РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.06.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. АЛЕКСАНДРА Й. 2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
с
участието на секретаря Албена Арсова и в присъствието на прокурора В. Танаицова след като разгледа докладваното от съдия Й.ВНОХД № 1544 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 15.12.20г. по Н
.О .X .Д . № 15146 /18г , СРС, НО , 12 с - в е признал подсъдимия Т.А.П. за
виновен в това, че на 24.04.2017 г., около 18.30 ч. в гр. София, ж.к. „Младост“
3 на баскетболно игрище, находящо се в училищен двор
на ** СОУ „Виктор Юго“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на К.Н.К.,
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на
десния ъгъл на долна челюст, реализиращо медико-биологичния признак счупване на
челюст, като престъплението е извършено от П. като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради
което и на осн. чл. 303 от НПК е осъден в извършването на престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е наложено наказание ’’ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ОСЕМ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 69,
ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от
една година.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимият Т.А.П. да заплати по сметка на
СДВР сумата в размер на 986,24 лева, представляваща разноски по делото и 5 лева
за издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил подсъдимият Т.А.П. да заплати по сметка на СРС сумата в размер
на 340 лева, представляваща разноски по делото и 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
С присъдата съдът е осъдил Т.А.П., Е.К.С. и А. С.П.
да заплатят солидарно на К.Н.К. сумата
в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва , считано от 25.04.2017г. до
окончателното изплащане на главницата, сумата от 1900 лева представляваща
сторени по делото разноски и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, като е отхвърлил гражданския иск за разликата до
предявения размер от 15000 лева, като недоказан.
Съдът е осъдил Т.А.П., Е.К.С. и А.С.П. с да заплатят солидарно на СРС,
сумата от 200 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Срещу присъдата е постъпила
жалба и писмени бележки към нея от
упълномощения защитник на подсъдимия Т.П. – адв. В.С. , с която се иска да се
отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното
обвинение или да му се намали наложеното наказание .
По делото е постъпило и възражение от повереника
на ЧО и ГИ К.К.- адв.Р.Х.,
в което се излага, че обжалвана присъда е правилна и обоснована, не са
допуснати процесуални нарушения, материалния закон е приложен правилно. Прави
се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а присъдата да бъде
потвърдена в наказателната и гражданскоправната й част, както и по отношение на
присъдените разноски.
В разпоредително заседание на
23.04.2021г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи
на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
Пред въззивната инстанция
защитникът на подс.Т.П.- адв.
С. поддържа жалбата и допълнението по нея по изложените съображения. Прави
искане да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова
оправдателна такава, алтернативно се прави искане за прилагането на закон за
по-леко наказуемо наказание.
Гражданският ответник Е.С. се
присъединява към изложеното от адв. С..
Представителят на държавното
обвинение намира жалбата и допълнението към нея за неоснователни, поради което
моли те да бъдат оставени без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като
правилна.
Повереника на ЧО и ГИ К.К.- адв. Х. поддържа доводите
изложени в писменото възражение и моли съда да ги приеме. Прави искане да бъде
потвърдена присъдата както в наказателната така и в гражданскоправната й част
като правилна и законосъобразна. Прави се искане да бъдат присъдени разноските
пред настоящата инстанция.
ЧО и ГИ К.К.
поддържа повереника си.
Подсъдимият Т.П. редовно
призован се явява лично пред въззивната инстанция изразява съжаление за
случилото се и в даденото му право на последна дума от съда моли за справедливо
решение.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да
бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изключително подробно изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на
СРС. Първата инстанция е направила изключително задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния правен извод. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото
и прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.А.П. е роден на ***
г. в гр. Самоков, българин, българско гражданство,
със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** .
През 2016г. св. К.К. се запознал с Р.Н.в приложението Месинджър,
като двамата си разменяли съобщения. През есента на 2016г. св.К. получил
обаждане, отново в Месинджър от подс.П.,
които се представил като „гадже“ на Н.и заплашил К., че ще го пребие, ако пише на приятелката му.
На 24.04.2018 г., около 18.00
ч. св. К.К. се намирал на баскетболното игрище в
двора на 81 СОУ „Виктор Юго“, находящо се в гр.
София, ж.к. „***.
Заедно със св. К. на игрището
били и негови познати - св. К.В., св. О.Т.и св. Г.Г..
Четиримата играели баскетбол.
Отстрани до игрището по това
време били св.К.и св.Т., както и други непълнолетни, които седели на земята и
наблюдавали играта.
Около 18.20 ч. на игрището
дошли подс. Т.П., св. Р.Н., св. А.Г.и св. Д.Ц..
Трите момчета поискали да се
включат в баскетболната игра на четирите момчета и те се съгласили. Разделили се на два отбора, като подс. П. и св. К. били
в различни отбори.
Малко след като започнали
играта, подс. П. предприел атака с топката, като се насочил към баскетболния
кош. При опит на подс.П. да вкара топката в коша, св.К.
скочил до него и направил с ръка заслон („чадър”) и по този начин избил топката
извън очертанията на игрището.
При приземяването си , след
като избил топката, св.К. се оказал пред и почти с гръб към подс.П..
В този момент подс. П. му
нанесъл удар с юмрук в областта на брадичката в долната челюст отдясно.
Св. К. изпитал силна болка и
си тръгнал от игрището, като се насочил към фитнес зала, намираща се в самото
училище, за да се измие.
Там видял, че има разкъсвания
от вътрешната страна на бузата и охлузвания, като усещал схващане в челюстта .
Веднага след това св.К. си
тръгнал, заедно със св.В., който го изпратил до дома му.
След като се прибрал, св. К.
разказал на баща си - св.Н.К. за случилото се.
Св. Н.К. веднага отишъл в
училищния двор и разпитал, находящите се до игрището
деца за случилото се. След това , св. Н.К. се приближил до подс.П.
и след като се убедил, че той е „Т.“, го хванал и го отвел настрани, където му
нанесъл удар.
По-късно същия ден св. Н.К. ,
откарал сина си - св. К.К. в УМБАЛСМ „Пирогов” за
извършване не преглед и оказване на медицинска помощ. След извършен преглед в
УМБАЛСМ „Пирогов“ св. К. е насочен за хоспитализация.
Видно от заключенията на изготвените по делото три съдебномедицински експертизи, пострадалият е
получил следното травматично увреждане: неразместено счупване на десния ъгъл на
долната челюст. Увреждането е получено в резултат на действието на твърд тъп
предмет и може да се обясни с нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето. В
конкретния случай е реализиран самостоятелният медикобиологичен
признак „ счупване на челюст“.
Видно от заключението на
назначената и изготвена по делото тройна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, Т.А.П. е психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Подс. П.
не е действал при условията на лекомислие и увлечение.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция
доказателства и доказателствени средства : показанията
на свидетелите К. К., К.В., О.Т., Г.Г., Н.К., В.К., К.Т., Р.Н., А.Г.и Д.Ц., заключенията на
изготвената по делото тройна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и заключенията на изготвените по делото три съдебномедицински експертизи, както и всички
събрани и приобщени доказателства по реда на чл.283 НПК.
Въззивната
инстанция счита, че фактическите констатации на първостепенния съд са
обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал.Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване.Контролираният съд не е допуснал превратно тълкуване на събрания
по делото доказателствен материал, нито е игнорирал едни доказателства за
сметка на други, като ясно е посочил на кои доказателства се доверява и на кои
не. Противно на доводите на защитата СРС изчерпателно е отговорил в мотивите си
и на възраженията, изтъкнати в хода на съдебните прения. В тази връзка изводите
на първоинстанционния съд относно извършването на това деяние, авторството в
лицето на подсъдимия П., квалификацията на деянието и относно приложението на
материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна интерпретация на
доказателствата по делото, които са от значение при формиране на вътрешното
убеждение досежно главния факт на доказване. Без да бъдат преповтаряни изводите
на СРС, настоящата инстанция намира за необходимо, с оглед доводите и
възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата, да
посочи следното:
Въззивният
съд преценява, че ключови за процесния случай се явяват показанията на
пострадалия К. К., който дава подробна информация относно деня, часа на
инкриминираното деяние, къде се е случило, както и кои лица са станали
свидетели на случилото се между него и
подс. П..Описва и конкретния начин, по който е получил увреждането, както и
последващите действия, а именно оплакването за състоянието на баща му и
последващото им посещение в болница „Пирогов“ и неговото лечение. Излага
сведения, че преди процесния случай не е имал конфликт с подсъдимия, напротив
последният е имал провокативно и заплашително поведение спрямо него, което се
доказва от показанията на неговия баща св. Н.К., относно кореспонденцията им в Месинджър. Настоящата инстанция се присъединява към
доказателствения анализ на първостепенния съд относно показанията на
пострадалия като ги кредитира в цялост. Намира ги за достоверни, конкретни и
последователни като показанията са подкрепени от останалия доказателствен
материал, включващ гласни доказателствени средства, представените писмени
документи относно провели се прегледи на пострадалия. Механизмът на полученото
увреждане съгласно показанията на пострадалия се доказва и от назначените и
извършени съдебномедицински експертизи. Тук следва да се посочи, че настоящата
инстанция не дава информация на показанията на св. Р.Н., св. А.Г.и св. Д.Ц.,
тъй като техните показания не се подкрепят от доказателствата и по-точно както
от показанията на пострадалия, така и от показанията на останалите свидетели В.,
Т., Г., К.и Т.относно обстоятелството, че именно подс. П. е нанесъл удар с
юмрук в дясната страна на челюстта на пострадалия. Всички свидетели са очевидци
на случилото се, че преди нанесения удар от подсъдимия не е имало никакви
провокиращи реплики от която и да е страна, нито физически допир или спречкване
между подсъдимия или пострадалия. Напротив същите излагат, че именно след
нанасянето на удара от подсъдимия спрямо св. К., първият го е приканил да се „разберат“,
което действие е било спряно от
останалите участници на игрището.
Неоснователни
се явяват възраженията на защитата, че
инкриминираното увреждане е било
невъзможно да се получи по описания в обвинителния акт и приет от съда начин.
Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че от
прегледа пострадалия К. е получил пълно
счупване на ъгъла на долната челюст вдясно, без разместване.От приложената по
делото СМЕ на вещото лице д-р Х., както и допълнителните медицински експертизи
на вещото лице д-р М.увреждането е ясно
и категорично установено. На базата на рентгенографии вещите лица заключват, че е налице пълно прясно
счупване на долна челюст без разместване – механизмът е директен удар с юмрук.
В с. з. вещото лице д-р М.изчерпателно
описва , че от показанията на свидетелите се установява, че при баскетболен мач
пострадалият е направил „чадър“ и приземявайки се, тогава му е нанесен удар
вдясно. Подробно описва начина на възникване на ситуацията и че именно с юмрук
( твърд предмет) може да се получи визирания резултат, като е констатирано, че
единственото което може да се каже, че удара
не е от вътрешната страна на устната
кухина, а от външната част на лицето.Обяснява, че директното счупване е на
мястото на травмиращата сила, което е причинило асиметрия и оток. Ето защо в
заключение настоящата инстанция констатира, че видно от заключението на вещите
лица, както и от показанията на
свидетелите К., В., Т. и Г. се
потвърждава категорично приетия от съда механизъм.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни и доводите на защитата , че причиненото
увреждане да е получено при спортна игра. Това е така тъй като от писмените
доказателства по делото се установи, че тези действия на подсъдимия не се
явяват единични.Същият е имал и опит с предходно противоправно деяние, като за
това му действие била образувана преписка № 5478/17г. в 07 РУ-СДВР. Към датата
на настоящото деяние същия е бил близо на 17 години като е могъл да разбира
свойствата и значението на извършеното от него , което се доказва и от
изготвената по делото КСППЕ. В съдебно заседание ВЛ д-р Й.изтъква, че в
конкретния случай спрямо подс. П. при
детайлно изследване не се установява умствена изостаналост, емоционална
незрялост, напротив лицето е с пълноценни контакти, прекрасни взаимоотношения и
семейни традиции за спорт, култура и развитие, подкрепени и потвърдени от
собствената му майка. Ето защо подс. П. в пълно съзнание е могъл да разбира
извършеното от него и неговите последващи реакции. В случая не може да се
говори за лекомислие или увлечение от негова страна тъй като вещото лице
изтъква, че при тях се изискват
обсъждане на зрялост, на състояние на интелекта, наличието на фактори, които са
подвеждащи и провокиращи, като незряла психика, подбуждаща лицето към действия,
към които то не би прибягнало, ако няма такива подбуждащи фактори. ВЛ д-р Й.изтъква,
че в конкретния случай, при детайлно изследване не се установява умствена
изостаналост и емоционална незрялост. Самото лице ( подс. П.) не претендира, не
настоява дори не допуска да е било подведено.
В
заключение въззивният съд намира, че с оглед гореизложения анализ неоснователни
се явяват възраженията за недоказаност на обвинителната теза. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие е събран достатъчен по обем доказателствен материал, от който се
установяват по категоричен начин фактите, свързани с времето, мястото,
причиненото на пострадалия нараняване, механизма на извършване на деянието и
неговото авторство.
От
обективна страна по категоричен начин се установява, че подс. Т.П. е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл. по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, а именно: на 24.042017 г., около 18.30 ч. в гр. София, ж.к.
„Младост“ 3 на баскетболно игрище, находящо се в
училищен двор на 81 СОУ „Виктор Юго“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта
на лицето на К.Н.К., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
неразместено счупване на десния ъгъл на долна челюст, реализиращо
медико-биологичния признак счупване на челюст, като престъплението е извършено
от П. като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият
Т.П. не е осъществил деянието поради лекомислие или увлечение- доказателства в
тази насока липсват, същият е бил вменяем към инкриминирания момент, поради
което се явява наказателноотговорно лице.
Чрез
своите действия, а именно нанасяне на удар, със свита в юмрук ръка на К.,
подсъдимият е причинил на пострадалия телесни увреждания съответстващи на
възприетия от законодателя критерий за средна телесна повреда, тъй като
счупването на десния ъгъл на долна
челюст, е реализирало медико-биологичния
признак счупване на челюст.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. Т.П., както правилно е посочила
първата инстанция при пряк умисъл, тъй като нанасяне на удар с юмрук със сила в
областта на лицето, безспорно води до настъпване на посоченото травматично
увреждане, т.е.подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
което осъществява, като е предвиждал и е искал настъпването на последиците от
него.
Въззивната
инстанция не констатира основания за ревизиране на обжалваната присъда и в
нейната санкционна част. При индивидуализацията на наказанието, първата
инстанция е съобразила правилно всички обстоятелства по делото, а именно, както
личността на подсъдимото лице, която не е с висока степен на обществена
опасност, предвид чистото му съдебно минало и добро процесуално поведение, така и всички
обстоятелства установени по делото, свързани с механизма на нанесената телесна
повреда, а именно нанасянето на удар в лицето на пострадалия, чрез който е било
причинено на пострадалия К. счупване на челюстта. Съдът намира така наложеното
наказание за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на дееца, като чрез това наказание ще бъдат постигнати
напълно целите, визирани в чл.36 от НК. Излагайки съображенията си, с които
настоящият съдебен състав се съгласява, районният съд е определил наказание в
близък до минималния срок размер, от „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, като е отложил изпълнението на същото с оглед наличието на основанията,
посочени в чл.69, ал.1 вр. чл. 66, ал.1 от НК за срок
от една година.
Законосъобразно
с оглед признаване на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, районният съд е приел
за доказан по основание, предявения от пострадалия от престъплението граждански
иск, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени реди от
пострадалия К.. Тези вреди се изразяват в претърпените от К. болка и страдание
от момента на нанасяне на удара на
24.04.2017г., продължителността на оздравителния процес, затруднения.
Въззивната инстанция се съгласява и с размера на отсъденото обезщетение, като
намира, че сумата от 5000 лева в достатъчна степен ще компенсира пострадалото
лице. В тази връзка правилно е и отхвърлен иска до предявения му размер от
15 000 лева.
Пред настоящата инстанция е направено искане
от страна на упълномощения повереник на пострадалия К. – адв. Х. да му бъдат присъдени
направените от него разноски пред настоящата инстанция. С оглед
приложеният по делото договор № 907851
от 17.05.2021г. се установява, че пострадалия К. К. е заплатил на повереника си
сумата от 800 лева, поради което същата следва да му бъде възстановена от подс.
П..
Предвид изхода на делото,
районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 и чл.190,
ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди.Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 15.12.2020 г., постановена по НОХД
№ 15146/2018 г., по описа на СРС, НО,12-ти
състав.
ОСЪЖДА подсъдимият Т.А.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ, направените от К.К. разноски пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 800 / осемстотин/
лева и 5лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.