№ 13984
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110114904 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 55364/22.03.2022 г. на Р. Р. Х., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.х.с., бл.1, вх. А, ет. 3, ап. 8, с която са предявени установителни искове, при
условията на евентуалност, против А.д. „д.л.“, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. Х.к. № 25, представлявано от Р. Маринов Люцканов, с която
са предявени обективно съединени при условията на евентуалност, както следва:
главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен
установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер
на 17813,43 лв., поради погасяване чрез плащане; при евентуалност – иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК – положителен установителен иск, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12000
лв., дължима по Договор от 10.04.2006 г. и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 104, ал. 3 от ЗЗД – че не дължи процесната сума, поради извършване на прихващане със
сумата от 12000 лв., дължима по Договор от 10.04.2006 г. от ответника на ищеца, до размера
на по-малкото вземане; при евентуалност, да приеме за установено на основание чл. 124,
ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК, че не дължи сумите, поради погасяването им чрез
изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор от 10.04.2006 г. ищецът е
приел да извършва работа като адвокат в ответното а.д., като по силата на същия договор
срокът му бил уговорен на една година, считано от датата на сключването му. Ответното а.д.
се задължило да заплаща на ищеца сумата от 1000 лв. месечно от 25-то до 30-то число на
съответния месец. По време на действието на договора, ответникът бил длъжен да му
заплати възнаграждение в общ размер на 12000 лв., като окончателната изискуемост на това
задължение настъпила най-късно на 30-то число на последния месец, тоест на 30.04.2007 г.
Твърди, че ответникът не му е заплатил това възнаграждение. Сочи, че ответникът е завел
искова молба, по която било образувано гр.д. № 48 от 2007 г. по описа на СГС, ГО, 1-7
състав, по което било постановено решение, с което настоящият ищец бил осъден да
заплати на настоящия ответник суми в общ размер на пет хиляди лева, като частичен иск от
цяла сума от 5737 лв., представляваща неустойка по Договора от 10.04.2007 г., ведно със
законната лихва от 05.01.2007 г. до окончателното плащане на главницата. С Решение на
1
САС по в.гр.д. № 3115/2009 г. било отменено частично първоинстанционното решение, а с
Определение от 04.02.2011 г. на ВКС по касационно дело № 1079/2010 г. по описа на ВКС,
4-то ГО, въззивното решение не било допуснато до касационно разглеждане. Твърди, че така
съдебното решение на първата инстанция било влязло в сила на 04.02.2011 г., а на
07.02.2011 г. той е заплатил сумата от 5000 лв. в брой на адвокат Р. Маринов Люцканов в
качеството му на законен представител на ответното а.д., ведно със законната лихва и
разноските в размер на 200.91 лв. Твърди, че на 23.05.2013 г. СГС е издал изпълнителен
лист, по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответното а.д. сумата от 5000 лв.
главница като частичен иск от сума в цял размер от 737 лв., съставляваща неустойка по чл.
13 от Договора от 10.04.2006 г., ведно със законната лихва от 05.01.2007 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 200.91 лв. разноски.
Ищецът твърди, че на 29.09.2009 г. ответникът е подал искова молба, с която е
поискал настоящия ищец да бъде осъден да му заплати сумата от 737 лв. като част от общия
размер на неустойката по чл. 13 от процесния договор в общ размер на 5737 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Постановено било решение, с
което искът е бил уважен по гр.д. № 8990/2009 г. по описа на СГС, ГО, 1-8 състав, което не
било обжалвано и било влязло в сила на 22.08.2011 г. Твърди, че на 23.08.2011 г. е заплатил
на адвокат Р. Люцканов в качеството му на законен представител на ответника всички
дължими суми по горепосоченото производство, включително разноските в размер на 200
лв. На 29.05.2013 г. СГС издал изпълнителен лист по това съдебно решение. Въз основа на
двата изпълнителни листа, ответникът е поискал образуване на изпълнително дело, като е
било образувано изп.д. № 20207370401033 по описа на ЧСИ Лучия Тасева с рег. № 737 на
КЧСИ. Счита, че вземанията са били погасени по давност, като навежда подробни доводи в
тази насока. Освен това се позовава на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД за съдебно прихващане на
насрещно дължимите суми до размера на по-малката. Моли съда да уважи исковете при
посочената в исковата молба поредност на главни и евентуално предявени искове.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 07.02.2023 г., постановено във връзка с молба вх. №
248758/15.11.2022 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове от установителни
към осъдителни с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, а именно да осъди ответника да заплати
претендираната парична сума, която е получена в качеството му на взискател по
изпълнително дело №20207370401033 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, гр. Добрич, без
основание, респективно на отпаднало основание, поради изцяло погасяване чрез плащане,
при евентуалност, поради погасяване чрез прихващане и при условията на евентуалност,
поради погасяване на вземането чрез погасителна давност, както и допуснал увеличаване
цената на иска, като същият се счита предявен за сумата от 19116,95 лева.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответната страна оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Счита, че не са
настъпили обстоятелства след приключването на съдебното дирене, които да обуславят
основателност на иска по чл. 439 от ГПК. Твърди, че производството по двата изпълнителни
титула е образувано през 2013 г. пред ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851 на КЧСИ и район
на действие СГС, под № 20138510401616. Поради местонахождение на имущество на
длъжника, делото е преместено пред ЧСИ с район на действие гр. Враца – първо пред ЧСИ
Цветелина Дахлева под № 20189000400771 и след това пред ЧСИ Иванка Цонкова под № ....
Към момента на изготвяне на отговора на исковата молба, изпълнителното производство
било висящо пред ЧСИ Лучия Тасева под № 20207370401033, предвид преместването по
местонахождение на имуществото на длъжника – Поземлен имот в с. Кранево, собственост
на длъжника, спрямо който имот се провеждала публична продан. Сочи, че твърденията за
погасяване на вземанията по процесните изпълнителни листи чрез погасителна давност,
били неверни.
2
Ответникът признава, че в действителност между страните е бил сключен Договор от
10.04.2006 г., но договорът бил прекратен 6 месеца след подписването му, поради
неизпълнение на поетите от ищеца задължения по него, съставляващи и нарушения на
Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. Твърди, че от 26.02.2007 г. ищецът е
заличен от Адвокатска колегия – гр. Кюстендил, поради влязла в сила присъда за
извършване на престъпление от общ характер. Твърди, че настоящото производство е
образувано с единствената цел да обоснове направено искане за спиране на т.д №
202111100901126 по описа на СГС, ТО, 6-13 състав, като исковата молба била подадена
непосредствено преди първото открито съдебно заседание по делото на 28.03.2022 г. Счита,
че исковият процес е иницииран в нарушение на принципа за добросъвестност и
представлява злоупотреба с процесуалното право на иск. Оспорва възражението за
прихващане, като твърди, че не е налице каквото и да е задължение на ответното дружество
към ищеца. Твърди, че всички дължими вземания по процесния договор са били заплатени
на ищеца. В условия на евентуалност, прави възражение за погасяване на всички вземания
срещу ответното а.д. са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и
да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото с определение от 07.09.2022 г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е отделено обстоятелството, че между Р. Х. и А.д.
„Добрев, Кинкин и Люцканов“ е бил сключен Договор от 10.04.2006 г.
Видно от представените по делото писмени доказателства, в полза на А.д. „Добрев,
Кинкин и Люцканов“ са издадени изпълнителни лист за осъждане на ищеца Р. Х., както
следва: изпълнителен лист от 29.05.2013 г., издаден от СГС във вр. Решение от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 4210/2011 г. на САС и решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 8990/2009 г. на СГС,
за сумата от 737 лева, частично от 5 737 лева – неустойка по Договор от 10.04.2006 г. ведно
със законна лихва върху главницата от 29.09.2009 г. до окончателно изплащане на
вземането; изпълнителен лист от 23.05.2013 г., издаден от СГС във вр. Решение от
08.03.2010 г. по гр. д. 3115/2009 г. на САС и решение от 07.08.2009 г. по гр. д. № 48/2007 г.
на СГС, за сумата от 5 000 лева, частично от 5 737 лева – неустойка по Договор от
10.04.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата от 05.01.2007 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Между страните не е спорно, че въз основа на посочените изпълнителни основания,
ответникът е образувал изпълнително дело № 1616/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков
с рег. № 851 в КЧСИ, като в последствие делото е преместено пред ЧСИ Иванка Цонкова по
№ 1460/2018 г., поради местонахождение на имуществото на длъжника в друг съдебен
район, а към момента на образуване на настоящото производство е било висящо
изпълнително производство за събиране на процесните вземания пред ЧСИ Лучия Тасева с
рег. № 737 в КЧС под № 1033/2020 г.
Не е спорно и видно от представените по делото писмени доказателства,
производството по изпълнително дело № 1033/2020 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева с рег.
№ 737 в КЧСИ е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради изпълнение на
задължението и изплащане на разноските в общ размер на 19 116,95 лева с влязло в сила
постановление от 18.10.2022 г.
Основното спорно между страните обстоятелство е дали ищецът Р. Х. е погасил на
07.02.2011 г. вземанията, обективирани в издадения на 23.05.2013 г. изпълнителен лист във
вр. Решение от 08.03.2010 г. по гр. д. № 3115/2009 г. на САС и решение от 07.08.2009 г. по
гр. д. № 48/2007 г. на СГС, и на 23.08.2011 г. вземанията, обективирани в издадения на
29.05.2013 г. изпълнителен лист във вр. Решение от 18.04.2012 г. по гр. д. 4210/2011 г. на
3
САС и решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 8990/2009 г. на СГС, чрез плащане в брой „на
ръка“ на адвокат Р. Маринов Люцканов в качеството му на законен представител на
ответното дружество.
За установяване на това обстоятелство, ищецът ангажира свидетелски показания чрез
разпита на свидетеля Петър Бешков. Свидетелят обяснява, че е бил очевидец на случилото
се на 07.02.2011 г., когато ищецът предал на адв. Люцканов парични суми в размер на 5 000
лева, 2 500 лева и 200 лева, за което били съставени разписки. Разказва, че твърдените
разписки за посочените суми, според устна уговорка между ищеца и адвокат Люцканов,
следвало да бъдат получени на следващия ден. Когато на следващия ден ищецът и
свидетелят посетили отново кантората, адвокат Люцканов скъсал разписките и ги хвърлил
на земята.
Ищецът чрез свидетелски показания се домогва да докаже, че писменият документ, с
който следва да бъде доказано твърдяното от ищеца плащане, е унищожен не по негова
вина. Дори и да се приеме, че свидетелските показания за установяване на спорните по
делото обстоятелства, а именно плащането на процесните суми, са допустими, то съдът не
следва да ги кредитира по следните съображения: На първо място, свидетелят ясно и с
големи и значими подробности разказва за случилото се, като сочи конкретна дата, час и
място на събитие, което по негови думи е настъпило преди повече от 10 години. Не става
ясно при разпита на свидетеля с какво се свързва описаната случка от него, че има такъв
ясен и конкретен спомен за същата. На следващо място, съдът взема предвид
обстоятелството, че свидетелят дава сведения единствено за плащания, извършени на дата
07.02.2011 г., които не покриват изцяло вземанията по двете производства. В исковата си
молба ищецът излага твърдения, че на 23.08.2011 г. е извършил второ плащане. Не на
последно място, следва да се има предвид, че изпълнителните листи за процесните вземания
са издадени след твърдяното от ищеца „плащане“. Нито във висящите съдебни
производства, нито в изпълнителното такова, в продължение на десет години ищецът не е
навеждал твърдения или представял доказателства за извършено погасяване на вземания.
При преценката на свидетелските показания, съдът взема предвид също така и
обстоятелството, че синът на свидетелят е изразил готовност да заплати дълга на ищеца в
изпълнителното производство, при все, че баща му твърди, че това вземане е погасено чрез
плащане, на което е бил свидетел.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер на 19 116,95 лева, която е получена в качеството му на взискател по
изпълнително дело 1033/2020 г. на отпаднало основание, поради погасяването му чрез
плащане преди образуване на изпълнителното производство.
Предвид сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът дължи произнасяне по
останалите наведени от ищеца под евентуалност основания, а именно погасяване чрез
прихващане, респ. чрез погасяване по давност.
Съдът счита, че ищецът не доказва по делото ликвидност и изискуемост на вземане в
размер на 12 000 лева от ответника, за което са изложени твърдения в исковата молба.
Видно от представените по делото писмени доказателства, всички възнаграждения на ищеца
от ответното дружество до прекратяване на договора между тях са погасени. Ето защо,
съдът счита, че искът, предявен при евентуалност за осъждане на ответника да заплати
процесните суми, поради неоснователно обогатяване, поради погасяване на сумите чрез
прихващане, е неоснователен.
Относно наведеното възражение за погасяване на вземанията по давност, съдът
извърши проверка по представеното и приложеното към настоящото производство
изпълнително дело № 1033/2020 г. Видно от същото, в изпълнителното производство са
били инициирани и извършвани множеството изпълнителни действия, които са прекъсвали
4
давността, в това число публична продажба, запори и много други, поради което
погасителната давност не е изтекла.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени. При този изход на спора, разноски се следват само на ответника. Последният е
направил искане за присъждане на разноски, но не е представил нито списък по чл.80 от
ГПК, нито доказателства за действително извършени разноски, поради което такива не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. Х., ЕГН **********, гр.София, ж.к.х.с., бл.1, вх.
А, ет. 3, ап. 8, против А.д. „д.л.“, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ. Х.к. № 25, представлявано от Р. Маринов Люцканов, осъдителни искове с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, а именно ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 19 116,95 лв. (деветнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки), като получена в качеството му на взискател по изпълнително дело
№20207370401033 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, гр. Добрич, без основание, респективно
като получена на отпаднало основание, поради изцяло погасяване чрез плащане, при
евентуалност, поради погасяване чрез прихващане, при евентуалност, поради погасяване на
вземането чрез погасителна давност, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5