РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1294
гр. Пловдив, 23.06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 908 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Г.И.А., ЕГН ********** с
посочен в жалбата адрес ***, против Решение № Ц 2153-15-2/31.03.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо
Разпореждане №**********/Протокол
№ 2140-15-99/06.02.2020г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.2 от КСО, по
подаденото от нея заявление с вх.№ 2113-15-4562/19.09.2019 г., по описа
на ТП на НОИ- Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като
постановени при нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, като жалбоподателката счита, че неправилно
органите на ТП на НОИ - Пловдив не са
зачели положения от нея осигурителен стаж в РУ ЮЦР“Български пощи“ ЕАД,, за
периода от 01.03.1987г. до 31.12.1992г., кна длъжност
телефонист“, за периода
от 01.1993 г. до 02.1996 г. в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за периода от
03.1996 г. до 12.1996 г. в звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни съобщения",
за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. в отдел
маркетинг и услуги „телефонист вътрешни съобщения", за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. в отдел продажби на ТК услуги
„телефонист вътрешни съобщения" и за периода от 01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист
ТУ/МНТН ПТКУ – междуселищен оператор“, като такъв от втора категория, съгласно
чл.56 от ПКТП/отм/. В този смисъл жалбоподателката
счита, че са налице предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, и неправилно същата й е отказана. По
тези и по подробно изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на Решение № Ц 2153-15-2/31.03.2020г. на Ръководителя на
ТП на НОИ – Пловдив и връщане на преписката на Ръководителя на Пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив с указания за правилно приложение на закона.
Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.
3.Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. С., е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в
оспорения административен акт и
потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта
:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Изначално производството пред
административния орган е започнало по повод заявление с вх. № 2113-15-4562/19.09.2019
г., подадено от Г.И.А., с което същата е направила искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 696, ал. 2 от КСО и
е представила следните документи за осигурителен стаж: трудова книжка №
25/19.10.1983 г.; образец УП-3 № 25/22.11.2018 г., издаден от Кметство с.
Исперихово; образец УП-3 № ФС-24-950058/29.11.2018 г., издаден от РУ „Южен
централен регион" на „Български пощи" ЕАД - Пловдив, образец УП-3 №
10-УП-007/21.10.2014 г., издаден от „ТРАКИЯ ТЪРКИ" ЕООД. В хода на
пенсионното производство е представен и образец УП-3 № 500-ФАД/18.10.2019 г.,
издаден от „ПОЛИ БОЛКАНС" ООД.
Съгласно представените документи и данните по чл. 5, ал.
4 от КСО е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.10.1983 г. до 19.09.2019
г. включително с прекъсване както следва:
Осигурителен стаж от II-ра
категория труд 02 г. 02 м. 05 дни, както следва :
-
от
08.02.1985 г. до 01.03.1987 с продължителност 02 г. 00 м. 23 дни, на длъжност
"телефонистка в ПС Пловдив" обслужваща над 1500 поста, положен труд в
РУ ЮЦР на „Български пощи“ ЕАД - Пловдив;
-
от
07.08.2019 г. до 19.09.2019 г. с продължителност 01 м. 12 дни, на длъжност
"началник-смяна", за положен труд в "Поли Болканс"
ООД.
Прието е, че жалбоподателката има осигурителен стаж от III-та категория труд 32 г. 10 м. 25 дни.
На основание чл. 104 КСО е приет общ осигурителен стаж, превърнат към III-та категория труд 35 г. 07 м. 13 дни.
Констатирано е, че в трудова книжка № 25/ 19.10.1983 г. и
образец УП-3 № ФС-24-950058/29.11.2018 г. е вписан стаж за периода от
08.02.1985 г. до 31.12.1992 г. при осигурител РУ ЮЦР на „Български пощи“ ЕАД
гр. Пловдив на длъжност "телефонист". В забележка в образец УП-3 №
ФС-24-950058/29.11.2018 г. е вписано, че във ведомостите периода от 08.02.1985
г. до 01.03.1987 г. е със запис "над 1500 поста", за периода от
01.03.1987 г. до 02.02.1990 г. във ведомостите няма
записа за брой обслужвани линейни поста.С оглед на това е прието, че в трудовата
книжка осигурителят не е направил вписване колко поста е обслужвала А., няма
предложение за зачитане на стажа от втора категория труд, каквото е изискването
на т. 70 от отм. ПКТП.
С оглед уточняване условията, при които е работила А. и
правилно категоризиране на осигурителния стаж, в ТП на НОИ- Пловдив е отпочнала процедура по изясняване на положения осигурителен
стаж. В хода на проверката е установено, че ведомостите на БТК Пловдив
Регионално управление далекосъобщения за периода 01.01.1993
г. - 30.04.2006 г. са електронно обработени и са на съхранение в
Архивохранилището на ТП на НОИ - Хасково. С писмо изх.№
2113-15-4562#1/11.10.2019 г. от ООА при ТП на НОИ Пловдив е изискан образец
УП-13 за осигурителен стаж на А. за периода от 01.01.1993г.
до 31.12.1999 г. с уточнение за обслужваните от лицето брой телефонни постове в
ПС.
По данни от ООА при ТП на НОИ Пловдив /уведомително писмо
№ 5506-15-2897#4/17.01.2020 г., уведомително писмо № 2113-15-4562#6/20.01.2020
г. и образец УП-13 № 5506-15-2897#1/16.10.2019 г./ в приетите за съхранение
разплащателни документи /фишове/ няма информация за броя на телефонните
постове, обслужвани от лицето. По данни от издадените образец УП-13 №
5506-15-2897#1/16.10.2019 г., образец УП-13 № 5507-26-2/04.11.2019 г. и образец
УП-15 № 5506-15-2552#1/15.10.2019 г. А. фигурира за периода от 01.1993 г. до
02.1996 г. в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за периода от 03.1996 г. до
12.1996 г. в звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни съобщения", за
периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. в отдел
маркетинг и услуги „телефонист вътрешни съобщения", за периода от 01.01.1999
г. до 31.12.1999 г. в отдел продажби на ТК услуги „телефонист вътрешни
съобщения" и за периода от 01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист ТУ/МНТН
ПТКУ - междуселищен оператор“.
С писмо изх. № 2113-15-4562#3/11.10.2019 г.
е изискано от А. да представи в случай, че съхранява, заповеди за назначаване,
преназначаване, длъжностни характеристики, допълнителни споразумения или други
първични документи, от които да е видно като "телефонист" за периода
от 01.03.1987 г. до 31.12.1999 г. колко телефонни поста е обслужвала.
Констатирано е, че в срока по чл. 1, ал. 5
от НПОС А. е представила Решение №1716/19.10.2017 г. на Пловдивски
Административен съд, касаещо друго лице, както и
декларации от трети лица, с които е полагала труд за процесиите периоди, но не
са представени първични документи, удостоверяващи броя обслужвани телефонни
постове от нея за периода от 01.03.1987 г. до 31.12.1999 г.
От страна на органите на ТП на НОИ-Пловдив е
прието, че съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд, както и дейността
по чл. 69 и 69а от КСО не могат да се доказват със свидетелски показания. За
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат
свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на
полагането му.
В тази насока е прието, че в хода на административното
производство по подаденото от А. заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО са извършени множество
справки по приетата на съхранение първична документация на осигурителя „БТК“ АД
в ООА при ТП на НОИ - Пловдив и ТП на НОИ-Хасково. Информация за броя на
постовете за заеманата от А. длъжност „телефонист" обаче не е открита.
Така е прието, че не са налице
предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, тъй като за придобиване на
право на исканата пенсия са необходими 15 години стаж, положен при условията на
втора категория, какъвто не е установен в процесния
случай.
Въз основа на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което, като не е зачел положения
от А. осигурителен стаж в РУ ЮЦР“Български пощи“ ЕАД, за периода от
01.03.1987г. до 31.12.1992г. на длъжност
„телефонист“, за периода
от 01.1993 г. до 02.1996 г. в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за периода от
03.1996 г. до 12.1996 г. в звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни
съобщения", за периода от 01.01.1997 г. до
31.12.1998 г. в отдел маркетинг и услуги „телефонист вътрешни съобщения",
за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. в отдел
продажби на ТК услуги „телефонист вътрешни съобщения" и за периода от
01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист ТУ/МНТН ПТКУ – междуселищен оператор“, като
такъв от втора категория, съгласно т.56
от ПКТП/отм./, е отказал на жалбоподателката
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 2 от КСО, като е приел, че не е
изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория.
Този
резултат е обжалван от А. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № Ц 2153-15-2/31.03.2020г. е потвърдил оспореното разпореждане,
възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган,приемайки,
че установеният
осигурителен стаж не поражда право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б, ал. 2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория.
6.В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателката са представени съгласно молба
на л.91 и сл. от делото и и са приобщени към доказателствения материал по
делото, документите, представени със заявлението за пенсиониране, които са
върнати на жалбоподалелката, а именно трудова книжка
№ 25 от 19.10.1983 г.; на Г.И. И. /А./ и
три броя удостоверения.
От страна на
директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив са
представени и са приобщени към доказателствения материал по делото документи
относно процента на осигурителните вноски за ДОО, внасян за жалбоподателката за
процесните периоди, а именно Писмо от ТП на НОИ - Пловдив с изх. № 5529-15-15/13.01.2021г., с
приложени към него писмени доказателства и Писмо от ТП на НОИ- Хасково с изх. №
5506-26-25-1/14.01.2021г., находящи се на л.110 и сл.
от делото.
Представени
са от жалбоподателя и са приобщени към доказателствения материал по делото и писмени
доказателства, както следва : Писмо от „Български пощи“ ЕАД-Пловдив с
изх.№ЧР-18.01-6603 04/26.03.2021г.,, Писмо от Виваком
с изх.№115/26.03.2021г., Писмо от Виваком с изх.№ ЧР
№ 941/07.11.2016г., Писмо от ТП на НОИ — Хасково с изх.№2175-15-257#1/20.12.2016г., находящи
се на л.118 и сл. от делото.
7. В хода на съдебното производство са ангажирани
и гласни доказателствени средства като са разпитани свидетелите С.Н.П. и С.Л.Ч..
Разпитана по
делото свидетелката П. заявява, че познава жалбоподателката, били са колежки в
БТК. Свидетелката започнала работа през месец юни 1982г., а една година след
това и жалбоподателката започнала работа в БТК. Работили са заедно докато
закрият БТК през 2006г. Работили като телефонистки, пред тях имало черен
номератор с жакове, имали слушалки на ушите и отпред
микрофон, с който говорили. Отпред светели сигнални лампи, включвали си жака и приемали поръчки, които да изпълнят.Отговаряли за
1500 поста.Свидетелката и жалбоподателката били в една смяна. Давали им всеки месец освежаващи напитки, .допълнителен
отпуск заради условията на труд от 7 дни.
Освен това всяка година имали профилактичен преглед на слуха, замервали
децибелите в залата, с оглед естеството на работата. Нямали климатици,
отвсякъде ампите
излъчвали топлина, било много шумно, били много близо наредени една до друга.
На смяна били по 15-16 жени. Работело се
на три смени – първа, втора и нощна.
Разпитана по
делото свидетелката Ч. е заявила, че познава жалбоподателката, били бивши
колежки в БТК. Свидетелката
постъпила в БТК през юни месец 1981
година, там работили заедно с жалбоподателката до 2006г. Били на длъжност телефонистки,
междуселищни и международни разговори. Обслужвали над 100 поста. Пловдив била
втората по големина централа в България. Смяната била от около 15-20 човека в
една линия пред номератора. В междуселищните и международните номератори се
приемали разговори между селища,градове и държави. Имали светлини индикатори,
които показвали, че насреща стои човек, който дава поръчка за някъде. Приемали
поръчката за изпълнение посредством жаковете.
Контактът се осъществявал по следния начин – светвала лампата, имало жакове, с които се осъществявал контакт с абоната, който
давал съответната поръчка за определен град, село или държава. Поръчките били обикновени, бързи и светкавични.
Светкавичните се изпълнявали на момента и затова се получавало голямо
натоварване, тъй като бързите и светкавичните поръчки се изпълнявали по най –
бързия начин.Работили на три смени – първа, втора и нощна. Работили по графици,
в началото на всеки месец излизал график за съответните смени. Били по 20 жени
едновременно една до друга на малко разстояние, постоянно имало контакт с абонати, като едновременно могли да светят 20 жака.
Ако се наложило на някоя колежка да пие вода или да отиде до тоалетна съседната
колежка обслужвла и нейните абонати. Имало моменти, в които не работили с компютри,
нямали климатици. След като навлязли
компютрите имало и климатици. Полагал им се допълнителен
отпуск заради условията на труд – 7 дни допълнително. Получавали напитки;
кафета; вода; работни дрехи и неработни. Правили им всяка година профилактични
прегледи за слуха, замервали слуха в залата, защото се предполало,
че е много шумно. Плащали им и по-големи осигуровки, различно между 43 -44 %
осигуровки.
8.Приложено към настоящото дело
е и адм дело № 1337/2017г. на Административен съд
Пловдив, касаещо спор относно отказ за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на свидетелката С.Л.Ч., която е
била колежка на жалбоподателката през процесните
периоди.
ІV. За правото :
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Впрочем, спор по тези обстоятелства и
по установените факти не се формира между страните по делото.
10.
Спорът е от правен
характер, като противоположните становища, поддържани от страните
в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния
закон, като спора се концентрира във въпроса налице ли са предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО за придобиване право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателката, и
по-конкретно, като каква категория – втора /каквито са
твърденията на жалбоподателката/
или трета /каквото
е становището на осигурителния орган/,
следва да бъде зачетен положения от същата труд, в РУ ЮЦР “Български пощи“ ЕАД,
за периода от 01.03.1987г. до 31.12.1992г., на длъжност „телефонист“, за периода от 01.1993 г. до 02.1996 г.
в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за периода от 03.1996 г. до 12.1996 г. в
звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни съобщения", за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. в отдел маркетинг и услуги
„телефонист вътрешни съобщения", за периода от 01.01.1999
г. до 31.12.1999 г. в отдел продажби на ТК услуги „телефонист вътрешни
съобщения" и за периода от 01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист ТУ/МНТН
ПТКУ – междуселищен оператор“. Породен е от становището на ответния
административен орган, че осигурителния стаж на жалбоподателката, положен на
въпросните длъжности при осигурителя РУ ЮЦР “Български пощи“ ЕАД за процесните периоди, не следва да се приема, като такъв при
условията на втора категория труд,
съгласно т.56 от отм.ППКТП, а като такъв при условията на трета категория,
поради липсата на достатъчно доказателства, даващи право за категоризиране на
стажа при условията на т.56 от отм.ППКТП.
11. Това становище на административния
орган е неправилно, като не намира опора в разпоредбата на т.56 от отм.ПКТП,
действал към момента на възникването и осъществяването на спорните
правоотношения, като приложима разпоредба за случая, с оглед преценката на положения
от жалбоподателката осигурителен стаж.
То се е наложило от неправилното прилагане на въпросната разпоредба, вследствие
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на развилото се административно производство пред пенсионния орган,
което е довело до необосновани материалноправни
изводи относно категорията труд положен от жалбоподателката, а оттам и за липсата
на предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съображенията в тази насока са следните :
12. На първо място, във връзка с
правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, ще следва в случая да бъде съобразена разпоредбата на т.56 от ППКТП,
понастоящем отменен но действал през процесния
период, когато е положен спорния трудов стаж. Така, съгласно посочената
разпоредба от втора категория труд при пенсиониране е трудът на телефонисти,
обслужващи 100 и повече поста в телеграфопощенските
станции
13. На следващо място, във връзка с
правилното разрешаване на текущия административноправен спор, ще следва в
случая да бъде съобразена разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО, съгласно която лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия при следните условия:
1.
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до
31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2.
от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
14. Съвкупната преценка на мнагобройните събрани в хода на административното и
съдебното производство писмени доказателства, описани подробно в
предходния раздел на настоящото решение налагат несъмнения извод, че дейностите, осъществявани от
жалбоподателката, в РУ ЮЦР “Български пощи“ ЕАД, за периода от 01.03.1987г. до
31.12.1992г., на длъжност „телефонист“, за
периода от 01.1993 г. до 02.1996 г. в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за
периода от 03.1996 г. до 12.1996 г. в звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни
съобщения", за периода от 01.01.1997 г. до
31.12.1998 г. в отдел маркетинг и услуги „телефонист вътрешни съобщения",
за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. в отдел
продажби на ТК услуги „телефонист вътрешни съобщения" и за периода от
01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист ТУ/МНТН ПТКУ – междуселищен оператор“, са свързани с обслужване на 100 и повече поста
в телеграфопощенски станции, при което положение
въпросните длъжности попадат в приложното поле на т.56 от отм.ППКТП, и
положения стаж на тези длъжности, следва да бъде зачетен, като труд от втора категория
по т.56 от отм. ППКТП при преценка за наличие на предпоставките на чл.69б, ал.2
от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В тази насока, без всякакво съмнение
следва да се зачетат данните, съдържащи се в Писмо от „Български пощи“ ЕАД-Пловдив с изх.№ЧР-18.01-6603
04/26.03.2021г., че за периода от 08.02.1985г. до 28.02.1987г. включително
ведомостите са електронни и срещу всяко име е записано – 1500 поста, и че за
периода 01.03.1987г. до 21.12.1992г. включително ведомостите са електронни и
всички работещи на длъжността „телефонистка“ в телефонна служба към ПС Пловдив
Ц няма обозначение за брой линейни поста.Службата и длъжностите са същите както
до 28.02.1987г., но липсва брой линейни поста, а телефонната служба Пловдив Ц е
била една от най-големите телефонни централи в страната. Без всякакво съмнение
в случая ще следва да се зачетат и данните, съдържащи се в Писмо от Виваком с
изх.№115/26.03.2021г., че за периода
08.02.1992г. до 31.12.1992г. Г. А. е ралботилана
длъжност „телефонистка“ над 1500 поста, при условията на втора категория труд,
съгласно т.56 от отм.ППКТП. Като
косвено доказателство, в подкрепа на извода за положения от жалбоподателката
осигурителен стаж са и данните, съдържащи се в
Писмо от ТП на НОИ - Пловдив с изх. № 5529-15-15/13.01.2021г., с
приложени към него писмени доказателства и Писмо от ТП на НОИ- Хасково с изх. №
5506-26-25-1/14.01.2021г., относно внасяни осигурителни вноски за
жалбоподателката за втора категория труд.
Действително,
в трудовата книжка на жалбодателката няма отбелязване
за категорията на положения труд през процесните
периоди, но освен че това е напълно възможно да се дължи на пропуск на
работодателя, такова отбелязване не представлява единствения начин за доказване
на категорията труд, още повече че в практиката многократно, въпреки наличието
на такова отбелязване, пенсионните органи отказват да признаят труда за такъв
от съответната категория и се налага
лицата да осъществяват успешно доказване с други способи.
15. В подкрепа на данните, съдържащи се в
обсъжданите писмени доказателства, са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема
като обективни, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал. Разпитаните по делото свидетелки /едната от тях вече пенсионирана при
условията на втора категория труд/ категорично потвърждават, че са работили
заедно с жалбоподателката, включително и през целия спорен период, на едни и
същи длъжност и при едни и същи условия на труд, като са обслужвали 100 и
повече поста, при внасяни осигурителни вноски за ДОО за втора категория труд.
Всички тези данни извлечени от показанията на
разпитаните по делото свидетели, еднозначно налагат да се приеме, че осигурителният стаж на А. в РУ ЮЦР “Български пощи“ ЕАД, за
периода от 01.03.1987г. до 31.12.1992г. на длъжност „телефонист“, за периода от 01.1993 г. до 02.1996 г.
в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за периода от 03.1996 г. до 12.1996 г. в
звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни съобщения", за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. в отдел маркетинг и услуги
„телефонист вътрешни съобщения", за периода от 01.01.1999
г. до 31.12.1999 г. в отдел продажби на ТК услуги „телефонист вътрешни
съобщения" и за периода от 01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист ТУ/МНТН
ПТКУ – междуселищен оператор“, следва
да бъде зачетен, като труд от втора категория по т.56 от отм. ППКТП, при
преценка за наличие на предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
случая, при положение, че липсва съответната първична документация, със
свидетелски показания е допустимо да се установяват мястото, естеството и
условията на извършваната работа. Достоверността на показанията на разпитаните
свидетели е несъмнена - свидетелите са бивши колеги на жалбоподателката, и като
такива са възприели непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка с
мястото, естеството и условията на извършваната работа. Показанията на
свидетелите са обективни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което и няма
никаква причина не бъдат възприети от съда, като достоверен източник на данни
за релевантните за спора факти и обстоятелства досежно
предмета на доказване.
В
тази насока по отношение забраната по чл.104, ал.10 от КСО, е необходимо да се
посочи, че същата не е абсолютна и не обхваща случаите, в които документите са
унищожени и/или изгубени, доколкото производството е по реда на АПК и при субсидарното приложение на ГПК, който изрично предвижда
такава възможност, а освен това свидетелите в конкретния случай не установяват
категорията труд, а вида на работа и условията при които е бил полаган
съответния труд, и то при наличие на писмени доказателства от страна на работодателя, както изисква
разпоредбата в последното предложение.
16. Казано с други думи, в случая в хода на съдебното производство жалбодателката, чрез събраните писмени и гласни
доказателства успя да проведе успешно доказване и обори напълно изводите на
пенсионните органи за липса на право на пенсия при условията на чл.69б,ал.2 от КСО, поради неналичие на осигурителен стаж при условията на втора категория
труд.
17. Впрочем, установяването на факти и
обстоятелства във връзка със зачитане на положения от жалбоподателката
осигурителен стаж, е задължение на административния орган по изпълнение на
разпоредбите на чл. 35 - 37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен
обем в производството пред административния орган, натоварен от закона да
установи всички факти от значение за правилното решаване на поставения пред
него въпрос.
В
случая, е повече от очевидно, че административния орган не е положил
необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства
относно спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателката на процесните длъжности, с което е нарушил процесуалните си
задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес
- 1. Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от
АПК – чл.7, ал.1 - “Административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая”; чл.7,
ал.2 - “На преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3 - “Истината за фактите се установява по реда
и със средствата, предвидени в този кодекс”;
2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2 -
“Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане
от заинтересованите лица”; чл.9, ал.4 - “Административният орган и съдът
осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”; а също и от задълженията на административния
орган по чл.35 от АПК – да издаде индивидуален административен акт след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…; чл.36 от АПК – да
събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани
доказателства и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение на
релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани със
зачитането на спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателката на процесните длъжности, за установяването на които органът е
следвало да бъде активната страна -
задължение произтичащо от служебното начало в
процеса, административния орган е
допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до неправилни материалноправни изводи относно
липса на предпоставките по чл.69б, ал.2 и ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, тъй като не само се създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е приел за установени, но и в хода на
съдебното производство бяха установени факти, обуславящи неистинност на установените
обстоятелства, които сочат на незаконосъобразност на възприетото
административно решение.
18. Ето защо и предвид изложеното по-
горе, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде зачетен положения от Г.И.А. осигурителен стаж в
РУ ЮЦР “Български пощи“ ЕАД, за периода от 01.03.1987г. до 31.12.1992г. на
длъжност „телефонист“, за
периода от 01.1993 г. до 02.1996 г. в звено 94 на длъжност „М.Т.Н.", за
периода от 03.1996 г. до 12.1996 г. в звено 94 на длъжност „телефонист вътрешни
съобщения", за периода от 01.01.1997 г. до
31.12.1998 г. в отдел маркетинг и услуги „телефонист вътрешни съобщения",
за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. в отдел
продажби на ТК услуги „телефонист вътрешни съобщения" и за периода от
01.2003 г. до 03.2003 г. „телефонист ТУ/МНТН ПТКУ – междуселищен оператор“,като
такъв от втора категория с продължителност 12 години и 11 месеца, при което положение, при добавяне на този
стаж, към признатия от пенсионните органи стаж от 02 години 02 месеца и 05 дни,
се изпълнява условието за наличие на осигурителен стаж от 15 години, като
предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б,ал.2 от КСО, в какъвто смисъл следва да бъде извършена преценката от
административния орган.
19. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност
на оспореното Решение №Ц 2153-15-2/31.03.2020г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-99/06.02.2020г., издадено
от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат
отменени, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните
разпоредби - отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. И тъй като естеството на
административноправния спор не позволява разрешаването му по същество от Съда,
то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след
отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено като
преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив,
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-15-4562/19.09.2019 г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив, подадено от Г.И.А., при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
V. За разноските:
20. При посочения изход на спора, жалбоподателят
има право на присъждане на сторените разноски по производството,които се
констатираха в размер на 850,00 лв., от които 650 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 30944. В случая, и с
оглед възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие,
следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице
основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Посочената правна норма, каза се въвежда ограничение единствено относно
минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по -
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно
договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с
оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално
представителство. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2,т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението
е 350 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер (на
адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на
адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и
справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай,
оказаната правна помощ от адвокат Б. по настоящото дело се изразява в изготвяне
на писмено становище по съществото на правния спор,, осъществена процесуална
защита, посредством проведено пълно главно доказване и процесуално
представителство в проведените по делото открити съдебни заседания. Ето защо, в
процесния случай уговореният и заплатен от ищеца
размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е 650,00 лв. за настоящата
съдебна инстанция, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован".
Предвид гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-15-2/31.03.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-99/06.02.2020г., издадено от Ръководителя на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на Г.И.А. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.2 от КСО, по подаденото от нея
заявление с вх.№ 2113-15-4562/19.09.2019 г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.1,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр.Пловдив, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх.№ 2113-15-4562/19.09.2019
г., по описа на ТП на НОИ- Пловдив,
подадено от Г. И. А., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
гр.София, да заплати на Г.И.А.,
ЕГН ********** с посочен в жалбата адрес
***, сумата от 650,00 лева,
представляваща, сторените разноски по производството за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: