Решение по дело №631/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 433
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200631
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. С., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на С. Г. Д. против НП №
6171/11.11.2021г. на Директора на ОД на МВР- С., с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от същия закон.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява. Представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени
наказателното постановление.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован изпраща свой представител, който не се явява. Изпраща писмено
становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.10.2021г. около 01,00 часа служители от РУ на МВР- С., били
нощна смяна и във връзка с постъпил сигнал извършили проверка в кафе-
клуб „Делийт“, намиращ се в гр. С., ул. „Цар Самуил“ №1 във връзка с
контролиране спазването на противоепидемичните мерки в страната.
1
Полицейските служители установили, че при увеличена заболеваемост във
връзка с „Ковид 19“, горепосоченото заведение е работело след разрешения за
това час. След като установили всички 35 посетители в заведението била
изготвена докладна записка. Сред установените посетители в нощното
заведение била и жалбоподателката. Посетителите, в това число и
жалбоподателката били призовани на 18.10.2021г. да се явят в сградата на РУ
на МВР- С. за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за нарушаване на наложените със заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки.
На 18.10.2021г. жалбоподателката С. Д. се явила в сградата на РУ на
МВР- С., където дала сведение за случилото се и въз основа на установеното
по време на проверката и докладната записка, св. С. Г. Р. приел, че тя като
посетителка на 17.10.2021г. около 01,00 часа в кафе- клуб „Делийт“ не
изпълнила въведените с т. I. 15 от Заповед РД 01- 748/02.09.2021г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от
ЗЗ, поради което е извършила нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето и й съставил акт за установяване на административно
нарушение. Колегата му св. К. С. К. се подписал като свидетел по съставянето
и връчването на акта. Жалбоподателката се запознала със съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и отбелязяла, че ще
депозира възражение по него. На 20.10.2021г. тя представила до директора на
ОД на МВР- С. жалба срещу така съставения й акт за установяване на
административно нарушение. Възражението било оставено без уважение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ й наложил наказание „Глоба“ в размер на
300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от същия закон.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
2
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление е описано точно нарушението, което
жалбоподателката е извършила. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност на основание чл.209а, ал.1 от
ЗЗ, което предвижда административно наказание „Глоба“ от 300 лева до 1000
лева за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на Министъра на
здравеопазването или на директор на Регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, 7, 10 или 11 и чл.63а, ал.1 или 2 от
ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от Закона за здравето при възникване на извънредна епидемична
обстановка Министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Съдът счита, че в
случая описаното в наказателното постановление деяние е квалифицирано от
правна страна като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането
на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от
Закона за здравето с акт на Министъра на здравеопазването или директор на
РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от закона за здравето
са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с
изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под
страх от административно наказание или наказание за престъпление по НК.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е необходимо не да се посочи чл.63, ал.1
или ал.2 от същия закон, които имат други адресати различни от субекта на
нарушението, а следва да се конкретизира акта на компетентните държавни
органи, неговото съдържание в противоречие, с което се явява поведението на
жалбоподателката.
В наказателното постановление и в акта за установяване на
административно нарушение е посочена Заповед №РД- 01- 748/02.09.2021г.
3
на Министъра на здравеопазването като с т. I- 15 е въведена и следната
забрана „Посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на
чл.124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в
часовия интервал от 7,00 часа до 23,00 часа при спазване на отстояние от 1,5
метра между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не
повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от
персонала“. Фактическото обвинение за местонахождение на
жалбоподателката в заведението за развлечение след разрешения час сочи
неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки
въведено с акт по чл.63, ал.1 от Закона за здравето правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и е
основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба
административно наказание.
Настоящият състав намира за безспорно установено, че посоченото
заведение кафе- клуб „Делийт“ има статут на заведение за хранене и
развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, по- конкретно
„питейно заведение“ и като такова за всеки един от посетителите му, каквато
се явява и жалбоподателката важи забраната и ограниченията въведени с т.I-
15 от Заповед №РД- 01- 748/02.09.2021г. на Министъра на здравеопазването.
В т.I- 15 на тази заповед е посочена изрична забрана за посещение в
заведение след 23,00 часа, а видно от докладна записка №1670р-
27164/17.10.2021г. по описа на РУ на МВР- С. жалбоподателката е установена
в заведението в 01,00 часа, обстоятелство, което не се оспорва.
В тази връзка съдът не споделя въведените възражения от страна на
процесуалния представител на жалбоподателката, че е била подведена от
собственика на заведението, че въпросната вечер ще има частно парти и са
взети всички противоепидемични мерки. Както е видно от приетото по делото
сведение, дадено в РУ на МВР- С. от 18.10.2021г. жалбоподателката обяснява,
че заедно с компания са решили да отпразнуват раждането на дете на техен
приятел, защото нямало достатъчно място на неговия адрес, както и това, че
не се извършвало търговска дейност в посоченото заведение. В посочената
заповед на Министъра на здравеопазването са разграничени посещенията и
въведените забрани, както при посещение в заведения за хранене и
развлечение, така и при организиране на събирания от частен характер.
Провеждането на тържества от частен характер е уредено в т.I- 16 от
4
Заповедта, а тези изразяващи се в посещение на питейно заведение в т.I- 15
от Заповедта. Обяснението, че се касае за частно събиране, но организирано
на територията на питейно заведение, съдът приема като опит за оневиняване
и заобикаляне на закона, но не и като основание за оневиняване на
нарушителите. Следва да бъде отбелязано, че дори и в хипотезата на т.I- 16 от
Заповедта, провеждането на събирания от частен характер се допуска с
участието на не повече от 30 лица на закрито. В конкретния случай лицето е
установено в заведение за хранене и развлечение, заедно с още 34 човека,
извън разрешения часови диапазон и в присъствието на управителя на
заведението, което напълно съответства с описаната фактическа обстановка,
както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена в
минимален размер и съответства на обществената опасност на нарушението и
вината на жалбоподателката.
Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателката е
извършила нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и следва да
носи административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Съдът счита, че неизпълнението на противоепидемичните мерки не
може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН като маловажен случай като се
вземе предвид епидемичното разпространение на заразна болест, която е
потенциален риск за живота и здравето на гражданите. В периода на
установяването на нарушението, разпространението на болестта „Ковид 19“ е
било в един от своите пикове, изразен с много болни и множество смъртни
случаи, поради което са въведени строги временни противоепидемични
мерки. Нарушението е извършено в условията на обявена извънредна
епидемична обстановка. Засегнати са обществените отношения свързани с
опазване на живота и здравето на гражданите.
Ръководен от изложените съображения, съдът

5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №6171/11.11.2021г. на Директора на ОД на
МВР- С., с което на С. Г. Д. с ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6