Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 843
30.06.2017г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на тринадесети
юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С
участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д. № 1213/ 2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
чл.463, ал.1 и сл ГПК.
Делото е
образувано по три постъпили жалби :
Жалба вх.№ 15370/
16.05.2017г. при ПдОС и вх.№ 02849/ 23.01.2017г. при ЧСИ от Б.А.Т. с посочен
постоянен адрес: *** против Разпределение от 20.01.2017г., постановено по
изп.д.№ 20118250400398 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, рег.№ 825 , район на действие
Окръжен съд Пловдив. Иска се неговата отмяна по изложени в жалбата доводи.
Претендира се присъждане на разноски.
Жалба вх.№02850/
23.01.2017г. при ЧСИ от А.Б.Т., с адрес: *** против Разпределение от
20.01.2017г., постановено по изп.д.№ 20118250400398 по описа на ЧСИ Ст.Горчев,
рег.№ 825 , район на действие Окръжен съд Пловдив. Иска се неговата отмяна по
изложени в жалбата доводи.
Жалба вх.№ 02851/ 23.01.2017г. от С.П.Ж. /Т./ като
физическо лице и ЕТ“С. Т“, с адрес: *** против Разпределение от 20.01.2017г.,
постановено по изп.д.№ 20118250400398 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, рег.№ 825 ,
район на действие Окръжен съд Пловдив. Иска се неговата отмяна по изложени в
жалбата доводи.
Постъпили са
възражения от взискателя по изп.д.№ „Банка Пиреос България“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.С.,*** Е, сграда Е, представлявано от Й. К., гражданин
на Република Гърция, в качеството на Председател на директорите и изп.директор
и Е. А. А., в качеството на гл.изп.директор, действащи чрез преупълномощения
пълномощник адв.Ф.М.,***, със съдебен адрес *** против постъпилите жалби. Иска се оставянето им без разглеждане като
недопустими, алтернативно ако се приеме, че същите са допустими, се иска да се
приеме, че обжалваните действия на ЧСИ са законосъобразни, поради което да се
оставят без уважение жалбите. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски.
Постъпили са мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК от ПМЧСИ, по изложени съображения се изразява становище за
недопустимост на жалбата на жалбоподателя А.Б.Т., а жалбите на Б.А.Т. и С.П.Ж.
се считат за неоснователни.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
По жалбата вх.№ 02851/ 23.01.2017г. от
С.П.Ж. /Т./ като физическо лице и ЕТ“С. Т“, с адрес: ***.
Изпълнителното производство е образувано по
инициатива на взискателя Банка „Пиреос
България“ АД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 28.06.2011г. ,
издаден на основание чл.417 и чл.418 ГПК по Заповед за изпълнение № 8077/
27.06.2011г. по ч.гр.д.№ 10330/ 2011г. по описа на РС-Пловдив – 13 гр.с. за
събиране на вземания от солидарните длъжници : „АС-6“ ООД- гр.Пловдив; С.П.Т.
***; Б. А.Т. *** и С.П.Т. в качеството й
на ЕТ“С. – Т- С.Т.“***.
Видно от представения по изп.дело Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №45/ 2007г. на нотариус с рег.№ 229 в
регистъра на НК на РБ по до договор за банков кредит с кредитор „Банка Пиреос
България“ АД и С.П.Т., в качеството си на управляващ „АС-6“ООД - гр.Пловдив
като кредитополучател и С.П.Т. ***, в качеството си на собственик и
представляваща ЕТ с фирма „С. Т-С.Т.“*** и С.П.Т., действаща лично и като
физическо лице, като поръчители/ солидарни длъжници/, за обезпечаване вземането
на банката по банков кредит, отпуснат на дружеството „АС-6“ ООД, ЕТ“С. – Т- С.Т.“***, представляван от собственика й С.П.Т., и съпругът й А.Б.Т. учредяват в полза на кредитора договорна ипотека върху недвижим имот,
придобит от търговското предприятие на ЕТ по време на брак, който да
обезпечава всички вземания на кредитора, вкл. при заместване в дълг на
кредитополучателя от всеки един от поръчителите /солидарните длъжници/, както и
в случай на удължаване на срока по договора за предоставяне на кредит от 2007г
с анекси, върху недвижим имот: втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
представляваща западната част на цялата сграда, построена в дворно място, с административен адрес:
гр.П., ул.“*** № *, описан подробно в договора.
В хода на изпълнителното производство
принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания, описан по-горе
недвижим имот, като след проведена публична продан на имота в периода
21.04.2012г – 21.05.2012г., с Протокол от 22.05.2012г. е бил обявен за купувач
по чл. 492 ГПК първоначалният взискател
„Банка Пиреос България“ АД, относно процесния недвижим имот, представляващ СОС
с идентификатор 56784.521.254.1.3 по КККР на гр.Пловдив, с посочения
административен адрес и описание. С
обжалваното Разпределение от 20.01.2017г. , при взети предвид Решение по гр.д.№ 156/ 2012г. на ОС-Пловдив,
Решение по в.т.д.№ 1371/ 2013г. на
Апелативен съд – Пловдив, Определение по т.д.№ 2897/ 2014г. на ВКС, с което не
е било допуснато касационно обжалване на
Решение по в.т.д.№ 1371/ 2013г. на Апелативен съд – Пловдив, както и
решение по гр.д.№ 284/ 2016г. на
АС-Пловдив, с което е било отменено решение по ч.гр.д.№ 1543/ 2015г. на
ОС-Пловдив , като е било отменено предходно Разпределение от 12.06.2012г. по
изп.дело, са констатирани страните, размера на задълженията и получените
плащания по изпълнителното дело към 20.01.2017г. , с първоначален взискател
„Банка Пиреос България“ АД; присъединени взискатели : Държавата чрез ТД на
НАП-Пловдив, Община Пловдив, Д“МД и
ТБО“, „ Банка Пиреос България“ АД. На основание чл.492 във връзка с чл.495 ГПК,
във вр. с чл.136 ЗЗД, постановено разпределение на сумата в общ размер от
66 001 лева за изплащане на съразмерните части от вземанията на
взискателите.
Жалбоподателката С.П.Т.,
действаща лично и като физическо лице и в качеството си на собственик и
представляваща ЕТ с фирма „С. Т - С.Т.“***, в качеството на длъжник в
изпълнителното производство, е легитимирана да обжалва на основание чл.462,
ал.2 ГПК постановеното разпределение , като жалбата е подадена в тридневния
срок съобразно цитираната разпоредба, поради което като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на обжалваното разпределение се свързват с доводите, че с
решение по гр.д.№ 284/ 2016г. на ПАС е било отменено предходно
разпределение от 12.06.2012г. поради неуведомяване на съпруга-недлъжник за
изпълнителните действия от самото начало на изпълнителното дело, като имотът ,
закупен по време на брака е в режим на СИО; кредитополучателят „АС-6“ ООД е
обявен в несъстоятелност с Решение № 171/ 27.03.2015г. , при което банката
кредитор „Пиреос България“ не била заявила вземането си в предвидените срокове,
а по изготвения списък на синдика с приети вземания е било посочено, че “Банка
Пиреос“ няма привилегии и обезпечения. Сочи се, че имотът е собственост на
трети лица, семейна собственост, като е било гарантирано вземането на банката
за срок от една година , посочено в ипотечния акт от 06.11.2007г., който имот
не бил включен в масата на несъстоятелността, поради което няма законно
основание да служи за обезпечение на кредиторите на „АС -6“ ООД в
несъстоятелност. Сочи се, че жалбоподателката и съпругът и не са давали
съгласие срокът на ипотечния договор, обезпечаващ чуждо задължение да бъде
удължаван по арг. от разпоредбата на чл.167 ЗЗД. Сочи се също, че договорът за
ипотека е невалиден след изрично посочения в него краен срок съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЗД, поради което предприетите по отношение на
имота, обезпечил чуждо задължение за срок от една година, изпълнителни действия са незаконосъобразни.
Прави се довод за несеквестеруемост на процесния имот съгласно разпоредбата на
чл.444, т.7 ГПК въз основа на обстоятелството, че в момента същият е единствено
жилище и единствен за поръчителя С.Ж. към момента на предявяване на
разпределението от 20.01.2017г.
Видно
от съдържанието на представения в изпълнителното производство ипотечен акт по
Договор за учредяване на договорна ипотека, обезпечаването на вземането на
кредитора „Банка Пиреос България“ АД спрямо
дружеството „АС - 6“ ООД от поръчителите по договора за кредит е
извършено от ЕТ “С. – Т - С.Т.“***, представляван от собственика й С.П.Т. и съпругът й А.Б.Т. чрез учредяване в полза
на кредитора на договорната ипотека върху недвижимия имот, който е бил придобит
от търговското предприятие на Едноличния търговец. Начинът, по който е учредена
договорната ипотека съдържа декларативен елемент, включващ изявлението и
на съпруга на физическото лице А. Т., същата и представляваща фирмата на
едноличния търговец, по отношение характера на собствеността върху процесния
недвижим имот, като придобит от съпруга – едноличен търговец в резултат на
търговската му дейност, поради което съгласно
Тълкувателно решение №2/ 27.12.2001г по гр.д.№ 2/ 2001г. на ОСГК на ВКС,
процесният недвижим имот се явява принадлежност на ЕТ “С. – Т - С.Т.“***,
представляван от собственика й С.П.Т.. Съответстващи в тази насока относно
принадлежността на процесния имот към имуществото на търговското предприятие на
ЕТ “С. – Т - С.Т.“***, представляван от собственика й С.П.Т., са представеното
по делото писмо изх.№ *********/ 16.12.2011г. на Община Пловдив – Дирекция
„МДТ“ във връзка с определените задължения по ЗМДТ за този имот на ЕТ “С. – Т -
С.Т.“*** , както и Съдебно решение № 3767/ 31.10.2011г. по гр.д.№ 15012/2011г.
на ПРС – 2 бр.с./ л.984 – 985/, видно от което, в частта относно уредените със
споразумение по чл.51 СК имуществени отношения между съпрузите А.Т. и С.Т., процесният имот не се явява
включен от страните в имуществото – СИО на съпрузите, с предмет на уреждане -
последиците от прекратяване на брака между съпрузите. Следователно посоченото в
ипотечния акт обстоятелство принципно
дори и да има значение за посочване на факта, че имотът е бил придобит по време
на брака между А.Т. и физическото лице
С.Т., което съответства на
удостовереното с нот.акт № 121, т.30, н.д. 9753/ 92г. относно
придобиване на този имот по време на брака от физическото лице С.Т., то няма
пречка впоследствие този имот да бъде включен в имуществото на търговското
предприятие на ЕТ, поради което и да бъде изключен от приложното поле на СИО,
така както следва да се възприеме удостовереното от съпрузите Т. в цитирания
ипотечен акт по делото. С оглед на това доводите на жалбоподателката в
насока характера на процесния имот с
режим на СИО се приемат за неоснователни, поради което необходимостта от
съгласие на съпрузите във връзка с ипотечния договор и срока по него, както и
възражението за несеквестеруемост съгласно чл.444, т.7 ГПК, последното касаещо
имущество на физическо лице - нетърговец са неоснователни. Неоснователни са и възраженията, свързани със
срока на договора за кредит и обезпечението по него по аргументи от цитираните
разпоредби на ЗЗД, доколкото видно от Договора за учредяване на договорната
ипотека върху имота в т.2 от същия
обезпечението е уговорено и в случай на удължаване на основния договор
за банков кредит от 2007г.
По така изложените съображения жалбата на
С.П.Т., действаща лично като физическо лице и в качеството си на собственик и
представляваща ЕТ с фирма „С. Т - С.Т.“*** , е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Жалба вх.№ 02850/
23.01.2017г. при ЧСИ от А.Б.Т..
Жалбата е подадена в тридневния срок по
чл.462, ал.2 ГПК и е подадена като жалба от
трето за изпълнителния процес
лице. Жалбоподателят А.Б.Т. като бивш съпруг на физическото лице С.Ж.
/Т./ по прекратен с цитираното съдебно
решение по гр.д.№ 15012/2011г. на ПРС – 2 бр.с. граждански брак, изразява
оплаквания за неуведомяването му за предявяване на разпределението, както и за
извършване на публичната продан, като сочи, че според данните по делото имотът,
предмет на публичната продан е бил съсобствен в режим на СИО за жалбоподателя и
С.Ж. , с оглед на което се следва неговото уведомяване. След прекратяване на
брака СИО се явява прекратена, а към момента на публичната продан
жалбоподателят се явява обикновен дялов съсобственик на продадения недвижим
имот.
Жалбата е
недопустима. Така както се констатира по-горе във връзка с жалбата на длъжника
в изпълнителното производство ЕТ “С. – Т - С.Т.“ , независимо от факта, че процеснят недвижим имот е бил придобит
в режим на СИО от физическото лице С.Ж. / Т./ съобразно цитирания нот.акт от
1982 г , то с оглед данните по делото последващото му включване в имуществото
на търговското предприятие на едноличния търговец, изключва характера на
собствеността върху имота като СИО, поради което следва да се приеме, че за
това този имот не се явява включен в уреждане на имуществените отношения като
СИО при прекратяване на брака между тези лица с цитираното бракоразводно
съдебно решение, с оглед на което и като последица от прекратяване на брака
между бившите по същото решение съпрузи, собствеността да се е трансформирала
като обикновена дялова съсобственостмежду тези лица. Поради това и доколкото длъжник в
изпълнителното производство е ЕТ “С. – Т - С.Т.“ и при направените изводи за
непритежание на вещни права на собственост към момента на извършваната публична продан в периода
21.04.2012г. -21.05.2012г. , както и извършваните изпълнителни действия до и
към момента на настоящото обжалвано разпределение от 20.01.2017г. от
жалбоподателя върху процесния имот, то
доводите, основани на процесуалните права по чл.503 ГПК, предвидени за
съпруга недлъжник, както и тези по чл.500 ГПК във връзка с продан на съсобствен
имот, се явяват неотносими. Жалбата на жалбоподателя А.Т. ще се остави без
разглеждане като недопустима, а производството в тази част по делото ще се
прекрати.
По жалбата вх.№ 15370/
16.05.2017г. при ПдОС и вх.№ 02849/ 23.01.2017г. при ЧСИ от Б.А.Т..
Доводите за незаконосъобразност на обжалваното
разпределение от страна на този жалбоподател, в качеството на длъжник в
изп.процес, се свързват с неспазване на предвидената по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
привилегия и с оглед приложението на т.6
от Тълкувателно решение №2/ 2013г. от 26.06.2015г. на ОСГК на ВКС относно
спазване на специалната привилегия за разноските на първоначалния взискател
само по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията, от който се
разпределят, в който ред могат да се включат и разноските по образуване на
изпълнителното дело. В тази насока се възразява
за това, че с обжалваното разпределение са включени неправилно разноски
, които не са свързани със способа, съответно с предприетите спрямо продадения
недвижим имот изпълнителни действия, в т.ч. разноски за издаване на удостоверения,
за налагане на запори върху други имущества на длъжниците / запори върху
МПС-та, запори върху дружествени дялове, запори върху вземания на трети лица и
др./, разноски за налагане на възбрани върху други недвижими имоти, разноски за
уведомяване на страни по делото за други изпълнителни действия, несвързани с
продажбата на процесния имот.
Принципно
този довод на жалбоподателя Б.Т., основан на неспазване на разпоредбата чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД и приложение на т.6 от Тълкувателно решение №2/ 2013г. от
26.06.2015г. на ОСГК на ВКС се възприема
за основателен при така мотивираното в
табличната част относно приетите, включени в настоящото обжалвано
разпределение, разноски, видно от която част
в общия размер на вземанията за
погасяване за реда от 6 521,01 лева. Последното е така, тъй като се явяват
включени като цяло разноски, касателно
реализирани изпълнителни способи върху недвижими имоти извън процесния /
напр.т.22-25 и др. от табличната част на постановлението/, сумите от
проведената публична продан за който са предмет на обжалваното разпределение,
както и изпълнителни способи във връзка с проведена публична продан на движимо
имущество - МПС / напр. т.27 – т.36 и др. от табличната част на
постановлението/, както и такива, които поради неиндивидуалирането им, не могат
да се съотнесат към изпълнителен способ върху
процесния недвижим имот, сумата във връзка с продажбата на който се
явява предмет на обжалваното разпределение / напр.т.12 и 13, т.14 и др. от табличната част на постановлението/. Следователно по така формулираните в тази
част на жалбата доводи обжалваното разпределение като незаконосъобразно подлежи
на отмяна, като делото следва да се върне на съдебния изпълнител за изготвяне
на ново разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД и
указанията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение №2/ 2013г. от 26.06.2015г. на
ОСГК на ВКС чрез ясно отграничаване на вида и размера на включените в този ред
разноски , съотносими към конкретния изпълнителен способ относно конкретния
недвижим имот, сумата във връзка с
продажбата на който е предмет на обжалваното разпределение.
Доводът на
жалбоподателя за неиздавани постановления
за разноски и сметки по чл.79 ЗЧСИ, е принципно неотносим към настоящото
обжалвано постановление за разпределение, доколкото настоящият обжалван акт
принципно съдържа инкорпориран по
съдържанието си акт на съдебния
изпълнител за разноските.
Оплакването в тази
депозирана жалба от жалбоподателя Б.Т. в насока
невключени в настоящото Разпределение от 20.01.2017г. на вземания на
кредитора „Алфабанк“ АД-клон България“ АД с правоприемник Юробанк България АД
към А.Б.Т., обезпечени с възбрана, обосновава недопустимост на жалбата в тази й
част, доколкото се касае за упражняване на процесуални права чрез възражения,
касаещи правата на лице, различно от жалбоподателя, поради което и при
предпоставките по чл.26, ал.2 ГПК -
недопустимо предявяване на чужди права.
Недопустимо се
намира и възражението в жалбата, мотивирано
за наличие на предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК. Жалбоподателят в качеството на
длъжник принципно не би бил легитимиран с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК да обжалва отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради
което и възражения и доводи , основани
на аргументи за наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство не могат да се възприемат
като основания, от които може да се направи правен извод за незаконосъобразност
на обжалвания акт – постановление за разпределение на съдебния изпълнител.
С оглед основателността на
жалбата на жалбоподателя Б.Т. и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на този жалбоподател следва да се присъдят
направените от същия разноски за съдебната инстанция в размер на 27 лева – ДТ.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределение от 20.01.2017г., постановено по
изп.д.№ 20118250400398 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, рег.№ 825 , район на действие
Окръжен съд - Пловдив по жалбата вх.№
15370/ 16.05.2017г. при ПдОС и вх.№ 02849/ 23.01.2017г. при ЧСИ от Б.А.Т..
ВРЪЩА делото на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно указанията в мотивната
част на настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№02850/
23.01.2017г. при ЧСИ от А.Б.Т. против Разпределение от 20.01.2017г.,
постановено по изп.д.№ 20118250400398 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, рег.№ 825 ,
район на действие Окръжен съд Пловдив, като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА образуваното в тази част гр.д.№ 1213/ 2017г по описа на ПОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 02851/
23.01.2017г. от С.П.Ж. *** като физическо лице и в качеството на собственик и
представляващ ЕТ“С. Т“, с адрес: ***, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Банка Пиреос България“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С.,*** Е, сграда Е, представлявано от Й. К**, гражданин на
Република Гърция, в качеството на Председател на директорите и изп.директор и
Е. А. А., в качеството на гл.изп.директор
да заплати на Б.А.Т., ЕГН: **********,*** сумата 27 лева / двадесет и
седем лева/ - направени разноски за съдебната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен
съд – Пловдив.
Председател: Членове: