№ 26
гр. Ямбол , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100077 по описа за 2021 година
Пред съда е депозирана искова молба от Т. И. Я. от гр.*** против „Райфайзенбанк
България“ ЕАД гр.София, с която се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не
дължи на ответната банка по изпълнително дело № 20209320400634 по описа на ЧСИ рег. №
*** Д. Д. сумата в размер на 32 330.54 лв., от които 12 038.92 лв. неолихвяема сума, 16
280.33 лв. главница, 809.49 лв. лихви, 62.50 лв. допълнителни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №1402/2013 г. по описа на PC Ямбол, както и че не
дължи разноски в изп.дело и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 2 343.30 лв. и други
дължими суми от 100 лв., на основание чл.439 ал.2 вр. чл.124 ал.1 от ГПК. Иска се
присъждане на направените по делото разноски.
Твърденията на ищеца са за това, че по ч.гр.д. № 1402/2013 г. против него и длъжниците
„Мелком Стралджа" ООД, М. М. В., Д. Р. Р. и И. Т. Я. ответната банка се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 8324
евро, представляваща главница по извлечение от счетоводни книги на "Райфайзенбанк
България" ЕАД към 14.06.2013 г., дължима въз основа на Договор за банков кредит от
14.04.2011 г., ведно с изискуема редовна лихва от 272,09 евро, дължима за периода
15.02.2013 г. до 28.05.2013 г., изискуема наказателна лихва в размер на 101.61 евро,
дължима за периода 15.03.2013 г. до 13.06.2013 г., законна лихва от 14.05.2013 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 930.46 лв. разноски по делото. Въз основа на
тези документи банката е образувала и.д.№ 327/2014 г. пред ДСИ, което е било прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителният лист върнат на банката и на 2.09.2020
г. въз основа на него банката отново е образувала изпълнително дело - № 634/2020 г. при
1
ЧСИ Д.. Предприети са действия по изпълнението чрез налагане на запор на банкови сметки
на длъжника Т. И. Я., поканата за доброволно изпълнение е получена на 08.03.2021 г. Счита
се, че на основание чл. 110 от ЗЗД вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу Т. И.
Я. е погасено по давност, тъй като от осъществяване на последното валидно изпълнително
действие по и.д. № 327/2014 г. на ДСИ при ЯРС до осъществяване на първото принудително
действие по и.д. № 634/2020 г. на ЧСИ срещу длъжника, са изминали повече от 5 години.
Поради изтичането на петгодишния давностен срок вземането на ответника е погасено и се
желае уважаване на предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се оспорва
изцяло предявения иск като се желае отхвърлянето му и присъждане на разноските. По
изложените в исковата молба факти не се спори. Ответникът счита за неправилни изводите
на ищеца, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на процесното
вземане, тъй като спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност
за събиране на вземането и оттам дължи ли ищецът процесните суми. Според ответника
релевантен за настоящото производство е въпросът от кой момент следва да се счита за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. С образуването на изпълнително дело № 327/14 г. по описа
на ДСИ Ямбол, давността за вземането следва да се счита за прекъсната по силата на чл.
116, б. в ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал.
1, б. "ж" ЗЗД. Поради това се налага извода, че не са настъпили последиците на
погасителната давност по отношение на процесното вземане. Следва да се имат предвид и
мерките взети по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците: „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: т.2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти".
Съгласно тълкуването дадено в тези разпоредби петгодишната погасителна давност за
вземенето на банката би изтекла на 03.09.2020 г., а изпълнителното производство е
образувано на 2.09.2020 г. По тези съображения се желае отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си
поддържа исковата молба като е добавено становище относно възражението на ответника за
удължаване на давността поради извънредното положение, въведено в страната от
13.03.2020 г. В тази връзка е заявено, че дори с добавяне на срока, в който са спрели да текат
давностните срокове по време на извънредното положение, давността в случая е изтекла на
17.08.2020 г.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание, а е
депозирал писмена молба за това, че поддържа становището си по писмения отговор и желае
отхвърляне на иска.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От ищеца е представено копие на първоначално издадената заповед № 847/18.06.2013 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. №
1402/2013 г. по описа на ЯРС, с която е разпоредено на длъжниците „Мелком Стралджа“
ООД, Т. И. Я., М. М. В., Д. Р. Р. и И. Т. Я. да заплатят солидарно на кредитора
„Райфайзенбанк“ ЕАД главница 8 324 евро по извлечение от счетоводните книги на банката
към 14.06.2013 г., изискуема редовна лихва в размер на 272.09 евро, изискуема наказателна
лихва в размер на 107.61 евро, законната лихва от 14.06.2013 г. и разноски по делото 930.46
лв. Въз основа на тази заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден изпълнителен лист
на 18.06.2013 г. Въз основа на този изпълнителен лист „Райфайзенбанк България“ ЕАД е
депозирал молба пред ДСИ при ЯРС за образуване на изпълнително производство и такова е
заведено под № 327/2014 г. Видно от приложеното и.д. № 327/2014 г. последното поискано
от взискателя изпълнително действие против солидарните длъжници е отправено до ДСИ с
молба вх. № 3728/09.06.2015 г. С постановление от 20.02.2019 г. ДСИ след като е
констатирал, че последното поискано изпълнително действие от взискателя е от 09.06.2015
г., откогато са изтекли повече от две години, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
постановил прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 327/2014 г. След
прекратяване на изпълнителното производство, видно от разписка за получен изпълнителен
лист – оригинал взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД е получил в оригинал
изпълнителният лист от 18.06.2013 г. и заповед за изпълнение на паричното задължение.
Ищецът е представил изпратената му покана за доброволно изпълнение от 02.09.2020 г.
по и.д. № 634/2020 г. по описа на ЧСИ Д. за това, че с изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1402/2013 г. е осъден да заплати олихвяема сума в размер на 16 280.33 лв. от 28.08.2020 г.
ведно със законната лихва към момента в размер на 22.61 лв. и неолихвяема сума 12 038.92
лв. в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Посочено е, че общото
задължение по изпълнителното дело към 02.09.2020 г. е в размер на 31 251.20 лв. Тази
покана е получена по пощата лично от Т.Я. на 08.03.2021 г. като е представена и втора
покана за доброволно изпълнение от 23.02.2021 г. без данни за получаването й. Представено
е и изпратено от ЧСИ до „Райфайзенбанк България“ ЕАД запорно съобщение за наложен
запор на всички вземания на длъжника Т.Я. до размера на дълга му по и.д. № 634/2020 г.
При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, според която разпоредба при
оспорване чрез иск на изпълнението, искът на длъжника може да се основава само на факти
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество съдът го
намира за напълно основателен по следните съображения:
3
Ищецът Т.Я. твърди, че вземането на ответника „Райфайзенбанк България“ ЕАД по
изпълнителен лист от 18.06.2013 г., въз основа на който е образувано и.д. № 634/2020 г. е
погасено от общата 5 годишна давност, като се позовава на тълкуването дадено по т.10 в ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.на ОСГК на ВКС. Ищецът счита, че погасителната
давност следва да се счита погасена с начален момент последното поискано от взикателя по
предходно образуваното и.д. № 327/2014 г. изпълнително действие на 09.06.2015 г., с оглед
на което давността е изтекла на 09.06.2020 г., а след прибавянето на дните, в които
давността е спряла да тече поради извънредното положение в страната, считано от
13.03.2020 г., вземането следва да се приеме, че е погасено по давност на 17.08.2020 г. Тъй
като възражението на ответника е основно за това, че позоваването на т.10 от ТР № 2/2013 г.
е неприложимо в случая, тъй като към този момент все още действие е имало тълкуването
според ППВС № 3/80 г., то това е основният въпрос в настоящия казус, който следва да бъде
разрешен.
В мотивите към т.10 на ТР № 2/2015 г. от 26.06.2015 г. ВКС е изложил съображения за
това, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, а искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Посочено е още,
че до този момент в съдебната практика преди 1991 г. разрешенията са били приети в
обратен смисъл и са се основавали на съществуващите задължения на органите по
принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до
удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите
организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането. По т.10 от ТР № 2/2015 г. е постановено, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка е пояснено, че без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на
изпълнителното производство става по право като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Във втората част
на т.10 от ТР № 2/2015 г. ВКС е постановил, че обявява за изгубило сила постановление №
3/80 г. на Пленума на Върховния съд. Възникналият въпрос относно това по отношение на
кои изпълнителни производства и към кой момент ППВС № 3/80 г. е продължило да
действа, е дадено в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 170/17.09.2018 г. по
гр.дело № 2382/2017 г. IV-то ГО на ВКС и № 252/17.02.2020 г. по гр.дело № 1609/2019 г. на
III – то ГО на ВКС. Съгласно тези решения, тъй като последващите тълкувателни решения,
каквото е ТР № 2/2015 г. няма подобно на първоначалните такива обратно действие, те
4
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред,
поради това ВКС е приел, че с оглед на това извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
постановено по т.д. № 2/2015 г. отмяна на ППВС № 3/80 г. поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези които са приключили преди това.
Въз основа на изложеното при така дадените тълкувания и отговор на правен въпрос,
настоящият състав счита, че по отношение на първоначално образуваното изпълнително
производство против ищеца Т.Я. по и.д. № 327/2014 г. следва да се приложи разрешението
дадено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., тъй като по закон това изпълнително производство е
прекратено на 09.06.2017 г. поради това, че на 09.06.2015 г. е последното валидно поискано
изпълнително действие, като е без значение момента, в който ДСИ е постановил
постановлението за прекратяването, в случая на 20.02.2019 г. Към момента на
постановяване на ТР № 2 на 26.06.2015 г. и.д. № 327/2014 г. е било висящо към този момент,
поради което следва да бъде приложено тълкуването по т.10 на ТР № 2.
Както се посочи съгласно т.10 от ТР № 2 когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В настоящият случай кредиторът „Райфайзенбанк“ е направил своето последно
валидно искане за предприемане на изпълнително действие по и.д. № 327/2014 г. на
09.06.2015 г., с оглед на което 5 годишната погасителна давност съгласно чл.110 от ЗЗД би
следвало да изтече на 09.06.2020 г. Следва да бъдат взети предвид обаче дните, в които
давността бе спряла да тече по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положено, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., а именно за
срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение съгласно спират да текат
давностните срокове с изтичането, на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. С § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, в сила от 14.05.2020 г. сроковете спрели да текат по време на извънредното
положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
ДВ. В този случай давностните срокове са спрели да текат за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. включително и това са 69 дни, които следва да се прибавят след 09.06.2020 г. –
датата, на която би следвало да изтече 5 годишната давност за процесното вземане. С
прибавянето на тези дни давността следва да се счита, че е изтекла на 17.08.2020 г., която
дата е преди образуването на 02.09.2020 г. на и.д. № 634/2020 г. по описа на ЧСИ Д..
По тези съображения съдът намира предявеният иск за основателен, поради което следва
да бъде прието, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1402/2013 г. и претендираните по изпълнителното дело на ЧСИ Д..
5
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 2793.22 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, Експо 2000,
бул. „Н. Вапцаров“ № 55, че на основание чл.439, ал.2 от ГПК Т. И. Я., ЕГН – ********** от
гр. *** не дължи на банката по изпълнително дело № 20209320400634 по описа на ЧСИ рег.
№ *** Д. Д. сумата в размер на 32 330.54 лв., от които 12 038.92 лв. неолихвяема сума, 16
280.33 лв. главница, 809.49 лв. лихви, 62.50 лв. допълнителни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №1402/2013 г. по описа на PC Ямбол, както и че не
дължи разноски в изп.дело и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 2 343.30 лв. и други
дължими суми от 100 лв.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на Т. И. Я., с посочени данни направените по делото разноски в размер на
2793.22 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на
страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
6