Р Е
Ш Е Н
И Е № 265
11.09.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На четвърти юли през
2018 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1101 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№4871/15.12.2017г.
от Ф.А.Х., ЕГН:**********,***, Е.З.А., ЕГН: **********,***, М.З.А., ЕГН: **********,***,
А.А.А., ЕГН: **********,***, Ш.А.Р., ЕГН: **********,***
и С.А.И., ЕГН: **********,***, всички със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.М. ***, против З.Б.М., ЕГН:********** и Й.С.М., ЕГН: **********,***,
като молят съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици по
наследство, всеки от тях на по 1/27 ид.ч. или общо на
2/9 ид.ч. от процесния
имот, находящ се в землището на с.Д, обл.Р, представляващ Поземлен имот с идентификатор № , с
площ 21 981кв.м., трета категория, местност „Е Б“, трайно предназначение :
земеделска земя, начин на трайно ползване: овощни насаждения /нетрасирани/, при
съседни имоти: 24150.45.82, 24150.45.115, 24150.45.80, 24150.45.114,
24150.45.83. Претендират и за сторените разноски.
Ищците твърдят, че са наследници на Р Н Ш, б.ж. на с.Д, обл.Р,
починал на 23.10.1962г., който имал три дъщери, починали към настоящия момент.
Ищците били наследници на дъщерята А Р Б. С Решение № 01ДУХ от 01.06.1995г. на
ПК – И на наследниците на Р Ш е било възстановено правото на собственост върху
два земеделски имота, единият от които е процесния.
Преди четири години ,по време на предприети от ищците действия по
снабдяване с документи за процесния имот, те
установили, че овощната градина била продадена на ответника З.М. от
наследниците на втората дъщеря на общия наследодател – А Р З /Н/ през 2011г.
Две години по късно, през 2013г., двамата ответници,
които били съпрузи, продали на Р Р Х процесния имот.
През 2015г. наследниците на третата дъщеря на общия наследодател ЕР Р – Д В Х и Б В Х завели иск срещу Р Х за собствеността им върху процесния имот, за което било образувано гр.д.№585/2015г.
по описа на РС – И. По това дело било постановено влязло в сила на 26.01.2016г.
Решение от 29.12.2015г., с което Д Х и Б Х били признати за собственици на 1/3 ид.ч. от процесния имот. След
приключване на делото Д Х и БХ , заедно с Р Х, продали на ответника З.М. процесния имот през 2016г.
Тъй като ищците твърдят, че са собственици общо на 2/9 ид.ч.
от процесния имот, считат, че сделката не е породила
своето действие по отношение на техните идеални части, с което обосновават
правния си интерес от водене на настоящото производство.
В с.з. процесуалният представител на ищците адв.Т.М.
поддържа така депозираната искова молба, като излага подробни съображения.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците депозира такъв чрез адв.В.К.
***, като считат иска за допустим, но неоснователен. Не оспорват фактическите
обстоятелства, изложени в исковата молба, като преповтарят накратко същите.
Позовават се изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като считат, че са добросъвестни владелци.
В с.з. процесуалният представител на ответниците адв.В.К. поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищците са наследници на А Р Б, б.ж.
на с.Д, починала на 10.06.1974г., която от своя страна е наследница на Р НШ,
б.ж. на с.Д, починал на 23.10.1962г. Приживе Р Ш е притежавал процесния недвижим имот, който в последствие е бил
възстановен на неговите наследници съгласно Решение №01ДУХ от 01.06.1995г. на
ПК гр.И/л. 14/. След неговата смърт имотът се наследява от неговите три дъщери
– А Р Б, ЕР Р и А Н Н съответно по 1/3 ид.ч. за всяка една от тях/ Удостоверение за наследници
№82/09.11.2017г. на Кметство с.Д, обл.Р – л. 11/.
След смъртта на А Б нейната 1/3 ид.ч. от имота се
наследява от нейните деца – З А. Х, Х А. Х и З А. Х
/Удостоверение за наследници №54/09.11.2017г. на Кметство с.Д, обл.Р – л.10/. След смъртта на дъщерята З Х нейната 1/9 ид.ч. се наследява от децата и – А.А.А.,
Ш.А.Р. и С А.И. /Удостоверение за наследници № 468/09.11.2017г. на Кметство с.Т
– л. 12/, а дела на сина З Х /1/9 ид.ч./ се наследява
след смъртта му от съпругата му и децата му – Ф.А.Х., Е.З.А. и М.З.А.
/Удостоверение № 55/10.11.2017г. на Кметство с.Д – л. 13/. Останалите 1/9 ид.ч. от процесния имот се
наследяват от наследниците на сина Х А. Х, за които по делото няма данни.
/Удостоверение за наследници №54/09.11.2017г. на Кметство с.Д – л. 10/. През
1989г. ищците, заедно с майка си Е Раданова, са се изселили в Р Т.
През 1992г. А З е подала заявление
до ПК – И за възстановяване на ниви в размер на 39дка на наследниците на Р Ш в
землището на с.Д. С цитираното Решение №01ДУХ от 01.06.1995г. на ОСЗГ- И е възстановено правото на
собственост на наследниците на Р Ш върху два имота, единият от които и процесната овощна градина.
С НА №2 том Х, рег.№9092, дело №1237 от 21.11.2011г.
на нотариус Р А, вписан в НК под №254, с район на действие ИРС, наследниците на
дъщерята А Р Н са продали на ответника З.Б.М. процесната
овощна градина.
С НА №117 том ХI, рег.№ 12342, дело №1631 от 18.11.2013г. на нотариус
Р А, вписан в НК под №254, с район на действие ИРС, ответниците
З.Б.М. и Й. С М. продали процесната овощна градина на Р РХ.
На 10.07.215г. наследниците на дъщерята Е Р – БВ Х и Д
В Х са подали искова молба в РС – И срещу Р Р Х, с
която на основание чл. 108 ЗС, са поискали да им бъде ревандикирана
1/3 ид.ч. от процесната
овощна градина, или по 1/6 ид. ч. за всеки един от
тях поотделно. С влязло в сила на 26.01.2016г. Решение от 29.12.2015г. по гр.д.
№585/2015г. на РС – И, съдът е признал по отношение на ответницата Р Х, че
ищците Б Х и Д Х са собственици по наследство на 1/3 ид.ч.
от овощната градина.
С НА № 170 том I, рег.№ 872, дело № 103 от 05.02.2016г. на нотариус Р
А, вписан в НК под №254, с район на действие ИРС, БХ, Д Х и Р Х са продали на
ответника З.Б.М. процесната овощна градина.
В производството по делото ищците са направили съдебни
и деловодни разноски в общ размер на 665.00лв. - за дължима ДТ - 50.00лв.,
държавна такса за съдебно удостоверение – 5.00лв., държавна такса за вписване
на исковата молба – 10.00лв. и адвокатски хонорар в размер на 600.00лв.
Ответниците са направили съдебни и деловодни разноски в размер на
600.00лв. – за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, че 2/9 ид. ч. от процесния имот са собственост на ищците, или п о 1/27 ид.ч. за всеки един от тях. Същите са предявени от надлежна
срещу надлежна страна.
Разгледан по същество установителният
иск е неоснователен. По делото не се спори, че Р Ш е притежавал право на
собственост върху процесния имот, което право след
неговата смърт е преминало върху неговите наследници, едни от които са и ищците
като наследници на майка си А Р Б, дъщеря на общия наследодател. През 1995г. процесният имот, заедно с още един поземлен имот, били
възстановени на наследниците на Р Ш по процедура, задействана от А З. В
последствие именно наследниците на А З през 2011г. продават на ответника З.М. един от двата имота – овощната градина
Ищците се позовават
на придобито в резултат на наследяване право на собственост общо върху 2/ 9 ид.ч. от процесния имота /или при
равни права от по 1/27 ид.ч за всеки един от тях/.
Същевременно отвениците се позовават на изтекла в тяхна
полза кратка придобивна давност по отношение на процесния имот, като по този начин оспорват правото на
собственост на ищците. Считат, че са добросъвестни владелци на имота, каквито
били и предишните приобретатели на имота. По своята
правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е
установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79
ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт по
отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение
на 5, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и
да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за
себе си /animus/. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС /добросъвестно владение/ са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно
и пряко доказване в хода на процеса, позоваването на изтекла придобивна давност за конкретен недвижим имот може да бъде
уважено. В своята практика ВКС последователно приема, че владелецът е
добросъвестен по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, когато владее вещта на
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, както и че
е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. С оглед посочения в закона момент, релевантен за преценката за
субективната добросъвестност, последващото узнаване
от владелеца на пороците на придобивното основание,
не превръща владението в обикновено / Решение № 210 от 27.01.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 2309/2016 г., I г. о., Решение № 95 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3892/2016 г., I г. о., Решение № 52 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1455/2017 г., I г. о. и др./.
В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи, че
към 21.11.2011г., датата когато ответниците за първи
път са придобили процесния имот чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №2/2011г. на
нотариус Радомир Александров, те не са знаели, че купуват от несобственик.
Сключеният договор безспорно е основание, годно да ги направи собственици, дори
и продавачът да не е бил собственик на целия имот. Доборосъвестността
на купувачите се предполага, съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 2 ЗС, до
доказване на противното. По делото не се събраха доказателства, че към момента
на възникване на правното основание – 21.11.2011г., ответниците
са били недобросъвестни. Последващо узнаване от приобретателя, че праводателят му
не е собственик на прехвърления имот, не го прави обикновен владелец занапред,
тъй като меродавният момент, с оглед на който се преценява добросъвестността на
владелеца, е този на възникване на правното основание.
В последствие ответниците са прехвърлили имота с договор за
покупко-продажба на 18.11.2013г. на трето, неучастващо в процеса лице – Р Х, но
и към този момент липсват доказателства това трето лице да е било
недобросъвестно. Едва в един по-късен момент това трето лице разбира за
претенциите на св.Д Х и неговия брат Б Х към част от процесния
имот, по повод на които претенции се е водило и гр.д.№585/2015г. по описа на РС
– И. Цитираното дело обаче, се е водило само между Р Х от една страна и Д Х и Б
Х от друга и съгласно разпоредбата на чл.298 ал. 1 ГПК решението по него влиза
в сила и има действие между същите страни, за същото искане и на същото
основание. В тази връзка ответниците не са страна по
това дело и те не са обвързани с решението по него. Дори и да се приеме, че са
узнали за това решение във връзка с вписването на исковата молба и в
последствие и на самото решение, от този факт по никакъв начин не може да се
направи извод за тяхната недобросъвестност. Цитираното съдебно решение касае
спор за собственост по отношение на процесния имот
между три лица, сред които не са ищците в настоящото производство.
Възражението на
ищците, че тъй като по това време ответникът З.М. живеел с баща си и бил
разбрал от него и от брат си за претенциите на Д Х и Б Х към другия имот на Р Ш,
описан в решението от 01.06.1995г. на ПК – И, това означавало, че вече бил
наясно, че и останалите наследници на РШ щели да си потърсят правата, съдът не
споделя поради следните съображения: Дори и да се приеме, че ответникът е
разбрал от роднините си за претенциите на Д Х и Б Х към процесния
имот, това по никакъв начин не предполага и знание за претенциите на ищците. По
делото не се представиха доказателства ищците да са предявили по някакъв начин,
който да стане известен на ответниците, своите
претенции към процесния имот, преди предявяване на
настоящата искова молба на 15.12.2017г. и по този начин да са прекъснали
владението на ответниците или на техния праводател Р Х. Нито към 18.11.2013г., нито към
05.02.2016г. владението на ответниците и техния праводател е било прекъснато по отношение на процесните 2/9 ид.ч. от имота. Твърдението
на ищците, че ответниците били продали имота на
„подставеното лице“ Р Х, за да избегнат водене на дело срещу тях, остана
недоказано. Липсват доказателства в тази насока, а изказаните предположения и
направените тълкувания от страна на процесуалния представетел
на ищците на действията на ответника не могат да се приемат като доказателства.
Съдебното решение следва да се основава само на конкретни факти и
обстоятелства, доказателства за които са събрани в хода на производството, но
не и на предположения и тълкувания на страните.
Колкото до
твърдението на ищците, че към датата на повторното закупуване на имота от ответниците – 05.02.2016г., З.М. бил узнал от св.Д Х за
евентуалните претенции на останалите наследници към процесния
имот, следва да се отбележи следното: От показанията на св.Д Х се установява,
че когато през 2016г. двамата с брат му и З.М. са отишли при нотариус, за да
прехвърлят своя дял на ответника, свидетелят бил казал на ответника, че и
другите наследници, по линия на леля му А от с.Д, също щели да искат дела на
майка си, на което ответникът отговорил „каквото искат, да правят“. Тези думи
на св.Х съдът счита, че по никакъв начин не обосновават недобросъвестност на ответниците. Напротив, към момента на изповядване на
сделката собственици на имота са били св.Д.Х, брат му Б Х и Р Х, като са се
легитимирали и пред нотариуса със съответните документи за собственост. Нито
един от останалите наследници на Р Ш не е бил предявил претенциите си към процесния имот или дори и да го е направил, не се
представиха доказателства, че тези претенции са станали известни на ответниците. От показанията на св.Х Р се установява, че
ответникът З.М. му е споделил, че има проблем с имота, тъй като се бил появил
още един наследник, а той не знаел, че имало и друг наследник, тъй като
„човекът, който е бил на сделката е казал, че той представлява наследниците“. В
последствие му казал, че нямало проблем – ходили при нотариуса, който му казал,
че всичко е наред, купил е земята от наследниците, платил е и сделката била
правилна. Т.е. при повторното придобиване на правото на собственост върху процесния имот ответниците не са
знаели за претенции на ищците към имота, а са имали информация само за
претенциите на Д Х и Б Х.
При това
положение за съда се налага извода, че към момента на повторното придобиване на
собствеността върху процесния имот, ответниците са го владяли на
правно основание, годно да ги направи собстевници при
презюмирана от закона субективна добросъвестност. Те
са го закупили от трима съсобственици с договор за покупко-продажба, сключен
във формата на нотариален акт на 05.02.2016г., като праводателите
му са се легитимирали като собственици, включително и след водено съдебно дело.
След присъединяване на основание чл. 82
ЗС на периода на владение на предходните добросъвестни владелци, на което ответницете изрично са се позовали, считано от
21.11.2011г., когато имотът е закупен от З.Б., придобивната
давност по чл. 79 ал. 2 ЗС е изтекъл на 21.11.2016г., т.е. преди предявяване на
иска за собственост против двамата ответници от
ищците в настоящото производство. Това налага извода, че притежаваното от
ищците право на собственост върху 2/9 идеални части от проецесния
имот е изгубено преди предявяване на иска, съгласно чл. 99 ЗС, поради
придобиването му от ответниците на оригинерно основание – придобивна
давност.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи и следното: Съгласно трайната практика на
ВКС при добросъвестното владение
фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото
на собственост към владелеца, макар вещноправният
ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е бил
собственик или е била опорочена формата на сделката. Самото това правно
основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за
придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа
власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да
демонстрира намерението си за своене чрез други
действия, които да са противопоставени на действителния собственик /Решение №
31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., II г. о./
Предвид изложеното установителният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При горния изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответниците претендирани от тях и направени по делото разноски в размер
на 600.00лв. за адвокатски хонорар.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, иска на Ф.А.Х.,
ЕГН:**********,***, Е.З.А., ЕГН: **********,***, М.З.А., ЕГН: **********,***, А.А.А.,
ЕГН: **********,***, Ш.А.Р., ЕГН: **********,*** и С.А.И., ЕГН: **********,***,
против З.Б.М., ЕГН:********** и Й.С.М., ЕГН: **********,***, с който се претендира да се приеме за
установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици по наследство, всеки от тях
на по 1/27 ид.ч. или
общо на 2/9 ид.ч. от процесния
имот, находящ се в землището на с.Д, обл.Р
представляващ Поземлен имот с идентификатор №, с площ 21 981кв.м., трета категория, местност „ЕСКИ
БОСТАН“, трайно предназначение
: земеделска земя, начин на трайно
ползване: овощни насаждения /нетрасирани/, при съседни имоти:
24150.45.82, 24150.45.115, 24150.45.80, 24150.45.114, 24150.45.83.
ОСЪЖДА Ф.А.Х.,
ЕГН:**********, Е.З.А., ЕГН: **********, М.З.А., ЕГН: **********, А.А.А., ЕГН: **********,
Ш.А.Р., ЕГН: **********, и С.А.И., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА З.Б.М., ЕГН:********** и Й.С.М., ЕГН: **********,за разноски по делото сумата от 600.00 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: