РЕШЕНИЕ
№ 2505
гр. Бургас, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102268 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ........................, със седалище и
адрес на управление ............................, срещу В. А. И.-Х. с ЕГН **********, с
адрес: ............................, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 227.10 лв. /двеста двадесет и седем лева и десет
стотинки/, представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД застрахователно обезщетение по щета № ........................, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 7823/2023 г., по описа на Районен
съд Бургас, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане.
По твърдения в исковата молба на 08.03.2023г. в гр. Б., В. А. И. - Х. с
ЕГН **********, като управлявала лек автомобил „...........“ с рег. № ............,
изгубила контрол над автомобила и виновно реализирала ПТП с паркирания
л.а. „.........................“, с peг. № ................., като му нанесла имуществени вреди.
За настъпилото ПТП бил съставен по законоустановения ред протокол за ПТП
№ 1788641/08.03.2023 г., по описа на ОД на МВР - Бургас, в който било
отбелязано, че виновният за ПТП водач не е изпълнил задължението си да
1
остане мястото на ПТП до пристигането на представители на КАТ. При
установяване самоличността на извършителя на пътния инцидент В. И. - Х. е
било установено, че същата не притежава валидно свидетелство за
управление на МПС.
Ищецът сочи, че за л. а. „...........“ с рег. № ............, управляван от
виновния водач В. А. И. - Х., е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” при „Групама Застраховане“ ЕАД, с полица №
.............................., валидна за срок от 11.05.2022г. до 11.05.2023г., с платена
застрахователна премия.
След отправено заявление към „Групама Застраховане“ ЕАД за
изплащане на обезщетение за увредения лек автомобил, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, в
дружеството била образувана щета № ........................, извършен е бил оглед,
съставен бил опис на претенция и калкулация, като по съставения доклад по
щетата било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
215.36 лв. За ликвидационни нужди ищецът направил и разходи в размер на
11.74 лв.
Ищецът излага, че В. А. И. - Х. не е изпълнила задължението си да
остане мястото на ПТП до пристигането на представители на КАТ като е
управлявала МПС без необходимата правоспособност, които обстоятелства са
отбелязани в съставения протокол за ПТП. Предвид това намира, че на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането,
„Групама Застраховане“ ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за
платеното от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
които са в общ размер на 227.10 лева.
Предвид изложеното ищецът предявява настоящата искова претенция,
като моли същата да бъде уважена. Претендира и присъждане на сторените в
настоящото производство разноски, както и тези в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на
ответника депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на същата.
Излага, че не става ясно как е определено така посоченото обезщетение
и на каква база. Счита, че е неясно дали тези щети са в резултат на описаното
ПТП. Сочи, че не е представен протокол от ПТП, поради което оспорва описа
на щетата, извършен от застрахователното дружество, като твърди, че
описаните в него щети не отговарят на описаните в протокол за ПТП и не
може да се направи обоснован извод, че същите са именно в резултат на
същото.
Ответникът намира, че не би могъл да се установи идентитет между
2
описаните на по-късен етап щети и описани такива в протокол от ПТП, поради
което не би могло да се счете че тя носи регресна отговорност за изплатеното
от застрахователното дружество обезщетение.
В допълнение процесуалният представител на ответника излага, че
никъде в преписката не става ясно как е определено лицето, което е отговорно
за така описаната щета. В самата искова претенция е посочено, че водачът не е
останал на място, поради което не става ясно как е установен същият.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на
предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален
представител. По делото е депозирана молба, в която е изразен ход по
същество със становище, че искът е основателен и доказан. Претендират се
разноски, които са изрично посочени в молбата.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от
назначения особен представител адвокат К.. Последната сочи, че намира иска
за неоснователен.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представената по делото застрахователна полица №
.............................. от 11.05.2022 г. (л. 21) се установява, че между Й.С. А., в
качеството му на собственик на товарен лек автомобил рег. № ................. –
........... , и „Групама Застраховане“ ЕАД е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на
застрахователно покритие от 11.05.2022 г. до 11.05.2023г.
От приложения протокол за ПТП № 1788641/08.03.2023 г., съставен от
мл. автоконтрольор Е.Д. – служител при СЕктор ПП, ОД на ВМР – гр. Б., се
установява, че на 08.03.2023 г. водачът на лек автомобил ........... с peг. №
.............., В. И.-Х., изгубила контрол на управляваното МПС и удря
паркирания в дясно л.а. „.........................“, с peг. № ................., като му нанесла
имуществени вреди – задна броня, заден ляв калник. Посочено е още, че
водачът на лек автомобил ........... с peг. № ................. е напуснал ПТП, като е
бил установен по-късно. При съставяне на протокола е установено, че И.-Х. не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
В протокола за ПТП е отразено, че същият е съставен след посещение на
място от полицейските органи, както и че на виновния водач В. И.-Х. е
съставен АУАН № 23-0769-001030/08.03.2023г. за извършено нарушение по чл.
3
5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Протоколът е подписан от И.-Х.
лично, без възражения.
По делото е представено е Наказателно постановление № 23-0769-
001030 от 13.07.2023г., връчено лично на нарушителя на 26.03.2024г.
Видно от Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
17.03.2023 г. (л. 20), на посочената дата застрахователят е уведомен от
увреденото лице С. А. А. за настъпилото застрахователно събитие.
Била е заведена щета № ........................ от 07.03.2023г., по която е
изготвен опис на претенция. Видно от същия, увредените елементи на
автомобил „.........................“, с peг. № ................. са облицовка на задна броня и
панел на заден ляв калник. Застрахователят е оценил щетите на обща стойност
от 215,36 лв. Направил е разходи за уреждане на щетата в размер на 11,74 лв.
Обезщетението е изплатено на увреденото лице на 21.03.2023 г., видно от
приложеното платежно нареждане от същата дата (л. 7).
Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и
регресна покана с изх. № 20-03-691 / 22.03.2023г. (л. 8) от Групама
Застраховане“ ЕАД до В. А. И. - Х. за заплащането на сумата от 227,10 лв.,
включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ........................
от 07.03.2023г. (215,36 лв.) и ликвидационни разноски (211,74 лв.), платима по
посочена в поканата банкова сметка. От приложените известия за доставяне се
изяснява, че поканата не е била връчена лично на получателя, като писмото се
е върнало на изпращача като непотърсено.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните
заключение на съдебно-автотехническата експертиза (л. 95 и сл.) и
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се установява, че
ответницата е загубила контрол над управлението на автомобила и е
допуснала самостоятелно ПТП при което е нанесла материални щети на
паркиран вдясно лек автомобил марка „....................“, модел „..............“.
Съгласно заключението щетите автомобила се изразяват в деформирана
задна броня и заден десен калник. Според вещото лице същите е възможно да
бъдат получени вследствие на установения механизъм на настъпване на
събитието и общата им стойност по пазарни цени възлиза на 233 лв. Вещото
лице е установило, че процесните вреди са причинени вследствие на удара от
управлявания от ответницата лек автомобил.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажирания от ищеца свидетел. От показанията на свидетеля С. А.
А. се изяснява, че същият е собственик на лек автомобил марка „....................“,
модел „..............“, на което МПС са причинени процесните вреди. Свидетелят
излага, че не е видял кой е блъснал колата му, защото си е бил вкъщи. Когато
4
излязъл видял, че колата е ударена и се обадил на 112. На адреса имало деца,
които видели автомобила, който причинил произшествието. Полицаите, които
били изпратени, намерили автомобила, който е управлявала ответницата
малко по-нагоре по улицата. Същият бил покрит с платнище. Установили
водачката и я повикали за съставяне на протокол за ПТП. Свидетелят сочи, че
дошла дама, която признала вината и се подписала на протокола. За вредите си
свидетелят сигнализирал застрахователя, като получил обезщетение в размер
на 200-300 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
положителен установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Същият е допустим, доколкото са налице общите процесуални
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Според чл. 500, ал. 1, т. 3 и чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Нормата на
чл. 500, ал. 2 от КЗ сочи, че застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет
регресното притезателно право на застрахователя е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 2.) виновно
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено
в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди в
пряка причинно-следствена връзка с това поведение, 4.) напускане на мястото
на ПТП от виновния водач преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, чието посещение е задължително, 5.) лицето,
5
управлявало моторното превозно средство, не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство; както и 6.)
изплащането от застрахователя (ищец) на увреденото лице на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
тези факти.
Oт събраните по делото писмени доказателствени средства е установено
наличието на валидно възникнало между ищеца и собственика на лек
автомобил „...........“ с рег. № ............ застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Следователно ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на водачите на застрахования автомобил, причинили
имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на застрахователно покритие от
11.05.2022 г. до 11.05.2023г. – арг. от чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 14.03.2023 г. (в
периода на покрит риск) по делото е представен констативен протокол за ПТП
с материални щети. Въпросният протокол е съставен съобразно изискванията
на чл. 4 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по
приложение № 2 от Наредбата при посещение на място на описаното в него
пътнотранспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните
му задължения, и съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК. Доколкото органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели
самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с такава
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, който е оспорен
от ответната страна в настоящия случай. Описаният в протокола механизъм
обаче е установен от ищеца с други доказателствени средства, а именно чрез
допуснатата съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която съдът
кредитира, на основание чл. 202 ГПК, като обективно и достоверно. При
установения от експертизата механизъм се налага извод за доказано
противоправно поведение на ответника, който при управление на
застрахования лек автомобил е изгубил контрол над него и е причинил вреди
на друго МПС, след което е напуснал местопроизшествието, с което е
нарушил правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗдвП, предвиждащо забрана за
участниците в движението по пътищата за причиняване на имуществени
вреди.
6
От експертното заключение е доказано също настъпването на щетите по
лек автомобил марка „....................“, модел „..............“, както и причинно-
следствена връзка между установените вреди и противоправното поведение на
ответника.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, поради което съдът
намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият
фактически състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД
на ответника.
Доказани според настоящия състав са и специалните изисквания на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ за ангажиране на регресната му отговорност спрямо
застрахователя, а именно същият да е напуснал мястото на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Доказано е и другото специално изискване на чл. 500,
ал. 2 от КЗ, а именно водачът на превозното средство не е притежавал валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Хипотезите на такова задължително посещение са нормативно
установени в действащата към момента на ПТП разпоредба на чл. 125 ЗДвП
(ред. ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при
произшествието има убит или ранен човек; 2.) произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; 3.) в произшествието
участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар,
който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; 4.) в произшествието участва пътно превозно средство с
чуждестранна регистрация; 5.) има съмнение, че участник в
произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо
вещество или не притежава необходимите права за управление на
моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия,
както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се
уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7.) между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети
7
или 8.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е
в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Именно предвидената хипотеза, че е налице съмнение, че участник в
произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество
или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство, е налице с настоящия случай. Нещо повече, по делото е установено,
че причинителя на процесното ПТП не притежава правото да управлява
моторно превозно средство.
Ответницата от своя страна не доказа наличие на основателни причини
за напускане на местопроизшествието. Нещо повече, такива твърдения дори
не са въведени с отговора на исковата молба. И.-Х. е била длъжна да остане
на местопроизшествието, за да изясни обстоятелствата по ПТП-то и
настъпилите вреди. Въпреки това тя е напуснала мястото на настъпване на
ПТП, без да съобщи за него по надлежния ред, като по този начин е осуетила
възможността да бъде подложена на проверка от органите на реда.
Служебно известно е на съда, че обичайните ликвидационни разноски,
които извършват застрахователите са в размер на 25 лева. В настоящия случай
се претендира сума, която е по-малка от обичайното, а именно 11,74 лв.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ищеца се следват сторените от него разноски в
производството. Същият претендира присъждане на разноските в настоящото
и в заповедното производство. В молба от 12.11.2024г. ищецът е посочил, че
сторените от него разноски са 25 лв. за държавна такса в заповедното
производство и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е заплатил 25 лв. за държавна такса, 30
лв. за призоваване на свидетел, 400 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ, 400
лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответната страна,
като претендира и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
така отправената претенция следва да бъде уважена изцяло, с изключение на
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. Съдът намира, че следва такова да се присъди в размер на 100 лв., предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че същото е
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което
процесуален представител на ищеца не се е явил.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. А.
И.-Х. с ЕГН **********, с адрес: ............................, дължи на ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление ............................, сумата от 227.10 лв. /двеста двадесет и седем
лева и десет стотинки/, представляваща изплатено от „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД застрахователно обезщетение по щета №
........................, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
7823/2023 г., по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. И.-Х. с ЕГН **********, с адрес: ............................, да
заплати на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ........................, със
седалище и адрес на управление ............................, сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща сторените от дружеството разноски
в заповедното производство, от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. А. И.-Х. с ЕГН **********, с адрес: ............................, да
заплати на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ........................, със
седалище и адрес на управление ............................, сумата от 955 лв.
(деветстотин петдесет и пет лева), представляваща сторените от
дружеството разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9