№ 3729
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100507017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.03.2022 г., гр.д. 38813/21 г., СРС, 145 с-в признава за
установено, че С. В. Ц. и И. В. Ц. дължат на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
разделно при равни дялове, всеки от ответниците по 1/2 част от следните
суми: сумата от 2 883.00 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 33023, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г., вкл., сумата
от 31.73 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м.12.2017 г. до м.04.2019 г., вкл., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2020 г. до
окончателното им изплащане и сумата от 454.37 лв. – обезщетение за забава
за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г. върху вземането за топлинна
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 64291/2020 г. по описа на СРС, 145 състав,
отхвърля иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
1
до пълния предявен размер от 3 288.78 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м.
10.2017 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 546.55 лв.,
иска за главницата за такса за дялово разпределение за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 33.48 лв. и за периода 01.11.2017 г. –
30.11.2017 г. и отхвърля изцяло иска за сумата 7.35 лв. – обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 30.12.2017 г. до
14.12.2020 г., като осъжда ответниците да заплатят на ищеца сумата от 110.84
лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 632.36 лв. - разноски в
исковото производство по съразмерност.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че не е отчетено спирането на
погасителната давност по силата на ЗМДВИП. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете С. В. Ц. и И. В. Ц. оспорват
жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
2
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявяването на заявление по чл.410 ГПК от „Т.С.” ЕАД води до
прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните
периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена
топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на
основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и
предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има
предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в
забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на
ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на
топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от
периода, за който се отнася.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. (първоначална редакция от обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г.) за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Разпоредбата е прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр.
34/09.04.2020 г.), според който от сроковете, които подлежат на спиране,
отпадат другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
3
частноправните субекти, различни от давностните. Според § 13 от
ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/ 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Предвид извършеното обнародване на
09.04.2020 г., спрените срокове продължават да текат от 18.04.2020 г. В този
смисъл, теченето само на давностните срокове се счита за спряно през
периода 13.03.2020 г. - 18.05.2020 г.
В случая, след като заявлението е подадено на 21.12.2020 г. и при
съобразяване на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, към тази дата са погасени по давност
вземанията за главницата през периода преди задължението за м. 11.2017 г.
На основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са
съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената
главница. Исковете за стойност на главница и мораторна лихва са
неоснователни за отхвърлените размери и периоди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК
следва да се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемите пред настоящата инстанция не претендират и не
установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2022 г., гр.д. 38813/21 г., СРС, 145
с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С. В. Ц. и
И. В. искове за признаване за установено, че С. В. Ц. и И. В. Ц. дължат на
„Т.С.” ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, разделно при равни дялове всеки от ответниците по
1/2 част от следните суми: над размера от 2 883.00 лв. до пълния предявен
4
размер от 3 288.78 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м. 10.2017 г. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 33023, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******; над размера от 454.37 лв. до пълния предявен
размер от 546.55 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2020 г. върху вземането за топлинна енергия; над размера от 31.73 лв.
до пълния предявен размер от 33.48 лв. и за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017
г. - такса за дялово разпределение; както и изцяло иска за сумата 7.35 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
30.12.2017 г. до 14.12.2020 г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5