Определение по дело №692/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 82
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20215001000692
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000692 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по реда на чл. 248 от ГПК в резултат на постъпила
молба от ищците по делото, а именно наследниците на починалия в хода на
производството ищец М. Г. Д. – П. АНГ. Д., Д. М. Д., С. М. Д., Т.М. Д., както
и ищцата К. Г. М., чрез процесуалния пълномощник адвокат А.И., за
изменение на постановеното решение по делото №16 от 11.01.2022 г. в частта
му за разноските.
Ищците считат, че на ответника е присъдена прекомерно висока и
непосилна за тях сума за съдебни разходи. Позовават се на практика на
Европейския съд, като посочват, че няма пречка съдът да присъди разноски за
адвокатско възнаграждение под установените минимални размери в Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради характера
на делото, противоречие между българското и европейско право, завеждането
на няколко дела с еднотипни възражения по случая, неявяване на ответника в
съдебни заседания. Считат и, че разпоредбите на посочената наредба са
отменени с решение на ВАС. Молят да се намалят разноските на ответника за
адвокат пред въззивната инстанция, да се тълкува определението за
разноските за сумата 11 486,30 лв., като се посочи какви разноски са
включени във въззивното решение, както и да се определи общо ли са
дължими разноските или всеки един от тях дължи поотделно определена
1
сума.
Срещу молбата е постъпил отговор от С.Н.Б.Б.А.З., чрез адвокат А. Д.,
в който се счита, че същата е неоснователна. Ответникът посочва висока
степен на правна и фактическа сложност на делото, отнасящо се до
приложението на чуждо право, както и е изложил съображения за
приложимостта на цитираната наредба и обвързаността на съда от
предвидените в нея минимални размери и легитимните и цели – за
осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл.
чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за
осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и
интересите на правосъдието. Счита и, че разноските следва да бъдат
присъдени разделно на ищците, тъй като те са обикновени другари и не
съществува съвместна отговорност.
Съдът, след като разгледа молбата, намира, че е подадена в
определения от закона срок – в срока за обжалване на въззивното решение,
който е едномесечен срок, считано от връчване на решението на страната. В
случая въззивното решение е връчено на молителите на 28.01.2022 г., а
молбата по чл.248 от ГПК е подадена на 03.02.2022 г. Ето защо, молбата е
допустима, подадена е от надлежни страни и следва да се пристъпи към
преценяване на основателността и.
Установява се, че са предявени субективно съединени искове по
чл.284,ал.3,т.2 от КЗ/отм./ от двамата ищци М. Г. Д. и К. Г. М.. В хода на
производството първият ищец е починал и са конституирани наследниците му
П. АНГ. Д., Д. М. Д., С. М. Д., Т.М. Д..
Ищците са претендирали заплащане на обезщетение по 110 000 лв. на
всеки един от тях, или общо 220 000 лв., като разлика между изплатено
обезщетение по 7 823,32 лв. и действителния размер на вредата. С
първоинстанционното решение са уважени исковете – до 12 000 лв. всеки иск,
като над тази сума до пълния предявен размер са отхвърлени. Подадени са
въззивни жалби от двете страни в съответствие с техния интерес, като с
въззивното решение е уважена жалбата на ответника и отхвърлена жалбата на
ищците. В крайна сметка се е достигнало до отхвърляне на двата субективно
съединени иска.
При така установената фактическа обстановка ответникът има право на
2
разноски, тъй като предявените субективно съединени искове са отхвърлени.
Пред първата инстанция - ответникът е представил списък по чл.80 от
ГПК пред първата инстанция, по който претендира сумата 11 486,30 лв.
От тази сума 8 952 лв. представлява заплатеното адвокатско
възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение за материален
интерес 110 000 лв. е 3 730 лв., или общо по двата иска 7 460 лв., а с ДДС
съответно 4 476, или общо 8 952 лв. по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. не е прекомерно.
С решението са присъдени на ответника разноски, както следва: по
1 244,40 лв. от всеки един от четиримата ищци, конституирани в хода на
производството на мястото на починалия М. Г. Д., 4 977,60 лв. от К. Г. М.. В
тази част решението не е изменено или отменено с въззивното решение.
Пред въззивната инстанция - ответникът е представил списък по чл.80
от ГПК пред въззивната инстанция, по който се претендира сумата от 8 916
лв. внесено адвокатско възнаграждение на два пъти – по фактури
№1039/18.05.2021 г. и №1081/08.07.2021 г. и банкови извлечения за плащане
към тях. По първата фактура е заплатена сумата 3 180 лв. на адвокатското
дружество за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство, а
по втората фактура – 5 736 лв. за изготвяне на отговор и процесуално
представителство.
При положение, че предметът на обжалване съвпада с исковата сума –
по 110 000 лв., или общо 220 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение за материален интерес 110 000 лв. е същото, както пред
първата инстанция - 3 730 лв., или общо по двата иска 7 460 лв., а с ДДС
съответно 4 476, или общо 8 952 лв.
При така установеното за въззивното производство, заплатеното
адвокатско възнаграждение отговаря на минималните адвокатски
възнаграждения по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не е налице прекомерност.
Съгласно константната практика на ВКС, при възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 от
ГПК, съдът е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Съгласно решение на СЕС, посочено в настоящата молба по съединени
дела С-427 и 428/16, националният съд следва да прецени дали прилагането
на националната уредба относно чл.78,ал.5 от ГПК и Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения отговаря на легитимните и цели с
оглед конкретните условия и дали наложените ограничения се свеждат до
това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели. Решението на СЕС е задължително за съда на основание чл.633 от ГПК.
При конкретната преценка по делото съдът намира, че адвокатското
възнаграждение, отговарящо на минималното адвокатско възнаграждение
съгласно националната уредба, по всеки един иск, отговаря на легитимните
цели за създаване на гаранции за осигуряване високо качество на
адвокатската услуга така, че да бъдат защитени интересите на потребителите
на услугата, както и интересите на правосъдието. Касае се до искове с
предмет чуждо право по правоотношение, възникнало на територията на
друга държава – членка на ЕС, срещу ответник - компенсационен орган.
Процесуалният представител на ответника се е явявал надлежно в съдебните
заседания. Ето защо в конкретния случай ограниченията се свеждат до
осигуряване на посочените легитимни цели и наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да намери приложение.
Същата е действаща към настоящия момент. Съгласно решение на ВАС е
отменен пар.2 от допълнителните разпоредби, който няма отношение в
настоящия случай.
Така, пред първата инстанция ответникът е направил разноски в
размер на 11 486,30 лв., които се дължат от ответниците, както следва: по
1 435,78 лв. от четиримата наследници на първия ищец, 5 743,15 лв. от К. Г.
М..
Пред въззивната инстанция са направени разноски в размер на 8 916
лв., които се дължат, както следва: по 1114,50 лв. от четиримата наследници
на първия ищец, 4 458 лв. от К. Г. М..
В случая първоинстанционното решение за разноските не е отменено,
но в диспозитива на въззивното решение са посочени разноските за първата
инстанция. Коректно е в тази част то да бъде отменено. Тъй като са дължими
5 743,15 лв. от К. Г. М., а са присъдени с първоинстанционното решение
4977,60 лв., остава разликата 765,55 лв. Тъй като са дължими по 1 435,78 лв.
4
от четиримата наследници на първия ищец, а са присъдени по 1 244,40 лв.,
остава разликата по 191,39 лв. Сумите, представляващи посочената разликата,
следва да се заплатят в настоящото производство по чл.428 от ГПК.
В настоящото производство са претендирани разноските за въззивната
инстанция. Същите са присъдени общо, което налага също да се отменят, като
бъдат присъдени разделно в съответствие със субективно съединените
искове.
С оглед гореизложеното, апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК постановеното решение №16 от
11.01.2022 г. по възз.търг.дело №692/2021 на ПАС в частта му за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда П. АНГ. Д., Д. М. Д., С. М. Д., Т.М. Д., всеки един от тях да
заплати на Н.Б.Б.А.З. по още 191,39 лв. направени разноски за
първоинстанционното производство, както и К. Г. М. да заплати на Н.Б.Б.А.З.
още 765,55 лв. направени разноски за първоинстанционното производство
към вече присъдените с първоинстанционното решение съответно по 1 244,40
лв. и 4 977,60 лв.
Осъжда П. АНГ. Д., Д. М. Д., С. М. Д., Т.М. Д., всеки един от тях да
заплати на Н.Б.Б.А.З. по 1 114,50 лв. направени разноски за въззивното
производство, както и К. Г. М. да заплати на Н.Б.Б.А.З. 4 458 лв. направени
разноски за въззивното производство.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5