№ 984
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110135105 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2353,82 лева, ведно със законната лихва за забава считано от
04.09.2020 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното плащане и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 717,26
лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2017 год. до 03.09.2020 год..
Ищецът-„ЕОС.М.” ООД излага в исковата молба, че на 20.05.2013 год. между
„ОББ“ АД и ответника Д. Щ. Щ. е сключен договор за потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който на последната е предоставен паричен заем в размер на
3300 лева. Поддържа, че съгласно чл.7, ал.1 от договора, при забава/просрочие на
плащането на главницата по кредита кредитодателя начислява лихва. Сочи, че
ответникът платил 12 вноски, като остатъкът от дължимата главница е в размер на
2930,36 лева, а крайния срок за погасяване на кредите е настъпил на 15.05.2019 год.
Твърди, че на 31.01.2018 год. между него и „ОББ“ АД е сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания, с предмет вземания, сред които и това към ответника.
Поддържа, че на 04.09.2020 год. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, ответникът е
възразил в срок срещу издадената заповед за изпълнение, указано му е да предяви иск
за установяване на вземането си, което обуславя правният му интерес от предявяване
на иска. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за
установено, че ответникът му дължи непогасените по давност главница и лихва, както
следва: сумата от 2353,82 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за
1
забава считано от 04.09.2020 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане и сумата от 717,26 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2017 год. до 03.09.2020 год.
Претендира разноските сторени в заповедното и настоящото производство.
Ответникът – Д. Щ. Щ. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е усвоявал сумата по
договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на заявление от 04.09.2020 год., подадено от „ЕОС.М.” ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично вземане по гр.д. № 42454/2020 г. по описа
на Софйски районен съд, с която е разпоредено на Д. Щ. Щ. да заплати на „ЕОС.М.“
ЕООД сумата от 2930,36 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2013 год., сключен между нея и
„ОББ“ АД и сумата от 1876,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.05.2014 год. до 03.09.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 04.09.2020 год. до окончателното плащане. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт
било надлежно връчено на заявителя, като настоящия иск е предявен в указания срок.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 год. сключен
между „0ББ“ АД, в качеството му на цедент и „ЕОС.М.” ЕООД, в качеството му на
цесионер, „ОББ” АД е прехвърлил на ищеца вземането си към Д. Щ. Щ., произтичащо
от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2013
год, видно от Приложение №1 към договора. Съгласно чл.5.4 от договора
уведомленията до длъжниците за извършеното по силата на договора прехвърляне на
вземания се изготвят от цесионера в писмена форма в срок от 10 дни, считано от
заплащането на цялата продажна цена, като според чл. 5.5 цесионерът уведомява
длъжниците за извършената цесия.
Представено по делото е уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с
което „ОББ“ АД уведомява Д. Щ. Щ. за извършено прехвърляне. Няма ангажирани
доказателства уведомлението да е достигнало до адресата.
Представен и приет като доказателство по делото е Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2013 год., по силата на който „ОББ“
АД е предоставил на Д. Щ. Щ. паричен кредит в размер на 3300 лева, който е следвало
да се издължи на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
2
съответната част от годишната такса за управление и обслужване в размер на 70,41
лева, считано от 15.06.2013 год. на 15-то число на чесеца. Срокът на погасяване на
кредита е 15.05.2019 год..
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 3 295,97 лева е усвоена на 21.05.2013 год. по разплащателна
сметка с титуляр Д. Щ.. Установява се, че към 31.01.2018 год. остатъкът от кредита
възлиза на 5 019,32 лева, от които 2930,36 лева-главница, 1464,50 лева-лихва и 624,46
лева-такси, като плащания не са постъпвали към „ЕОС.М.“ ЕООД. Вещото лице е дало
заключение, че за периода от 15.09.2015 год. до 15.05.2019 год. далжимите по кредита
суми са 2 353,82 лева-главница и 717,26 лева-лихва за периода от 04.09.2017 год. до
03.09.2020 год.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за
прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 год. Установява се от представения
договор, че същият е сключен в писмена форма и съдържа уговорка за прехвърляне на
вземането, което произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 20.05.2013 год.. Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е
надлежно уведомен за цедирането на процесното вземане. Връчването на съобщението
за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, съгласно изискването на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва
да изпълни надлежно и съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което
не е титуляр на вземането. Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, нормата
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор-цедент. Няма пречка обаче, цесионерът да бъде
упълномощен от цедента за извършването на тези действия. В конкретния случай,
доколкото няма данни Д. Щ. Щ. да е получила уведомлението за извършената цесия
преди предявяването на иска, но съдът приема, че следва да се счете, че това е станало
в хода на процеса. Както бе посочено, ищецът - цесионер е изрично упълномощен да
извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвид съдържащите се в подадената
от него искова молба данни за сключване на договора за цесия, както и прилагането на
препис него по делото, следва да се приеме, че с получаването на преписа от исковата
молба ответникът е уведомен за цедирането на вземанията срещу него, като това
обстоятелство следва да бъде зачетено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този
смисъл е и константната съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 от ГПК:
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ІІ ТО на ВКС и решение №
109 от 13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на І ТО на ВКС. И на последно място следва
да се посочи, че ответникът –длъжник може да възразява успешно за липсата на
3
уведомяване само ако едновременно с това твърди и доказва, че до момента на
уведомяването е изпълнил задължението на предишния кредитор или на овластено от
този кредитор лице по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай такова
възражение не е заявено.
На следващо място съдът приема и че процесното вземане съществува. За да
достигне до този извод съдът се съобрази и с приетия като доказателство по делото
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2013 год..
Предвид изложеното съдът приема, че е установено, че с договора за цесия е
прехвърлено съществуващо вземане. Следва да се посочи и че срокът за погасяване на
задължението по договора за кредит е изтекъл на 15.05.2019 год., преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. На следващо
място от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата от 3 295,97 лева е усвоена на 21.05.2013 год. по разплащателна сметка с титуляр
Д. Щ., като към 31.01.2018 год. остатъкът от кредита възлиза на 5 019,32 лева, от които
2930,36 лева-главница, 1464,50 лева-лихва и 624,46 лева-такси. По делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответникът за извършено плащане, което
мотивира съда да приеме, че предявения иск е основателен и доказан, и следва да се
уважи така както е предявен.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 99 от ЗЗД предпоставя и основателността на предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение за забавено плащане на
парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато
изпълнението на паричното задължение е следвало да стане в определен срок, то
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая не са ангажирани
доказателства за погасяване на дълга в срок, поради което и след като взе предвид
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът приема, че размерът
дължимото обезщетение за периода от 04.09.2017 год. до 09.03.2020 год. е в размер на
717,26 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен така както е
предявен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.
111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и за други периодични плащания като давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай съдът приема, че вземането на ищеца би се погасило с
изтичането на общата петгодишна давност, тъй като не се касае за периодични
плащания. Периодично изпълнение е налице, когато и двете страни изпълняват
4
периодично насрещни задължения, при което фактически се касае до множество или
периодични насрещни взаимни задължения и на двете страни, т.е. следва да са налице
повтарящи се еднородни задължения през определен период от време. В настоящия
случай не се касае за договор с периодично изпълнение, тъй като липсва изискуемата
съвкупност от множество насрещни изпълнения – задължението на кредитора е
еднократно, а именно да предостави на ответника сумата по договора за банков кредит,
а на ответника– да заплаща в уговорени срокове съгласно погасителен план размера на
кредита. В случая е налице съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
задължението на части, поради което съдът приема, че не са налице периодични
плащания и важи общата петгодишна погасителна давност. В случая ищеца
претендира вземане за главница за периода от 15.09.2015 год. до 15.05.2019 год. /дата
на която срокът на договора е изтекъл/. Видно е, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 04.09.2020 год., поради което
съдът приема, че давността за предявяване на претенцията на ищеца не е изтекла, а
възражението на ответникът е неоснователно.
Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на претенцията за
лихви също е неоснователно. Както беше посочено по-горе заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 04.09.2020 год., а
претенцията на ищеца е за периода от 04.09.2017 год. до 03.09.2020 год. т.е. и
доколкото е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, то вземането на
ищеца ще са погаси за периода, предхождащ 04.09.2017 год..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените в настоящото производство разноски в размер на 692,73 лева и и сумата от
138,09 лева, представляваща сторените разноски по гр. д. №42454/2020 год. по описа
на СРС, 75 с-в., съразмерно с уважената част от притенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание на
основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че Д. Щ. Щ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл.39, вх.А, ет.1, ап.33
дължи на „ЕОС.М.” ЕООД, ЕИК ////, със съдебен адрес: гр. София, //// сумата от
2353,82 лева (две хиляди триста петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща дължима въз основа на Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 20.05.2013 год. и сумата от 717,26 лева (седемстотин и
седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за периода от
04.09.2017 год. до 03.09.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда-04.09.2020 год. до окончателното
5
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.дело
№ 42454/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в..
ОСЪЖДА Д. Щ. Щ., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС.М.” ЕООД, ЕИК ////
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 692,73 лева (шестстотин деветдесет и два
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторените в настоящото
производство разноски, както и сумата от 138,09 лева (сто тридесет и осем лева и
девет стотинки), представляваща сторените разноски по гр.д. №42454/2020 год. по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6