№ 201
гр. И., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20221840200652 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0274-000513/11.10.2022 г., издадено от Н.а на Р.-
МВР-И. на А. А. ЕГН ********** от гр. И., ж.к. „*“ № * на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
В законоустановения срок е постъпила жалба от А. А., в която той навежда доводи за
наличие на съществени процесуални наР.шения - несъответствие на имената на наказаното
лице и непосочване на конкретното местоположение, където е установено наР.шението.
Твърди се, че на наР.шителя не е издаван талон за изследване.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
От приложения АУАН № 655139/15.09.2022 г. се установява, че около 18,40 часа на
15.09.2022 г. А. А. е бил спрян за проверка от служителите на Р. на МВР-И. – св. В. В. и М.
Г., в района на ул. „* *“ в гр. И., докато е управлявал МПС „Ауди 80“, рег. № *. При
проверката водачът бил изпробван са употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 № 0173, което отчело положителен резултат от 1,04 промила. Актосъставителят
е приел, че водачът е допуснал наР.шение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В АУАН е отразено, че
имената на наР.шителя са „А. А. А.“, на когото е бил издаден талон за медицинско
изследване № 123715.
По преписката е приложен талон за изследване № 123715, съставен от св. В. В., който
е връчен на А. А. в 18,50 часа на 15.09.2022 г. и му е указано, че следва да се яви в МБАЛ –
И. за даване на кръвна проба до 40 минути от връчването на талона.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя В. В., според
1
когото проверката е била осъществена на улицата пред гарата към с. * и на А. бил връчен
талонът за изследване.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което за констатираното наР.шение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на А. А. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, издадено от община И., А. А. А. ЕГН ********** и и А. А. А. са имената на едно и
също лице.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът не констатира съществени наР.шения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и
материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.
В жалбата се твърди, че в АУАН и НП е допуснато наР.шение на чл. 42, ал. 1, т. 6
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, доколкото името на посочения в тях наР.шител, не
съответства на името на жалбоподателя. Изписването на собственото, бащиното и
фамилното име на наР.шителя цели да установи идентичността на извършителя на
наР.шението. В случая макар и в акта и наказателното постановление да има различие в
имената на наР.шителя, изписаното ЕГН е коректно, поради което и няма каквито и да е
съмнения в неговата самоличност.
На второ място, съдът приема, че времето и мястото на извършване на наР.шението
са достатъчно добре индивидуализирани, атака че АУАН и НП да отговарят на изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В случая е без правно значение дали
наименованието на улицата, на която е извършена проверката е „* *“ или „Предграрова“,
след като несъмнено е установено, че жалбоподателят е бил спрян за проверка в близост до
гарата на гр. И., като мястото на извършване на наР.шението не е елемент от фактическия
състав на същото, така че неправилното му посочване да засегне по някакъв начин правото
на защита на наР.шителя.
На жалбоподателя е вменено извършването на наР.шение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
съгласно която на водачите на превозни средства е забранено да го управляват под
въздействие на алкохол, наркотици или дР.ги упойващи вещества. От своя страна, в чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 до
1,2 на хиляда включително.
От обективна страна, от съставения АУАН и показанията на полицейските служители
В. и Г., бе установено, че жалбоподателят като участник в движението и водач на МПС е
бил спрян за проверка и при извършената проба за алкохол с техническо средство - Алкотест
Дрегер, то е отчело положителен резултат от 1,04 промила.
В хода на административнонаказателното производство са спазени всички
изисквания на действащата към момента на извършване на проверката Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози – на А. е издаден талон за медицинско изследване, който съответства на
утвърдения с Наредбата образец и който му е бил връчен срещу подпис. В този случай
2
съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, след като той не се е явил в лечебното
заведение в указания в талона срок за вземане на кръв за изследване, концентрацията на
алкохол в кръвта на водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство.
Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят правилно е бил санкциониран за това, че
е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация над 0,8 промила.
С измененията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП /ДВ, бр. 101/20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017
г./ бе предвиден абсолютен размер на санкцията за управление на ППС след употреба на
алкохол в зависимост от конкретно установената концентрация, поради което и размерът на
наказанието не зависи от преценката на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. В случая
наказващият орган правилно е определил административното наказание предвид
установената концентрация - глоба в размер на 1000 лева и е лишил наР.шителя от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0274-000513/11.10.2022 г.,
издадено от Н.а на Р.-МВР-И..
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
3