О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 336
град Велико Търново, 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико
Търново, VІІІ–ми
състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно
дело № 199/2021 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по подадена молба от жалбоподателят „Гиле“ ООД , с която се иска изменение на Решение № 245/14.7.2021г. в частта, с която същото е осъдено да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Излагат се съображения за недължимост на същото, тъй като по делото не е било осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт, както и че липсват каквито и да било доказателства, че упълномощеното лице има юридическа правоспособност. От съда се иска да измени горепосоченото решение в частта за разноски, като го отмени в тази част.
Ответникът Ръководителя на Управляващия орган (УО) на ОПИК в указания от съда срок не изпраща становище по молбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства прави следните правни изводи: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес и това я прави процесуално допустима.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Видно от данните по делото, ответникът е упълномощил да го представлява служител с юридическо образование- Б.М., която е депозирала по делото писмена защита стр. 162 от делото по съществото на спора.
С оглед правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство,
осъществено от юрисконсулт, следва да се съобрази с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на Националното бюро за правна помощ. Приложима в настоящия случай
е разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай представителството е
осъществено в рамките на изготвяне на писмена
защита без явяване на процесуален представител в открито съдебно
заседание. Съгласно трайната съдебна
практика напр. Решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г.,
IV г. о., ГК Определение № 110 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2018 г.,
Определение № 162 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., Определение
№ 99 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2018 г., II и други.
Законът не изисква процесуалното представителство да е осъществено чрез
явяване в открито съдебно заседание, а това може да стане с представяне на
писмено становище, какъвто е процесния случай.
Настоящият състав е взел предвид това обстоятелство, като е присъдил
разноски в минималния размер съгласно горепосочената Наредба за заплащане на
правна помощ.
Неоснователни са
доводите на молителя, че не следва да се присъждат такива разноски, защото
представляващият не е юрисконсулт, а лице с правно образование. Съществено изискване относно процесуалния
представител - юрисконсулт, е да се намира в трудови (служебни) правоотношения
с представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, и да е
изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса.
Характерът на правоотношението между юридическото лице или едноличния търговец
и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Достатъчно е
то да съществува валидно. След като отговорността за разноските по своята
същност съставлява облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния
закон (ГПК или ДОПК), прилагайки чл.
78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на страната - юридическо лице или едноличен търговец.
Това е тълкуването, дадено с решение
№ 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от това тълкуване
следва извод, че независимо от това, дали процесуалния представител на страната
е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е
осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната, след като представителят притежава
юридическо образование и правоспособност,
страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на
разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на
факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като
"юрисконсулт", при всички останали равни изисквания и съответствия за
същата длъжност. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Определение
№ 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г Определение №
330 от 11.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 244/2012 г., III и др. Освен това,
практиката на ВКС посочва, че процесуалните представители по делото на
юридическото лице-ответник се легитимират по делото с пълномощно, а не с
удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност,
поради което настоящата инстанция не е изисквала доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното молбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от жалбоподателят „Гиле“ ООД , с която се иска изменение на Решение № 245/14.7.2021г. в частта, с която същото е осъдено да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7 дневен срок от съобщението му пред Върховен административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ