№ 1318
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102572 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Ф. срещу В. ЯК. К. с искане за
осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 лева, представляваща изплатено от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 27.11.2017 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ е изплатил сумата от
1 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
27.11.2017 г. Твърди, че виновен за реализиралото се ПТП е ответникът, който управлявайки
лек автомобил „Пежо”, рег. № ВТ 5035 ВН под въздействието на алкохол е блъснал
пешеходеца И. С. И.. Заявява, че ответникът е управлявал автомобила без за същия да е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и че с регресна
покана е поканен да възстанови платеното, но плащане не последвало.
Ответникът признава предявения иск, но моли в негова тежест да не се присъждат
сторените от ответника разноски, доколкото не е станал причина за завеждане на делото.
С писмено становище, подадено преди проведеното открито заседание, пълномощникът
на ищеца поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение при
признание на иска. Счита за неоснователни твърденията на ответника, че не е станал
причина за завеждане на делото, доколкото същият е имал на разположение достатъчен срок
за доброволно погасяване на задължението си.
Великотърновският районен съд, като взе в предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7 от КЗ.
1
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното от ответника признание
на иска и искането на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК,
намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това
са следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответника, тъй като последният е признал иска, като признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без
съда да мотивира решението си по същество.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направите по делото
разноски в общ размер от 200.00 лева, от които заплатената държавна такса в размер на
50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00 лева.
Възражението на ответника, че не е станала причина за завеждане на делото е
неоснователно, доколкото до същия е изпратена регресна покана, но в предоставения със
същата срок за доброволно изпълнение не е извършил плащане на дължимата сума.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ЯК. К., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван от Максим Колев и Стефан
Стоилков, сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща изплатено от ищеца по щета №
210032/19.1.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 27.11.2017 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 2.9.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200.00
(двеста) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2