Решение по дело №9289/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.04.2025г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на първи април две хиляди и дванадесет и пета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9289 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

            искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

            Ищецът – Д.Н.Б., твърди че на 03.05.2017г., около 19,³⁰ч., на РП-1-1, в района на км. 82 +000, настъпило ПТП между МПС марка „ДАФ“, модел 4X2EXFORGE105, рег. № 365332 (Република Турция), управлявано от S.C.(С.Ч.) и МПС марка „Мерцедес“, модел „0350“, peг. № М ****АР, управлявано от К.И.Р.. Ищецът пострадал вследствие на инцидента.

ПТП настъпило при следния механизъм: МПС, марка „ДАФ“ се движело с несъобразена с пътните условия и със състоянието на пътя скорост (по надлъжен и напречен наклон на пътното платно). Водачът загубил контрол над управлението на състава от ППС (седлови влекач - прикачено към него полуремарке), като задната част на полуремаркето навлязло частично в лентата за насрещно движение и реализирало ПТП с насрещно движещото се МПС марка „Мерцедес“.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 301 р-8631/11.05.2017г., по описа на ОД на МВР - Монтана. По отношение на виновния водач било взето отношение (АУАН № 247367/03.05.2017г., по описа на МВР – Монтана).

Впоследствие било образувано НОХД № 163/2017г., по описа на ОС Сливен.

Непосредствено след инцидента пострадалият бил приет по спешност в МБАЛ „Др. Стамен Илиев“ АД и бил хоспитализиран за периода от 03.05.2017г. до 19.05.2017г.

Поставената диагноза била:

-  фрактура субтрохантерика феморис синистри (счупване на лява бедрена кост, в областта на тазобедрената става);

-  фрактура косте IV, V, VI, VII декстри (фрактура на IV, V, VI, VII ребра, вдясно);

- фрактура косте VII синистри (фрактура на VII ребро, вляво).

След предварително клинично обсъждане, на 11.05.2017г. по отношение на фрактурата на левия долен крайник била извършена оперативна интервенция за открито наместване на счупената бедрена кост с вътрешна фиксация със заключваща плака и спонгиозни и кортикални ф. 5,0 мм винтове.

На 19.05.2017г. ищецът бил насочен към Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД за провеждането на активно лечение по повод оплакванията от затруднени движения в областта на левия долен крайник. При прегледите било установено наличието на ограничен обем на движенията в трите равнини на лява тазобедрена става, колянна и глезенна стави. Окончателната диагноза била: Статус пост фрактурам субтрохантерика феморис синистри. Остеосинтезис металика.

Изпитвал силни болки и не можел да се грижи за себе си – била му необходима подкрепа.

Ответникът - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, образувал образува щета № 05-17-00-207-TR и била изплатено сумата от 45 000 лева, която било недостатъчна.

Според ищеца, адекватната сума била 100 000 лева.

С оглед посоченото, моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 000 лева - частично 55 000 лева (искът е увеличен на 55 000 лева в о.с.з. от 04.06.2018г.), обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане;

Претендират и разноски.

Ответникът – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), оспорва иска по размер. Имало и съпричиняване – непоставен колан.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

            По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 301 р-8631/11.05.2017г., по описа на ОД на МВР - Монтана, в който е посочено, че ищецът е пострадал в ситуацията, описана в исковата молба (л. 8 от делото на СРС). Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10г., І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

            Не се спори, че виновният водач, е такъв, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. Образувана щета № 05-17-00-207-TR при Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”. Извънсъдебно е платена сумата от 45 000 лева, неимуществени вреди (л. 20 от делото на СРС)

            В Решение № 17 от 17.01.2025г. на ВКС по н.д. № 925/2022г., I н.о., НК, докладчик съдията Христина Михова, е прието, че: при повторното разглеждане е постановена присъда от 10.07.2019 г., по н. о. х. д. № 164/2018 г. по описа на ОС – Монтана, с която подсъдимият С. Ч. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г., около 19, 30 часа, на главен път Е 79, км. 82, в землището на Смоляновци, обл. Монтана, при управление на МПС – седлови влекач, марка "***" ***, модел ***, с рег. № **** и прикачено към него ремарке с номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Б. К., както и средни телесни повреди на повече от едно лице: Г. А. Г., З. Г. Л., Д. Н. Б., М. М. П., Т. Б. С. и Ц. Ц. И., причинил значителни имуществени вреди в размер на 65 050, 00 лева на автобус "***" ****, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "****" ЕООД – Монтана, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "г", пр. 1, вр. с чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б", вр. с ал. 1, б. "а", "б" и "в", вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален "общ" режим на изтърпяване, като е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

            Въззивното Решение № 10027/24.11.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 983/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти въззивен с-в е оставено в сила.

           

            Събрани са гласни доказателства, разпитани са св. Н. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е син на ищеца). От показанията му се установява, че: след операцията, баща му бил на инвалидна количка, като това продължило 10 месеца. Майката на ищеца го обслужвала. Към момента на разпита (04.06.2018г.) можел да се движи с патерици и то за кратко. Кракът си бил зле. Ходел няколко пъти на рехабилитация, а му предстояла още една такава. Имал желание за работа, но не можел да свърши почти нищо. Събуждал се и треперел, като обмислял да посети психиатър (вероятно се има предвид психотерапевт), но не го бил сторил. От 10-ина години бил диабетик. Имало още пирони да се изваждат, като единият бил вече изваден.

            Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло. Те кореспондират и със заключението на в.л.

            Депозирани са заключения на СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 04.06.2018г., се установява, че:

            СМЕ: ищецът, към момента на ПТП, на 58г. е получил следните травматични увреждания: закрита гръдна травма: счупване на 4, 5, 6 и 7-ми ребра в дясно; счупване на седмо ребро в ляво; травмата е причинила трайно затруднение в движенията на снагата за период от 1-2 месеца.

            Травма на левия долен крайник: субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост (в тазобедрения край на костта); травмата е причинила на пострадалия трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от 8-10 месеца.

            Травматични усложнения: Постравматична периферностволова увреда на общия перонеален нерв и в по-лека степен на нерв на левия долен крайник, с данни за деинервация.

            Налице са медицински основания да се приеме, че между установените травми при пострадалия и процесното ПТП е налице пряка причинно следствена връзка.

            Травмата е причинила на пострадалия интензивни и продължителни болки, свързани със счупването на костта, както и с последващите медицински манипулации по кръвно наместване и възстановяване на счупването, минимално за първите две-три седмици, постепенно стихващи в процеса на зарастване до края на пълния възстановителен период.

            Предвид наличието на възникнало пряко травматично усложнение - увреда на нервите на левия крак, пострадалия ще търпи негативни здравни последици до край на живота си, предвид невъзможността за възстановяване на травматично променената нервна тъкан. Това увреждане се свързва с намален обем на движения на „засегнатия крайник („ограничена до невъзможна флексия на ляво стъпало, ходило и пръсти”), както и с промени в чувствителността.

            Отделно от изложеното се е установила функционална недостатъчност на засегнатия крайник от дистален тип, т.е. в крайната част на крайника отговаряща на нервно мускулната увреда, получена в резултат на увреждането на общия перонеален нерв, представлява постоянно разстройство на здравето, тъй като вероятността за възстановяване е минимална.

            Счупена е бедрена кост. Тя е счупена в най-горната щ част към тазобедрената с става, където минава големият основен нерв, който храни крайника. Бедреният нерв представлява един общ сноп от нервни влакна, които отиват към петите и пръстите, и става все по-тънък и по-тънък, и се разклонява към всички мускули, кости и стави. Съответно има и за кожата, инервация. Всъщност счупването на толкова високо ниво е увредило част от нерва. Нервът не е изцяло еднакъв, хомогенен, а е съставен от различни части и понеже са засегнати тези части от нерва, които отговарят за перонеалната част - това е едно крайно разклонение вече надолу и затова се отразява по този начин едва в крайната част на крайника към пръстите и към петата. Това е двигателен дефицит, който е породен от травмата. Счупването е на такова място, че между счупването на костта и нерва няма пространство, те са залепени една за друга, и това причината за увреждането.

            На увредения крак е имало аксонална дегенерация, а на другия крак има и увреда, вероятно причинена от диабет. Т.е. двата крайника са били увредени преди инцидента, само че при диабета (не) се развива увреда от сетивен тип. Мравувчкания, изстивания, неусещане при стъпване, те са сетивни увреди, а не двигателни. В конкретния случай има и сетивна компонента на двата крака, има двигателна увреда и на травмирания крак, която се е наложила върху първоначалната увреда. Но, преди това не е установен двигателен дефицит в здравия крак, т.е. нетравмирания крак, този при който няма счупване. Което е и основание да се приеме, че действително се касае за пряка връзка между травмата и по-късно усложнението, което е установено.

            Диабетът винаги усложнява травматичните увреждания в процеса на тяхното възстановяване. Води се усложняващ фактор. При здрав човек, без диабет, същата травма би причини същата увреда на нерва. Диабетът е случайно явление в този случай, но е усложнил оздравителния процес. Въпросът е, че нервът е увреден, а той е подобен на кабел, който провежда електричество. Това се отразява в процеса на стъпване. Ищецът забавя. Използва помощни средства. Не носи цялата тежест върху увредения крайник, тъй като той е нестабилен. Има вероятност ако стъпи по-силно и поеме тежестта върху този крайник да не може да запази равновесие и да падне. Това е постоянно нарушаване в походката. Това е повърхностно усещане мравувчеме и изтръпване (чисто сетивна компонента), но тя не е водеща, водещ е двигателният дефицит.

            Всяка физиотерапия помага да се възстанови пълния капацитет. В случая обаче е невъзможно пълно възстановяване.

            Няма данни да е проведена такава терапия.

            Всеки труд с ръце, който не налага носене на тежести и дълго стоеше прав, могат да се изпълняват в пълен обем. Травмата е засегнала двигателната активност на левия крак. Всички други професии, които не изискват носене на тежести и дълго стоене на крак могат да се изпълняват.

            СТЕ: Процесният автобус не е оборудван фабрично с колани на седалките, предназначени за пътниците (освен първите две седалки). Такива не се виждат и от представения по делото снимков материал.

 

            Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.

            Също така, доколкото изискването има императивен характер недопустимо е то да се дерогира по съгласие на страните - Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о. на ВС. Например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства, събрани по друго дело или на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д. № 1/1986г., на ОСГК на ВС.

            Изложеното се отнася до протоколите за разпит на свидетели – л. л. 67-113 (от делото на СРС) и СТЕ и СМЕ (л. 114-38 от делото на СРС).  

                от правна страна:

            Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

            В резултат на ПТП, ищецът е получил множество наранявания.

            Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

            1. Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

            Съобразени са следните обстоятелства:

            - стрес при самия сблъсък – 8 000 лева;

            - ищецът практически е бил обездвижен в рамките на 10 месеца, като това е включвало дори и проблеми с лежането, с оглед многото счупени ребра – 3 500 лева Х 10 = 35 000 лева. Става въпрос за дискомфорта при обслужване. Той е разчитал изцяло на близките си и най-вече на съпругата си;

            - болките са били доста интензивни – 15 000 лева, в рамките на възстановителния период. Има се предвид обикновен възстановителен период, доколкото диабетът всъщност е забавил оздравителния процес, а това е форма на безвиновно съпричиняване (Освен това, в Р. 272/1984 IV, Върховният съд е приел 1/2 съпричиняване от пострадалата поради това, че за вредния резултат е допринесъл нейният чувствителен към работната среда организъм; Р. 413/1983-IV, съдът е намалил наполовина обезщетението на пострадалия, тъй като смъртта му се е дължала не само на предизвиканото от лошите условия на труд силикозно заболяване, но и от предшествуваната го бъбречна недостатъчност; Р. 81/1986-IV, Върховният съд е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната фактическа обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 kg тежък акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската отговорност на съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни машини за този вид дейност. Наред с това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното увреждане, е допълнителен фактор за настъпването на вредите. Без каузалното действие на този фактор не би настъпил отрицателният резултат); в тази връзка: Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на извършителя ма деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на приноса; и например: Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и без да е правен довод. Това съпричиняване е съобразено относно на последващия възстановителен период – след 10-те месеца.

            - ищецът все още не е възстановен, като прогнозите за това не са добри. Кракът му е увреден трайно, като движението на крайника е ограничено. Диабетът има отношение само към възстановяването на контузията, но не и относно обема на движения на крака – 50 000 лева;

            - според Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът, нормално е изживял тежко инцидента. Той се е отразил на психиката му, но е било необходимо да се посочи специалист – психотерапевт, нещо което не е сторено. Съобразно изложеното по-горе, отново е съобразено обезщетението – 1 000 лева. Адекватното поведение би било след относителното раздвижване (отново се има предвид – 10-те месеца), да се посети специалист.

            Общо: 109 000 лева.

            В случая възрастта на ищеца е ирелевантна. Обезщетяват се само неговите страдания, а не тези на близките му. Макар и възрастен човек, към момента на инцидента, но е бил работоспособен и деен.

            Предвид вида превозно средство – автобус, без вградени предпазни колани на седалките на пътниците, това не е форма на съпричиняване.

            2. Парите имат и функционална стойност, която изразява покупателната им сила. Инфлацията е причина стойността на парите постоянно да намалява. Стойността на парите има ограничено правно значение, защото икономическата теория не предлага нито точни средства за установяване на причините, нито приложими методи за измерване на нейното изменение. Затова правото не познава правило за изменение на паричните задължения като последица от изменение на стойността на парите.

            Корекция е допустима, но вследствие на изменението на цените.

            Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по д. 2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.

            Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.

            Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).

            Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент,  обезценяването на националната вулата е 49,50 %.

            Така, ако нормално обезщетението би могло да се определи към настоящия момент по реда на чл. 152 от ГПК на 109 000 лева, то тази сума следва да се редуцира с 49,50 % = 55 045 лева.

            55 045 лева – 45 000 лева (извънсъдебното плащане) = 10 045 лева. Искът е основателен за тази сума, а за горницата следва да се отхвърли.

            Законната лихва се дължи от датата на деликта, но върху предявения частичен размер, до увеличението (Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І т.о. на ВКС, увеличението на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента на депозиране на исковата молба – т.е. възражението за давност е неоснователно; и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Емануела Балевска и Емилия Василева: При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска - р. № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г., I т. о.).

            по разноските:

На адв. Х. се дължи възнаграждение, съобразно уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 от ГПК), а именно – 1 500 лева, макар че трудно може да се приеме, че страната изпитва финансов недоимък, доколкото притежава къща на два етажа (инициирано е образувано тълкувателно дело – О. № 934 от 27.02.2025г. на ВКС, IV г.о., по гр.дело № 3502 по описа за 2024г).

На самата ищцова страна се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 438,33 лева.

На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 4 858,40 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).

Компенсация е допустима и в тази ситуация (чл. 38 от ЗА - Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС; и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

Това означава, че ищецът дължи, сумата от 2 920,07 лева.

           

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 511, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), Булстат *********, със седалище и адрес: гр. София, район Средец, Граф Игнатиев № 2, ет. 2, (ЕПЕП – л. 28) чрез адв. Н., да заплати на Д.Н.Б., ЕГН **********,***, район Слатина, ул. „****. тел, на кантората: ****. ел. поща: ***************@.*****, чрез АД „Д.и Х.“, Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., сумата от 10 045 (десет хиляди и четиридесет и осем) лева, неимуществени вреди, свързани с щета № 05-17-00-207-TR, ведно със законната лихва върху сумата от 1 000 лева, считано от 03.05.2017г. до 04.06.2018г., а след това върху сумата от 10 045 лева, до окончателното щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, Д.Н.Б., ЕГН **********,***, район Слатина, ул. „****. тел, на кантората: ****. ел. поща: ***************@.*****, чрез АД „Д.и Х.“, Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), Булстат *********, със седалище и адрес: гр. София, район Средец, Граф Игнатиев № 2, ет. 2, (ЕПЕП – л. 28) чрез адв. Н., сумата от 2 920,07 (две хиляди деветстотин и двадесет лева и седем стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: