на чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, към момента
на издаване на обжалвания електронен фиш, не е било допустимо издаването на електронен
фиш при установено нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗАНН, а вместо това
административнонаказателното производство е следвало да се развие със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. В
допълнение се посочва също, че в атакувания електронен фиш не е посочен размерът на
дължимата тол такса, което ограничава правото на жалбоподателя да разбере всички
обстоятелства, свързани с вмененото му административно нарушение. Сочи се също, че
задължени за предаване на тол декларации към АПИ имат националните доставчици на
услуги, а не превозвачите, съгласно чл. 13 Наредбата за заплащане на тол таксите и
Директива 2019/520.
В съдебно заседание въззиваемата страна НТУ при АПИ, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Г., която пледира за оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна, както и за потвърждаване на електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомереност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ***********, с адрес на управление гр.
*************************************** със законен представител М.А. А..
Дружеството притежавало влекач марка „***********‘, модел „****************“ с
рег. № *************, с техническа допустима максимална маса 20 500 кг., с брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6D.
На 11.01.2021 г., в 04:51 ч., по път А-3 (АМ „ Струма“), км. 8+226, с посока нарастващ
километър, в пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство №
20421, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено
движението на пътно превозно средство, собственост на дружеството-жалбоподател, марка
„*********“, модел „**************“, с рег. № ********************., в състав с ремарке
с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, за което
не било заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата -
платената категория била по-малка от измерената. За установеното от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата бил генериран
2
доказателствен запис.
С оглед на горното на 05.12.2023 г. бил издаден електронен фиш
№************************** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП на „А. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********************, била наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Препис от електронния фиш бил връчен на дружеството-жалбоподател на 08.03.2024
г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне, като жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 21.03.2024 г.,
видно от поставения печат върху същата.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: Електронен фиш № **********, Свидетелство за регистрация на
МПС част I № *********, Тристранен договор сключен между жалбоподателя,
„Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД за услугата електронна събиране
на пътни такси, Приложение към тристранен договор, Създаден доклад от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по
чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП, Известие за доставяне, Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“НТУ, Справка от АПИ, веществените
доказателствени средства - 2 броя статични изображения във вид на снимков материал.
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не
се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-
горе доказателствени източници, от правна страна се установява:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен
срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и на дружеството
жалбоподател е наложена санкция въз основа на електронен фиш № **********, с който на
„Атмикс Бетон“ ЕООД е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В чл. 179, ал. 3б, изр.
1 и 3 от ЗДвП е предвидено, че собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се
наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева. С оглед на гореизложеното, обаче, следва да
бъде посочено, че към момента на издаване на електронния фиш, не е било предвидено
отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Такава
възможност към момента на издаването на атакуваният електронен фиш, съгласно чл. 189ж
от ЗДвП, е била предвидена единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от същата дата, горепосочената разпоредба – чл. 189ж от
ЗДвП е била изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ е било добавено „-3б‘, като
по този начин след посочената дата е станало допустимо да бъде издаван електронен фиш и
при констатирани нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В конкретния случай, обаче, видно
от приложената по делото справка от АПИ, атакуваният електронен фиш е бил издаден
преди посочената дата, а именно на 05.12.2023 г., следователно към момента на неговото
издаване в ЗДвП не е била предвидена възможност за ангажиране на
3
адмнистративнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП чрез издаване на електронен фиш.
Нещо повече, с атакувания електронен фиш дружеството жалбоподател е било
санкционирано за извършено нарушение на чл. 187а, ал. 2 т. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 187а ал. 2
от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.
179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б - в
размер 2500 лв., каквато именно е била наложена на дружество. По отношение на
посочената разпоредба не е предвидена никаква нормативна възможност за издаване на
електронен фиш. Безспорно е, че тя препраща към чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, но това е
единствено по отношение на размера на имуществените санкции, които могат да бъдат
наложени, не и по отношение на реда за налагането . С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че при издаването на електронен фиш, вместо акт за
установяване на административно нарушение и впоследствие наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Така допуснатото
процесуално нарушение засяга не само императивни законови разпоредби, но и правото на
санкционираното дружество да упражни ефективно правото си на защита, в частност
правото му да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В съдебната практика е
безспорно установено, че горепосоченото процесуално нарушение от категорията на
съществените е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен
фиш. В този смисъл са и следните решения - Решение № 4461/05.07.2023 г. по адм. д. №
3606/2023 г., Решение № 4438/05.07.2023 г. по адм. д. № 3117/2023 г., Решение №
6424/30.10.2023 г. по адм. д. № 6809/2023 г., Решение № 7197 от 23.11.2023 г. по адм. д. №
10085/2023 г., Решение № 190 от 08.01.2024 г. по адм. д. № 9916/2023 г. всички по описа на
АССГ.
Доколкото в хода на административното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с неспазване на процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, поради което
атакуваният електронен фиш подлежи на отмяна като процесуално незаконосъобразен,
съдът счита, че не е необходимо произнасяне по останалите релевирани в жалбата
възражения.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В настоящото производство дружеството-жалбоподател „А. Б.“
ЕООД е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат. От представения договор
за правна помощ се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер 780
лева с включен ДДС. Видно от представената проформа фактура № *********************
сумата в размер на 780 лева с ДДС е била заплатена по сметка на адвокатско дружество „Л.
и партньори“. Направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, съдът намира са неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуалния действия – изготвяне на жалба и
писмена защита, активно участие в проведеното съдебно заседание.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО,
114 състав
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № ****************, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на „А. б.“ ЕООД, ЕИК:*****************, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на „А. Б.“ ЕООД, ЕИК:*********************, сумата от 780 /седемстотин и
осемдесет/ лева, представляващи сторени от дружеството разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5