Решение по дело №2442/2020 на Районен съд - Стара Загора

           Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   18.12.2020 година         град С.З.

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На дванадесети ноември              Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 2442 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, съобрази:

 

     Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 20-1228-002750 от 14.08.2020 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.

     Жалбоподателят А.Д.З. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

     Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С.З., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С придружителното писмо, което преписката е постъпила в съда, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП в обжалваната му част, намери за установено следното:

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП (“По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата“), изразяващо се в това, че на 10.06.2020 год. около 20:00 часа в град С.З., по бул.“Св.П.Евтимий“ до № 54 в посока юг-север управлява мотопед марка P., модел L-2, с рама № ***, негова собственост, закупен на 23.06.2012 год. от Австия, като МРС не е регистрирано съгласно Наредба 1-45/2000 год. на МВР.

По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по издаденото наказателно постановление, като твърди, че превозното средство, което е управлявал не е МПС, същото не подлежи на регистрация. Поддържа, че отразеното в АУАН и НП, че е управлявал мотопед не отговаря на действителното положение, тъй като процесното превозно средство всъщност е велосипед с педали, с възможност за задвижването му и с бензинов мотор и въобще няма никакви други отличителни белези, от които да може да се направи извод, че е МПС, което подлежи на регистрация.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че административните нарушения на ЗДвП не са установени по несъмнен начин, досежно извършването на нарушенията и вината на нарушителя. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели актосъставителя Д.М. и свидетеля по акта Т.П. се установява, че жалбоподателя е управлявал мотопед, а не велосипед. Законодателят в ДРЗДвП е въвел легални дефиниции на определени понятия, като § 6, т.14 се съдържа такава на понятието “мотопед”, според която "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h., от което следва извода, че управляваното от жалбоподателя ППС не е мотопед. По делото няма нито писмени доказателства, нито гласни – показанията на разпитаните свидетели, от които да може да се направи извод за обема на двигателя и каква максимална скорост развива. Единствено в тази насока са изложените в жалбата твърдения, че велосипеда е с педали и има възможност за задвижването му чрез бензинов мотор. Съдът приема за основателно направеното от жалбоподателя възражение, тъй като доказателства в подкрепа на противното не са събрани. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват отличителни белези на мотопеда, наличие или не на километраж, № на рама и № на двигател. Съдът извършва проверка на съставения акт за нарушение с оглед на неговата обоснованост и законосъобразност, както и дали констатациите в същия се подкрепят от останалите събрани доказателства. С оглед на гореизложеното в мотивите, съдът намира, че в настоящото производство не се установи по категоричен начин, че жалбоподателя е управлявал мотопед, т. е. пътно превозно средство, което да подлежи на регистрация, а водача на същото на проверка от контролните органи. В Наредба № І-45/24.03.2000 год. – ал. 3 от същата са изброени превозните средства, които не подлежат на регистрация по този ред и в т. 4 това са “велосипедите с допълнително монтиран двигател”, каквото се установи, в хода на съдебното производство, че е управляваното от жалбоподателя. След като не подлежи на регистрация, превозното средство няма регистрационни табели.

Актът за административно нарушение се съставя, когато по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай извършване на нарушения и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и несъмнен начин, поради което и АУАН е съставен в нарушение на закона.

За да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, т.е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено действие).         Нещо повече: постановлението на РП-С.З., въз основа на което е бил съставен и АУАН е прието, че деянието не съставлява престъпление, поради липса на вина във всичките й форми, а не поради своята ниска степен на обществена опасност. Вината обаче, както беше посочено, е субективен елемент, при липсата на който извършеното деяние не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение.

Издаденото, въз основа на АУАН, наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не е установено по несъмнен начин, с годни доказателствени средства, нарушение на цитираните разпоредби от ЗДвП и вината на санкционираното лице.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

 

       РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА НП (наказателно постановление) № № 20-1228-002750 от 14.08.2020 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: