Р Е Ш Е Н И Е
№798/16.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Янка Вукева
и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно
дело № 567 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.285 и чл.284,ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/ и е образувано по
касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнени на наказанията“- София и Г.А.Г.,
чрез адв. С. срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели
части от решение № 88/17.02.2020г. постановено
по адм.дело № 1246/19г., по описа на Административен съд Пазарджик. Молят Решението на съда в обжалваните части да
бъде отменено като неправилно постановено.
Касаторът
ГД“Изпълнение на наказанията“ – София
иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение №88 от
17.02.2020г. на Пазарджишки административен съд в осъдителната му част като
неправилно и незаконосъобразно, респективно да се постанови ново решение, с
което да се отхвърли претенцията в цялост на ищцовата страна или да се отмени
решението в частта с която ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500лв. до присъдения размер от 1500лв.
Касаторът
–Г.А.Г., чрез адв.С., иска да се отмени процесното решение в отхвърлителната му
част с молба да бъде уважен изцяло предявения иск. Според касатора оспорваното
решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се потвърди.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което и двете
касационни жалби са процесуално
допустими.
Производството пред
Административен съд Пазарджик се е развило по искова претенция на Г.А.Г., понастоящем
в Затвора в гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, с искане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 50000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
причинени му в резултат на лошите хигиенно-битови условия, при които е поставен
в Затвора Пазарджик, за периода от 04.05.2018г. до деня на подаване на исковата
молба- 31.10. 2019г.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото,
съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането
им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото Административният
съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Г.А.Г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба-31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска на Г.А.Г., понастоящем в
Затвора гр. Пазарджик против ГД“ Изпълнение на наказанията“ в останалата част
за сумата над 1500 /хиляда и петстотин/ лева до предявения размер от 50 000
/петдесет хиляди/ лева. Осъдил е ГД „ Изпълнение на наказанията гр. София да
заплати в полза на Административен съд- Пазарджик по сметката за държавни
такси, сума за възнаграждения на вещи лица в размер на 100 /сто/ лева.
За да постанови този
резултат, съдът е приел, че :
Според представената справка
ищецът пребивава в Затвор – Пазарджик от
22.08.2014 за изтърпяване на наказание в размер на 20 години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 116 НК. В
периода от 04.05.2018г до 27.12.2018г ищецът е бил настанен в килия № 701 с
площ 29,61 кв.м. заедно с 8-11 други лишени от свобода. В периода 27.12.2018г.
до 10.01. 2019г. е бил настанен в килия №702 с площ 53,21 кв.м. заедно с 17
други лишени от свобода. От 10.01.2019г. до 30.07.2019г. е бил настанен в килия
№ 812 с площ 21,66 кв.м. заедно с 7 други лишени от свобода. На 30.07.2019г. е
бил преместен в килия № 605 където е до 31.10.2019г, която е с площ от 27,3
кв.м. и е бил заедно с други 9 лишени от свобода.
С оглед събраните и приети
по делото доказателства е било установено, че през различни периоди на Г. са
налагани дисциплинарни наказания
„изолиране в наказателна килия“.
В периода от 05.07.2018 г.
до 19.07.2018 г. ищецът е бил настанен сам в наказателна килия № 102, с площ
6,7 кв.м., в което няма тоалетна и течаща вода, но съществува бутон за
сигнализация и при подаване на сигнал,
настанените лишени от свобода биват извеждани за удовлетворяване на
естествените им нужди. Осигурявано е време за личен тоалет в рамките на 30
минути преди всяко от основните хранения през деня, който включва посещение на
обща умивалня и тоалетна. В наказателната килия
има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се
осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната част на денонощието
светлината е изкуствена.
В периода от 20.11.2018 г.
до 30.11.2018 г. ищецът е бил настанен с още един лишен от свобода в
наказателна килия № 101, с площ 6,7 кв.м., в което няма тоалетна и течаща вода,
но съществува бутон за сигнализация и при подаване на сигнал, настанените лишени от свобода биват извеждани
за удовлетворяване на естествените им нужди. Осигурявано е време за личен
тоалет в рамките на 30 минути преди всяко от основните хранения през деня,
който включва посещение на обща умивалня и тоалетна. В наказателната килия има достъп на дневна светлина посредством
прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната
част на денонощието светлината е изкуствена.
В периода от 09.01.2019 г.
до 19.01.2019 г. ищецът е бил настанен сам
в наказателна килия № 104, с площ 6,7 кв.м., в което няма тоалетна и
течаща вода, но съществува бутон за сигнализация и при подаване на сигнал, настанените лишени от свобода биват извеждани
за удовлетворяване на естествените им нужди. Осигурявано е време за личен
тоалет в рамките на 30 минути преди всяко от основните хранения през деня,
който включва посещение на обща умивалня и тоалетна. В наказателната килия има достъп на дневна светлина посредством
прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната
част на денонощието светлината е изкуствена.
В периода от 19.01.2019 г.
до 29.01.2019 г. ищецът е бил настанен сам
в наказателна килия № 201, с площ 14,5 кв.м., която разполага с баня тоалетна, и с душ с течаща топла и студена
вода. В наказателната килия има достъп на дневна светлина посредством
прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната
част на денонощието светлината е изкуствена.
В периода от 12.08.2019 г. до 26.08.2019 г.
ищецът е бил настанен с още трима лишени от свобода в наказателна килия № 202, с площ 22,6
кв.м., която разполага с баня тоалетна, и с душ с течаща топла и студена
вода. В наказателната килия има достъп на дневна светлина посредством
прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната
част на денонощието светлината е изкуствена.
В периода от
24.09.2019 г. до 08.10.2019 г. ищецът е бил настанен с още трима лишени от
свобода в наказателна килия № 202, с
площ 22,6 кв.м., която разполага с
баня тоалетна, и с душ с течаща топла и
студена вода. В наказателната килия има достъп на дневна светлина посредством
прозорци, чрез които се осъществява и проветряване на помещението, а в тъмната
част на денонощието светлината е изкуствена.
По делото е бил разпитан като
свидетел Й. А. А., чийто показания съдът е възприел като последователни,
достоверни и непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства.
Според него условията в килиите са много мизерни, има плъхове и хлебарки.
Тоалетните са много мръсни и не са разполагали с нужните почистващи препарати.
По първоинстанционното дело е
била приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът е намерил за
компетентно изготвена. Нейната задача е била да отговори на въпроса дали в
лавката на Затвора гр. Пазарджик се продават стоки с по-голяма надценка,
отколкото в магазинната мрежа в града. Вещото лице е констатирало, че въз
основа на проверените документи и книжа, и констатациите отразени в
констативно-съобразителната част на експертното заключение, цените в лавата на
Затвора гр. Пазарджик са по-високи от цените в магазинната мрежа средно от +5%
до +15-20%. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството, че цените в
т.нар.“лавка“ са по-високи от цените в пазарната мрежа не води до унижаване на
човешкото достойнство.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че множеството посочени фактори: значително нарушение на стандартите за жилищна
площ, наличието на вредители в килиите, липсата на тоалетна в килията, несъмено сочат, че ищецът е бил подложен на кумулативното
влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята
съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на лишените от свобода и
представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЗИНЗС
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко и нечовешко отношение. За такова се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия,които
могат да причинят увреждане на здравето.
Първоинстанционният съд, позовавайки
се на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел,
че няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално
изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за
извършен услуги Административния съд е установил,че затворническата
администрация , чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация
на затворническите помещения. Също така е била създадена организация за
почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на
самите лишени от свобода.
Първоинстанционният съд е взел предвид и
Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че
лишеният от свобода през целия период е живеел в условията на пренаселеност. Площта,
която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално
допустимата в размер на 4 кв.м. Този факт, сам по себе си е бил достатъчен за
първоинстанционният съд да направи извод, че ответникът, чрез неговите
служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на ищеца минимална
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни нужди. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Неоснователни са възраженията,на другия
касатор – ГД“Изпълнение на наказанията“, че по делото не са били доказани
реално претърпените вреди, които да са били
в резултат на бездействията на ГД „ Изпълнение на наказанията“ и в
частност Затвора гр. Пазарджик, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и
бездействия на служители на другия касатор не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия,
изключителна пренаселеност, несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба – и на
двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди
и е осъдена ГД“Изпълнение на наказанията „ да го заплати. От установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора- Пазарджик. Правилно и законосъобразно съдът е
уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за сума в размер на 1500 лева и го е отхвърлил в останалата
му част до претендирания размер от 50 000 като неоснователен на основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му в цялост. Решението на Административен съд
Пазарджик следва да бъде оставено в сила , а двете касационни жалби оставени
без уважение като неоснователни.
Водим от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик,
X – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88/17.02.2020г. постановено по адм.д. № 1246/19г.
по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/