Решение по дело №814/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 329 от 28.06.2024 г., постановено по НАХД № 978 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-005208 от 12.04.2024г. на гл.юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Виваком България“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Н. С. А., на основание чл. 210в и чл.231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди / лева, за извършено нарушение на чл.210в, във вр.чл.68л, ал. 1 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Виваком България“ ЕАД, чрез адв.С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е издаден в противоречие с материалния закон, с процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и е необоснован. Счита се, че решението на районния съд е бланкетно и без каквито и да е правни основания, като същото съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното НП. Твърди се, че в съдебния акт се възпроизвеждат неправилните фактически констатации, изложени в НП на КЗП. Счита се, че районният съд неправилно не е обсъдил, че КЗП не е взела предвид нито един от аргументите на „Виваком“, а е интерпретирала фактите по тенденциозен начин, поддържайки теза, която не е подплатена с доказателства и при очевидна липса на обективност. Касаторът не споделя изводите на районния съд, че е осъществен фактическият състав на нелоялната практика, уреден в ЗЗП, като сочи, че за да бъде нелоялна по смисъла на законовата разпоредба, търговската практика следва да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика. Посочва се, че квалифицирането на дадена търговска практика като нелоялна изисква още тя да е в състояние да предизвика съществено изменение на икономическото поведение на потребителите съгласно легалната дефиниция на §13, т. 25 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че аргументи в тази посока не са наведени в НП на КЗП, а това не е съобразено от районния съд. Счита се, че липсват основните елементи от фактическия състав на нелоялната практика - използване на търговска практика и вземане на търговско решение, поради което неправилно е издадено НП. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение, както и на издаденото НП.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Виваком България“ ЕАД за това, че на 22.10.2023г. в [населено място] дружеството продължава да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ал.1 от ЗЗП, тъй като в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, без да е осигурило на потребителя възможност за достъп до услугата, недобросъвестно му начислява месечни абонаментни такси за достъпа до тази услуга, като по този начин не изпълнява Заповед №430/17.05.2019г. на Председателя на КЗП. Нарушението е извършено в [населено място] на 22.10.2023г. с издаването на фактура, в която е начислена такса в размер на 7,80лева за периода 22.09.2023г.-21.10.2023г., за който период операторът е уведомен и знае, че не доставя услугата, и продължава до 22.12.2023г. с издаването на фактура на 22.11.2023г. с начислена такса 7,80лева за периода 22.10.2023г.-21.11.2023г. и фактура на 22.12.2023г. с начислена такса в размер на 7,80лева за периода 22.11.2023г.-21.12.2023г. Нарушението е квалифицирано по чл.210в от ЗЗП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е установил описаната в акта и НП фактическа обстановка. Въз основа на установените факти съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, като са спазени изискванията в ЗАНН относно реквизити и срокове. По съществото на спора съдът е посочил, че спрямо дружеството има издадена заповед от 17.05.2019г. относно прилагане на нелоялна търговска практика, която заповед е влязла в законна сила на 04.07.2019г. Счел е, че за да бъде определена търговската практика като нелоялна следва да бъдат налице кумулативно две предпоставки – първо да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и второ да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Въз основа на анализ на разпоредбите на §13 т.28, т.25 и т.31 от ДР на ЗЗП и доказателствата по делото, районният съд е достигнал до извод, че търговецът не е проявил онези умения и грижи, които се очаква да притежава и проявява спрямо потребителите, както и че приложената практика е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. В заключение е счел за неоснователно възражението, че случаят е маловажен и следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.210в от ЗЗП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Както е посочено и по-горе, районният съд е анализирал фактите и въз основа на тях е достигнал до правилни правни изводи за осъществен състав на нарушение по чл.210в от ЗЗП от страна на търговеца. Фактите не са интерпретирани тенденциозно, както се сочи в касационната жалба, а са изведени на база събраните по делото доказателства. Ето защо не е допуснато твърдяното процесуално нарушение от съда. Правилно е възприето от съда и наличието на двете кумулативни предпоставки за да бъде определена търговската практика за нелоялна. С разпоредбата на чл.210в от ЗЗП е предвидена имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци, които не изпълнят заповеди по чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Безспорно такава в случая е Заповед № 430/17.05.2019г. на Председателя на КЗП, с която на дружеството-касатор е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно: в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, дружеството да начислява на потребителя месечни абонаментни такси по договора за услуги, без да е осигурило на потребителя възможност за достъп до тези услуги. Така наложената със заповедта принудителна административна мярка има освен преустановителна и превантивна функция, имаща за цел да бъде предотвратено за в бъдеще прилагането на същата практика, като действието й не е ограничено с определен срок и нейният адресат е задължен да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Цитираната заповед касае случай, напълно идентичен с настоящия, тъй като и в двата случая се касае за нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Тази заповед е влязла в законна сила, доколкото не са ангажирани доказателства за оспорване, нито се навеждат подобни твърдения и дружеството в качеството си на адресат е следвало да се съобрази с наложената в заповедта забрана и произтичащите от това ограничения. Ето защо дружеството касатор е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.210в във вр. с чл.68л, ал. 1 от ЗЗП, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е поставил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски, следва в полза на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329 от 28.06.2024 г., постановено по НАХД № 978 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК: *********, да заплати в полза на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 150лева /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.