мотиви към присъда
№ 83 от 30.04.2019г. по н.о.х.д. № 1271 / 2019г. по описа на Районен съд
–гр.Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителният акт на
Районна прокуратура – гр.Бургас против Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, съдържащ обвинение за
престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура- Бургас поддържа обвинението.
Счита за безспорно установено, че от обективна и субективна страна, че подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Моли съда да наложи наказание пробация, определено при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК.
Защитникът на
подсъдимия релевира доводи за недоказаност на
обвинението и несъставомерност на деянието по чл.270,
ал.1 от НК.
Подсъдимият е
заявил, че разбира обвинението, както и че не се признава за виновен. Дава
обяснения в хода на съдебното следствие.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, като съобрази
закона намери за установено следното:
На 12.03.2019г. около 20 часа в ОД на МВР Бургас е получен
сигнал, че на Централна автобусна спирка в гр.Бургас на бул.“*“ до * има лица в
нетрезво състояние, които се държат грубо, арогантно и нарушават обществения
ред.
След
отзоваване на получения сигнал свидетелите С.С., С.Т.
и Д.С. - полицейски служители на Второ РУ на МВР- Бургас отишли на място и извършили проверка на лицата.
Същите били установени като подсъдимия Д.Г. и свидетеля Г.Г.,
негов брат. Двамата били във видимо нетрезво състояние, говорели на висок тон,
стряскали минувачите, поради което полицейските служители им разпоредили да не
говорят на висок тон и да се прибират по домовете си. От своя страна Г.Г. реагирал на проверката агресивно, като започнал да псува
полицейските служители и да ги обижда. Казал, че има лична карта и нищо не
могат да му направят. Нарекъл свидетеля С. „педераст“ и „боклук“. Казал му, че
ще го намери, когато не е на работа и ще го пребие от бой. Отправил и други
подобни непристойни изрази. Тъй като свидетелят Г. не изпълнил полицейското
разпореждане, свидетелят С. предприел действия по задържането му, като започнал
да му поставя белезници. По време на задържането на свидетеля Г.Г., подсъдимият Д.Г. решил да попречи на свидетеля С. да
постави белезници на брат му, като го хванал и задърпал за ръцете, за да го
неутрализира. При това действие подсъдимият Д.Г. започнал да крещи на свидетеля
С. „Пусни брат ми, не го задържай”,
дърпал ръцете му, в резултат на което С. изпуснал
Г. и не успял да му сложи белезници. Виждайки това, свидетелят Д.С. се намесил
и поставил белезниците на свидетеля Г.Г., като успял
да го задържи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, в т.ч.
показанията на свидетелите С.С., С.Т., Д.С., отчасти от показанията на
свидетеля Г.Г. и обясненията на подсъдимия, разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
Показанията на посочените свидетели са
обективни, логични, последователни, непротиворечиви.
Същите са относими към предмета на доказване и
допринасят за разкриване на обективната истина, поради което тяхната доказателствена стойност бе ценена от съда. Те са преки
свидетели, очевидци като с последователност и точност описват механизма на
деянието. Свидетели С.С., С.Т., Д.С. са категорични, че подсъдимият Д.Г. е попречил на
полицейския служител С.С., да осъществи задържане по
ЗМВР на свидетеля Г.Г., като хванал и дърпал ръцете
на същия.
Показанията им кореспондират,
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Показанията на свидетеля Г.Г.
съдържат релевантна за делото конкретика, доколкото
същият си спомня, че вечерта на посочената дата се е намирал на Централна автобусна спирка до * с брат си и приятели и е бил пиян.
Обясненията
на подсъдимия съдът прецени в съвкупност с останалия доказателствен
материал, тъй като същите освен, че са гласно доказателствено
средство са и средство за защита. Обясненията на подсъдимия Д.Г., че не е
хванал свидетеля С.С. за ръцете и не попречил на
същия да задържи брат му, не кореспондират с останалия доказателствен
материал и по мнение на съда са негова защитна теза.
Установената фактическа обстановка сочи за
осъществен от подсъдимия състав на престъпление От изложеното от фактическа страна и анализа
на събраните в хода на бързото производство доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, е видно, че деянието на подсъдимия от обективна и
субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 НК се осъществява, когато са създадени препятствия
за дейността на орган на
властта да изпълни служебните си задълженията. Престъплението по чл.270, ал.1 НК изисква от обективна страна
лицето, на което е попречено да изпълни задълженията
си, да има
качеството орган на властта, предвид
легалната им дефиниция, съгласно чл.93, т.2 НК.
Субективната страна на коментирания
престъпен състав се характеризира с наличието на пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. С действията си подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.
Към датата на деянието 12.03.2019г. подсъдимият
Г. е неосъждан,
тъй като по отношение на неговите осъждания е настъпила пълната реабилитация по
чл.88а от НК. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, раздел IV от НК. От извършеното престъпление
няма настъпили имуществени вреди, а предвиденото наказание за престъплението е лишаване
от свобода до 3 години или глоба от 500 до 2000 лева. Кумулативно са налице предпоставките
за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК, чрез освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Подсъдимият е роден
на ***г***, с постоянен адрес на местоживеене ***, българин, български
гражданин, начално образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********. Съдът, като прецени степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия, като личност намира,
че за постигане
целите на генералната и специалната превенции на наказанието,
адекватно по вид и размер наказание
се явява глоба в размер на предвидения минимум от 1000 лева.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският районен съд съдът призна Д.Д.Г. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.03.2019г.
в гр.Бургас, на централна автобусна спирка на ул.„**“ е попречил на орган на
власт да изпълни задълженията си - чрез хващане и дърпане на ръцете на полицай С.С. - служител на Второ РУ на МВР - Бургас и с произнасяне
на думите „Пусни брат ми, не го задържай”
попречил да задържи по ЗМВР Г.Д.Г., ЕГН **********, който е крещял на висок глас
на спирката, заканвал се и обиждал дошлите полицаи, които са извършвали
проверка на документа му - лична карта, престъпление по чл.270, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата.
Съдът осъди подсъдимият да заплати
държавната такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
Председател : /П/
Вярно с оригинала:З.К.