Р Е Ш Е Н И Е
29.04.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 09 (девети) март Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 408 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от В.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, като майка и законна
представителка на малолетното дете А.М.О. с ЕГН **********, представлявана по
пълномощие от адв.Р.П. от ШАК, срещу М.О.В. с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 от СК, за
разрешаване детето да пътува в чужбина само с майката за срок от пет години и
издаване на необходимите документи за това.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба и не е изразил становище по иска.
В съдебна заседание ищцата, чрез пълномощника поддържа исковата молба и
моли съдът да се произнесе положително по нея.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на
акт за раждане
№1328/14.10.2008 г. от Община
Шумен, В.В.М., с ЕГН ********** и М.О.В. с ЕГН ********** са родители на детето А.М.О.
с ЕГН **********. Понастоящем родителите живеят разделени и детето се отглежда
и живее с майката в гр.Турнон сюр
рон, Франция, което се установява от приетите по
делото доказателства.
Родителите не са постигнали съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи,
че молителите са родители на малолетното дете.
Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като детето се отглежда от майката, което се установява и от влязлото в сила на 03.08.2015 г. решение
по гр.д.№215/2015 г. по описа на ВПРС.
Майката живее преимуществено в РГермания, където живее
и учи и детето.
Между родителите са разрешени въпросите за упражняване на родителските
права, издръжката и личните контакти с детето с посоченото по – горе съдебно
решение.
Съдът не е изслушал другия родител, т.к бащата не се явява в съдебно
заседание без уважителни причини.
С
решението по гр.д.№215/2015 г. на ВПРС съдът се е произнесъл по иск с правно
основание чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 от СК по отношение
на детето А., като на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал.
1 от Семейния кодекс е допуснал издаването от компетентния орган по ЗБЛД, на паспорт
на малолетния А.М.О. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Ш.от родители В.В.М. с ЕГН ********** и М.О.В. с ЕГН **********, по заявление
по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от родителя му В.В.М.,
без съгласието на другия родител М.О.В. и на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс е разрешил на малолетния А.М.О.
с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Ш.от родители В.В.М.
с ЕГН ********** и М.О.В. с ЕГН **********, да пътува заедно с майка си В.В.М., без съгласието на баща си М.О.В., извън границите на Република
България – в държави-членки на ЕС, за срок от 3 (три) години, считано от влизане
в сила на настоящото решение, както следва: ежегодно пътуване през лятната ученическа
ваканция, за период от 60 дни, ежегодно пътуване през коледната ваканция за период
от 10 дни и ежегодно пътуване през пролетната ваканция за период от 10 дни.
В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения,
като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид
и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на
единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България.
В
настоящото производство се претендира разрешаване на детето да пътува до
държави членки на ЕС за срок от 5 години само с майката, без да е необходимо
съгласието на бащата и издаване на необходимите документи за това. Поради
изложеното, съдът счита иска за допустим.
При решаване на спора по чл. 127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени
какъв е интереса на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да
бъде преценяван абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на
родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на
детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението
между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата
на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния
случай.
Видно от материалите по делото,
родителите на детето към настоящият момент, не могат да
постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, поради което са налице условията, визирани в разпоредбата на
чл. 127а от СК спорът да бъде решен от съда. От събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства се установя по безспорен начин, че майката към настоящия момент живее преимуществено във
Франция заедно с детето, което отглежда и че издаденият на детето задграничен
паспорт е с изтекъл срок. Целта на закона е
да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи
възможностите за злоупотреба с права на децата, с оглед ниската им възраст и
превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия
случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на
детето при пътувания
заедно с майката до страни в Европейския съюз, доколкото не са места, в които временно не е препоръчително пътуване по различни
причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите.
С оглед събраните по делото доказателства, липсата на съгласие от страна на
бащата за задгранични пътувания на детето, местоживеенето и
посещаване на училище в чужбина на детето, ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано в Конституцията на РБ. Именно изхождайки от интереса на
детето, че то трябва да има възможност за по-добри условия на
живот, съобразно възможностите на майка е
налице необходимост детето да може да пътува в
чужбина. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че е в интерес на детето да му бъде разрешено същото да напуска пределите на РБ в страни членки на ЕС, без за това да е необходимо
съгласие на бащата за определен срок.
Разрешението следва
да бъде дадено за срок от три години, считано от влизане на решението в сила, с
оглед възрастта на детето, като съдът счита, че това разрешение за тези
пътувания в чужбина няма да ограничат правата на другия родител. При преценка
на иска съдът съобрази и обстоятелството, че може да бъде разрешено на
ненавършило пълнолетие дете неограничен брой пътувания в чужбина без съгласието на единия родител в посочения период от три години, а не следва да бъдат разрешени конкретни пътувания в точно
определени периоди от време, поради което съдът с решението си не конкретизира периодите от годината, в които детето да
може да напуска пределите на РБ, с оглед необходимостта от посещение на учебни
занятия във Франция, където живее и учи. За претендирания срок над три
години иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСГК и Решение № 236 от
30.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4549/2008 г., ІV г.о., ГК и др.
По отношение на искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
по делото, съдът съобрази следното: Действително предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвидени в нормата на чл. 238, ал. 1 т ГПК са налице, но те не са
единственото, което законът изисква за постановяване на подобно решение.
Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК гласи, че съдът
може да постанови неприсъствено решение, когато "искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. ". Предвид, че настоящият
състав, счита че следва да бъде отхвърлена част от претенцията не е налице
посоченото изискване и не може да постанови неприсъствено решение.
С оглед нежеланието на бащата да даде съгласие за
издаване на паспорт на малолетното дете, съдът намира, че следва да се произнесе и по този
въпрос, доколкото разпоредбата на чл.127а от СК предвижда съдебна намеса и в
случай на липса на съгласие между родителите относно издаването на личните
документи на детето, свързани с пътуването. В този смисъл съдът намира, че
следва иска и в тази част да бъде уважен, като бъде разрешено издаването на
документ за самоличност по смисъла на чл. 38, ал.1, т.3 от
ЗБДС на малолетното дете А., придружавано от неговата майка и законен представител В.М., без за
това да е необходимо съгласие на бащата М.В.. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие
на бащата за пътуване на детето в чужбина и издаване на паспорт, ще бъде защитен по
най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на първо място,
включително и правото му на свободно движение извън пределите на РБългария.
Предвид, че детето живее във Франция и срокът на издадения му паспорт е
вече изтекъл, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
По делото не са претендирани
разноски от страна на ищцата, поради което съдът не дължи произнасяне по
въпроса.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата М.О.В. с ЕГН **********, с
адрес *** детето А.М.О. с ЕГН ********** с
адрес: ***, да напуска
пределите на Р България, за да
пътува до страни членки на Европейския съюз и да пребивава извън
страната, придружавано от своята майка В.В.М., с ЕГН **********, с адрес: *** за срок от
ТРИ ГОДИНИ на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, като отхвърля иска в останалата му част над този срок, като неоснователен.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата М.О.В. с ЕГН **********, с адрес *** за издаване на паспорт
за пътуване в чужбина на детето
А.М.О. с ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 от ГПК, предварително изпълнение на решението,
в частта за даденото разрешение за пътуване в чужбина и издаване на
необходимите документи за това.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: