№ 495
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100902132 по описа за 2022 година
СГС е сезиран с искова молба от „С.“ АД, с която са предявени срещу Софийски градски
съд и Софийски апелативен съд искове с правно основание чл.439 ГПК. Твърди се от ищеца,
че е бил страна по т.дело N 836/2002 г. на СГС и по т.дело N 2605/08 г. на САС,
приключили с влезли в сила решения, с които ищецът е осъден да заплати държавна такса от
34 311,16 лв. по сметка на СГС и държавна такса от 17 155,58 лв. по сметка на САС.
Поддържа се, че вземанията за държавна такса са публични държавни вземания по смисъла
на чл.162 ал.2 ДОПК, но за периода 27.11.2014 г. – 08.04.2021 г. не са предприемани
действия по принудителното им събиране, поради което са погасени по давност. Тъй като
срещу ищеца е образувано производство по изпълнение въз основа на издаден на 19.02.2021
г. от СГС изпълнителен лист за сумите от 34 311,16 лв. и и за сумите от 17 155,58 лв., които
са погасени по давност, се иска да бъде установено, че в полза на СГС и на САС не
съществуват вземания в посочените размери. Иска се от ищеца да се установи, че не
съществува задължение в размер на 34311,16 лв. към СГС, както и че не съществува
задължение в размер на 17 155,58 лв. към САС.
Ответникът САС е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че преди
издаване на изпълнителния лист е била изпратена от СГС до ищеца на основание чл.182 ал.2
ДОПК покана, получена на 12.10.2020 г., а на 14.10.2020 г. е било релевирано от ищеца
възражение за изтекла давност. Поддържа се, че давностният срок по чл.171 ал.1 ДОПК е е
5-годишен от 01.01 на следващата година, през която е следвало да се плати – от 01.01.2020
г., а изпълнителният лист е издаден на 19.02.2021 г. Прави признание на иска.
Ответникът СГС е подал писмен отговор след изтичане на срока по чл.367 ГПК.
Направени са възражения по приложение на материалния закон, които следва да се зачетат.
Наведен е довод, че не е изтекла 5-годишната давност по чл.171 ал.5 ДОПК, както и че
1
следва да се вземе предвид нормата на пар.29 от ДР на Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение. Поддържа се, че при действието на специалния закон
давността е спряла да тече, както и че 10-годишният давностен срок по чл.171 ал.2 ДОПК не
е изтекъл.
Представено е решение от 12.05.2008 г. по т.дело N 836/2002 г. на СГС, с което ищецът
„С.“ АД е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 34 311,16 лв. Направено е
отбелязване, че решението е влязло в сила на 27.11.2014 г., а на 19.02.2021 г. е издаден в
полза на СГС изпълнителен лист за сумата от 34 311,16 лв. и в полза на САС за сумата от
17 155,58 лв.
Представено е възражение за изтекла погасителна давност от 14.10.2020 г., с което „С.“
АД в отговор на получено на 12.10.2020 г. уведомление по чл.182 ал.2 ДОПК се е позовал на
изтекъл давностен срок по отношение на вземанията за държавната такса от 34 311,16 лв. и
от 17 155,58 лв.
Представено е възлагателно писмо от 08.04.2021 г., с което СГС е възложил на ЧСИ П.Г.
събирането на вземанията от 34 311,16 лв. и от 17 155,58 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.439
ал.2 ГПК.
В § 97 от мотивите на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/ по делото "Д.И Х. срещу България" от 10.05.2011 г. е посочено изрично, че когато
предявените искове се разглеждат от съдилищата, срещу които са насочени и всички
присъдени по тези искове суми се изплащат от бюджета на въпросните съдилища, то тези
две обстоятелства могат да породят сериозни съмнения във връзка с липсата на обективност
и безпристрастност на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди. Доколкото с
предявения срещу първия ответник иск не се търси обезщетение за вреди, което се изплаща
от бюджета на този съд, настоящият съдия-докладчик намира, че разглеждането на
разпределеното му дело не е в нарушение на принципа на чл. 6, § 1 /право на независим и
безпристрастен съд/ от Европейската конвенция за правата на човека.
По допустимостта на исковете. Принудителното събиране на процесните публични
вземания е възложено на основание чл.2 ал.2 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител, а
изпълнителното производство се развива по реда на ГПК, поради което ищецът в качеството
на длъжник по изпълнението е активно легитимиран да търси по съдебен ред защита чрез
оспорване на вземанията пред гражданския съд с искове по чл.439 ал.2 ГПК срещу
ответниците, които са кредитори по издадения срещу ищеца изпълнителен лист
/определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 756/2017 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/.
2
Вземанията за държавни такси по искови молби са визирани в нормата на чл.162 ал.2, т.3
ДОПК, вр. с чл.4, б.“а“ ЗДТ, поради което имат характер на публични вземания. Тези
публични вземания подлежат на принудително събиране по реда на ДОПК, но е допустимо
при възлагане по чл.2 ал.2 ЗЧСИ да се съберат и по реда на ГПК. Независимо от избрания от
кредитора ред за принудително събиране, длъжникът разполага с възможността да плати
доброволно или да се позове на друг правопогасителен факт, за да избегне образуването на
изпълнително производство срещу него. Тази възможност за длъжника е изрично
регламентирана в нормата на чл.182 ал.2, т.1 ДОПК.
Не се спори, че от кредитора СГС е било изпратено уведомление по чл.182 ал.2, т.1
ДОПК, получено от длъжника на 12.10.2020 г., с което е дадена възможност за доброволно
изпълнение, а длъжникът своевременно се е позовал на изтекъл давностен срок с
възражение от 14.10.2020 г. /лист 46/.
Според съда 5-годишната давност по чл.171 ал.1 ДОПК е започнала да тече от 01.01.2015
г., защото решението по т.дело N 836/2002 г. на СГС е влязло в сила на 27.11.2014 г., т.е
2014-та е годината, през която е следвало да се плати дължимата държавна такса. Давността
за публичните вземания е започнала да тече от 01.01.2015 г., а петгодишният давностен срок
по чл.171 ал.1 ДОПК е изтекъл на 01.01.2020 г. През периода 01.01.2015 г. – 01.01.2020 г. не
са настъпили факти, които са визирани в нормата на чл.172 ал.1 ДОПК като основания за
спиране на давността. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2021 г., т.е след
изтичане на давността, случаят не попада в хипотезата на чл.172 ал.2 ДОПК.
Давностният срок от 5 години по чл.171 ал.1 ДОПК е изтекъл на 01.01.2020 г., поради
което няма основание да се прилага 10-годишният давностен срок по чл.171 ал.2 ДОПК.
Абсолютният давностен срок от 10 години се прилага по отношение на публични вземания,
за които не е изтекъл 5-годишния давностен срок поради неговото прекъсване или спиране,
но случаят не е такъв. Следва да се спомене, че решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., с което е обявено извънредно положение, не рефлектира върху давностния
срок за процесните публични вземания, защото към приемане на това решение давността за
тях е вече изтекла – последният ден от давностния срок е 01.01.2020 г.
При тези факти съдът намира, че възражението на длъжника за погасителна давност е
породило на 14.10.2020 г. своя потестативен ефект, изразяващ се в невъзможност
публичните вземания да се съберат чрез държавна принуда. Изявлението за погасителна
давност е получено на 14.10.2020 г. от кредитора СГС, поради което кредиторът е следвало
да зачете неговия потестативен /“блокиращ“/ ефект. В този случай кредиторът СГС не е
следвало да издава изпълнителен лист на 19.02.2021 г., нито е следвало с възлагателно
писмо от 08.04.2021 г. да възлага по реда на чл.2 ал.2 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител
принудителното събиране на погасено по давност вземане. Всички тези процесуални
действия на кредитора СГС са сторени след изтичане на 5-годишният давностен срок и след
направеното от длъжника възражение за погасителна давност на 14.10.2020 г.
Исковете с правно основание чл.439 ал.2 ГПК са основателни, защото се установи
несъществуването на изпълняемо право, подлежащо на принудително изпълнение, което е
3
последица от настъпването на нов факт след присъждането на дължимите държавни такси –
изтекъл давностен срок /решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 694/2019 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС/.
Кредиторът СГС, който с противоправното си поведение е станал причина за завеждане
на иска, следва да понесе отговорността за разноски по предявените срещу него искове. Това
е така, защото именно този кредитор е получил на 14.10.2020 г. изявлението на длъжника, в
което се съдържа позоваване на изтекла погасителна давност, но въпреки това на 19.02.2021
г. е издал изпълнителен лист и на 08.04.2021 г. е възложил на частен съдебен изпълнител
принудително събиране на погасено по давност вземане. Ответникът САС е признал
предявения срещу него иск, а с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
поради което разноските следва да останат за сметка на ищеца – чл.78 ал.2 ГПК. В този
случай няма основание ответникът СГС да понася разноски, направени от ищеца по
предявен срещу другия ответник иск.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове по чл.439 ал.2 ГПК следва да
се уважат.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.439 ал.2 ГПК по предявен иск от „С.“ АД, ЕИК *******
гр.******* *******, срещу Софийски градски съд, гр.София, бул.“Витоша“ N 2, че в полза
на Софийски градски съд не съществува срещу „С.“ АД изпълняемо право, подлежащо на
принудително изпълнение, за сумата от 34 311,16 лв. – държавна такса, за която е издаден на
19.02.2021 г. изпълнителен лист N 260048 по решение N 982 от 12.05.2008 г. по т.дело N
836/2002 г. на СГС.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, гр.София, бул.“Витоша“ N 2, да заплати на „С.“ АД,
ЕИК ******* гр.******* *******, съдебни разноски в размер на 1372,44 лв. – за държавна
такса, и в размер на 3394,89 лв. – за адвокатско възнаграждение.
ПРИЗНАВА на основание чл.439 ал.2 ГПК по предявен иск от „С.“ АД, ЕИК *******
гр.******* *******, срещу Софийски апелативен съд, гр.София, бул.“Витоша“ N 2, че в
полза на Софийски апелативен съд не съществува срещу „С.“ АД изпълняемо право,
подлежащо на принудително изпълнение, за сумата от 17 155,58 лв. - държавна такса по
решение N 1745 от 05.08.2013 г. по т.дело N 2605/2008 г. на САС, за която е издаден на
19.02.2021 г. изпълнителен лист N 260048 по т.дело N 836/2002 г. на СГС.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4