№ 82
гр. Ихтиман, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200057 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно постановление № ***/13.12.2021 г.
на Директора на РИОСВ- София, с което на „Е РМ” ЕООД, ЕИК: *********, за
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закон за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..
В жалбата се твърди, че НП е издадено при нарушаване на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Жалбоподателят, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв.
Христова, която поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в писмена
молба.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице и при
наличие на интерес от подаването ѝ.
„Е РМ” ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води №********/08.12.2011г., изменено с
Решение №РР-3308/04.06.2018г., издадени от Директора на Басейнова дирекция
1
„Източнобеломорски район“, за обект Ураново находище „Бялата вода“, с. Очуша,
общ. Костенец. В окончателния вариант на разрешителното са заложени
Индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) за отделните показатели по места
на заустване.
Според резултатите от анализ на съответните проби, обективирани в Протокол
за изпитване №2021/719 от 17.05.2021г. на Централна научно- изследователска
лаборатория към „Диал“ ООД, е налице отклонение в следните показатели на
заложените в разрешителното на дружеството- жалбодател ИЕО:
1. Заустване №1- руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт №1- МП 4 на изход
ИСОЗУРВ
- обща алфа активност- отчетен резултат 1,759 (допустимо отклонение в
резултатите плюс-минус 0,083) Bq/dm3 при норма 0,5 Bq/dm3;
- обща бета активност- отчетен резултат 2,998 (допустимо отклонение в
резултатите плюс- минус 0,088) Bq/dm3 при норма 1 Bq/dm3.
Въз основа на така установеното АНО е приел, че дружеството не е изпълнило
задълженията си съгласно чл. 48 ал.1 т. 3 от Закона за водите , тъй като в качеството на
водоползвател- титуляр на разрешителното не е изпълнило условията в издаденото
разрешително по реда на за ЗВ.
Въз основа на горното на жалбоподателят е съставен АУАН и НП, с което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 3 от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички
събрани по делото доказателства .
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
безпротиворечиви и допълващи се с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира представените писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което основа на
тях и свидетелските показания своите фактически изводи.
Като дата на нарушението е посочена датата на вземане на пробите. Съдът
намира, че тази дата правилно е посочена за дата на извършване на нарушението, тъй
като независимо от периода, през който пробата се изследва, резултатът от тези
изследвания касае именно състоянието на водите към момента на вземане на пробите и
евентуалните отклонения в изискванията за тяхното качество отново към този момент.
Съгласно чл.201, ал.1 ЗВ, актове за нарушенията по чл.200, ал.1 ЗВ, с
изключение на нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41, се съставят от длъжностни лица,
оправомощени от министъра на околната среда и водите. По делото е представена
2
заповед № РД-8/10.01.2011 г., на министъра на околната среда и водите, по силата на
която директорът на РИОСВ е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201,
ал.1 ЗВ.
Следователно ЗВ предвижда общото задължение по чл.48 ал.1 т.11 и специални
задължения по другите разпоредби на чл. 48, ал. 1, сред които и т. 3, която е относима
към настоящия случай.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните.
Жалбоподателят, както вече беше посочено, е водоползвател - титуляр на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №********/08.12.2011г., изменено с Решение №РР-
3308/04.06.2018г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“.
По делото се установи отклонение от посочените в разрешителното ИЕО (дори
след корекция с допустимото отклонение в резултата от изследването на пробата). Така
констатираните превишения на общата алфа и бета активност в сравнение с
поставените в разрешителното ИЕО касае неизпълнение на условията на
разрешителното относно качествата на заустваните отпадъчни води. Следователно
несъответствието на качествата на заустваните води с ИЕО, посочени в условията на
разрешителното, е нарушение именно на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ.
Съдът намира, че в случая неправилно е приложена санкционната норма към
установеното нарушение по чл.48, ал.1 т.3 от ЗВ.
Според приложената от АНО в НП санкционната норма на чл. 200, ал. 1 т. 6 от
ЗВ се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води
във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.;
В конкретния случай обаче не се касае за изхвърляне на отпадъчни води във
воден обект, а се касае за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на условията на
разрешителното /чл.48, ал. 1 т. 3 от ЗВ/. При това положение, приложимата
санкционна норма е чл. 200, ал. 1 т. 2 предложение второ от ЗВ, според която
наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв.
до 10 000 лв.. В настоящият казус с оглед изложената фактическа обстановка, съдът
3
счита, че е приложима именно санкционната норма на чл. 200, ал. 1 т. 2, предложение
второ от ЗВ. Следователно е налице неправилно приложена от АНО санкционна норма.
Нарушението е съществено, тъй като се засяга правото на защита на санкционирания
субект. Неправилната правна квалификация води до извод за отмяна на НП, като
издадено при нарушение на административно - производствените правила. В горния
смисъл са Решение № 7738 от 18.12.2018 г. по адм.д. № 10789/2018 г. на
Административен съд – София и Решение № 3191 от 15.5.2018 г. по адм.д. № 1807/2018
г. на Административен съд – София.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/13.12.2021 г. на Директора на
РИОСВ- София, с което на „Е РМ” ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 3 от Закон за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4