РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Троян, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20244340100348 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с цена на иска 16 265.68
лв., предявен от И. М. И. от гр. Троян, чрез неговия пълномощник адв. А. Ч. от ЛАК срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. – управители.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 511 по описа на ДСИ при
РС-Троян за 2011 г., първоначален взискател по което е „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи, че с
разпореждане на ДСИ от 11.06.2014 г. като взискател е конституиран „ОТП Факторинг
България“ ЕАД на основание сключен договор за цесия. След ново цедиране на
задълженията, на 27.04.2018 г. като взискател е бил конституиран настоящия ответник „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
В ИМ се сочи, че изпълнително дело № 511 по описа на ДСИ при РС-Троян за 2011 г.
по искане на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е било прехвърлено на ЧСИ В. П. – рег. №
879 на КЧСИ, с район на действие-ЛОС, при когото е било образувано ИД № 589/2019 г. по
описа на посочения ЧСИ.
Ищецът твърди, че поради непредприемане на изпълнителни действия по делото,
вземанията на ответното дружество са погасени по давност. Началният период, от който е
започналата да тече давността, според твърденията в ИМ, е 26.06.2015 г., когато е прието ТР
№ 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че давността е изтекла на
03.09.2020 г.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ***, че не съществува правото на
принудително изпълнение срещу длъжника И. М. И., ЕГН **********, за паричните
притезания за сумата в общ размер на 16 265.68 лв. /шестнадесет хиляди двеста шестдесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница, заедно със законната лихва върху тази
1
сума, считано от 26.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от
2378.11лв./две хиляди триста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/ натрупани
лихви за периода от 10.02.2007 год. до 25.09.2007 год. включително, по изпълнително дело
№ 589/2019 год. по описа на Частен съдебен изпълнител В. П., с рег. № 879 на КЧСИ, с
район на действие: Окръжен съд гр. Ловеч, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 31.10.2007 год. по гр.д. № 788/2007 год. по описа на Районен съд гр. Троян, тъй
като правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено по давност.
Подаден е отговор от ответното дружество, в който изцяло се оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан.
В отговора е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като на ответното
дружество се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв.А. Ч. от АК-Л.,
който поддържа заявената претенция и прави искане същата да бъде уважена. Адв.Ч. е
изложил подробно своите доводи и правни аргументи в подкрепа на искането в хода на
устните състезания.
За ответното дружество в съдебно заседание не се явява законен представител или
пълномощник.
По допустимостта на предявения иск:
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по
висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото
право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само
фактите, настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и взискател. Безспорно е, че ищецът е
длъжник, а ответникът – взискател за сумите по влязло в сила определение. Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството,
по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност. Налице е
правен интерес от предявяне на иска. Предвид изложеното съдът приема, че искът е
допустим.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
Не се спори по делото, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.10.207 год.
по гр. д. № 788/2007 г. по описа на Районен съд гр.Троян, е било образувано изпълнително
дело № 511 по описа на ДСИ при РС-Троян за 2011 г., Освен ищецът И. М. И., и лицата Н. А.
З., В. С. В. и И. З. И., всички от гр.Т., са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“
ЕАД, сумата 13 887.57 лв. – главница, сумата 2 378.11 лв. – лихви за периода 10.02.2007 г. до
25.09.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2007 г. до
окончателното й изплащане. С оглед на което четирите лица са длъжници по
изпълнителното дело, а първоначален взискател е „Банка ДСК“ ЕАД.
От материалите на изисканото изпълнително дело № 589/2019 год. по описа на
Частен съдебен изпълнител В. П., с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд
гр. Ловеч, е видно, че с разпореждане на ДСИ от 11.06.2014 г. като взискател е конституиран
„ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание сключен договор за цесия. След ново
прехвърляне на вземанията, на 27.04.2018 г. с разпореждане на съдебния изпълнител като
взискател е конституиран настоящия ответник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
По делото не се спори между страните от кога е започнала да тече погасителна
давност за процесните вземания. И двете страни, позовавайки се на постановките, възприети
в приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС и загубилото сила ППВС №
3/1980г., и предвид, че изпълнителния процес за вземанията е образуван преди
постановяване на ТР № 2/2015 г., сочат че давността за процесните вземания е започнала да
тече от 26.06.2015 г. И двете страни приемат, че в срока на въведеното извънредно
положение, считано от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. вкл. са спрели да текат всички давностни
срокове.
2
С твърдения, че по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни
действия след настъпила перемпция, ищецът обосновава настъпване на погасителна давност
на 03.09.2020г. по отношение на вземанията на ответника.
Видно от материалите, съдържащи се в изпълнително дело № 589/2019 год. по описа
на ЧСИ В. П., след 26.06.2015 г. са извършени следните изпълнителни действия:
На 22.03.2019 г. ЧСИ В.П. е наложил запор върху банковите сметки на И. З. И. и И.
М. И.. На 15.04.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на тримата длъжници, като
искането за налагане на запорите е направено от ответното дружество с молба вх. №
14556/12.04.2021 г. На 12.05.2021г. отново е наложен запор върху банковите сметки на
длъжниците в Те-Дже Зираат Банкасъ-Клон София, като искането за налагане на запорите е
направено от ответното дружество с молба вх. № 17306/28.04.2021 г.
Длъжникът И. З. И. е починал на 17.06.2020г., като по изпълнителното дело са
конституирани като длъжници неговите законни наследници З. И. З. и П. И. З.. На
14.02.2024 г. е наложен запор върху лек автомобил, собстевност на З. И. З.. На същата дата е
наложен запор и върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на З..
На 20.02.2023 г. ответното дружество е поискало извършване на изпълнителни
действия спрямо длъжниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ***, с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не съществува правото на принудително изпълнение срещу
длъжника И. М. И., ЕГН **********, за паричните притезания за сумата в общ размер на 16
265.68 лв. /шестнадесет хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ -
главница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2007 год. до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 2378.11лв./две хиляди триста седемдесет и
осем лева и единадесет стотинки/ натрупани лихви за периода от 10.02.2007 год. до
25.09.2007 год. включително, по изпълнително дело № 589/2019 год. по описа на Частен
съдебен изпълнител В. П., с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд гр.
Ловеч, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.10.2007 год. по гр.д. №
788/2007 год. по описа на Районен съд гр. Троян, тъй като правото на принудително
изпълнение на вземанията е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давноста се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и
образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и набавяне на
документи. Прието е, че давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането
на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ -
налагане запор и възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан, възлагане вземане
за събиране или вместо плащане.
По отношение на доводите, изложени от адв. Ч. - пълномощник на ищеца, че
производството по изпълнително дело № 589/2019 год. по описа на Частен съдебен
изпълнител В. П., е било прекратено на 12.06.2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
когато е изтекъл преклузивния двугодишен срок, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия по делото, като извършените изпълнителни
действия след перемпцията, са незаконосъобразни и не прекъсват давността, не се споделят
от съда.
Съгласно ТР № 2/04.07.2024 г., по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, след като е
предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“
ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и
погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело.
Съгласно задължителните разяснения по посоченото ТР, погасителната давност е
3
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите
субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да
приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на
изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията
на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите,
които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение –
изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на
принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1
ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
В ТР е изложено, че подаването на молба от взискателя, в която е посочен начинът на
изпълнение, води до прекъсване на давността. Молбата за проучване на имуществото на
длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване и молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1
ГПК, тя прекъсва давността.
С тълкувателната практика на ВКС е прието, че по изпълнителните дела, образувани
за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за
тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо
тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато
са налице двете кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки
Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на
кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на ППBC №
3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на
изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната
давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се отнася.
По цитираното ТР № 2/2023 г. е прието в т.3, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
С оглед на тези задължителни разяснения съдът намира, че по спорния в настоящето
производство въпрос, по отношение на процесните вземания на ответното дружество
погасителната давност не е настъпила. Видно е от материалите на изпълнително дело №
589/2019 год. по описа на ЧСИ В. П., че започналата да тече давност на 26.06.2015 г. е
прекъсната с извършени на 22.03.2019 г. изпълнителни действия - налагане на запори върху
банковите сметки на двама от длъжниците - на ищеца и на И. З. И.. След прекъсване на
давността е започнала да тече нова давност. След което са предприемани редица
изпълнителни действия през 2021г.
В т.10 на ТР № 3/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител).
Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло неоснователен недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на спора и във връзка с направеното искане в отговора на ИМ, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата 300.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
същото съдът определи на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че процесуалният представител на ответника е изготвил единствено
отговор на ИМ, но не се е явил в проведеното с.з.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от И. М. И. от
гр. Т., чрез неговия пълномощник адв. А. Ч. от ЛАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. –
управители, с искане да бъде признато за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, с ЕИК ***, че не съществува правото на принудително изпълнение срещу длъжника
И. М. И., ЕГН **********, за паричните притезания за сумата в общ размер на 16 265.68 лв.
/шестнадесет хиляди двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2007 год. до окончателното
изплащане на сумата, и сумата от 2378.11лв./две хиляди триста седемдесет и осем лева и
единадесет стотинки/ натрупани лихви за периода от 10.02.2007 год. до 25.09.2007 год.
включително, по изпълнително дело № 589/2019 год. по описа на Частен съдебен изпълнител
В. П., с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд гр. Ловеч, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 31.10.2007 год. по гр.д. № 788/2007 год. по описа
на Районен съд гр. Троян, тъй като правото на принудително изпълнение на вземанията е
погасено по давност, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 във вр. ал.8 от ГПК И. М. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. – управители, сумата 300.00
/триста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5