Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2017
гр.
Пловдив, 05.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5040/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ГБС Пловдив“ АД, ЕИК *********, против
Наказателно постановление № 36- 0000350 от 30.07.2019г., издадено от А. В. Г. -
и. д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Пловдив, с което
на „ГБС Пловдив“ АД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 7а, ал. 2, пр.
3 Закон за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за
автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. / три
хиляда лева/.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
опорочаващи административно- наказателното производство и водещи до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Изтъква се, че в атакуваното
наказателно постановление не е посочен „ЕИК“ на дружеството, отразено като
нарушител. Акцентира се върху обстоятелството, че между фактическото описание
на нарушението и предоставената правна квалификация липсва съответствие. В АУАН
и НП, от фактическа страна е посочено, че „ГБС Пловдив“ АД допуска извършването
на превоз на товари за собствена сметка от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, а правната квалификация, която е
предоставена ( чл. 96г, ал.1, пр. 1 ЗАвПр), третира назначаването на работа на
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Поддържа
се, че на нито една позиция в АУАН или НП не е отразено дали водачът Д.е
управлявал МПС и ако това е така, по какво направление. В тази връзка, се
оспорват фактическите констатации, отразени в АУАН и атакуваното НП. Излагат се
съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на
адв. К.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се допълнително становище
по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
В насока обсъждане доводите на
жалбоподателя, следва най- първо да се посочи, че в съставеното наказателно
постановление фигурира „ЕИК“ на дружеството жалбоподател. Същият е отразен в
заключителната част на наказателното постановление, с която се налага
съответното административно наказание. Въпреки това, съдът, след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП счита, че в рамките на производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи
до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съображенията за това са следните:
Съдът констатира, че приложеният
към преписката АУАН с бл. № 264636 от 10.07.2019г. е съставен в присъствието на
лице, което не разполага с надлежно учредени представителни права. Прочитът на
цитирания АУАН налага извода, че при съставянето му е присъствало лицето Г. И.
В., ЕГН **********, който по- късно е получил и препис от посочения АУАН.
Същият се е легитимирал като пълномощник на дружеството- жалбоподател с
Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя ( рег. № 6652 от
21.08.2012г. на М. П. - А., Нотариус рег. № 483, с район на действие РС-
Пловдив), копие от което е представено по административнонаказателната
преписка. Посоченото пълномощно делегира на В.представителни права пред
Областен отдел „Контролна дейност“- ДАИ- гр. Пловдив. Съобразно Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (Приет
с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп.,
бр. 33 от 8.05.2015 г.,в сила от 15.05.2015 г.), действащ към момента на
съставяне на АУАН, подобна структура като Областен отдел „Контролна дейност“-
ДАИ не съществува в администрацията на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Раздел V- ти, чл. 17 от цитирания Устройствен правилник изчерпателно изброява
съществуващата специализирана администрация към ИА „АА“, като структура
Областен отдел „Контролна дейност“- ДАИ не е упомената. Предвид това,
неизяснена остава волята на упълномощителите досежно обстоятелството, пред кои
структури на държавната администрация са делегирали представителни права на
лицето Г. В.. Предвид липсата на надлежно учредена представителна власт,
настоящият съдебен състав счита, че актосъставителят не е следвало да
предприема действия по съставяне на АУАН в присъствието на лицето В., а да
отправи покана до дружеството- жалбоподател да изпрати лице, на което са
делегирани съответни представителни правомощия. След като това не е спазено, то
са нарушени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Съставяйки АУАН в отсъствие на
надлежен представител на дружеството- жалбоподател, актосъставителят още в един
изключително ранен етап от администативнонаказателното производство, го е лишил
от възможност да организира адекватно защитата си и да се възползва от правото
си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да депозира
писмени възражения в тридневен срок от подписването на АУАН.
Допълнително, както в АУАН, така
и в атакуваното НП е налице несъответствие между фактическото описание на
нарушението и правната норма, на основание на която се налага административното
наказание „имуществена санкция“. Така, от фактическа страна, е отразено, че
дружеството- жалбоподател е допуснало
извършването на превоз на товари за собствена сметка с водача Д. Я. Д., без
същият да отговаря на изискванията за психологическа годност. Същевременно
обаче, санкция на дружеството е наложена на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвПр, съобразно който санкция се
налага на лицето, което назначи на
работа водач, който не отговаря на изискванията, определени със ЗАвПр и
подзаконовите нормативни актове по приложението му. Тази съществена разлика
води до невъзможност жалбоподателят да узнае за какво точно е ангажирана
отговорността му- дали за това, че е назначил на работа водач, който не
отговоря на изискванията за психологическа годност, или за това, че е допуснал
този водач да извърши превоз. Всъщност, това обстоятелство изобщо не е без
значение, тъй като водачът Д.е отговарял на изискванията за психологическа
годност, като едва на 28.01.2019г. е изтекла валидността на издаденото му
удостоверение (видно от приложената към административнонаказателната преписка
Справка от Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологическо изследване). Именно и предвид изложеното, то от съществено
значение за организиране правото на защита на дружеството- жалбоподател е
същото да е наясно дали отговорността му е ангажирана за това, че е назначил на
работа водач, който не отговоря на изискванията за психологическа годност, или
за това, че е допуснал този водач да извърши превоз.
В допълнение към изложеното,
съдът счита за нужно да посочи и че в хода на административнонаказателното
производство, наказващият орган не е извършил пълно, всестранно и обективно
разследване на релевантните за случая обстоятелства. Изводите на наказващият
орган за извършено нарушение, преимуществено се базират на издадената от „ГБС
Пловдив“ АД, Заповед № 07002 от 08.04.2019г. Детайлният прочит на същата обаче,
налага разбирането, че тя не отговаря на изискванията, разписани в чл. 18, т. 4
от Наредба Н- 8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка. Цитираният текст изисква в съдържанието
на заповедта да се посочат датата или периодът за извършване на превоза, часовете
на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. В случая, в
цитираната заповед изобщо не са посочени датата, на която да се извърши
превозът, както и товарът, който ще бъде превозван. Наказващият орган не е
сторил и допълнителни усилия да установи тези обстоятелства, а оттам те не са отразени
и в атакуваното наказателно постановление. Този пропуск от своя страна прави
невъзможно за съда да прецени и какъв е видът на превозвания товар и типът МПС
( дали то е с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 3,5
тона), с оглед приложение на разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАвПр.
Цитираните текстове предвиждат изключение от общите изисквания, установени с
чл. 7а, ал. 2 ЗАвПр и Наредбата, приета на основание чл. 7, ал. 3 ЗАвПр,
касаещи изискванията към водачите на превозни средства. Както вече бе посочено,
тези обстоятелства остават неизвестни, доколкото наказващият орган не е сторил
достатъчно усилия в насока установяването им. Същевременно, недопустимо от
процесуална гледна точка би било, съдът за пръв път в съдебното производство,
да изследва и предяви на дружеството- жалбоподател тези съществени от обективна
страна факти. Предвид изложеното и доколкото в настоящото производство съдът
действа единствено в рамките на установените от наказващият орган правни и
фактически положения, то така констатираните пропуски водят до необходимост от
отмяна на атакуваното НП и на това основание.
Съобразно гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в
своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36- 0000350 от 30.07.2019г., издадено от А. В. Г.- и. д.
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Пловдив, с което на „ГБС
Пловдив“ АД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 Закон
за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за
автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /
три хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.