№ 563
гр. Русе, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520106933 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6933 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предложение второ от ЗЗД от ЮЛ. ЮЛ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез адвокат
К.Х. против СЕЙФ ТРАВЕЛ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Д* № 5, представлявано от П* М*Р* за заплащане на сумите: 570.00 лева,
представляваща част от авансово платена цена по договор за организирано туристическо
пътуване по маршрута: НЮРНБЕРГ - КЬОЛН - АМСТЕРДАМ- ЗАНСЕ СХАНС - ХАГА -
РОТЕРДАМ - АНТВЕРПЕР - БРЮКСЕЛ, което е следвало да се осъществи през периода
10.04.2020 г.- 17.04.2020 г. и не се е състояло поради разпространението на COVID-19, както
и сумата 600.00 лева, представляваща авансово заплатена цена за закупуване на самолетни
билети за друга екскурзия, която не е състояла поради същата причина, ведно със законната
лихва върху главниците от предявяване на иска- 20.12.2021 год. до изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, сключила с ответното дружество договор за организирано
туристическо пътуване по маршрут: Нюрнберг- Кьолн- Амстердам- Зансе Сханс- Хага-
Ротердам- Антверпен- Брюксел, което следвало да се осъществи в периода 10.04.2020 г.-
17.04.2020 г., за което заплатила цена в размер на 1080 лева по банковата сметка на
ответника. С оглед въведеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание на Република
България извънредно положение на територията на страната по повод пандемията от
COVID- 19, пътуването не се осъществило. Ответникът върнал част от платената сума, като
неплатена останала сумата 570 лева.
1
Ищецът заявява, че с анекс от 23.11.2020 г. към договора, страните се споразумели
„… внесената сума от потребителя в размер на 300 лева, предплатена от потребителя по
договор за организирано пътуване за екскурзия от 30.12.2019 г. да бъде отнесена като
туристическа услуга, предлагана от организатора в периода 01.12.2020 г.– 01.12.2021 г., като
бъде използвана като избран един от три възможни варианта от страна на потребителя: 1)
Избор на нова дата или дестинация…; 2) Потребителят използва предплатената сума по
пакета като ваучер, от своя страна, или при спазване на необходимите условия я прехвърли
за използване от друго лице за посочения период…; 3) В случай, че потребителят няма
възможност да избере нова дата или използва сумата по пакета като споразумение – ваучер
и не прехвърли това си право на друго лице за посочения период, то след изтичането му,
организаторът възстановява на потребителя заплатената сума в брой или по посочена
банкова сметка…“.
Ищецът многократно изразила желанието си по т. 3 от анекса- да й бъде върната
платената сума в размер на 570 лева, като последната покана е от 06.12.2021 г. Нито до
изтичане на срока, законоустановен в нормата на чл. 25, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците срок, нито до посочения в
анекса от 23.11.2020 г. такъв, ответното дружество не е възстановило полученото плащане.
Ищецът също така твърди, че на 13.01.2020 год. заплатила на ответното дружество
авансово сумата 600 лева за закупуване на самолетни билети за друга екскурзия. Отново,
предвид разпространението на COVID 19 не се стигнало нито до закупуване на самолетни
билети, нито до реализиране на тази друга екскурзия, поради което СЕЙФ ТРАВЕЛ ЕООД
дължи и нейното възстановяване, независимо, че по отношение на нея не е бил сключен
анекс. Същата е дължима от деня на поканата да бъде върната.
Ответникът в своя отговор оспорва предявените искове. Счита, че са недопустими и
неоснователни. Твърди, че всеки момент ще получи финансиране от държавата и ще
разплати задълженията си, но не спори, че към настоящия момент не е сторил това.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че между тях са възникнали валидни облигационни
отношения, породени от сключен договор за организирано туристическо пътуване по
маршрут: Нюрнберг- Кьолн- Амстердам- Зансе Сханс- Хага- Ротердам- Антверпен-
Брюксел, което следвало да се осъществи в периода 10.04.2020 г.- 17.04.2020 г., за което
ищецът е платила 1080 лева по банковата сметка на ответника. С оглед въведеното на
13.03.2020 г. от Народното събрание на Република България извънредно положение на
територията на страната по повод пандемията от COVID- 19, пътуването не се осъществило.
Ответникът върнал част от платената сума, като неплатена останала сумата 570 лева.
Страните не спорят и че с анекс от 23.11.2020 г. към договора се споразумели
2
внесената сума от потребителя в размер на 300 лева, предплатена по договор за
организирано пътуване за екскурзия от 30.12.2019 г. да бъде отнесена като туристическа
услуга, предлагана от организатора в периода 01.12.2020 г.– 01.12.2021 г., като бъде
използвана като избран един от три възможни варианта от страна на потребителя: 1) Избор
на нова дата или дестинация…; 2) Потребителят използва предплатената сума по пакета като
ваучер, от своя страна, или при спазване на необходимите условия я прехвърли за
използване от друго лице за посочения период…; 3) В случай, че потребителят няма
възможност да избере нова дата или използва сумата по пакета като споразумение – ваучер
и не прехвърли това си право на друго лице за посочения период, то след изтичането му,
организаторът възстановява на потребителя заплатената сума в брой или по посочена
банкова сметка. Ищецът е избрала третия вариант, но в посочения в анекса срок сумата не й
е възстановена, нито до предявяване на иска.
Страните не спорят и че на 13.01.2020 год. ищецът е заплатила на ответното
дружество авансово сумата 600 лева за закупуване на самолетни билети за друга екскурзия.
Отново, предвид разпространението на COVID 19 не се стигнало нито до закупуване на
самолетни билети, нито до реализиране на тази друга екскурзия, поради което СЕЙФ
ТРАВЕЛ ЕООД дължи и нейното възстановяване, независимо, че по отношение на нея не е
бил сключен анекс. Същата е дължима от деня на поканата да бъде върната.
Ищецът е изпратила покана за връщане на сумата 1170.00 лева на 06.12.2021 год.,
като е посочила и банкова сметка, на която да бъде преведена.
Ответникът е превела процесната сума на 02.04.2022 год. след предявяване на иска.
Ищецът признава плащането. Претендира законната лихва от предявяване на иска на
20.12.2021 год. до датата на плащането- 02.04.2022 год., която е в размер на 33.80 лева.
Претендира направените разноски в обезпечителното производство- 5 лева за държавна
такса и 282.00 лева в производството пред ЧСИ В*М* по привеждане в изпълнение на
обезпечителната заповед.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предвид обстоятелството, че сключеният между страните договор за организирано
туристическо пътуване не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, клиентът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Същевременно туроператорът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това
нормите на ЗЗП регулират спорното правоотношение.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че искът е преждевременно предявен.
В Закона за мерките и действията при извънредното положение има регламентиран краен
срок, до който тур- операторът (при условие, че туристът не се е възползвал от правото си да
получи ваучер) следва да върне платената от него авансова сума и това е едногодишния срок
от датата на отмяна на пътуването. Към момента на предявяване на иска- 20.12.2021 год.
3
този срок е изтекъл. Между страните има сключен анекс, видно от който дължимата сума е
ясно, точно и конкретно посочена. Изпратена е покана за плащане от ищеца до ответника на
06.12.2021 год., но такова до предявяване на иска не е извършено. Несъстоятелни са и
доводите на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото и че бил платил преди
неговото образуване. Делото е образувано на 20.12.2021 год., а плащането е извършено на
02.04.2022 год., след предявяване на иска и след получаване на исковата молба от ответника.
Обстоятелството дали е проведено открито съдебно заседание няма никакво значение.
Искането за разпределяне на платената от ответника в хода на делото сума 1170.00
лева по реда на чл. 76, ал. 2 от ГПК, съдът намира за неоснователно. Аргумент за това са
разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 78 от ГПК. Съдът при произнасянето си следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право (в случая извършеното плащане) и въз основа на тях да се произнесе по
основателността на иска, както и по дължимостта на разноските. Прихващането по чл. 76,
ал. 2 от ГПК е приложимо, ако платецът не е посочил какво плаща, както и при
извънсъдебно плащане или в изпълнително производство. В случая в платежния документ
се сочи, че е възстановена сума по договор- 570 лева пакет + 600 лева билети. Поради
погасяване на задължението в хода на делото, исковете за главници следва да бъдат
отхвърлени. Следователно дължима остава законната лихва за периода 20.12.2021 год.-
02.04.2021 год. в размер на 33.80 лева. В този смисъл е практиката на ВКС – определение №
200/20.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г. о.
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и
в духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си,
изцяло или отчасти – върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение №
119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС.
Поради изложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца.
Те са в общ размер 687.00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК (държавна
такса за образуване на делото- 100.00 лева, държавна такса за издаване на обезпечителна
заповед- 5.00 лева, адвокатски хонорар- 300.00 лева и разноски в производството по
привеждане в действие на обезпечителната заповед- 282.00 лева).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ. ЮЛ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез адвокат
К.Х. против СЕЙФ ТРАВЕЛ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Д* № 5, представлявано от П* М*Р* искове за заплащане на сумите: 570.00 лева,
представляваща част от авансово платена цена по договор за организирано туристическо
4
пътуване по маршрута: НЮРНБЕРГ - КЬОЛН - АМСТЕРДАМ- ЗАНСЕ СХАНС - ХАГА -
РОТЕРДАМ - АНТВЕРПЕР - БРЮКСЕЛ и 600.00 лева, представляваща авансово заплатена
цена за закупуване на самолетни билети за друга екскурзия, поради погасяването им чрез
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА СЕЙФ ТРАВЕЛ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. Д* № 5, представлявано от П* М*Р* да заплати на ЮЛ. ЮЛ. СТ., ЕГН
**********, действаща чрез адвокат К.Х. сумата 33.80 лева, представляваща законна лихва
за периода 20.12.2021 год.- 02.04.2021 год. върху главницата в размер на 1170.00 лева,
платена в хода на делото.
ОСЪЖДА СЕЙФ ТРАВЕЛ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. Д* № 5, представлявано от П* М*Р* да заплати на ЮЛ. ЮЛ. СТ., ЕГН
**********, действаща чрез адвокат К.Х. сумата 687.00 лева, представляваща направените
по делото разноски.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми: IBAN:
BG83SOMB91301024046002.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5