РЕШЕНИЕ
№ 658/14.10.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети септември, две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор А. Палхутев….………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №525 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Хасиенда“ ООД
- гр. И., с посочен съдебен адрес:***, офис *, представлявано
от Л.В. Б.– управител, подадена чрез пълномощник, против Решение №6 от
05.05.2022г., постановено по АНД №85/2021г. по описа на Районен съд – Ивайловград.
С касационната жалба се моли да бъде отменено
решението на районния съд като незаконосъобразно на основанията по чл.348 НПК,
вр. чл.63в ЗАНН. Навеждат се доводи, че обвинението по АУАН, поддържано напълно
и безкритично от наказателното постановление, било неопределено – чл.206, ал.1
от ЗТ (административнонаказателна норма), не кореспондирал по никакъв начин с
чл.114 от ЗТ, както било очевидно от самата редакция на наказателната норма.
Въззивният съд не взел отношение по този
довод, с което извършил нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 НПК, вр. чл.63в ЗАНН. Органът допускал съществено процесуално
нарушение, като не посочвал към какъв вид изпълнително деяние отнася
наказателноправната норма: хипотеза на нерегистриран обект или хипотеза на некатегоризиран обект.
Това правело както обвинителния акт (АУАН), така и наказващия неопределени,
нарушаващи както правото на защита на касационния жалбоподател, така и
материалния закон, доколкото чл.42, чл.53 и чл.54 от ЗАНН изисквали ясно и
несъмнено посочване на изпълнителното деяние. Въззивният съд приемал, че това
се разбира от само себе си, с което касационният жалбоподател не можел да се
съгласи. Съдържанието на административнонаказателен акт не можело да оставя място за догадки. Моли да
се приеме, че това било както нарушение на материалния закон по чл.348 ал.1 т.1 НПК, така и на съществено съдопроизводствено правило по т.2 на цитираната
разпоредба. На следващо място се сочи, че фактически били неверни и водели до
нарушение на материалния закон изводите на органа за наличието на съставомерно
деяние, доколкото в самото Удостоверение №1 (издадено от собствената на
административнонаказващия орган общинска администрация; приложено по делото) не
се сочела крайна дата на валидност на документ, който съставлявал индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. В самия документ било
посочено единствено „2021г.“, което напълно ясно и недвусмислено сочело края на
календарната година. Според касационния жалбоподател това не било и не можело
да бъде основание за налагане на административнонаказателна отговорност. Налице
била злоупотреба с властнически правомощия на органа, но въззивният съд отказал
да се съобрази с това. Игнорирало се
относимо доказателство, което повлиявало на изхода на процеса. Така било
допуснато както нарушение на материалния закон (липса на съставомерно деяние),
така и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъдат преценени
доводите на въззивния съд по отношение справедливия размер на наказанието. Напълно
било игнорирано задължението на органа да квалифицира деянието като подлежащо
или неподлежащо на освобождаване от наказание с отправяне на предупреждение
вместо това, установено в чл.28 от ЗАНН (в редакцията, приложима към момента на
издаване на наказателното постановление) и Тълкувателно решение №1/2007г., ОСНК
на ВКС, което императивно изисквало органът да вземе отношение по приложението
на чл.28 от ЗАНН ( в приложимата
редакция). В тази връзка се твърди да е налице самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Самият административнонаказващ орган в процесното
наказателно постановление изрично посочвал, че от нарушението не са претърпени
имуществени вреди. Въззивният съд неправилно приемал, че формалното по своя
характер деяние само поради това само по себе си било извадено от приложението
на чл.28 ЗАНН (в тогавашната му редакция), маловажността на деянието не била
свързана непременно с причиняване на конкретен вредоносен резултат. Съдът
подходил формално и повърхностно към въпроса, с което постановил решение, което
потвърдило явно несправедливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
По изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд като
нарушаващо материалния закон, постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила и налагащо наказание, което очевидно не
съответствало на обществената опасност на деянието и дееца. Алтернативно, ако
се счете делото за недостатъчно изяснено от фактическа страна, се моли да бъде
върнато на Районен съд - Ивайловград за
повторно разглеждане от друг състав, със задължителни указания. Претендират се направените
процесуални разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Алтернативно,
ако се потвърди решението на Районен съд – Ивайловград, се моли да бъде изменено
в частта за разноските, присъдени в полза на Община Ивайловград, като се намали
юрисконсултското възнаграждение до законния минимум.
Ответникът, Община Ивайловград, в представена чрез
пълномощник писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд и да бъдат присъдени
разноски по настоящото производство. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от страна на пълномощника на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита решението на Районен съд – Ивайловград за правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Ивайловград е потвърдил НП №НП-158/29.11.2021г.,
издадено от Кмета на Община Ивайловград, с което на „Хасиенда“ ООД, гр. И., за нарушение на чл.114, т.1
във вр. с чл.3, ал.2, т.1, буква „Б“ от ЗТ
и на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.206, ал.1 вр. чл.114,
т.1 във вр. с чл.3, ал.2, т.1 б. „Б“ от ЗТ, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева. С решението е осъдил наказаното дружество да заплати на
Община Ивайловград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е посочил, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да опорочават
административнонаказателното производство по реализирането на отговорността на
жалбоподателя. Приел е за установено извършването на описаното в НП
административно нарушение. Посочил е, че установеното нарушение не следва да се
приема като маловажно. Наложената имуществена санкция била правилно определена
на законовия минимум.
Касационната инстанция споделя
изводите на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление.
В тази му част обжалваното решение е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното
изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Неоснователни са наведените в касационната жалба
възражения за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения. При съставяне на АУАН и издаване на НП е
спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата
по извършването му и доказателствата, които го потвърждават, поради което липсва
неяснота относно вмененото на дружеството нарушение и по никакъв начин не е възпрепятствано или
ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП
досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Неоснователно е и твърдението за неяснота относно
хипотезата на наказателноправната норма, към която е отнесено изпълнителното
деяние - на нерегистриран обект или на
некатегоризиран обект. Възражения в тази насока са били навеждани и пред
районния съд, и същите обосновано и аргументирано са отхвърлени като изложеното
в тази насока се споделя от касационната инстанция.
Настоящата инстанция споделя и извода, че
описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този
извод е направен от районния съд след преценка на всички събрани по делото
доказателства и анализ на относимата правна уредба.
Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗТ, лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3,
ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да: 1. предоставят туристически услуги в
категоризиран или регистриран туристически обект, или в обект, на който е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в периода от 06.06.2021г. до 09.09.2021г., касаторът е извършвал туристическа дейност – хотелиерство, в некатегоризиран туристически обект - семеен хотел „Бор“, с адрес: гр. И., ул. ***, доколкото издаденото му Удостоверение №01/06.06.2016г. от Кмета на Община Ивайловград за категоризация „Две звезди“ на туристическия обект е с изтекъл срок. Съобразно разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗТ срокът на удостоверението за категоризация за обектите от типа на процесния е 5 години, поради което с оглед датата на издаването му, същият е изтекъл на 06.06.2021г. Доводът на касатора, че след като в издаденото Удостоверение №01/06.06.2016г. не била посочена конкретна дата на валидност, а само година, то документа е валиден до последния ден на посочената година – 31.12.2021г., не може да бъде възприет. Законовата регламентация относно срока на валидност на удостоверението за категоризация е ясна и категорична, а вписването в същото само на година без конкретна крайна дата на валидност не обосновава извод за изтичането му на дата, различна от законово определената. В тази насока районният съд е изложил съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се преповтарят.
Съгласно чл.133, ал.3 от ЗТ, в срок до три месеца
преди изтичането на 5-годишния срок касатоърт е следвало да подаде
заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи
категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на
място в туристическия обект съгласно тарифата по чл.69, ал.3. В същата
разпоредба е регламентирано, че категорията на обектите се прекратява с
изтичането на срока.
В случая касаторът не е предприел действия
за потвърждаване, респ. за промяна на категорията на обекта в 3-месечния срок по
чл.133, ал.3 от ЗТ , поради което с изтичане срока на Удостоверение
№01/06.06.2016г. на 06.06.2021г., категоризацията
на стопанисвания от него обект е прекратена съобразно разпоредбата на чл.133,
ал.3, изр.2 от ЗТ, а туристическата дейност – хотелиерство за процесния период
е извършвана в некатегоризиран обект.
С оглед изложеното, правилен е изводът на районния съд, че е налице нарушение на нормата н чл.114, т.1 от ЗТ, за което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Наложената в случая имуществена санкция от АНО е в минималния предвиден в разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗТ размер, поради което съответен на закона е изводът на съда, че същата е правилно определена, а оплакването на касатора за явна несправедливост на наказанието е неоснователно.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не може да се квалифицира като маловажен
по чл.28 от ЗАНН.
Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно,
допустимо и съответстващо на закона решение в тази част. Не са налице
касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което
обуславя оставянето му в сила в тази част.
Настоящата инстанция намира обжалваното
решение за неправилно в частта относно присъдените в производството пред
районния съд разноски. Съгласно т.11 от Тълкувателно Решение №6 от 06.11.2013г.
на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, претенцията за разноски по чл.80 от ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. От мотивите на
посоченото тълкувателно решение е видно, че с писмената защита не могат да
бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер. В случая претенцията за присъждане на разноски е
заявена несвоевременно – в писмени бележки с изх. №11-00-16/1 от 11.04.2022г.
на Община Ивайловград, заведени в Районен съд – Ивайловград с вх.
№972/13.04.2022г., които са подадени след приключване на устните състезания по
делото, проведени на 05.04.2022г. Последното не е съобразено от районния съд,
поради което решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени.
В настоящото производство от ответника е
направено своевременно искане за присъждане на разноски. Независимо от изхода
на производството, такива не следва да се присъждат, доколкото в приложеното
пълномощно на представляващия ответната страна адвокат, липсват данни за
уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6/05.05.2022г., постановено по АНД №85/2021г. по описа на Районен
съд – Ивайловград, в частта му, потвърждаваща НП №НП-158/29.11.2021г., издадено от Кмета на
Община Ивайловград, с което на „Хасиенда“ ООД, гр. И., за нарушение на чл.114,
т.1 във вр. с чл.3, ал.2, т.1, буква „Б“
от ЗТ и на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.206, ал.1 вр.
чл.114, т.1 във вр. с чл.3, ал.2, т.1 б. „Б“ от ЗТ, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОТМЕНЯ Решение №6/05.05.2022г., постановено по АНД №85/2021г. по описа на Районен
съд – Ивайловград, в частта, с която се осъжда „Хасиенда“ ООД да заплати на Община
Ивайловград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.