РЕШЕНИЕ
Номер 1 4 2 8 29.07.2019г. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХІV наказателен състав
На двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Катя Чокоевска
като разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 1311 по описа за 2019
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1030-008375/15.10.2018г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция”, с което на И.И.Г., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 150 / сто и петдесет / лева за нарушение по
чл.5, ал.3, т.2, вр с чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер
на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2, вр чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. моли Съда
да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по
съображения изложени в жалбата. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв. И., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – сектор
„ПП” - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът, след преценка на
събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.10.2018 г. К.С.К. - *****
към сектор „СПС”, ОДМВР - Пловдив
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №
0626820 от 11.10.2018г. срещу жалбоподателя Г. за това, че на същата дата,
около 09:30 часа в гр. Пловдив, на ул. „Бадемите” - № 15, управлявал мотоциклет
„Хонда ЦБР 900 РР” с рег.№ ***** , собственост на Г. Т. К., ЕГН **********, без
да притежава валидно свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, както и свидетелство за регистрация на МПС част II, като също така било
установено от проверяващите, че управляваното МПС било спряно от движение. В следствие
на горните констатации актосъставителят К. приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл.150, чл.5, ал.3, т.2 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което
съставил и така посочения вече АУАН, а въз основа на него било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите К.С.К., М.Г.Т.
и И.К.К., разпитани в производството пред настоящата инстанция, от писмените
доказателства представени по делото - АУАН,
Заповед, справка за водач/нарушител, договор за покупко-продажба на МПС,
които Съдът възприема и кредитира. При разпита си свидетелите Т. и К.
потвърждават, че и двамата лично са видяли как рано сутринта на процесната дата
и място жалбоподателят се е качил на мотоциклет с рег.№ ***** и е тръгнал с него от адреса, на който той е
бил наблюдаван от тях, във връзка с друго производство по линия
разспространение на наркотици. Впоследствие лицето е било задържано и отведено
в сектор „Криминална полиция”, където те са се свързали със свой колега – свид.
К., който съставил на жалбоподателят акт. Тази фактическа обстановка се
потвърждава и от самия актосъставител, който сочи, че в ранния следобед е
тествал жалбоподателя с полеви тест за наркотици, който бил положителен, а
данни за мотоциклета взел чрез справка от сектор „Пътна полиция” и въз основа
на информация от своите колега е съставил акт на нарушителя Г..
При тази безспорно установена
фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно
актосъставителя, а и административнонаказващият орган са ангажирали
отговорността на жалбоподателя по чл.150 ЗДвП, който изисква МПС да се
управлява от правоспособен водач. В конкретния случай в хода на съдебното
следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. По категоричен начин се установи от изложеното в
АУАН, потвърдено и от свидетелите К., Т. и К., че на процесната дата и място
жалбоподателят Г. е управлявал описания по-горе мотоциклет, въпреки че самият той
е бил неправоспособен водач и в тази връзка не е притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС. Именно
защото той е управлявал мотоциклета, е бил подведен под отговорност за
последното. Свид. К. е извършил справка в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -
Пловдив и така е установил, че жалбоподателят е неправоспособен, което се
доказва и от справката за нарушител/водач, видно от която в полетата за
издадено СУМПС на жалбоподателят няма никакви данни. Ако бе обратното, то Г.
следваше да представи доказателства оборващи тази констатация. Това обаче не бе
сторено. Нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда правило, че редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да
опровергават залегналите в АУАН констатации и в този смисъл същите имат
обвързваща доказателствена сила за съда, още повече, че по същество
жалбоподателят на оспорва нарушението. Ето защо правлино е ангажирана
отговорността му, тъй като чл.150 ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
управлява от правоспособен водач. Наличното
„разминаване" в двата документа относно модела на мотоциклета, а именно че
в АУАН е посочено „Хонда 954”, а в НП е посочен „Хонда ЦБР 900 РР” съдът преценява за несъществено нарушение на процесуалните
правила, пропуск, преодолим в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
позволява напълно на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и при какви
фактически положения, тъй като и в двата документа е посочен един и същ
регистрационен номер, едно и също лице за собственик и една съща марка
мотоциклет, което в допълнение с представеното копие на договор за
покупко-продажба на МПС изцяло превръща в несъстоятелно възражението на
жалбиоподателят, че не е разбрал за кое МПС става въпрос. Следва да се посочи,
че глобата в размер на 300 лева е определена при преценка на отгечаващи вината
обстоятелства, която при наличните многобройни нарушения на ЗДвП от страна на
жалбоподателя се явява съответна на извършеното.
Що се касае до второто
вменено нарушение, то съгласно чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на водача на МПС е
забранено да управлява такова спряно от движение. В процесния казус обаче
въпреки представения договор за покупко-продажба към датата на нарушението МПС
е било все още чужда собственост, както е и отразено в АУАН и НП, а самия
мотоциклет е бил с регистрационни номера като по никакъв начин от него не е
личало да е спрян от движение. Следователно няма доказателства, че
жалбоподателят е знаел, че мотоциклетът е спрян от движение, нито пък такива, от
които да е видно дали и самият собственик по документи е знаел последното
обстоятелство, както и по каква причина точно е спрян от движение моторът. Ето
защо според настоящата инстанция дори и при максимална грижа от своя страна, Г.
не е могъл да знае, че извършва администратвиното нарушение за което е
санкциониран по чл.177, ал.1, т.4. пр.1 от ЗДвП. В този смисъл следва да се
отмени в тази част процесното НП.
Съдът намира, че НП следва
да бъде отменено и в частта, касаеща нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да
е нарушил посочената разпоредбата при описаните в АУАН обстоятелства. Съгласно
цитираната норма водачът е длъжен да носи със себе си свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от
него ремарке. В настоящия случай обаче от разпита на самия актосъставител се
установи, че той е бил извикан от свои колеги, които преди това са били
задържали вече жалбоподателя във връзка с извършено престъпление от последния,
като в момента на проверката извършена от актосъставителя жалбоподателят изобщо
не е бил с процесният мотоциклет, което същот се потвърждава от свид. К.. Следователно
за управление на МПС не може и дума да става, от което следва и че той не е бил
длъжен да носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС след като не е бил
с такова, т.е. не е бил водач на МПС към момента на съставяне на АУАН. От което
следва, че неправилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя и за това.
Ето защо и поради горните
мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 18-1030-008375/15.10.2018г. на Началник Група към ОДМВР -
Пловдив, сектор „Пътна полиция”, издадено срещу И.И.Г., с ЕГН **********,
КАТО ОТМЕНЯ същото в частта досежно наказанията ГЛОБА в размер на
150 / сто и петдесет / лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2, вр с чл.177, ал.1,
т.4, пр.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2, вр чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.