Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
от 22.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесети
май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа адм. дело № 957/2022 г.
по описа на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.В.К. срещу Решение № 1012-26-383-1/15.09.2022 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
261-00-976-7/09.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Хасково.
Твърди
се незаконосъобразност на цитираните решение и разпореждане. Последното било
издадено извън компетенцията на ръководителя на осигуряването за безработица.
Приложима била презумпцията за невиновност. Оспорва твърдението, че
доказателствата, събрани по реда на НПК, имат доказателствена стойност в
административното производство по заявлението за отпускане на парично
обезщетение за безработица /ПОБ/. Недействителност на трудовото правоотношение
се установявало само в исковото производство по чл. 74 КТ, не и в производство
по КСО. Моли обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат
отменени, а преписката Р върната с указание за правилното прилагане на
материалното право и изплащане на ПОБ на жалбоподателя. Претендира разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят - П.В.К., редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмена молба излага подробни съображения относно
неоснователността на жалбата. Жалбоподателят не отговарял на изискванията за
придобиване на право на обезщетение за безработица съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО,
тъй като не бил осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и ¤ 1, ал. 1, т. 3 ДР
на КСО. Въз основа на установеното с констативен протокол от 12.07.2018 г. и в
наказателното производство правилно на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО било
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Хасково, като
обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На
10.03.2017 г. П.В.К. подава
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като декларира
трудовото си правоотношение с ЕТ гАтелие за талисмани и амулетиТ, прекратено по
чл. 325, т. 3 КТ, считано от 08.03.2017 г.
С
разпореждане № 261-00-976-1/21.03.2017 г. на гЗаТ ръководител на осигуряването
за безработица е отпуснато на П.В.К.
парично обезщетение за безработица, считано от 08.03.2017 г. до 07.09.2017 г. в
размер на 12,17 лева дневно, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО.
С разпореждане №
261-00-976-6/09.08.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено разпореждането от 21.03.2017 г.,
с което отпуснато на П.В.К. парично
обезщетение за безработица. Посочено е, че след проверка на осигурителя относно
установяване на осигурителния статус на лицето от контролните органи на НОИ и видно
от постановление на РП Р Хасково от 05.05.2022 г. П.В.К. не е упражнявал трудова дейност в ЕТ гАтелие за талисмани и
амулети Р М. А.Т, т.е. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и ¤ 1, ал.
1, т. 3 ДР КСО. С решение № 300/26.04.2023 г. по адм. дело № 955/2022 г. по
описа на Административен съд Р Хасково, което не подлежи на обжалване, жалбата
на П.В.К. ***, против Решение № 1012-26-382-1 от 14.09.2022г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институтР Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №261-00-976-6/09.08.2022г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р Хасково, е
отхвърлена като неоснователна.
С разпореждане № 261-00-976-7/09.08.2022
г. на ръководител на осигуряването за безработица е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на П.В.К. по подаденото на 10.03.2017 г. от същия заявление на
основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 КСО. Мотив за отказа е, че след
проверка на осигурителя относно установяване на осигурителния статут на лицето
от контролните органи на НОИ, видно от постановление от 05.05.2022 г. на РП Р
Хасково и заличени основни данни в Персонален регистър е установено, че П.В.К. не е упражнявал трудова дейност
в ЕТ гАтелие за талисмани и амулети Р М. А.Т, т.е. не е осигурено лице по
смисъла на чл. 10 КСО и ¤ 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Това разпореждане е оспорено по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р Хасково /чл. 117, ал. 1, т.
2, б. гбТ КСО/, като се твърди, че липсвали достоверни доказателства относно
наличието на отрицателни предпоставки за отказ за изплащане на ПОБ. Оспорва се
доказателствената стойност на правно значими факти относно правото на
обезщетение за безработица съгласно цитираното постановление на РП Р Хасково от
05.05.2022 г. Моли за отмяна на оспореното разпореждане и връщане на преписката
с указание за изплащането на парично обезщетение за безработица.
С Решение №
1012-26-383-1/15.09.2022 г. Директорът на ТП на НОИ Р Хасково, е отхвърлил
жалбата на П.В.К. срещу разпореждане
№ 261-00-976-7/09.08.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица. Посочено
е, че лицата, за които има данни, че са сключени трудови договори с ЕТ гАтелие за талисмани и амулети Р М.
А.Т, нямат качеството осигурени лица, тъй като не се установяват данни да са
упражнявали реално трудова дейност. По отношение на ЕТ гАтелие за талисмани и
амулети Р М. А.Т били издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково
задължителни предписания № ЗД-1-26-01136691/25.05.2022 г. да подаде декларация
образец № 1 с код гзаличаванеТ за лицата с код за вид осигурен г01Т, вкл. и за
жалбоподателя, които като необжалвани са влезли в сила и са изпълнени. Въз основа на
приложения към преписката констативен протокол и постановление от 05.05.2022 г.
на РП Р Хасково се установява, че не са събрани достатъчно доказателства за
реално извършвана от П.В.К. дейност,
следователно - не отговарял на изискванията за придобиване на право на
обезщетение за безработица. Правилно на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО било
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
Решението е връчено на
19.09.2022 г., видно от отразяването в известието за доставяне.
При така установеното от фактическа страна
Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2, б. гбТ КСО.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение № 1012-26-383-1/15.09.2022 г. е
издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ Р
Хасково, в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, при липсата на процесуални
нарушения, от категорията на съществените, поради което не са налице основания
за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за
отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-т. 3 АПК.
На второ място, на изследване подлежи издаден ли е
оспореният акт в съответствие с материалния закон и неговата цел съгласно чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК.
Съгласно чл. 54ж, ал.
1 КСО гпаричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват,
спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на
НОИТ, а съгласно чл. 54ж, ал. 2 КСО гвлязлото в сила разпореждане по ал. 1 може
да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато 1. са представени
нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото,
размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното
обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано
отпускането му.
В конкретния случай на П.В.К. е отпуснато
парично обезщетение за безработица с разпореждане от 21.03.2017 г., влязло в
сила. На основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО влязлото в сила разпореждане е
отменено с разпореждане
№ 261-00-976-6/09.08.2022 г., което е породило своето действие по чл. 117а, ал.
1 КСО, а същото е и законосъобразно /така вж. решение по адм. дело № 955/2022
г. по описа на Административен съд Р Хасково/. Последица от това е, че по
подаденото на 10.03.2017 г. заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО няма произнасяне от компетентния орган.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО гправо на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд гБезработицаТ
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО госигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝТ.
Съгласно ¤ 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО госигурено лицеТ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноскиТ.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод,
че едно лице се счита за осигурено, ако извършва трудова дейност. Тази дейност
по смисъла, вложен в КСО за целите на осигуряването, представлява фактическо
престиране на работна сила при определен работодател, независимо дали е сключен
или не трудов договор, т.е. изискването е действително да се полага труд /така
вж. ТР № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г., ОСС на ВАС, I и II
колегия/. Наличието на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно
основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не
осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Лицето трябва не само
да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и
реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение /така
вж. Решение № 218 от 10.01.2023 г. по адм. д. № 5048/2022 г., VІ отд. на ВАС/.
Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването
на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, също не представлява
самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е
осъществявало трудова дейност през този период /така вж. Решение № 7087 от
13.06.2016 г. по адм. дело № 10932/2015 г., VІ отд. на ВАС/.
В случая с издадени на основание 108, ал. 1, т. 3 КСО задължителни
предписания по отношение на осигурителя ЕТ гАтелие за талисмани и амулети Р М. А.Т и влезли в
сила са заличени подадените за П.В.К. данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО за периода от 27.02.2017 г. до 07.03.2017 г., вид осигурен 01,
декларация образец 1, като за същия не са събрани достатъчно доказателства за
извършваната от него трудова дейност. Този извод се формира и въз основа на
установените с констативен
протокол от 12.07.2018 г. факти и обстоятелства, а именно - жалбоподателят има
регистриран трудов договор с осигурителя ЕТ гАтелие за талисмани и амулети Р М.
А.Т за период по-малко от 30 работни дни, като непосредствено след прекратяване
на правоотношението същият е подал заявление за получаване на парично
обезщетение за безработица, но в информационните регистри на НОИ нямало данни
за постъпили осигурителни вноски от осигурителя за наетото по трудов договор
лицеТ, и на
установената с постановление
на РП Р Хасково
от
05.05.2022 г. фактическа обстановка, а именно - глицата фиктивно са се водили
на работа в ЕТ гАтелие за талисмани и амулети Р М. А.Т и стажа, който е бил
отразен в трудовите книжки не е реален, като се установява, че няма данни за
изплатени трудови възнаграждения - във ведомостта за заплати за м. февруари и
март 2017 г. няма подпис за получена чиста сума трудово възнаграждение от П.В.К.Т. Следва да се допълни, че досъдебното производство е
образувано по повод данни за извършено престъпление на осигурителното
законодателство и е прекратено поради смърт на дееца, но въпреки това тези
данни безспорно се потвърждават от разследването. Досъдебното производство не е
водено срещу жалбоподателя, поради което е неприложима презумпцията по чл. 16
от НПК, на която се позовава неговият пълномощник.
П.В.К. не притежава качеството госигурено лицеТ и
за него не възниква правото на парично
обезщетение за безработица, поради което на същия се следва отказ по подаденото
заявление по чл. 54а КСО.
Ирелевантно е изясняването на обстоятелството действителен ли е
сключеният между жалбоподателя и ЕТ гАтелие за талисмани и амулети Р М. А.Т трудов
договор, тъй като подобни твърдения от страна на ответника не са изложени, нито
за такива се сочат доказателства, а обективирането им обуславя производството
пред съд по чл. 74, ал. 3 КТ, различно от настоящото. В конкретния случай не е
спорно дали трудовият договор е действителен, а дали работникът, страна по
него, е престирал реално работна сила /извършвал ли е трудова дейност/ в полза
на работодателя, който е и осигурител. В този смисъл съдът не намира за
необходимо излага теоретични разсъждения относно понятията - трудово и осигурително
правоотношение.
Извод: решението на
Директора на ТП на НОИ Р Хасково и потвърденото с него разпореждане са издадени
законосъобразно, поради което и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП, в
полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения в
настоящото съдебно производство акт /по аргумент ¤ 1, т. 6 ДР АПК във вр. с чл.
33, ал. 2 КСО/, следва да бъдат присъдени разноски в размер от 100 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка
с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т.
2, б. гбТ КСО Административен съд -
Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.К. срещу
Решение № 1012-26-383-1/15.09.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № 261-00-976-7/09.08.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Хасково.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Националния
осигурителен институт, със седалище в гр. София, сумата в размер на 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: