№ 260114 / 20.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 22.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 600 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, В. И. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.А.Г., е предявил иск срещу: И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска 800,00 лева /осемстотин) лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането.
В исковата си молба твърди, че е ловец от около 25 години.
Тъй като ловната дружинка в която членува си търсела ловно куче, което гони диви прасета, през месец декември 2017 година влязъл в сайт на български ловци и ловни кучета. Видял ловно куче, което лице на име И. С. бил публикувал в социалната мрежа и бил оставил номер на мобилен телефон за контакти. Обадил се на мобилния телефон и се свързал с лицето И. С., като го попитал добро ли е кучето.Той го насочил към ответника И.Н.И. – негов приятел, който притежавал такива кучета. Свързал се с ответника, който го уверил, че има ловни кучета за прасета. Попитал го за цена на кучето и ответникът му казал, че цената е 800 /осемстотин/ лева. Разбрали се да вземе кучето след седмица. След една седмица, заедно с лицето М. В. от с.М. отишли до с.. Г., където е домът на ответника, за да вземат кучето. Разбрали се с ответника да го тестват около 30 дни за лов на прасета, като се уговорили, че ако не му хареса кучето, ще му го върне и ще си получи парите обратно от ответника. Тествали кучето, но се оказало, че не може да свърши работата, за която го били взели и след около две седмици се обадил на ответника и му казал, че кучето не му харесва и иска да го върне. Ответникът му заявил, че ще изпрати лицето И. С. до Видин, които да му донесе друго куче и да вземе това, което вече се намирало при него. Няколко дни по - късно И. С. пристигнал в М. и докарал другото куче, първото прибрал. Той взел второто куче и го извел на лов, за да му пробва инстинктите, но се оказало, че и то не става за лов на прасета. Обадил се отново на ответника, като му казал да отиде и да си вземе и второто куче, като му върне парите. Няколко дни по-късно отишло лицето И. С., които взел кучето, а за парите му казал да се оправя с ответника И.И.. Провел неколкократно разговори по телефона с ответника, който непрекъснато обещавал, че ще върне парите, но те така и не са върнати.
Поради това, че парите му не са върнати, подал жалба в Районна прокуратура - гр.Монтана, където било образувано досъдебно производство - ДП № 577/2019г. по описа на РУ - Монтана, по прокурорска преписка № 0615/2019г. по описа на Районна прокуратура - Монтана.
В хода на досъдебното производство, ответникът не оспорил фактите, че му е дал сумата от 800,00 лева за ловно куче, както и че първо му е доставил едно ловно куче, което му върнал, впоследствие второ, което също е върнал, както и че до момента сумата не му е върната.
Досъдебното производство приключило с постановление за прекратяване на досъдебно производство № 0615/2019г. по описа на Районна прокуратура - Монтана с мотиви, че се касае за гражданско - правни отношения между страните.
Във връзка с така приключеното досъдебно производство и по тези съображения, подал заявление по реда на чл.410 от ГПК до компетентния Районен съд - Монтана, който по така подаденото заявление образува Ч. гр. Дело № 2948/2019г. и му издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Горните предпоставки кумулативно сочат, че вземането по издадената заповед е ОСНОВАТЕЛНО и ДОКАЗАНО по размер, както и че при издаване на Заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК не са допуснати нарушения на процесалния закон.
След получаване на известието за издадената заповед, в законоустановения срок ответникът е подал възражение, което обективира предявяването на настоящият иск, но също така обективира неосонователност на подаденото възражение, предвид изложената фактическа обстановка и предвид писмените доказателства, съдържащи се по делото.
Моли съда да постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, че същият дължи на В.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx сумата от 800,00 лева /осемстотин) лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането, сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева д.такса и 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение, а така също да му се присъдят направените в настоящето съдебно производство разноски, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът, И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище. Направеното от негова страна възражение при получаване съобщението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е в насока оспорването на исковата претенция. Уговорката с взискателя била да му даде ловно куче срещу заплащане. Недоумява, защо го разиграва два пъти със смяна на кучета, които е ползвал за лов и след това ги връща със становище, че кучето е болно от рак. Твърди, че му е дал здраво кучи и тези негови заблуди същия е правил и с други лица. Това е продажба, която не може да се разваля само от едната страна. Оспорва и допълнителните разходи към главницата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2948 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Изискано е и приложено ДП № 577 по описа за 2019 година на Районна прокуратура Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следнитеобстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК относно установяване съществуване на вземане към един минал момент, при пълно и главно доказване следва да бъде установено безспорно от ищеца, а така също и точния размер на задължението.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане към един минал момент.
Ищецът, който твърди, че е купувач и е заплатил договорена парична сума за куче, има правото да поиска плащане на дължимите суми от ответника, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение от кредитополучателя, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед направеното в това производство по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за съществуване на вземането, е допустим. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Не е спорно по делото, че ищецът В.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е закупил от ответника И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ловно куче, за което заплатил сумата от 800.00 лв. Съгласно уговореното между тях, в случай на неодобрение качествата на кучето, същото е следвало да бъде върнато. Кучето е върнато, на купувача е предоставено второ куче, също неодобрено и върнато. Страните не са имали сключени помежду им изрични писмени договори за покупко-продажба.
Видно е, от представените по делото материали от ДП № 577/2019 година на Районна прокуратура Монтана и от събраните в хода на производството гласни доказателства, в лицето на М. И. В., които съда приобщава като дадени обективно, безпристрастно и без да е заинтересован от изхода по делото, че действително е извършена сделка по покупко-продажба на ловно куче за диви прасета между страните, за което е платена сумата от 800.00 лв. на продавача, ответник в настоящия процес. По този начин безспорно се установява, че ищецът е закупил от ответника ловно куче, което е заплатил при предаването му от ответника, като средствата не са възстановени и след връщане на второто куче, неодобрено относно качествата му по предназначение за лов на диви прасета.
Установено е и не е спорно по делото, че ответникът не е възстановил сумата от продажбата. Самият той, в Сведението, направено по ДП № 577/2019 година на Районна прокуратура Монтана признава, че е получил сумата от 800.00 лв. за продаденото куче. Заявил е, че в рамките на един месец, считано от 21.03.2019 г. ще върне парите – 800.00 лв., които взел от В..
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Между страните-физически лица са сключени неформални договори за продажба (чл. 183 и сл.ЗЗД), по силата на които ищецът-купувач е закупил от ответника-продавач ловно куче за лов на диви прасета. Като вид договор за продажба, същата се характеризира със следните признаци: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. По силата на този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на вещ или стока срещу цена, която купувачът са задължава да му заплати. Наред с това продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувача е длъжен да получи вещта. Съгласно чл. 200 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената И ДА ПОЛУЧИ ВЕЩТА. Съгласно ал.2 на чл.200 ЗЗД, плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където се извършва. Ищецът, в качеството на купувач, е изпълнил задълженията си по чл. 200 ал.1 и ал.2 ЗЗД – да плати цената и то едновременно с предаването на кучето, което не бе оспорено по никакъв начин от ответника. Още повече, че в досъдебното производство е налице признание и е поето задължение за връщане на изплатената сума.
В тази връзка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.193 ал.1 ЗЗД, а именно: продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Съгласно ал.3 на чл.193 ЗЗД продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъците. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
С оглед изпълнението на задълженията от купувача-ищец продавачът-ответник дължи връщане на продажната цена за продаденото ловно куче, съгласно уговореното в договорите и в тежест на ответника по делото, съгласно чл. 154 от ГПК, бе да докаже, че е изпълнил това свое договорно задължение. По делото обаче не се събраха никакви доказателства, а не се и твърди, ответника да е изпълнил напълно или частично задължението си за връщане на изплатената цена за ловното куче. Тежестта да установи плащане или погасяване по друг начин на тези задължения лежи върху него, тъй като се касае за положителни факти, които той може да установи и от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът-продавач не е изпълнил задължението си да възстанови покупната цена на продаденото ловно куче, поради което дължи плащането й. Предявеният иск е доказан за претендираната сума от 800.00 лв. главница и следва да бъде уважен като основателен.
Като акцесорен е основателен и иска, предявен с правно основание чл.86 ЗЗД, за изплащане обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, съгласно направеното искане в заповедното производство.
Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по от датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска, поискано е с исковата молба, поради което същата следва да се присъди, в случая тя е от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер 175.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по отношение на И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, към 06.12.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на В.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумите, както следва:
- 800.00 лв. главница, представляващи невъзстановена сума по продажба на ловно куче за диви прасета, върнато на продавача, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2019 година до окончателното издължаване; за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1755 от 09.12.2019 година по ч.гр.д.№ 2948 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана;
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 25.00 лв. за изплатената държавна такса и 150.00 лв. адвокатско възнаграждение по частно гражданско дело № 2948/2019 година на Районен съд Монтана, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1755 на 09.12.2019 година.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 25.00 лв. за доплатената държавна такса и 150.00 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: