Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 07.11.
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен
състав,
в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладвано от съдия
Маркова в.гр.д.№ 16621 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на:
1-А.М.М., ищец пред СРС, срещу решение №
452557 от 17.07.2018 г., постановено от СРС, Първо ГО, 40-ти състав по гр.д.№
72095 по описа за 2017 г., в частта, в която е отхвърлена претенцията му срещу
„Т.“ ЕООД, с правно основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.52 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на статия,
публикувана на 12.08.2017 г. във вестник „Т.“. Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение. Сочи се, че СРС правилно бил приел,
че е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, но определил дължимия размер на
обезщетението в разрез с чл.52 ЗЗД; СРС не бил взел предвид конкретиката на
казуса, а именно, че ищецът е дългогодишен режисьор в Народния театър и два
пъти негов директор; носител бил на много награди и отличия за режисура, както
и на държавно отличие. Ищецът има утвърдено име и авторитет не само в България,
но и в чужбина. СРС не бил обсъдил очевидната злонамереност на публикуваните
клеветнически твърдения. СРС бил посочил критериите за определяне на
обезщетението, но извода му за определения размер на 2 000 лв. бил
нелогичен.
Иска се решението да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена претенцията му за разликата над 2 000 лв. до пълния претендиран
размер от 15 000 лв. Претендира разноски.
2- От „Т.М.“ ЕООД,
ответник пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която претенцията по
чл.49 ЗЗД е уважена. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост.
Неправилно СРС бил приел, че в процесната статия липсвало позоваване на друга
статия, както и, че не било посочено, че се препечатва дословно от друга медия.
Сочи, че с оглед практиката на ВКС било достатъчно само позоваване, което в
случая било сторено. От събраните доказателства, вкл. и от ползваната статия от
агенция „ПИК“ се установявало, че описанието на случката е идентично. В
процесната статия изрично било посочено „пише ПИК“; това се установявало и от
разпита на свидетелката Р.. В подкрепа на тази теза било и заявеното от
свидетелката, че се е подписала със псевдоним, каквато била практиката при
ответника, когато се взаимствало от чужди материали.
Освен това по никакъв начин не се доказало негативното въздействие на така
публикуваната статия върху ищеца, нито емоционално, нито здравословно. Сочените
от свидетелите субективни преживявания се изразявали с обида към България и
желанието на ищеца да емигрира. Не се доказало отражение на процесната
публикация върху личната му свобода и социална сфера на общуване и работа,
контактите и взаимоотношенията с колеги и близки. Установило се, че за времето
след статията, ищецът успешно продължава режисьорската си дейност зад граница-
представя премиера в Рига, участва в театрален фестивал в Букурещ.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Не се
претендират разноски.
По
допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение въззивникът М. е уведомен на 30.07.2018
г., въззивната жалба е подадена по пощата
на 06.08.2018
г., следователно същата е в
срок.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му по чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД е отхвърлена, поради което е налице правен
интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е
допустима.
За обжалваното решение въззивникът „Т.М.“ ЕООД е уведомен на 26.09.2018
г., въззивната жалба е подадена на 08.10.2018
г., следователно същата е в
срок.
Тъй като в частта, в която решението на първата съдебна
инстация се обжалва, е уважен срещу въззивника – ответник в производството пред СРС, искът с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 ЗЗД, то за въззивника
е налице правен интерес от обжалване,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е допустимо и постановено във валиден процес.
По основателността на въззивните жалби:
За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл.
45 ЗЗД, следва да се установи, че
е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка се доказва
във всеки конкретен случай като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди.
Вината се предполага до доказване
на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца.
По доводите във въззивните жалби:
По отношение ангажирането на
отговорността на ответника:
Не се спори по делото, че в издание на въззивника е публикувана статията, от която ищецът твърди,
че претърпява неимуществени вреди.
Ответникът като възложител на работата на
основание чл. 49
ЗЗД, носи отговорност за обезвъзмездяване на причинените неимуществени вредидоколкото използваните неверни твърдения засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата
грижа да провери достоверността на информацията.
В случая от ответникът /пред СРС, въззивник
пред настоящата инстанция/ се прави възражение, че не следва да носи
отговорност, тъй като процесните твърдения вече са били разпространени
от други средства за масова
информация.
Действително, в свои решения /напр.: решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., по описа на ІІІ ГО/ ВКС е дал разрешение на въпроса
кога и при какви предпоставки авторът, респективно издателят като възложител на работата,
може да се
освободи от отговорнаст. Съгласно последното, когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират
като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят/възложителят носи отговорност, защото е следвало да провери
достоверността на информацията съобразно правилата на добрата
журналистическа практика. Когато става въпрос
за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може
да носи отговорност
за това, че се е доверил
на добросъвестността на първия. Липсва
ли обаче такова позоваване, следва да се
прилагат общите правила. В тези случаи авторът/издателят поднася информацията от свое име и поради
това носи отговорност, защото е следвало сам да
провери достоверността й съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването.
Въззивната инстанция приема, че е правилен извода на СРС за осъществяване
на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Решението е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС- решение
№ 253/29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251/12 г. на ВКС, ГК, Трето ГО.
„Позоваването“ при последващо публикуване следва да е отразено в началото
или в края на материала.
Не можем да приемем за „позоваване“ отразеното в средата на процесната
статия „пише ПИК“, тъй като по начина по който това е направено, се достига до
извода, че позоваването е само относно отношенията между ищеца и директора на
театъра. „Позоваването“ във връзка с „инцидента“ доколкото това изобщо може да
се установява със свидетелски показания, не се доказва и от свидетелката Р. тъй
като тя самата не си спомня какви поправки е правила и дали изобщо е правила, а
такива може и да са нанесени от редактора, тъй като била отпуска по време на
отпечатването на публикацията. Не може да се приеме, тезата на ответника /пред
СРС/, че са налице предпоставките за освобождаването му отговорност и поради
факта, че в самата статия изрично е използван израза „според слуховете“. Това
доказва, че ответника не е изпълнил задължението си да провери достоверността
на информацията, която ще поднесе на читателите. Задължение на журналиста е по
въпроси от обществен интерес /а безспорно А.М. е обществена личност/ да действа
добросъвестно, въз основа на точни и проверени данни с оглед предоставяне на
прецизна информация при спазване на журналистическата етика. А това, че
практиката при ответника била в случаите, в които се копират чужди материали,
служителят да се подписва с псевдоним/явно, за да се избегне отговорност за
нарушаване на авторски права/ не означава „добросъвестност“ на издателя, а
точно обратното.
По отношение на т.нар. „опровержение“ същото цитира собствени източници,
т.е. опровергава се тезата на ответника, че по отношение на процесната статия се
касае до препечатване на чужд материал, вече публикуван в друга медиа.
Когато журналист
изнася засягащи честта на друго
лице факти, той трябва да
провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти,
когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени
от журналиста, преди да ги
разпространи. Правни норми за начина,
по който тази проверка да
се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти,
журналистът трябва да е получил потвърждение
поне от два
независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява
тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат
неверни. В този случай, ако проверката
действително е добросъвестна,
се изключва вината и журналистът не отговаря за
вредите, причинени от противоправното му поведение.
Такава проверка в случая от ответника изобщо не се твърди да е правена.
Разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията
за защита на правата на
човека и основните свободи, действително,
прокламира свободата
на изразяването на мнения, включително
разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата не дава
право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица,
а осигурява свободната оценка на фактите
и възможността тя да се отстоява.
Рамките, до които се простира
тази свобода, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да
използват правото за свободно разпространение
на информация, за да нанасят
обиди и да клеветят.
Относно доказаността на
причинените вреди от публикуването на статията:
Ответникът /пред СРС/ не доказа достоверността на отразеното в процесната
публикация. Правилно СРС е приел, че отразеното в материала е унизително за
честта и достойнството на ищеца и накърнява доброто му име.
Противно на твърдяното от „Т.М.“ ЕООД, установи се по делото, че публикацията
е оказала негативно въздействие върху емоционалното състояние на ищеца М.. В
показанията си свидетеля К. сочи, че М., когото познава още от 90-те години на
миналия век, е човек, който държи на моралните устои и е с „вградено чувство за
правда“. От същите показания е видно, че когато разбрал за публикацията, М. е
бил покрусен и изненадан; искал да се махне от България, защото му било писнало
да го плюят и да придобие гръцко гражданство. Свидетелят е бил изненадан от
реакцията на М., защото последния имал чувство за хумор, но случилото се явно
му е доста повлияло. Свидетелят Б., който също познава ищеца от дълги години,
потвърждава казаното от свидетеля К.: след като е разбрал за статията М. е бил
„страшно разстроен“ и се е почувствал омърсен, всичко, което е прочел за себе
си го е вбесило; искал да емигрира от България. Свидетелят Б. сочи, че М. в
телефонен разговор му споделил, че след като разбрал за публикацията, не можел
да спи и да се концентрира, имал проблеми с репетициите. Възмущението на М.
достигнало до такава степен, че той премахнал името „България“ от афишите за
постановките, които поставя в Рига, защото бил обиден от публикацията. М. е
популярен не само в България, но и в Европа и когато се публикуват подобни
статии, това се разнася бързо в арт средите. Публикацията е била обсъждана от
колегите на М. като някои са смятали, че се пише по отношение на него, именно
защото е известен. Това говори за очевидна
злонамереност на публикуваните твърдения относно личността на М.- „М. мъртво пиян“…“срамната случка“, „М., от когото се носели
алкохолни пари“…“самоубиец“ .
Противно на твърдяното от въззивника – „Т.М.“ ЕООД доказано е противоправното
му поведение, вредите, които ищецът е претърпял от това му поведение, както и
причинно-следствената връзка.
Относно размера на
обезщетението:
Понятието "справедливост"
по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно,
а обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства, поради което всякога
е свързано с преценката на същите при
съобразяване на общественото разбиране за справедливост на даден етап
на развитие на самото общество.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция приема за основателен довода на
пълномощниците на А.М., че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е несъответно на принципите за справедливост
по чл.52 ЗЗД. Действително, установената от СРС фактическа обстановка, както и
отразените мотиви по обсъждане на доказателствата, не обуславят по логичен път
приетото като "справедливо“ обезщетение – 2 000 лв.
Доказано е, че изнесените неверни факти за личността и поведението на А.М. в
процесната статия са станали достояние освен на
семейството му, така и на широката общественост.
Като се има предвид, че М. е преживял изключително болезнено разпространените
от ответника обиди и клевети в процесната публикация, степента на накърненото
му достойнство, уронването на престижа и доброто му име в обществото, все пак
се касае до известен режисьор не само в България, но и в редица европейски
страни /последното се установява и от показанията на свидетелите К. и Б./,
съдът намира, че справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД били било
такова в размер на 12 000 лв.
Настоящата инстанция си позволява да отбележи и, че присъждането на
обезщетение следва да има възпитателно и възпиращо въздействие върху всеки един издател, респ.
медия.
Ще трябва да се отчете и
безкритичното поведение на ответника в хода на самото съдебно производство.
С оглед горните мотиви обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена претенцията на А.М.М., ЕГН **********, срещу „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.52 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на статия, публикувана на 12.08.2017 г. във
вестник „Т.“, за сумата над 2000 лв. до
12 000 лв.
и вместо това ще
бъде постановено друго, с което ответникът /пред СРС/ ще бъде осъден да заплати
на ищеца /пред СРС/ сумата в размер на още 10 000 лв., представляваща
остатъка от приетия за справедлив размер на търсеното от А.М. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на статия, публикувана на 12.08.2017 г. във
вестник „Т.“.
В частта, в която иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.52 ЗЗД е бил отхвърлен от СРС за разликата над
12 000 лв. до 15 000 лв. решението като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
Главницата
ще бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 12.08.2017 г., тъй като
се касае за иск от непозволено увреждане, до окончателното й изплащане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Пред СРС ищецът е направил разноски в размер на 600
лв. държавна такса; СРС му е присъдил такива в размер на 80 лв. При
съобразяване с изхода на спора пред настоящата инстанция, на ищеца разноски се
следват в размер на 480 лв. От тях присъдени от СРС – 80 лв. или настоящата
инстанция ще присъди още 400 лв.
Ответникът не е претендирал разноски и
такива не му се присъждат. Пред въззивната
инстанция:
Пред настоящата
инстанция от въззивника М. са направени разноски за държавна
такса в размер на 260 лв./а не на 280 лв. както сочат пълномощниците
му/ или с оглед изхода на спора такива му се следват в размер на 208 лв. и в
който размер му се присъждат.
Въззивникът „Т.М.“ ЕООД не претендира разноски и
такива не му се присъждат за частта, в която беше прието, че въззивната жалба на М. е неоснователна.
Водим от горното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 452557 от 17.07.2018
г., постановено от СРС, Първо ГО, 40-ти състав по гр.д.№ 72095 по описа за 2017
г., в частта, в която е отхвърлена претенцията на А.М.М., ЕГН **********, срещу
„Т.М.“ ЕООД, ЕИК *******, с правно
основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на статия, публикувана на
12.08.2017 г. във вестник „Т.“, за
сумата над 2000 лв. до 12 000 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес-***-8, офис 5-адв.П. и адв.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на А.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв.Д. и адв.Д., на основание чл.49 ЗЗД вр.с
чл.45 ЗЗД, сумата в размер на
10 000 лв., представляваща разликата между присъдената от СРС сума в
размер на 2000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на статия,
публикувана на 12.08.2017 г. във вестник „Т.“ и приетия от въззивната
инстанция за основателен и справедлив размер на същото обезщетение от
12 000 лв., платима ведно със законната лихва от 12.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата по главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452557 от
17.07.2018 г., постановено от СРС, Първо ГО, 40-ти състав по гр.д.№ 72095 по
описа за 2017 г., в частта, в която
е отхвърлена претенцията на А.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв.Д. и адв.Д., срещу „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес-***-8, офис 5-адв.П. и адв. Д., с правно
основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на статия, публикувана на
12.08.2017 г. във вестник „Т.“, за разликата над 12 000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес-***-8, офис 5-адв.П. и адв. Д., ДА ЗАПЛАТИ на
А.М.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв.Д. и адв.Димитров,
сумата
в размер на 400 лв.- разноски пред първата съдебна инстанция
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес-***-8, офис 5-адв.П. и адв. Д., ДА ЗАПЛАТИ на
А.М.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв.Д. и адв.Д.,
сумата в размер на 208 лв.- разноски
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: