Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 12.11.2018
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен К.
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.К. г.д.№ 2258 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
С молба от 01.10.2018 г. ищецът Д.Д.С.,
ЕГН:********** е поискала допълване на Решение № 1807/17.09.2018 г. по г.д.№ 2258/2017
г., с произнасяне по предявения иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на
събранието на акционерите проведено на 30.06.2017 г. по т. 16 от дневния ред за приемане на
промяна в Политиката на възнагражденията на членовете на Съвета на директорите
на „Л.П." АД.
Съдът намира молбата за допустима и
основателна. Съдът е бил сезиран с такъв
иск, но в диспозитива на
решението липсва произнасяне, като искането е направено с срока по
чл.250, ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че предложената промяна на Политика за възнагражденията на членовете на
Съвета на директорите на „Л.п." АД не съответства на изискванията на чл.
14 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и на чл. 15, ал 1 от Наредба № 48 от 20.03.2013 г.,
издадена от председателя на Комисията за финансов надзор и не отговаря на
интереса на акционерите за постигане на по-голям размер на печалбата. Тя дава възможност членовете на Съвета на
директорите да не внасят гаранция за управлението си върху голяма част от
възнаграждението си - нарушение на чл. 116в алинеи 2,3 и 6 от ЗППЦК.
В
допълнителната искова молба е направил уточнение на доводите си: счита, че
относно допълнителното възнаграждение липсват предвидени условия за тяхното
изплащане, превръщащи ги в безусловни задължения на дружеството, в нарушение на
наредбата. Не е предвидено тяхното разсрочване. Не е предвидена гаранция за
управление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.2 от НАРЕДБА № 48 ОТ 20 МАРТ
2013 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА (Наредбата) с нея се определят принципите и изискванията към политиката и
практиката за определяне и изплащане на възнагражденията на членовете на
управителните и контролните органи на публичните дружества, с изключение на
кредитните институции.
Нормата на Чл. 14, ал.1 от Наредбата постановява,
че публичното дружество може да изплаща на членовете на
управителните и контролните органи както постоянно, така и променливо
възнаграждение.
В съответствие с §1, т.2 ДР от Наредбата "Променливото
възнаграждение" е елемент на общото възнаграждение под формата на премии,
бонуси, облаги, свързани с пенсиониране, и други материални стимули, които се
дават въз основа на критерии за оценка на изпълнението на дейността.
Съобразно разпоредбата на Чл. 14, ал.2 и
3 от Наредбата изплащането на променливо възнаграждение се извършва
в съответствие с обективни и измерими критерии за постигнати резултати,
предварително определени от дружеството в политиката за възнагражденията.
Критериите за постигнати резултати от дейността следва да насърчават
стабилността на дружеството в дългосрочен план и да включват нефинансови
показатели, които са от значение за дългосрочната дейност на дружеството, като
например спазването на приложимите правила и процедури.
Съгласно Чл. 15, ал.1 от Наредбата цел постигането на стабилни финансови
резултати изплащането на не по-малко от 40 % от променливото възнаграждение се
разсрочва за период от време, определен в политиката за възнагражденията, но не
по-кратък от 3 години. Дружеството определя изплащането на каква част от
променливото възнаграждение да отложи в зависимост от относителната тежест на
променливото възнаграждение спрямо постоянното.
Въз основа на горните разпоредби съдът намира следното:
С оглед публичния характер на дружеството, Наредбата намира приложение по
отношение на ответника, за очертания в нея кръг отношения.
При наличието на изрично уредено
отклонение от общите правила следва да се направи извода за
императивност на характера на нормите, целящи защита на правата на акционерите.
Договарянето на променливото възнаграждение е фактултативна възможност. В
случай че такова е предвидено, неговият
размер, условията за изплащане, срок за отсрочване и пр., следва да са предвидени в политиката
на дружеството за възнагражденията.
Доколкото Наредбата изисква обективни и измерими критерии за
постигнати резултати, които да
са предварително определени от самото дружество, като в разпоредбата е направено
само примерно изброяване, то при липса
на такива реквизити в политиката на компанията няма възможност те да бъдат
заменени от императивната правна норма. Това налага извода, че в случай на несъответствие на политиката за възнагражденията с нормативните изисквания, защитата на
акционера на акционера е чрез обжалване
на самото решение.
В приетата от събранието политика за възнагражденията е определено нетно
месечно възнаграждение в размер на 3 500 лв.(р-л ІІ, т.2.), както и
допълнително възнаграждение в общ размер от 300 000 лв. до 400 000 лв.( р-л ІІ,
т.4), които се определят в зависимост с оглед финансово икономическото
състояние на дружеството, както и предвид конкретната ангажираност на членовете
на СД(р-л ІІ, т.5 ). Условността на
втората сума я определя като променливо възнаграждение по см. на чл.14 от
Наредбата. Липсват обаче отразяване на
посочените по-горе нормативни предпоставки относно възникването на
вземането, явяващи се задължтелен елемент от политиката. Това налага извода, че
решението за приемане на таза политика е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по предявен от Д.Д.С.,
ЕГН:********** срещу „Л.П." АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***5 иск по чл.74 ТЗ Решение на
събранието на акционерите проведено на 30.06.2017 г. по т. 16 от дневния ред - за приемане на
промяна в Политиката на възнагражденията на членовете на Съвета на директорите
на „Л.П." АД.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: