Решение по дело №100/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба на „Боду“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Т. Т. Т., против Решение № 5 от 08.01.2025 г., постановено по АНД № 840 по описа на Районен съд – Силистра за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-2400220 от 11.10.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

В касационна жалба са въведени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че от страна на проверяващите органи е даден срок на работодателя за изплащане на допълнителното трудово възнаграждение на работника до 15.10.2024 г. и предписанието е изпълнено в дадения срок, поради което не са били налице предпоставки за санкциониране на дружеството. Твърди се, че дори в случая за се приеме, че съставът на нарушението е формално осъществен, деянието следва да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 415в от КТ с оглед изпълнението на предписанията и липсата на вредни последици за работника. Моли се за отмяна на акта и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Боду“ ООД срещу НП № 19-2400220 от 11.10.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-2400220 от 26.09.2024 г., с което на касатора, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 264 от КТ- за това, че не е изплатил на работник допълнително възнаграждение за 12 часа работа по време на официален празник през май 2024 г., в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 264 от КТ. Приел е, че между дружеството и работника К. И. К. е бил сключен трудов договор, по силата на който К. е изпълнявал длъжността „охранител“, при пълно работно време и основно възнаграждение в размер на 933. 00 лева. Работното му място било в стопанска база ДРВВЗ-Калипетрово в с. Калипетрово, общ. Силистра. При извършената проверка от контролните органи на 05.09.2024 година в посочения обект било установено, че работникът е положил в празничен ден, посочен в чл. 154, ал. 1 от КТ – 24 май, Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, 12 часа труд нощна смяна без да му е заплатено допълнително трудово възнаграждение за този труд. Въз основа на констатациите е съставен АУАН № 19-2400220 от 26.09.2024 г. за нарушение на чл. 264 КТ, като в словесната част на административното обвинение били отразени горепосочените фактически данни. Въз основа на акта е издадено оспореното НП, като е възприета квалификацията на нарушението, посочена в АУАН.

Съдът е констатирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Коментирал е, че събраните доказателства установяват безспорно, че наетият от дружеството работник К. К. е положил труд в ден, определен за празничен, и който труд не му е бил заплатен според предписаното в чл. 264 КТ– не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. По повод наведените доводи от защитата, че нарушението е било отстранено в дадения от контролните органи срок, съдът е приел, че простъпката е осъществена месец май 2024г., констатирането ѝ е било при извършване на документалната проверка на 26.09.2024г., наказателното постановление е издадено на 11.10.2024г., а плащането на дължимото възнаграждение е станало на 15.10.2024г. и то след изрично указване на този срок, а не е било предприето своевременно и по инициатива на работодателя, за да се ползва от привилегированата норма на чл. 415в от КТ. Изтъкнал е, че продължителността на периода май – октомври е твърде дълга, за да се приеме, че нарушението е отстранено във възможно най-кратък срок и лишаването на работника от полагащите му се за положения труд средства се явява фактор, отразяващ се неблагоприятно на имуществената му сфера. По тези съображения съдът е приел, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана правилно, а санкцията е определена при съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН в минимален размер.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Неоснователно е възражението на касатора, свързано с обстоятелството, че от страна на работодателя са изпълнени в срок предписанията, дадени в Протокол за извършена проверка ПР2434111 от 26.09.2024 г. от контролните органи, за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение, поради което не са били налице предпоставки за санкциониране на дружеството или е следвало нарушението да се квалифицира като маловажно. Даденото предписание представлява принудителна административна мярка по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, във вр. с чл. 22 от ЗАНН, която е акт на оперативна самостоятелност на контролния орган. Съдебната практика и теорията са единодушни, че производството по прилагане на ПАМ и производството по установяване на административно нарушение и налагане на административни наказания са две различни, самостоятелни и независими едно от друго средства за административна намеса в случаите на допуснати административни нарушения. Същите се налагат от различни органи, по различен ред, различен е и редът на обжалването им и регламентацията им като цяло. Принудителните административни мерки са вид административна принуда и се налагат за предотвратяване и преустановяване на нарушението, затова и дейността по прилагането им е административна, а не правораздавателна. В случая административнонаказателното производство пред наказващия орган по реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството се в развило съобразно изискванията на ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процедурата. За да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, които да са осъществени едновременно. Първата - констатираното нарушение да е отстранено веднага след установяването му, а втората - от това нарушение да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Следователно моментът, спрямо който работодателят следва да предприеме незабавни действия, е съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В настоящия случай актът е съставен на 26.09.2024 г. и същия ден е връчен на представляващия дружеството. В чл. 415в от КТ не е фиксиран определен срок за отстраняване на нарушението и това не е случайно. Използването на думата „веднага“ в текста на закона предполага незабавно предприемане на действия от страна на работодателя да въведе поведението си в съответствие с нормативните изисквания. Такива незабавни действия не са предприети. Това, че с предписанието е определен по-дълъг срок, не дерогира изискването нарушението да се отстрани веднага след установяването му, за да се квалифицира като маловажно, с оглед коментираната по-горе самостоятелност на двете производства. Освен това правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че периодът на забавата за заплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 264 КТ е твърде дълъг, респ. се е отразил върху имуществената сфера на работника (по аргумент от чл. 245, ал. 2 от КТ най-малкото е претърпял вреди от забавата в размера на законната лихва) и в този смисъл са налице неблагоприятни последици за последния, поради което не е осъществена и втората предпоставка, визирана от текста на чл. 415в от КТ.

При административното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, каквото е настоящото, се установява едно трайно фактическо състояние, изпълняващо непрекъснато състава на административното нарушение през периода, започнал от момента, в който е следвало да бъде извършено дължимото по закон действие – заплащане на възнаграждението за положения труд по времето на официалния празник 24.05.2024 г. в установения срок по чл. 128, т. 2 от КТ, и приключващ с извършването му – в случая на 15.10.2024 г. Към момента на проверката, когато е открито нарушението, противоправното бездействие на работодателя не е било преустановено, което означава, че съставът на нарушението на чл. 264 от КТ е бил проявен в пълен обем както тогава, така и при съставянето на АУАН срещу работодателя, а също и към датата на издаването на наказателното постановление 11.10.2024 г. В случая се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, при което работодателят, в нарушение на чл. 264 КТ не е заплатил дължимото на работника допълнително трудово възнаграждение за работа по времето на официален празник, за което следва да понесе отговорност съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ, както правилно е преценил първоинстанционния съд.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ответното учреждение (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, не са налице предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати разноски в размер на 80. 00 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 08.01.2025 г. постановено по АНД № 840 по описа на Районен съд – Силистра за 2024 г.

ОСЪЖДА „Боду“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Т. Т. Т., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.