Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар
Н.Светославова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 10562 по описа за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Я.В.Я., починал в
хода на делото и заместен от своите правоприемници В.Я.П. и К.Я.К. ***“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 30.01.2018 г. пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято
отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от деликта получил телесни
повреди – множествени счупвания на подбедрицата – закрито,
от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита,
че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 60 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди
размер на 35 000 лв., представляващи част от общо дължими 60 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане./ допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 26.05.2021г./. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; твърди, че поведението
на сочения деликвент не било виновно и противоправно; поддържа становището, че
ПТП настъпило по вина на ищеца, който управлявал пътно превозно средство без
поставен фар, без да използва светлоотразителна жилетка, под въздействието на
алкохол и в нарушение на пътната сигнализация; твърди, че ПТП настъпило, вследствие на противоправно
бездействие на служители на Агенция „П.И.“, които допуснали пътният участък да
е непочистен и заледен и допуснали нарушения на чл.19, ал.1, чл.30 и чл.31 от ЗДвП; оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните от ищеца вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който се движел в нарушение на
чл.15, ал.5, чл.20, ал.2 и чл.22, ал.1 от ЗДвП; поддържа становището, че
вредите се дължали на предходни заболявания на ищеца и продължителността на
оздравителния процес също се дължала на неговото поведение; оспорва размера на
претендираното обезщетение.
Третото
лице – помагач Агенция „П.И.“ оспорва иска. Твърди, че пътно-транспортното
произшествие не е настъпило на път от републиканската пътна мрежа, поради което
не отговаря за неговата поддръжка. Наред с това излага доводи, според които произшествието
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на автомобила,
който неглижирал наличната вертикална сигнализация, а именно знак Б 2 „Стоп“ –
„Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, в резултат на което блъснал
велосипедиста. Оспорва твърденията, че произшествието е настъпило при лоши
метеорологични условия, както и че пътният участък не е бил обезопасен по вина
на служители на агенцията.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
За да бъде
уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието за процесния л.а
„Опел Астра“ с рег. № ******* е имало сключен договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество, което се
потвърждава и от извършена от съда справка на публичния електронен сайт на
Гаранционния фонд.
Видно от известие за доставяне от 22.03.2018г. и писмо от
11.04.2018 г. ищецът е отправил извънсъдебна претенция до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени при процесното ПТП./л.7
и л.9/. Видно
от решение № 435/20.12.2019 г. по АНД № 1276/2019 г. РС - Казанлък, НК, трети
наказателен състав, е признал за виновен И.А.Р. в това, че на 30.01.2018 г. в
с.Бузовград, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Средна
гора“ и ул. „Христо Ботев“, при предприемане на завой наляво, в посока юг -
изток, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел
Астра" с per. № *******, е
нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а именно: чл.
36 ал. 2 от ЗДвП - При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение; чл.50 ал. 1 от ЗДвП -
На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Я.В.Я.,
изразяваща се в счупване на малкопищялната и голямопищялната кост на дясната
подбедрица, което е причинило трайно затруднение на движението на долния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като дееца след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия /качил го в личния си автомобил
и го откарал до дома му/ - престъпление по чл. 343 а ал. 1, б. "а",
вр. с чл. 343, ал. 1,6. "б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като го е
освободил от наказателна отговорност и на осн. чл. 78 а, ал. 1 от НК му е наложил
административно наказание – „глоба“ в размер от 1 000 лв., а по
обвиненията за нарушения на разпоредбата на чл. 20 ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл.
47 от ЗДвП го е признал за невиновен и го е оправдал по тези обвинения.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на горецитираното влязло в сила решение на РС –
Казанлък, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение
на водача И.А.Р., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинените на Я.В.Я.
телесни повреди, описани в диспозитива на присъдата/, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Без значение за уважаването на
иска по чл.432, ал.1 от КЗ е дали поведението на други лица – служители на Агенция
„П.И.“, също е било противоправно и дали е допринесло, наред с
поведението на И.А.Р., за настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу служители
на Агенция „П.И.“, нито срещу самата агенция, поради
което съдът не изследва този въпрос. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането
е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно, но
пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи иска си. В настоящия процес
е достатъчно да бъде установено противоправно и виновно поведение от страна на
водача на лекия автомобил марка
„Опел Астра" с per. № ******* – И.А.Р., чиято отговорност е застрахована от ответника,
и наличието на причинно – следствена връзка между неговото поведение и
причинените вреди, за да бъде уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Видно от
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, вещото лице е установило
същата телесна повреда, която е описана и в диспозитива на решението на
наказателния съд. При пътно-транспортното произшествие ищецът е получил двуглезенно
счупване на дясна глезенна става, което е довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник повече от 30 дни. Проведено е било оперативно
лечение, което се е изразило в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с два винта от вътрешната страна и плака и винтове от външната
страна. Обичайният възстановителен период при такъв вид увреждания, според
вещото лице, е около 6 месеца. Металната синтеза не е отстранена. При преглед, на пострадалия, извършен на
10.05.2020 г., експертът е установил следните белези: надлъжен оперативен белег
по външната страна на дясната подбедрица в долния край с дължина 15 см.; дъговиден
белег от вътрешната страна на дясната глезенна става с дължина 7 см., както и оток
в областта на дясната глезенна става. Вещото лице е констатирало и ограничен
обем на движение на дясната глезенна става на ищеца при повдигане на стъпалото
нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. Според експерта, липсват данни в
медицинските документи пострадалият да е страдал от съпътстващи
заболявания, които биха могли да окажат влияние върху начина на протичане и
продължителността на възстановителния процес. По време на катастрофата
наличието на алкохол в кръвта на пострадалия, според констативния протокол, е
било 0.45% о. В специализираната литература за определяне на степените
на интоксикация с алкохол и неговото клинично проявление е приета скалата на Д..
При концентрация на алкохол в кръвта от 0.1 - 0.5%о се наблюдава т.нар „субклинична
фаза“. При нея няма видими ефекти на повлияване. Поведението е близко до
нормалното. Възможно е да има лека еуфория, разговорливост, повишена
самоувереност, намалени задръжки. Така определената концентрация на алкохол в
кръвта не би трябвало да повлияе на способността на ищеца да управлява
велосипед, тъй като основното действие е
запазване на равновесие. Според вещото лице, концентрацията на алкохол в
посоченото количество би могла да повлияе върху реакцията на пострадалия при
появата на непредвидени обстоятелства. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че посиняването на крака - „ливидитет“
се проявява при съдово заболяване, венозна недостатъчност. При ищеца такова
посиняване е имало по-високо от глезена, в областта на мускулната част, и вещото
лице не може да даде заключение дали е във връзка с травмата. Отокът на крака
се дължи на обездвижването след травмата и на ограничаването на движението –
този оток се увеличава вечер или при натоварване, не е със съдов произход. При
увреда на единия крак, тъй като пострадалият се опитва да разпредели силата на
натоварване, това би могло да доведе до
болки в здравия крак. Металната остеосинтеза се отстранява по медицински
показания или по желание на пациента. Медицинските показания могат да се дължат
на наличие на алергия, разпадане на синтезата или възпаление. Когато няма
медицински показания, остеосинтезата се отстранява по желание на пациента. Обикновено при по-възрастни пациенти, ако няма
някакви усложнения, се избягват операции за отстраняване на остеосинтезата,
защото се касае за повторна операция, с упойка. Двуглезеното счупване означава,
че счупването е от двете страни на глезена – и от вътрешната страна, и от външната
страна. Това са две отделни фиксации, така се оперират. По делото няма
документи за проведена рехабилитация от ищеца. По принцип винаги след
оперативни намеси на опорнодвигателния апарат е желателно да се проведе курс по
физиотерапия и рехабилитация, с цел по-качествено и по-бързо възстановяване. Експертът
разяснява, че когато човек е стъпил с крака си и петата му е на пода - това е нормата
от 20 градуса. При ищеца е ограничено повдигането на цялото ходило в глезенната
става и това ограничава обема на движение. При такава травма
пострадалият не може да тича, има променен начин на тичане, затруднява се и бързото
ходене, тъй като не може да използва пълния обем на движение на ставата. При
нормално физическо натоварване, не би трябвало да има последици, които да се
отразят върху качеството на живот на пострадалия. При
така събраните доказателства съдът приема, че е осъществен съставът на чл.432,
ал.1 от КЗ. От решението на наказателния съд се установява, че поведението на
водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ******* - И.А.Р. е било противоправно
и виновно и е в причинно-следствена връзка с претърпяната от ищеца телесна
повреда. От заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са
в причинно-следствена връзка с получените при катастрофата телесни повреди,
поради което съдът приема, че искът е доказан по основание. При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на произшествието – 74
г., вида на причинените телесни повреди: счупване на малкопищялната и
голямопищялната кост на дясната подбедрица; вида на проведеното лечение – оперативно лечение, което се е
изразило в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с два
винта от вътрешната страна и плака и винтове от външната страна;
продължителността на възстановителния период – 6 месеца; обстоятелството, че през периода на лечение и
възстановяване ищецът е зависел от грижите на близките си в хигиенното и
битовото си обслужване. Останали са трайни последици от травмата – ограничен е
обемът на движение на дясната глезенна става на пострадалия при повдигане на стъпалото нагоре от 10
градуса, при норма 20 градуса, както и белези
по неговото тяло - оперативен белег по външната страна на дясната
подбедрица в долния край с дължина 15 см. и дъговиден белег от вътрешната
страна на дясната глезенна става с дължина 7 см. Ограниченият обем на движение
на стъпалото е пречка пострадалият да тича и затруднява бързото му ходене, но
предвид възрастта на ищеца, който към датата на травмата е на 74 г., това ограничение
на движението на стъпалото, при нормално физическо натоварване, не се отразява
на качеството на живот на пострадалия/становище на вещото лице в съдебно
заседание/. Съдът отчете обстоятелството, че при прегледа на потрадалия на
10.05.2020 г. експертът е установил оток в областта на травмата, който е в
причинно-следствена връзка с нея. Наред
с това съдът съобрази преживения от пострадалия силен стрес и типичните за
механизма на настъпване на катастрофата негативни емоционални преживявявания. Като съобрази
горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на 30 000 лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
35 000 лв., представляващи част от 60 000 лв., следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът Я.В.Я. е починал в хода на делото, поради
което с определение от 26.05.2021 г., на
основание чл.227 от ГПК, на негово място са конституирани неговите правоприемници
В.Я.П. и К.Я.К. /дъщери/, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 30 000 лв. на правоприемниците. По възражението за съпричиняване на
вредите: Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който управлявал велосипеда си без поставен фар, без да използва
светлоотразителна жилетка, под въздействието на алкохол и в нарушение на пътната
сигнализация, както и в нарушение на правилата за движение по чл.15, ал.5,
чл.20, ал.2 и чл.22, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира възражението за неоснователно, поради
следните съображения: Видно
от решение № 435/20.12.2019г. по АНД № 1276/2019г. РС - Казанлък, НК, водачът
на л.а „Опел Астра" с per. № ******* е виновен за настъпване на катастрофата, като е
допуснал нарушения на следните правила за движение по пътищата -
чл. 36 ал. 2 от ЗДвП: “При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно
движение водачът на пътното превозна средство завива така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение и на чл.50 ал.
1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път
с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“,
в резултат на което по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на Я.В.Я.. От заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 30.01.2018г., около 12:45 часа,
в с.Бузовград, общ.Казанлък, на около 1 м. южно от северния край на ул.„Христо
Ботев“, велосипедистът Я. се е движел в посока северозапад. По същото време по ул. „Средна гора“ в посока от югоизток се е движел
л.а. „Опел Астра” с per. № *******. В зоната на кръстовище водачът на лекия
автомобил е предприел спиране пред пътен знак „Б 2“, за да осигури преминаване
на движещи се по път с предимство по ул.„Христо Ботев“ превозни средства. В
момент, в който велосипедът е навлязъл в зоната на кръстовището, водачът е
привел в движение лекия автомобил, при което между тях е настъпил удар. Първоначалният
контакт между пътните превозни средства е настъпил с лявата дъга на пластичната
облицовка на предната броня в дясна централна част на велосипеда на височина
0,43 - 0.44 м. от пътя, в областта на десния педал и курбел, което определя
удара като кос-страничен. Към този момент надлъжната ос на процесния велосипед
е била разположена успоредно на надлъжната ос на платното за движение на ул.
„Христо Ботев“, като велосипедистът се е движел на около 1 м. южно от северния
край на платното за движение. Надлъжната ос на процесния лек автомобил „Опел“ е
била разположена косо в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение на
ул. „Средна гора“. Водачът на автомобила преди удара се е движел със скорост от
9.6 км/час, а велосипедистът се е движел със скорост от около 10 км/час. Според
вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на
лекия автомобил – той е имал възможност да следи пътната обстановка встрани и
пред колата, но вероятно е отклонил вниманието си. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да възприеме движението на велосипедиста преди да потегли,
съответно да предотврати настъпването на произшествието. В момента на потегляне
на автомобила велосипедистът е бил в полезрението на неговия водач. При огледа
на мястото на процесното ПТП в протокола за оглед не е описана пътната
маркировка, но е онагледена на скицата към протокола за оглед. Хоризонталната
пътна маркировка на снимковия материал от фотоалбума не се вижда. По
направление на движението на велосипедиста, непосредствено преди кръстовището,
се намира знак БЗ (Път с предимство). По направление на движението на лекия
автомобил, непосредствено преди кръстовището, се намира пътен знак Б2 (Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!). Велосипедистът се е движел на
около 1 м. вляво от десния край на пътното платно на ул. „Христо Ботев“, върху
принадлежащата му лента. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че
мястото на настъпване на процесното произшествие е навътре в
кръстовището. Там е имало „нещо като площад“ и водачът на лекия автомобил е имал
възможност от по-голямо разстояние да възприеме велосипедиста, ако е гледал
наляво. Ако велосипедът е паднал на средата на пътното платно/каквито показания
дава свидетелят Р. по делото/, то велосипедистът се е движил в дясната страна
на принадлежащата му лента. Ако автомобилът се е движел с 9, 6 км/час, вещото
лице приема, че скоростта на велосипедиста е по-голяма от 10 км/час. Съобразно
описаните деформации на велосипеда, същият е ударен по средата от закръглената
част на бронята на автомобила. За
установяване на механизма на настъпване на катастрофата е разпитан и свидетелят
И.А.Р. – водач на процесния автомобил, който заявява, че познава пострадалия, живеят в едно и също
село, на 200 метра един от друг. През
2018 г. настъпила катастрофа - ударил с
автомобила си ищеца, който по това време бил с колелото си. Произшествието настъпило
на ул.“Христо Ботев“ в с.Бузовград. Р. се движел с автомобила си отляво, завивал наляво,
а ищецът идвал по пътя направо. На място нямало ленти за движение, нямало
разделителна линия. Свидетелят заявява, че ищецът се движел по средата на пътя;
същевременно твърди, че не видял в коя част на пътя се е движел пострадалият. Р.
погледнал преди да завие, но не видял велосипедиста и потеглил леко. На място
нямало храсти, нито дървета, които да ограничават видимостта. Ищецът не карал
бързо велосипеда. Ударил се от лявата страна в бронята на автомобила и паднал.
Свидетелят видял велосипедиста в последния момент. Той паднал точно на средата
на пътя. Колелото се намирало на средата на пътя.. Произшествието настъпило на
обяд, имало добра видимост. Нямало никакъв
сняг, нито дъжд. Времето било добро. На място имало знак „Стоп“, отлявата
страна нямало знак. Мястото било широко, като „площадче“. Велосипедистът се
движел по път с предимство. При така събраните
доказателства възражението за съпричиняване на вредите е недоказано. От
решението на наказателния съд и заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява, че единствената причина за настъпване на
катастрофата е поведението на водача на л.а „Опел Астра” с per. № ******* – И.А.Р., който е имал възможност да следи
пътната обстановка встрани и пред автомобила си, могъл е да забележи отдалече
ищеца, но по неизяснени причини е отклонил вниманието си и не е пропуснал
движещия се по път с предимство велосипедист.
Пострадалият по никакъв начин не е допринесъл за
настъпване на катастрофата – дори и да е пътувал без светлоотразителна жилетка
и без фар на велосипеда си, той се е движел по път с предимство в светлата част
на денонощието/по обяд/, при ясно време, като видимостта на мястото на
произшествието не е била ограничена от храсти и дървета. По
делото не бе установено пострадалият да е допуснал нарушения на чл.15, ал.5 от
ЗдвП, чл.20, ал.2 и чл.22, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 15, ал.5 от ЗДвП, когато
няма специално предназначена за тях пътна лента
или алея, водачите на мотопеди,
велосипеди и други немоторни превозни средства може да
използват за движение разположения отдясно по посоката
на движението им пътен банкет,
ако той е годен за това
и ако това не пречи на
другите участници в движението. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че ако велосипедът
е паднал на средата на пътното платно/каквито показания дава свидетелят Р. по
делото/, то велосипедистът се е движел в дясната страна на принадлежащата му
лента. Не бе доказано и пострадалият да се е движел с несъобразена с пътните
условия скорост или с твърде ниска скорост, която да е пречела на другите пътни
превозни средства. /чл.20, ал.2 и чл.22, ал.1 от ЗДвП/. Според заключението на
автотехническата експертиза, велосипедистът се е движел със скорост от около 10
км/час, при която е могъл да бъде забелязан отдалеч от водача на автомобила.
Не бе доказано и употребения от ищеца алкохол да е
повлияял на поведението му по такъв начин, че пострадалият да е допринесъл за
настъпване на катастрофата. В констативния протокол е отразено, че при ищеца е
установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.45% о. Вещото лице – травматолог от медицинската експертиза се позовава на
специализирана медицинска литература, според която по скалата на Д., при
концентрация на алкохол в кръвта от 0.1 - 0.5% о, се наблюдава т.нар
„субклинична фаза“. При нея няма видими ефекти на повлияване. Поведението е
близко до нормалното. Възможно е да има лека еуфория, разговорливост, повишена
самоувереност, намалени задръжки. Така определената концентрация на алкохол в
кръвта не би трябвало да повлияе на способността на ищеца да управлява
велосипед, тъй като основното действие е запазване на равновесие. Независимо от
употребения алкохол, ищецът по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на
катастрофата – той е управлявал велосипеда си по път с предимство, когато
спрелия до този момент автомобил, управляван от водача И.А.Р., който е имал
видимост към ищеца, е потеглил и го е ударил. По претенцията за законна лихва: Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
06.02.2018 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху
застрахователното
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай пострадалият е отправил застрахователна
претенция до ответника, която е получена от застрахователя на 22.03.2018 г./известие
за доставяне – л.7 от делото/, като тримесечният срок за отговор изтича на 22.06.2018
г., поради което законна лихва се дължи, считано от 23.06.2018 г. до
окончателното изплащане, не и за периода преди това.
По
разноските: Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер общо на 333 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. При
определяне размера на разноските съдът уважи възражението на ищците за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника и намали неговия размер до минимума по чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 1580 лв., което с
ДДС е 1896 лв., и при този размер определи общия размер на разноските. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат П.К. ***,
адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул.
„********, офис №10, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1625.14 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер 1200 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 342,85 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Я.П., ЕГН **********, и К.Я.К., ЕГН **********,
като наследници на починалия в хода на делото Я.В.Я., ЕГН **********, съдебен
адрес ***0, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 30
000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Я.В.Я., починал в
хода на делото на 29.01.2021 г., б.ж. на с.Бузовград, изразили се в болки и
страдания от телесна повреда „счупване на малкопищялната и голямопищялната кост
на дясната подбедрица“, в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 30.01.2018г., причинено по вина на водача И.А.Р., при управление на лек
автомобил „Опел Астра" с per. № *******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 23.06.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000
лв., представляваща част от 60 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 06.02.2018 г.
– 22.06.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД да
заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък,
ул. „********, офис №10, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1625.14 лв. с ДДС, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения
иск в размер на 1200 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 342,85
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: