Р Е Ш
Е Н И
Е
No260018
гр. Б., 21.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.
при участието на секретаря Х. К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 1886 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове са с правна квалификация чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “Ф.
И.” ЕАД, гр. С. твърди, че по силата на
сключен между “П. Ф. Б.” ООД и ответника С.М.Б. договор за потребителски кредит No *., дружеството му е отпуснало
сума в размер на 400.00 лв., а
кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с добавка, съставляваща
печалбата на дружеството, на 45 броя седмични вноски. Ответникът изрично
удостоверява с полагане на подписа си получаването на сумата, предмет на
договора. Кредиторът е изпълнил изцяло задължението си по договора за
потребителски кредит, а именно предоставяне на паричен заем на заемодателя.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил всички свои задължения по договора
и е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е
настъпил на 02.05.2015 г., след който ден е изпаднал в забава. Съгласно
договора при забава се дължи договорно обезщетение за забава (лихви за забава)
в размер на действащата законна лихва. Сочи, че крайният срок за изпълнение
на договора е настъпил на 25.02.2016 г., с което е станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането. Дължи се също и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента
на изпадането на длъжника в забава.
Излага, че на 27.08.2016 г. между “П. Ф. Б.” ООД
и ищеца “Ф. И.” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който титуляр на процесното вземане е станал ищецът. Ищецът е упълномощен от “П. Ф. Б.” ООД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията, за което на длъжника е изпратено писмено
уведомление, получено лично от ответника на 14.10.2016 г. Прилага и уведомление за цесия за
връчването му на ответника с исковата молба. Сочи, че поради неизпълнение
от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. No
798/2020 г. на РС- Б., като длъжникът е
подал възражение срещу заповедта, с оглед на което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията му, като по
настоящото дело претендира част от сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено съществуването на вземанията му към ответника, както следва: сумата
от 392.18 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, и сумата
от 142.44 лв. - лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът- С.М.Б. *** срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.
С молба вх. No 260387/18.03.2022 г., депозирана преди съдебното
заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по
исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл.
238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На последния е връчен препис от исковата молба, като в призовката до страната
изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването й в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба, не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание
по делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на
ч. гр. д. No 798/2020 г. по описа на РС- Б., заверени копия на Договор за
потребителски кредит No *., Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016
г., Пълномощно за уведомяване за цесията, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания и
известие за доставянето му, съдът намира
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за вероятно основателни
съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че
исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато
за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца
към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 798/2020
г. по описа на РС- Б., произтичащи от Договор за потребителски кредит No *.,
сключен между “П. Ф. Б.” ООД
като кредитодател и ответника С.М.Б. като кредитополучател, и които вземания са
прехвърлени от кредитодателя на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 г., както
следва: за сумата от 392.18 лв., представляваща
неизпълнено задължение за погасяване на главницата по кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 142.44 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г., без решението
да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на
25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо
разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер
на 175.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД съществуването на вземанията на “Ф. И.” ЕАД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Х. И.” No *, ет. *, към С.М.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за които е
издадена Заповед No *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 798/2020
г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 392.18 лв. /триста деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща неизплатена главница по цедиран
Договор за потребителски кредит No *., и
сумата от 142.44 лв. /сто четиридесет и два лева
и четиридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
28.07.2016 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано 08.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “Ф.
И.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Х. И.” No *,
ет. *, сумата от 175.00 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. No 798/2020 г. по описа на РС-Б..
Решението е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :