Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /12.12.2019
г.,
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик
в проведеното на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Панчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2051/2019 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 357 ГПК във вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
Производството по делото е образувано по предявен от И.Д.В. срещу
Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Белово„ към Югозападно
държавно предприятие гр. Благоевград иск с правно основание: чл.357 от КТ във
вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
наложено със Заповед №РД-07-104/26.03.2019г. на директорът на ТПДГС Белово.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения:
С трудов договор 089/29.07.2004 г. е назначен на работа в ТП „ДГС
Белово" като работник, с последно Допълнително споразумение към същия №
51/03.09.2018г. и към момента изпълнявал длъжността „горски стражар" към
ТП ДГС Белово. Твърди се, че със Заповед №РД-07-104/26.03.2019г. работодателят
му, директорът на ТПДГС Белово му наложил дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ по смисъла на чл. 188 т.2 от КТ. Бил наказан за
това, че виновно на 20.02.2019г. при обход на терен след като установил
незаконна сеч в горите в отдел 404“а“ не е уведомил ръководството, не е
предприел действия по разкриване на нарушението и не е представил опис на
незаконно добитите дърва. Действително съгласно Заповед № РД-07-118/
20.03.2018г. на Директора на горското стопанство му било възложено да отговаря
за участък „Бела стена „ с отдели от 403 до 426. Твърди се от ищеца, че в
писмените обяснения ясно посочил, че за периода от 17.12.2018г. до 19.02.2019г.
бил в платен годишен отпуск. На 20.02.2019г. при проверка на сечището в отдел
415“б“ на фирма „Венци -2003”ЕООД констатирал, че секачите навлезли в отдел 404
„а“. Веднага се опитал да докладва на Директора, но той го изгонил от кабинета.
На 22.02.2019г. с помощник лесничея А.М. и горския стражар Е.Х.и със
съдействието на полицията описали дървесните видове и диаметрите на отрязаната
дървесина. Също така записали и имената
на работниците, които били на сечището отново със съдействието на полицията.
Тъй като количеството на отрязаната дървесна маса била голяма, е сигнализирана
прокуратурата и полицията, като се твърди, че в момента се водело и разследване
по случая. Отрязаната дървесина била маркирана със спрей съгласно Констативен
протокол № 6032913 от 15.03.2019г.Твърди се, че всичко това сочи, че ищецът
стриктно е изпълнил всички задължения, вменени ми по закон и длъжностна
характеристика, като били сигнализирани и компетентните разследващи органи,
както и че нито едно от вменените му нарушения не е извършил. В исковата молба
се сочи, че съгласно чл. 186 от КТ
виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина, а в разпоредбата на чл. 187 от КТ нарушенията са изброени по
примерни видове. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение
представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение.
Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност
са трудовите задължения на работника/служителя/. Техният обем и характеристика
произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение -
работата, за която са се уговорили страните при спазване на установената
трудова дисциплина съгласно чл. 124 от КТ. В исковата молба се навеждат доводи,
че в обжалваната заповед не е посочено точно в какво се изразява неизпълнението
на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила.
Бланкетното посочване правни постулати от разпоредбата на чл.187,ал.1,т.3 от КТ
не била достатъчно, за да се разбере от ищеца за какво точно е наказан, което
го лишавало от право да организира правилно своята защита. Въвежда се и
възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ, а именно - че наложеното
наказание не съответства на тежестта на извършеното от него дисциплинарно
нарушение., като дали същата е правилно извършено следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. Като мотиви
за налагане на по- тежкото наказание "предупреждение за уволнение"
работодателят бил посочил броят и тежестта на извършените нарушения. Не може да
се приемело и аргумента, свързан с броя на отделните случаи, без да се обсъждала
и тяхната тежест, още повече, че от съдържанието на заповедта не ставало ясно
какво съдържание се влагало в така употребения израз. Нито един от посочените в
заповедта факти не сочело твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. При
всички случаи наложеното на ищеца наказание не съответствало на тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които било извършено и поведението на ищеца -
служител. Касаело се за чисто формално допускане на техническа грешка без
никакви вредни последици за работодателя от него. Твърди се, че без да се
разгледат в детайли и съвкупност депозираните писмени обяснения, както и без да
се задълбочава по отношение проблематиката на възникналия казус работодателят
-директорът на ТП ДГС Белово е издал процесната Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ № РД-07-104/ 26.03.2019г.
съвсем тенденциозно. Мотивната част на оспорената заповед не сочело нарушение
на трудовата дисциплина на наказаното лице. Напротив описвала една фактическа
обстановка, която не отговаряла на обективната действителност и не сочело
извършване на каквото и да било виновно неизпълнение на трудовите задължения. Твърди
се, че липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание било толкова съществено, че то не можело да бъде
санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касаело се до задължително
спазване на предвидена в закона форма. Твърди се, че била налице и злоупотреба
с права от страна на работодателят. Очевидно проследявайки трудовото досие на ищеца
от встъпването в длъжност на новия директор, можело да се установи
тенденциозност и проява на субективно негативно отношение към ищеца, което
винаги било нарушение на закона и основание за отмяна на наложеното наказание.
Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор в определения от закона срок, в който се излагат доводи за
допустимост на исковата претенция, но неоснователност на същата. В отговора на
исковата молба са наведени твърдения, че наложеното наказание е
законосъобразно, след надлежно проведено дисциплинарно производство, завършило
с издаването на обжалваната Заповед № РД-07- 104/26.03.2019г., Сочи, се че издадената
заповед е била правилна и законосъобразна, издадена при спазване на
процесуалните правила, обоснована и мотивирана. В отговора на исковата молба се
навеждат доводи, че съгласно допълнително споразумение № 51/03.09.2018 г. към
трудов договор №089/29.07.2004 г. И.Д.В. заемал длъжността „горски
стражар" в ТП „ДГС Белово". Твърди се, че със заповед №
РД-07-118/20.03.2018 г. е наредено охранителен участък „Бела стена" в ГСУ
Габровица, с отдели от 403 до 426 да се охранявали от И.В.. На ищеца била
връчена срещу подпис на 16.03.2018 г. утвърдена длъжностна характеристика с
конкретно поставени трудови задължения, които той бил длъжен да изпълнява и
съблюдава с оглед заеманата от него длъжност. В длъжностната характеристика за
длъжността Горски стражар - ГСУ „Габровица", в т. II. Описание на
длъжността, Основни функции на длъжността в т. 1 било посочено, че горските
стражари опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и
увреждания и в т. 2 следят за спазването на правилата за сеч и другите
ползвания от горите. В Основните трудови задължения на горския стражар в т. 5
било посочено, че горският стражар сигнализирал незабавно органите на МВР при
установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейността в
горите, и съдействал за тяхното разкриване. В т. III. Основните отговорности на
горския стражар посочени в т. 1, били спазване на дисциплината на сечта и
извоза на дървесината, за освидетелстване на сечищата след приключване на
сечта, лесопаталогичните обследвания в горите, опазването на горите, дивеча и
рибата. Специфичните знания и умения на горския стражар, посочени в
длъжностната характеристика били да познава и правилно да прилага нормативната
уредба в областта на горите - ЗГ, ППЗГ, наредбите към ЗГ и др. Основните
функции на длъжността Горски стражар, произтичали както от длъжностната
характеристика, така и от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове
към него. Закона за горите, в чл. 190 регламентирал задълженията на лицата, на
които било възложено опазване на горските територии, а именно: опазват поверените
им горски територии от незаконни ползвания и увреждания; следят за спазването
на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения,
сгради, гранични и други знаци и обекти; проверяват всички документи за сеч,
паша, лов и други ползвания от горите; сигнализират незабавно органите на
Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на
престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното
разкриване; издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при
констатиране на нарушения в горските територии; задържат вещите - предмет на
нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване. Сочат, че
съгласно императивната разпоредба на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии челата на пъновете и на
секциите от дървесина, предмет на нарушение, се маркирали с контролна горска
марка. Маркирането се извършва с червена боя, съответно пластина с червен цвят,
в зависимост от вида на КГМ. Съгласно чл. 20, ал. 1 от същата наредба, лицата,
констатирали нарушения, които съдържали данни за извършени престъпления,
незабавно подават сигнал до органите на МВР и/или на телефон 112. В Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите са регламентирани условията и редът за
провеждане на сечите. Съгласно чл. 45 за извършване на сечта било необходимо
насаждението да бъде маркирано и да имало издадено позволително за сеч. Не било
допустимо отсичане на дървета без да били налице посочените кумулативно
предпоставки, освен в предвидените от закона случаи. Твърди се в отговора, че
за периода от 17.12.2018 г. до 19.02.2019 г. И.В. ползвал платен годишен
отпуск, разрешен му със заповеди № 248/17.12.2018 г. и № 27/31.01.2019 г. На
25.02.2019 г. И.В. ***.02.2019 г., с който представил 1 брой Констативен
протокол серия ЮЗДП № 6032908/25.02.2019 г. за извършената работа за периода
20.02.2019 г. - 25.02.2019 г. Констативният протокол серия ЮЗДП
№6032908/25.02.2019 г. бил съставен от И.В. и съдържал данни за това, че на
20.02.2019 г. след ползването на платен отпуск,
обходил ОУ „Бела стена", отишъл
в отдел 415 „б", в който добивът бил възложен на Фирма „Венци
2003" ЕООД, за да провери сечището и
забелязал, че „секачите са навлезли в съседния отдел" - 404
„а", който миналата година (2018 г.)
бил определен за добив на местно население. След което В. *** „в",
добивът на който бил възложен на фирма „Бояна" ЕООД. Там констатирал наличие на отсечени дърва на
склад 50 м3 и други, които не били наредени. На 22.02.2019 г., петък, В. отишъл на заявка на фирма „Бояна" ЕООД,
вдигнали 2 камиона дърва - 32 м3. След обяд на същия ден започнало да вали и
той не направил втори курс. Горецитираният
констативен протокол не съдържал конкретни данни за извършена незаконна сеч,
няма приложен съставен опис за вида и броя на отсечените дървета, за размерите
на пъновете, не съдържал уведомление до Директора за извършени нарушения в
отдела, който се охранявал от горския стражар, не съдържал и описани действия,
предприети от И.В. във връзка с установено нарушение. Констативният протокол
съдържал общи данни за извършени действия от горския стражар в няколко отдела. На
14.03.2019 г. експерти от РДГ - Пазарджик, с участието на горски стражар И.В. и
старши лесничей В.П., при обход терен в отдел 404 „а" на ТП „ДГС
Белово", установяват наличие на 69 броя отсечени дървета, за които нямало издадено
позволително за сеч през 2019 г. 51 бр. от отсечените дървета били от дървесен
вид цер и 18 бр. от дървесен вид зимен дъб, като дървесината била наредена на
фигури - около 56 пр.м3 и ненаредена - около 4 пр.м3. Основата на отсечените
пънове на дърветата били отбелязани със спрей - цвят жълт неон, но отпечатък от
КГМ не било установено. За проверката бил съставен констативен протокол серия Н
00 № 150683/14.03.2019 г., който бил входиран в ТП „ДГС Белово" с №
06-05-46/14.03.2019 г. В горецитирания констативен протокол било отбелязано, че
по данни на горския стражар И.В., същият
съставил констативен протокол серия ЮЗДП № 6032908 от 25.02.2019 г.,
както и изброил и измерил отрезите на отсечените пънове. По описа на горския
стражар броя на отсечените дървета от дървесен вид цер бил 51 бр. с диаметър в
см. на пъна от 22 см. до 60 см. и от дървесен вид зимен дъб 18 бр. с диаметър
на пъна в см. от 15 до 44 см. За случая горският стражар бил уведомил директора
като представил констативен протокол серия ЮЗДП №6032908 от 25.02.2019 г. с вх.
№ 10-08-106/25.02.2019 г. Към 14.03.2019 г., когато бил съставен констативния
протокол серия Н 00 № 150683 от 14.03.2019 г. с вх. № 06-05-46/14.03.2019 г. от
експерти от РДГ - Пазарджик, не е постъпил в ТП „ДГС Белово" опис от В. за
незаконно отсечените дървета от отдел 404 „а". На 15.03.2019 г., след
извършената проверка от РДГ-Пазарджик, И.В. ***.03.2019 г. Констативен протокол
серия ЮЗДП № 6032913 за извършено нарушение в отдел 404 „а” и опис с диаметрите
на отсечените дървета. На 15.03.2019 г., след извършената проверка в отдел 404
„а" от служители на РДГ-Пазарджик, с писмо изх. №РДГ09-2172/15.03.2019 г.
Директорът на РДГ - Пазарджик, уведомяват органите на МВР за извършеното
нарушение. Тези действия следвало да
извърши И.В. на 20.02.2019 г., когато установил нарушението. Нямало данни на
20.02.2019 г. И.В. да и уведомявал органите на МВР и/или да е подавал сигнал на
телефон 112 за незаконно отсечена дървесина. Незаконно отсечената дървесина
била маркирана с КГМ А-59-44 с червена боя на 15.03.2019 г. от служители на ТП „ДГС Белово" - В.П.-старши лесничей,
инж. И. -главен инженер и И.В.-горски стражар, за което е съставен Констативен
протокол серия ЮЗДП № 6032914, който бил входиран в деловодството на ТП „ДГС
Белово" от В.П.-Старши лесничей с вх. № 10- 08-124/15.03.2019 г. Тези
действия е следвало да извърши И.В. на 20.02.2019г., когато установил нарушението. Твърди се в отговора,
че съгласно задълженията на горския стражар, произтичащи от длъжностната
характеристика, Закона за горите и подзаконовите нормативни актове, И.В. е имал
задължението на 20.02.2019 г., когато установил извършеното нарушение в отдел
404 „а", да подаде незабавно сигнал до органите на МВР и/или на телефон
112. Още, съгласно наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, имал задължението: да маркира челата на пъновете и на
секциите от дървесина, предмет на нарушението с контролна горска марка.
Маркирането се извършвало с червена боя, съответно пластина с червен цвят, в
зависимост от вида на КГМ. Твърди се в отговора, че при издаването на
процесната заповед била спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят изискал с писмо с Изх. №
10-09-149/15.03.2019 г. писмени обяснения от ищеца. Същият депозирал
обясненията си с писмо с Вх. № 10-09-149-1/20.03.2019 г. Заповедта била издадена
в 2- месечния срок по чл. 194 от Кодекса на труда. Счита се в отговора, че
твърденията на ищеца, че наложеното наказание не съответствало на тежестта на
извършеното дисциплинарно нарушение за неоснователни и необосновани. Всички
обстоятелства, послужили като основание за издаването на процесната заповед
били конкретни, верни и основание за налагането на наказание „предупреждение за
уволнение". Тежестта на нарушението бил основният критерий, който се
формирал от цялостната характеристика на деянието от обективна и субективна
страна. Обстоятелства, при които било извършено нарушението, също са посочени
коректно от работодателя. Този критерий бил широко формулиран и обхваща
цялостната обстановка, в която било извършено нарушението, времето и мястото на
извършване на нарушението. На 20.02.2019 г., ищецът при установяване на
незаконна сеч в горите, не е изпълнил задълженията си произтичащи от характера
на работата, длъжностната му характеристика, от Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове към него и от възложената му със Заповед №
РД-07-118/20.03.2019 г. работа да охранява поверените му горски територии в ОУ
„Бела стена". Ищецът е бил длъжен при установяването на незаконна сеч в
горските територии да уведоми незабавно органите на МВР, да сигнализира на
телефон 112, както и да маркира челата на незаконно отсечените дървета с
червена боя, съответно пластина с червен цвят, в зависимост от вида на КГМ.
Сочи се, че поведението на служителя също било взето предвид като критерий за
определяне на дисциплинарното наказание. Работодателят изследвал всички негови
прояви при изпълнение на трудовите му задължения - както положителните му
прояви, така и предишните нарушения на трудовата дисциплина, съответно
наложените му преди това дисциплинарни наказания, които не били заличени.
Допълнително, понятието „поведение на работника" се определя в правната
литература като отношението на работника и служителя към конкретно извършеното
деяние (мотивите, които са го тласнали към извършването му; осъзнаване или не
на извършеното деяние; критично или безкритично отношение към извършеното и
т.н.). Като утежняващ критерий за оценка тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение се определяло само неправомерното поведение на работника, като
цялостен комплекс от елементи, които изграждали неговата трудова
характеристика, в който централно място заемало т. нар. „дисциплинарно
минало" на работника, т.е. привличан ли е бил преди това към дисциплинарна
отговорност, за какви нарушения, колко тежки са били те, какво е било поведението
му след наказването и т.н. Извършването на повече на брой дисциплинарни
нарушения за кратък период от време, по правило се определяло като утежняващ
признак, включен в обобщената формулировка на чл. 189, ал. 1 КТ - „поведението
на работника и служителя". При определяне на наложеното наказание
били взети предвид и предходни наказания
на ищеца, а именно със Заповед № РД-07-434/06.11.2018 г. на Директора на ТП
„ДГС Белово" било наложено дисциплинарно наказание „забележка" за
допуснати пропуски и слабости, изразяващо се в допускане на немаркирана с
контролна горска марка и непридружена с превозен билет дървесина, както и със
Заповед № РД-07- 72/20.02.2019 г. на Директора на ТП „ДГС Белово", било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за допуснати
пропуски и слабости, изразяващи се в издаване на електронен превозен билет от
отдел, за който не бил оправомощен. Към датата на налагане на дисциплинарното
наказание "предупреждение за уволнение" с процесната заповед
предходните дисциплинарни наказания, наложени на ищеца не са били заличени, тъй
като не е бил изтекъл едногодишния срок за заличаването им. Твърди се, че за да
стигне до мотивиран и обоснован извод и да наложи дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение", Директорът на ТП "ДГС Белово" към
онзи момент е взел предвид събраните и разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност доказателства. Считат, че разпоредбите на чл. 195 от КТ били
спазени, дисциплинарното наказание било наложено с мотивирана писмена заповед
на работодателя, в която бил посочен нарушителят с неговите лични данни,
изпълняваната длъжност съобразно сключения трудов договор и допълнителни
споразумения към него, описано било извършеното нарушение посочена била датата
и мястото на извършване на нарушението и наложеното за него дисциплинарно
наказание, мотивирано с посочване на законовия текст, въз основа на който то
било наложено. Изискванията за съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание били изпълнени, тъй като нарушението било конкретизирано в достатъчна
степен и било посочено по разбираем за ищеца начин. Ищецът лично установил
извършеното нарушение, незаконна сеч в горите, съставил бил констативни
протоколи, касаещи случая, присъствал е
на проверката от РДГ-Пазарджик в отдел 404 „а" на 14.03.2019 г., присъствал
е на маркирането на незаконно отсечените дървета на 15.03.2019 г. Ето защо било
неоснователно твърдението в исковата молба, че нито един от посочените в
заповедта факти не сочи твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Предвид
гореизложеното било неоснователно и твърдението на ищеца, че бил лишен от
правото да организира правилно своята защита, тъй като не можело да се разбере
за какво точно наказан. Неоснователно било твърдението на ищеца в исковата
молба, че се касаело за чисто формално допускане на техническа грешка без
никакви вредни последици за работодателя от него. Неизпълнението на основни
задължения, които били вменени не само със заповед на работодателя, с
длъжностна характеристика, но и със Закона за горите и подзаконовите нормативни
актове, не могат да се отчетат като формално допускане на техническа грешка.
Още повече НК регламентира като престъпление незаконната сеч. Твърди се, че
заповедта сочела конкретни нарушения на трудовата дисциплина, осъществени от И.
Вакарел ски. Описаната фактическа обстановка отговаряла на обективната
действителност и сочела виновно неизпълнение на трудовите задължения, а именно:
на 20.02.2019 г., при установяване на незаконна сеч в отдел 404 „а" не е
сигнализирал незабавно органите на МВР при установяване на данни за извършено
престъпление, не е подал сигнал на телефон 112, каквото задължение е имал
съгласно Закон за горите и чл. 20, ал. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г. за контрол
и опазване на горските територии; Не е маркирал с червена боя, съответно
пластина с червен цвят, в зависимост от вида на КГМ, челата на незаконно
отсечените дървета, каквото задължение е имал съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С
действията си ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т. 3 - неизпълнение на възложената работа. Налице било нарушение на чл.
126, ал. 1, т. 4 КТ съгласно който работникът/служителят е длъжен да изпълнява
работата си в изискуемото се количество и качество. С действията си ищецът е
осъществил фактическия състав на нарушението неизпълнение на възложената
работа, който се състои от два елемента - възлагане на определена работа - със
заповед № РД-07-118/20.03.2018 г. да охранявал поверените му горски територии и
неизпълнение на възложената работа, което в случая е неизпълнение на
изискуемото се качество, т.е. налице било изпълнение, но то не отговаряло на
изискуемото се качество. С оглед описаното се установявало, че с действията си И.Д.В.,
е извършил нарушение на трудовата дисциплина и по чл. 187, ал. 1, т. 10 -
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Това било неизпълнение на задължението на работника по чл. 126, ал. 13 от КТ,
съгласно който работникът бил длъжен да изпълнява и всички други задължения,
които произтичат от нормативен акт и от характера на работата. Нарушението на
трудовата дисциплина било виновно неизпълнение на което и да е било задължение
на работника или служителя, независимо по какъв начин било установено. Още
повече във връчената на ищеца длъжностна характеристика били конкретизирани
задълженията, които произтичат от характера на работата. Работникът обаче бил
длъжен да изпълнява и всички други задължения, които произтичали от характера
на работата. На основание горното в отговора се твърди ,че е спазена законно
установената процедура, регламентирана в Кодекса на труда относно налагането на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" на И.Д.В. като
същото е правилно и законосъобразно, а издадената за целта заповед била
мотивирана, обоснована и издадена в следствие на преценка на достатъчно на брой
и събрани по установения ред доказателства, като била взета предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и цялостното
поведение на ищеца. Обжалваната заповед била редовна както от формална страна,
така и по същество - безспорно се установявало, че било извършено нарушение на
трудовата дисциплина, предвид вменените му задължения и отговорности,
произтичащи както от характера на работата, така и от длъжностната
характеристика на заеманата от него длъжност, Закона за горите и подзаконовите
нормативни актове към него. Направено е искане за
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл. 357 ГПК във
вр. с чл. 188, т. 2 КТ, предявен от И.В. ***, с който се иска да бъде отменено
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ наложено със
Заповед №РД-07-104/26.03.2019г. на директорът на ТПДГС Белово.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е предявен от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения
срок, съгласно разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ.
Между страните по делото не е спорно, а и това се установява от приложените
по делото доказателства - Трудов договор №089/29.07.2004 г. и допълнително
споразумение към него № 51/03.09.2018 г., че ищецът - И.Д.В. заемал длъжността
„горски стражар" в ТП „ДГС Белово. Като писмено доказателство по делото е
приета и длъжностна характеристика за длъжност: горски стражар, която на
16.03.2018 г. е връчена на ищеца. Като основно трудово задължение е посочено,
че горският стражар следва да сигнализира незабавно органите на МВР при установяване
на данни за извършване на престъпления, свързани с дейността в горите и
съдейства за тяхното разкриване. Като основана функция е посочено, че следва да
опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания,
както и да следи за спазване на правилата за сеч и другите ползвания от горите,
опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти.
По делото е приложена и приета като доказателство Заповед № РД-07-118 от
20.03.2018 г. на Директора на ТПДГС Белово, с която на В.П. на длъжност старши
лесничей е възложен ГСУ „Габровица“, включващ ОУ „Бела стена“ отдел от 403 до
426, който са възложени за охранение на горски стражар И.В..
По делото е приложена и приета като доказателство Заповед № РД-07-437 от 06.11.2018
г. на Директора на ТПДГС Белово, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за извършено нарушение на чл. 187, ал. 7, т. 3 КТ във вр.
с чл. 126, т. 5 КТ.
По делото е приложена и приета като доказателство Заповед № 248 от 17.12.2018
г. на Директора на ТПДГС Белово, с която на ищеца е разрешено ползването на
платен годишен отпуск за периода от 17.12.2018 г. до 06.02.2019 г.
По делото е приложена и приета като доказателство Заповед № 27 от
31.01.2019 г. на Директора на ТПДГС Белово, с която на ищеца е разрешено
ползването на платен годишен отпуск за периода от 07.02.2019 г. до 19.02.2019
г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство констативен
протокол серия ЮЗДП № 6032908 от 25.02.2019 г. от И.В., с който са описани
констатираните нарушения при проверката извършена от ищеца в отд. 404а и
предприетите от него действия, сред който не е посочено същият да е направил
опис на дърветата, да ги е маркирал с червена боя или КГМ или да е уведомил
органите на МВР.
По делото е представен и приет като писмено доказателство констативен
протокол серия НОО № 150683 от 14.03.2019 г. изготвен от А.Ю., с участието на П.Н.Ч.и
И.В. и в присъствието на В.П., по отношение констатациите извършени в отдел
404а при ТПДГС Белово. В протокола е посочено, че при обход на отдела са
констатирани отсечени дървета, без да е налице позволително за сеч през 2019
г., както и наредени дърва на фигури с общ обем около 56 пр. м3. Посочено е, че
основите на пъновете са отбелязани с жълт цвят неон, но не е установен
отпечатък КГМ.
По делото е представен и приет като писмено доказателство констативен
протокол серия ЮЗДП № 6032913 от 15.03.2019 г. изготвен от И.В., в който е
посочено, че в отд. 404а е извършено нарушение от секачите на фирма
„Венци-2003“, като пъновете на отсечените дървета са отбелязани със спрей
поради липса на червена боя и не са маркирани с КГМ. Към протокола е приложен
опис с диаметрите на пъновете.
По делото е представен и приет като писмено доказателство констативен
протокол серия ЮЗДП № 6032914 от 15.03.2019 г. изготвен от В.П., в който е
посочено, че са маркирани с червена боя пъновете на дърветата в отдел 404а,
както и че е извършено маркиране и на наредените дърва. Разпоредено е съставяне на актове на извършителите, както и
откарване на дървесината в база за съхранение разсадника м. Топлата вода.
Видно то документ находящ се на л. 57 от делото директора на ДТПДГС Белово
е изпратил на основание чл. 197, т. 7 Закона за горите констативен протокол
серия Н00 № 150683 от 14.03.2019 г. до Директора на ОДМВР – Пазарджик.
По делото е приложено и прието като писмено доказателство писмено-искане от
Директора на ТПДГС Белово до ищеца – И.В., с което е отправена покана до ищеца
в 3-дневен срок от получаване на искането да представи писмени обяснения по
посочени в искането въпроси, което искане е получено от ищеца на 18.03.2019 г.
На 20.03.2019 г. са дадени обяснения от служителя В., които са обективирани
в документ находящ се на л. 38-39 от делото. В обясненията е посочено, че
ищецът е бил в платен годишен отпуск до 19.02.2019 г. вкл., като в деня на
явяване на работа – 20.02.2019 г. и извършване на проверка в отдел 415б е
установил навлизане в отдел 404а където имало нарязани дърва. В обясненията е
посочено, че на следващия ден ищецът е потърсил начин да докладва на директора
на ТПДГС Белово, който му е отговорил да направи каквото е необходимо. В
обясненията е посочено също така, че на 22.02.2019 г. той заедно с А. М. и Е.Х.и
със съдействието на полицията посетили фургона на фирма „Венци-2003“, където
установили самоличността на секачите към фирмата. Заедно с тях отишли в отдел
404а, където замерили пъновете, белязали същите със спрей, като В. описвал в
тетрадката дървесните видове и диаметрите. Посочено е, че пъновете на дърветата
не били маркирани, тъй като нямали червена боя. Посочено е, че дърветата са
останали немаркирани, тъй като завалял сняг и било невъзможно маркирането им.
По делото е приета като писмено доказателство Заповед № РД на директорът на
ТПДГС Белово, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, на основание чл. 188, т. 2 КТ във вр. с чл. 187,
ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ.
Видно от представена и приета като писмено доказателство служебна бележка
от 14.11.2019 г, от РУ гр. Септември на основание констативен протокол серия
Н00 № 150683 от 14.03.2019 г. и констативен протокол серия ЮЗДП № 6032908 от
25.02.2019 г. е образувано ДП № 233/2019 г. по описа на РУ – Септември по повод
извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите В.С.Б., М.Г.С.и В.Д.П..
От разпита на свидетел Блажев се установява, че при констатация на отсечени
дървета в масива на гората, следва да бъде уведомен прекият ръководител. При
разпита си свидетелят сочи, че когато има сняг не е възможно физически да се
отбелязват дънерите на дърветата с червена боя, тъй като снегът покрива
пъновете на дърветата.
При разпита си свидетел С. заявява, че
всеки служител по горите е длъжен при констатиране на нарушение да се
обади на тел. 112 и след това на прекия си ръководител, като следва пъновете да
се маркират с червена боя и контролна горска марка и да се измерят с ролетка,
за да се прецени кубатурата им и да се опишат. Свидетелката сочи, че доколкото
й е известно в конкретния случай не е извършено маркиране на всички дървета и
същото не е било с червена боя. В показанията си С. заявява, че когато има сняг
не може да се извърши маркирането.
От разпита на свидетел П.се установява, че при откриване на незаконна сеч
следва да се състави констативен протокол за незаконно отсечена дървесина и
същата да се маркира с контролна горска марка с червен цвят. Свидетелят сочи,
че му е известен случаят с ищеца, тъй като В. му се обадил по телефона, след
което ищецът направил протокол и опис за цялата дървесина, като пропускът на
ищеца се състоял в това, че не бил маркирал дървета с червена боя и КГМ. Свидетелят
заявява, че при наличие на снежна покривка е невъзможно да се маркират
дърветата, като свидетелят заедно с ищеца са извършили маркиране веднага след
стапяне на снега.
Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на
всички свидетели, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал-писмени
доказателства.
По реда на чл. 176 ГПК са дадени обяснения от ищеца В., като същият
посочва, че му е известно, че при извършване на сеч в горските територии
дървесината трябва да бъде маркирана, която маркировка се извършва с червена
боя и пластина с червен цвят, в зависимост от вида на КГМ, което не е извършил
поради паднал сняг. По отношение на подаване сигнал на тел. 112 ищецът в своите
обяснения сочи, че неговото задължение се състои в това да уведоми директорът и
прекия си ръководител, като директорът от своя страна следа да сигнализира на тел.
112.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
наложеното наказание – предупреждение за уволнение носи ответникът по
настоящото дело – ТП ДГС Белово.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на
нарушението - чл. 189, ал. 1 КТ.
Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и
правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основания за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на дисциплинарното наказание.
Видно от данните по делото с писмото от 15.03.2019 г. (л. 36 от делото) са
поискани обяснения от И.В.. В издадената Заповед № РД-07-104/26.03.2019 г. на Директора
ТПДГС Белово, с което е наложено на ищеца процесното дисциплинарно наказание за
нарушенията, за които са му поискани обяснения, като по този начин е спазена
процедурата, предвидена в чл. 193 КТ.
Наказанието за описаното нарушение на трудовата дисциплина е наложено в
преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
При преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че
ищецът е извършил вменените му нарушения – не е съобщил своевременно на
органите на МВР за констатираните нарушения в поверения му район и не е
предприел съответните действия по надлежно маркиране на същите.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 за контрола
и опазването на горските територии предвижда, че челата на пъновете и на
секциите от дървесина, предмет на нарушение, се маркират с КГМ, като
маркирането се извършва с червена боя, съответно с пластина с червен цвят, в
зависимост от вида на КГМ.
В конкретния случай от данни по делото се установи, че
още на 20.02.2019 г. ищецът В. е констатирал наличието на незаконна сеч в отдел
404а, като при потърсено съдействие както и от прекият му ръководител П.(който
е бил в отпуск), така и от директора на ТПДГС е получил разпореждане да направи
каквото е необходимо, т.е. каквото се изисква от него съобразно длъжностната му
характеристика и закона. При предприемане на последващите действия, обаче В. не
се е съобразил с възложените му задължения по длъжностна характеристика – не е
сигнализирал органите на МВР, това сигнализиране е извършено едва на 15.03.2019
г. от директора на ТПДГС Белово, видно от приложен по делото документ – л. 57.
Не се установи по делото от ищеца В. да се предприети действия съобразно чл.
69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 за контрола и опазването на
горските територии по маркиране на дънерите с червена боя и КГМ. Дори и да се
приеме, че непосредствено след откриване на нарушението на 20.02.2019 г. е
завалял сняг, който е попречил за осъществяване на съответните действия, то е
следвало действията по маркиране, съобразно нормативните изисквания да бъдат
извършени при първа възможност за това. От данните по делото се установява, че
когато е извършена проверката на 14.03.2019 г. е било възможно да се установи
липсата на червена маркировка, т.е. към този момент сняг не е имало, но все още
от задълженото лице- В. не са били предприети действия по осъществяване на
нормативно установени задължения, т.е. от ищеца действително са осъществени и
двете нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание.
Неоснователно е възражението направено в исковата молба, че издадената
заповед за дисциплинарно наказание не съдържа всички реквизити, респ.
немотивирана е. По силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл.
189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието, а също така с оглед
необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на
възможността работникът или служителят да се защити. Затова когато изложените в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да
удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал.
1 от КТ. Предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното
нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова
последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание. Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи (така и в Решение № 309 от 14.03.2018 г. гр.д. 5464/2016 на Четвърто
гр.о., ВКС) В конкретния случай в обжалваната заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. В същата е
изложена подробна фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като
е посочено изрично противоправното поведение на ищеца- служител по разбираем за
него начин, с оглед възможността от осъществяване правото на защита. Освен това
извършените нарушения са подведени под съответните правни норми.
По отношение спазване разпоредбата на чл. 189 КТ, а именно тежестта на
наказанието да съответства на тежестта на нарушението, настоящия съдебен състав
намира следното:
Съдебната практика по отношение на приложението на чл. 189 КТ е уеднаквена
и в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 188 от
15.07.2015 г. по гр.д. № 5173/2014 г. ІV г.о., решение № 112 от 07.04.2015 г.
по гр.д. № 4587/2014 г. ІV г.о., решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. №
1417/2011 г. ІІІ г.о. В тази задължителна съдебна практика безпротиворечиво се
приема, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,
в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да
настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението е
от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние
следва да бъде преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и
доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие. В конкретния
случай на първо място следва да се посочи, че като основно трудово задължение в
длъжностната характеристика е посочено задължението за незабавно сигнализиране
на органите на МВР при констатирано нарушение, което задължение не е изпълнено.
Освен това не е изпълнено и друго задължение по отношение констатираното
нарушение – извършване на маркировка и поставяне на КГМ, т.е. в конкретния
случай дисциплинарното наказание е наложено по отношение на две нарушения
касаещи един сериозен по обем дървесен материал 56 пр.м3. Още повече, че ищецът
В. е наказан с предходно дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено преди
това дисциплинарно нарушение, което наказание не е заличено. Всичко изложено
сочи, че наказанието е наложено при съобразяване на императивните правила на
КТ, същото съответства на извършеното дисциплинарно нарушение, поради което
обжалваната заповед се явява законосъобразна, а предявения иск неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона
за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 23, т. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 75 лв., който следва да се присъдят в полза на ответника.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че настоящото производство не се развива по реда на гл. 25 ГПК- бързо
производство, доколкото не е от изрично предвидените искове в чл. 310 ГПК,
поради което съдът дължи произнасяне с решение в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основание чл. 357 КТ във вр. с чл. 188, т. 2 КТ,
предявен от И.Д.В. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адвокат Д.А.С., срещу
Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Белово“ към Югозападно
държавно предприятие гр. Благоевград, с ЕИК 2016275060352, представлявано
от Директора ****, с адрес: гр.Белово,
ул."Юндола„ № 20 за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ наложено със Заповед №РД-07-104/26.03.2019г. на Директора на ТП „ДГС“
Белово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, И.Д.В. с ЕГН ********** да
заплати на Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Белово“ към
Югозападно държавно предприятие гр. Благоевград, с ЕИК 2016275060352 сума в
размер на 75 лв. – представляваща разноски за настоящата инстанция – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: