РЕШЕНИЕ
№1044
гр.
Пловдив, 19.07.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на деветнадесети юли, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА
ДЖИВКОВА
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 1660 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано по жалба вх.№ 29395/25.06.2018г. / вх.№ 22102/18.07.2018г. по описа на ПОС/ от „Е***“ и скита „Д***.“ в Света гора- Атон“, в качеството й на длъжник по изп.дело № 1114/2018г. на ЧСИ Петко Илиев, против разноските за адвокатско възнаграждение, платено от взискателя.
От взискателя А.И. е подадено възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна.
От ЧСИ Петко Илиев са представени мотиви, с които той заявява, че счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 1114/2018г. на ЧСИ Петко Илиев е образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2018г., издаден по гр.д.№ 2133/2011г. на ПОС. Изпълнителният лист е за сумата от 4600 лева- съдебни разноски пред въззивната инстанция. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателката и адв.П.Д., удостоверяващ договарянето и плащането на адв.възнаграждение в размер от 470 лева. Следва да се приеме, че като прекомерно се обжалва именно това адв.възнаграждение.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 19.06.2018г. / л.38- 39 по изпълнителното дело/. В тази покана като задължение на жалбоподателя изрично е посочено и адв.възнаграждение в размер от 470 лева. Жалба вх.№ 29395/25.06.2018г. е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК спрямо датата на връчване на ПДИ, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.
Съгласно
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200 лева. Съгласно т.2 на посочената норма,
за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
минималното адвокатско възнагреждение е в размер от 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
При материален интерес в размер от 4600 лева минималното възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.2 от наредбата е в размер от 552 лева / 300 лева + 7% от 3600
лева/. Половината от това възнаграждение е в размер от 276 лева. Следователно
доовореното и платено от взискателката адв.възнаграждение е с 6 лева по- малко
от минималното адв.възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело.
В тази връзка следва да се допълни, че, както правилно е посочено и във възражението
от взискателката, тя не би могла предварително да знае, дали след образуване на
изпълнителното дело ще последва доброволно плащане и няма да се налага
извършването на повече или по- малко изпълнителни действия, за да договори
адв.възнаграждение само за образуване на изпълнително дело. Ето защо жалбата ще
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 29395/25.06.2018г. / вх.№ 22102/18.07.2018г. по описа на ПОС/ от „Е***. и скита „Д.***“ в Света гора- Атон“, в качеството й на длъжник по изп.дело № 1114/2018г. на ЧСИ Петко Илиев, против разноските за адвокатско възнаграждение, платено от взискателя А.И..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: