Определение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ -358                                     26.02.2019 год.                               гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                трети въззивен граждански състав

на двадесет и шести февруари         две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ :  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                    КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

ч.гр.дело номер 223 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадена е  частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул. “Генерал Владимир Вазов“ №3, чрез процесуален представител юрисконсулт Златева, срещу решение № 2490/30.11.2018 год., по гр.д. № 1873/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, имащо характера на определение, с което е оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №3, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Златева, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение № 2045/19.10.2018 год. по гр.д. №1873/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за противоречие на акта на съда с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Твърди се, че са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че в този случай размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Твърди се, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно пред районния съд тъй като исковата молба и подадената в хода на процеса молба инкорпорират списък на разноските, поради което молбата за изменение е следвало да бъде уважена. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, имащо характера на определение, за уважаване на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК и за присъждане в полза на частния жалбоподател на разноските в настоящото производство - 15 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна О.Л.О. – уведомена чрез особения представител адв. Стоянов.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

         Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение №2045/19.10.2018 год. по гр.д.№ 1873/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е уважен предявения осъдителен иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №3, чрез процесуален представител юрисконсулт Златева срещу О.Л.О. от гр. Б.. Като последица от уважаване на иска ответницата е осъдена да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер общо на 450 лв., от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е направено искане от ищеца за изменение на постановеното решение в частта му за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., вместо определените от съда 50 лв.

С обжалваното решение, имащо характера на определение първоинстанционният съд е приел молбата за неоснователна. Счетено е, че не е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК и че разноски за юрисконсултско възнаграждение не са търсени в подадените от ищеца документи.

Настоящият съд не споделя изводите на районния съд.

Съгласно приетото по т.9 от ТР 6/06.11.2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 от ГПК е недопустима. Ето защо едно от обстоятелствата, които съдът преценява като положителна процесуална предпоставка за правото на страната да иска изменение на постановеното решение е дали тази страна е представила списък за разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. Съгласно приетото в мотивите към т.2 от цитираното ТР, списък с изброяване на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да и бъдат присъдени няма пречки да бъде инкорпориран в исковата молба.

В случая в исковата молба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ищеца по делото, поради което следва да се приеме, че за тези разноски е налице списък по смисъла на чл.80 от ГПК, независимо от това, че конкретен размер на юрисконсултско възнаграждение не е посочен в акта, който инкорпорира списъка за разноските. Настоящият съд взе предвид Определение № 329 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1803/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков. С цитираното определение е прието, че изявлението на юрисконсулта на страната в последното съдебно заседание, с което е поискано присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, /отразено в съдебния протокол/ представлява списък за разноските по чл.80, а при установената липса на конкретно посочен по делото от юрисконсулта на страната размер на тази претенция, съдът е бил длъжен да присъди минималното възнаграждение. Отменено е определение на САП, с което апелативният съд е приел, че поради липсата на нарочен списък по чл.80 от ГПК, представен до приключване на последното открито съдебно заседание, молбата за изменение на решението в частта за разноските относно юрисконсултското възнаграждение е била недопустима и искането за изменение на решението в частта за разноските е било оставено без разглеждане.

Мотивиран от горното настоящият съд приема, че в случая молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, подадена до районния съд за изменение на постановеното решение, в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение е допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Макар да не е изрично посочено в разпоредбата на чл.78 , ал.8 от ГПК, при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът следва да се ръководи от критериите по ал.5 – т.е. от действителната правна и фактическа сложност на делото .

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер от 100 до 300 лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото, настоящият съд намира, че в полза на ищцовото дружество е дължимо юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което следва да бъде заплатено от ответната страна.

Горното сочи, че молбата по чл.248, ал.1 от ГПК подадена от ищеца за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена.

Като е приел обратното районният съд е постановил неправилно решение имащо характера на определение – постановено в противоречие с обстоятелствата по делото и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а настоящият съд следва да се произнесе по същество по молбата по чл.248, ал.1 от ГПК като измени решението в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца  от 50 лв. на 100 лв. Това налага изменение на общия размер на присъдените  разноски от 450 лв. на 500 лв. и осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от още 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Независимо от всичко изложено по-горе, за яснота следва да се посочи, че с оглед избягване на възможностите за противоречиво разрешаване на спорните въпроси в съдебната практика, юрисконсултите които представляват страни по делата следва да полагат процесуално старание и да ориентират съда като посочват конкретни размери на претендираните като съдебни разноски юрисконсултски възнаграждения. Следва да се има предвид също, че за останалите разноски, за които съда проверява дали са реално направени - държавни такси, възнаграждения на вещи лица и пр., при липса на посочен размер в акта представляващ списък за разноските,  не бил бил налице валиден списък по смисъла на чл.80 от ГПК. Например в случая в исковата молба не се съдържат конкретни размери на претендираните разноски за заплатени държавни такси и за събирането на доказателства, поради което за тези разноски не е налице валиден списък по чл.80 от ГПК, поради което за тях страната не би имала право да поиска от съда изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 от ГПК в полза на частния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на частна жалба в размер на 50 лв., като се присъдят и разноските за заплатена държавна такса в размер на 15 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274, ал.4 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,

 

                                       

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 2490/30.11.2018 год., по гр.д. № 1873/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, имащо характера на определение, с което е оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №3, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Златева, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на решение № 2045/19.10.2018 год. по гр.д. №1873/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта за  разноските.

ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ИМАЩО ХАРАКТЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 2045/19.10.2018 год. по гр.д. №1873/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА за разноските относно присъденото юрисконсултско възнаграждение, като изменя общия размер на дължимите разноски от 450 лв. на 500 лв. и ОСЪЖДА О.Л.О., ЕГН **********, от гр. Б., кв. “П.“, ул. “И. В.“, № ** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №3 юрисконсултско възнаграждение от още 50 лв. / петдесет лева/.

ОСЪЖДА О.Л.О., ЕГН **********, от гр. Б., кв. “П.“, ул. “И. В.“, № ** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №3  направени пред настоящия съд разноски от общо 65 лв. /шестдесет и пет лева/, от които 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. – платена държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.              2.