Р Е Ш Е Н
И Е №
260136
гр. Пловдив, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 600 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът М.К.А., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, *, чрез адв. Т.П., е предявил осъдителен
иск по чл. 432 от КЗ пред СГС, изпратен по подсъдност на ПОС, срещу ответника „Ergo Versicherung
AG“ с адрес: Ergo-Platz
1, 40198 Dusseldorf, Deutschland, чрез кореспондента „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД –
София, бул. Витоша 89-Б, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., причинени при ПТП на 05.09.2017 г. в ***, ведно със законните
последици, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Твърди, че
на 05.09.2017 г. около 10:30 часа в ***, водачът М.К.управлявал товарен
автомобил, рег.№ ***, натоварен с
палети с ***на фирма „Германос“, след което от друга фирма в ***натоварил още 1
палет с ***, с което претоварил автомобила и без да укрепи товара, потеглил в
посока ***. Тъй като в кабината на товарния автомобил имало само 3 места, а
освен водача имало и трима пътници, К.принудил ищеца да седне на товарната
площадка на автомобила между палетите с ***. К.говорил по телефона по време на
управление на товарния автомобил и не забелязал, че автомобилът пред него е
спрял, поради засилен трафик, вследствие на което се блъснал в спрелия пред
него автомобил, а неукрепения товар от палети с ***паднал върху ищеца, като му
причинил тежки телесни увреждания.
По случая е образувано съдебно
производство, приключило с влязла в сила Присъда от 03.05.2018 г. по н.д.№
21984/2017 г., обединено с н.д.№ 2025/2018 г. на Районния съд в ***, с която
водачът М.К.е признат за виновен за настъпилото на 05.09.2017 г. ПТП.
В резултат
на ПТП на ищеца е била причинена фрактура на бедрената кост с последвала
оперативна намеса и поставяне на метални пластини в костта, от което претърпял
силни физически и психически болки и страдания, изживял силен шок и стрес от
преживяното. Препоръчана му била рехабилитация за раздвижване около 6 месеца,
през които той трябвало да се придвижва с помощни средства. Състоянието му не
се подобрявало и след като се завърнал в *** лечението му продължило, като 4
месеца бил напълно обездвижен и се нуждаел от чужда помощ в ежедневието си.
Близо 10 месеца след ПТП ищецът се придвижвал с патерици, а след това походката
му била накуцваща и изпитвал силни болки при най-малкото натоварване. Лечението
на ищеца продължава и сега, като прогнозите за пълното му възстановяване не са
добри.
За
управлявания от виновния водач К.товарен автомобил товарен автомобил, рег.№ ***, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
немската застрахователна компания „Ergo Versicherung AG“, с период на валидност 01.01.2017 г. – 01.01.2018 г. На
15.08.2018 г. ищецът предявил претенциите си пред застрахователя, като е
образувана щета № ***, но получил отказ за изплащане на обезщетение, тъй като
според застрахователя случаят се отнася до *** и е разглеждан като злополука на
работното място.
Ето защо, моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди немското
застрахователно дружество в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. за причинените неудобства, физически и психически болки и
страдания, в резултат на нанесените при ПТП травми, ведно със законната лихва
от датата на ПТП на 05.09.2017 г. до окончателното плащане, както и направените
по делото съдебни разноски и адв. възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът „ЕРГО Ферзихерунг“ АГ, със седалище и
адрес на управление: ***, гр. Дюселдорф, 40477198, пл. Ерго
№ 1, („Ergo Versicherung
AG“ с адрес: Ergo-Platz
1, 40198 Dusseldorf, Deutschland), със съд. адрес:***, чрез адв.
А.С., е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявения
иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че на 05.09.2017 г. М.К.е управлявал ***с рег.№ *** , собственост на дружеството „***“, за който е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника „ЕРГО Ферзихерунг“
АГ. Автомобилът бил натоварен с ***с общо тегло от
2 470 кг., като теглото на автомобила достигнало общо 4 560 кг.,
въпреки че допустимото максимално натоварване на същия е 3 500 кг. По този
начин автомобилът е бил претоварен с 1 060 кг., или с около 30 %, а
водачът М.К.не е подсигурил товара. Същият към датата на ПТП не е притежавал
валидна шофьорска книжка, тъй като тя му е била отнета още на 01.06.2017 г.
В шофьорската кабина на *** е имало само 3 места и в нея са пътували
водачът М.К., неговата дъщеря А.и А.С., а ищецът М.А. се настанил между
палетите в товарното отделение на ***, с което са нарушени редица правила за
движение по пътищата, а поведението на ищеца представлява най-малкото груба
небрежност.
Водачът не е могъл да съобрази разстоянието от управлявания от него товарен
автомобил до колоната спрели коли, поради което ударил задната част на спрелия
пред него автомобил „Фолксваген“ с рег.№ ***, като ударът бил почти незначителен, а настъпилите щети
– леки. В следствие на удара обаче, неукрепения товар в задната част на *** се
разместил и част от него паднала върху стоящия между палетите ищец.
Той бил откаран в университетската болница в ***, където установили, че има
фрактура на дясна бедрена кост и бил опериран с поставяне на метален пирон за фиксация на костта. Мед. документация е посочено, че
операцията е успешна, пиронът е поставен правилно и с подходяща аналгезия и физиотерапия ищецът ще може да се движи
нормално в кратък срок от време, като поради доброто му общо състояние е
изписан на 12.09.2017 г. В хода на наказателното производство М.А. е предявил
граждански иск, който е бил уважен в размер на 3 000 евро, тъй като съдът
е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
При наличието на вече уважена от *** съд претенция за заплащане на
обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди от процесното
ПТП, е недопустимо повторно завеждане на същия иск пред *** съд, като само е
увеличен драстично размера на претенцията.
Ответникът прави също възражения относно неприложимостта на българското
право, некомпетентността на българския съд да разгледа спора и липсата на оправомощаване на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да
представлява „ЕРГО Ферзихерунг“ АГ.
По същество счита, че претенцията за обезвреда е
изцяло недоказана и прекомерно завишена по размер. Прави възражение по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищец, който е притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС и е бил наясно със забраната пътници да пътуват в товарното
отделение на автомобила, както и че се е съгласил автомобилът да бъде
управляван от лице без валидна шофьорска книжка.
Освен това, счита че е налице съпричиняване на
вредите и по отношение на неправилно проведения от ищеца възстановителен процес
след изписването му от болницата, като е проявил небрежност и неполагане на
дължимата грижа за своето здравословно състояние, според мед. предписания.
Възразява и относно акцесорната претенция за
лихви, тъй като според чл. 380, ал. 1 от КЗ ищецът е следвало да посочи своя
или на пълномощника си банкова сметка ***, а при липсата на посочена такава от
ищеца ответникът не дължи лихви.
Предвид гореизложеното моли съда да прекрати производството по делото като
недопустимо или евентуално да отхвърли иска като недоказан и неоснователен,
ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и експертиза.
Ищецът е подал Допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа
изцяло предявения иск и оспорва възраженията, направени от ответника.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
направените в отговора оспорвания и възражения, като излага отново подробни
съображения за това.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
приложения ***, извършен от „П.Х.– П.Х.от
***“, на влязлата в сила на 03.05.2018 г. Присъда от 25.04 2018 г. по
наказателно дело № ***, обединено с дело № ***, и двете на
Районен съд – ***, се установява, че турският гражданин М.К., роден на *** г.,
в ***, е признат за виновен в необосновано хвърляне на подозрение върху друго
лице по § 164, ал. 1 от НК на *** (тъй като се е представил пред полицията за
своя брат А.К.); в преднамерено шофиране без свидетелство за правоуправление в
3 случая, в т.ч. и при процесното ПТП на 05.09.2017
г., когато е налице идеална съвкупност с телесна повреда по непредпазливост,
причинена на М.А., съгласно § 21, ал. 1, № 1 от ЗДвП (***) и § 223, ал. 1, §
229, § 230, ал. 1 и § 52 от НК (***), за което са му наложени съответни
наказания.
Със същата присъда М.К.е осъден да заплати на
гражданския ищец в наказателното производство - М.А., роден на *** ***,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 евро, заедно с лихви
в размер на 5 процентни пункта над съответната базисна ставка, считано от
16.04.2018 г., като присъдата в тази част подлежи на предварително изпълнение
срещу гаранция в размер на 110 % от подлежащата на изпълнение сума.
За да определи този размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът в мотивите си е приел, че причинената
при процесното ПТП фрактура на бедрената кост на
гражданския ищец М.А. „е изисквала сложна
операция, поставяне на множество винтове и продължително следоперативно лечение“.
Съдът е отчел, че пострадалият М.А. и „досега
е силно ограничен в движенията си, може да се движи само изпитвайки болка и то
само на кратки разстояния. За да се крепи на краката, той вероятно ще остане
зависим от патериците в продължение на още няколко месеца. Ако пострадалият
натоварва крака си по-дълго време, кракът отчасти силно се подува и му
причинява голяма болка. Дали и кога кракът ще може да се натоварва напълно, все
още не може да се каже.“ Също така са взети предвид и „възникнали значителни медицински разходи и по този начин – финансови
загуби, както и вреди в лично отношение. Например, на увреденото лице е трудно
да си намери работа, поради съществуващите му физически ограничения, той не е
могъл също така да завърши изпита за получаване на свидетелство за управление,
който е започнал преди инцидента.“
Освен всичко това обаче съдът е отчел и
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия
– „предвид вината на самия пострадал,
който сам …се вкарва в опасна ситуация, обезщетението в размер на 3 000
евро изглежда съразмерно“, макар че е посочено, че „обвиняемият … бе готов да плати на М.А. неимуществено обезщетение в
размер от 5 000 до 7 000 евро“.
От
приложената по делото медицинска документация на ищеца и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р К.С.П. – *** в ***, което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, както
и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 24.02.2022 г., се
установява, че при процесното ПТП на 05.09.2017 г. на
ищеца М.А. е било причинено счупване на средната трета на дясната бедрена кост,
което представлява средна телесна повреда. Ищецът е лекуван оперативно, като му
е поставена вътрешна остеосинтеза на дясна бедрена
кост, както и с антибиотици. Счупването е предизвикало силни болки и страдания,
които са били постоянни, със затихващ характер в продължение на 2-3 месеца, и
се е налагал постоянен прием на аналгетици през този
период.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между механизма на травмата и процесното ПТП
на 05.09.2017 г., като травмата съответства по време и място на ПТП-то, а
механизмът е бил чрез притискане и огъване на крака от разместилите се палети.
Лечебно – възстановителният период при
такава травма продължава средно около 1 година. При личния преглед на ищеца на
14.11.2021 г. вещото лице е установило, че той ходи самостоятелно с леко
накуцваща походка. Възстановил е в пълен обем движенията в колянната
става, възстановил е на 100 % обема на мускулатурата на пострадалия крак, като
от направената рентгенография се установява, че е налице костно срастване на
счупената бедрена кост с металната остеосинтеза, т.е.
налице е пълно възстановяване от причинената телесна повреда.
Ищецът се оплаква от болки в крака при
физическо натоварване и при промяна на времето, но тъй като костта и металният имплант имат различна топлопроводимост, е нормално да се
получава болка при промяна на времето, която би следвало да отзвучи след 4 – 5
години и след провеждане на рехабилитация. Възстановителният период при
евентуално отстраняване на металните импланти е около
1 месец.
По делото са разпитани свидетелите А.И.С.и
Х.Г.Д., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.
От показанията на свидетеля С.– участник в катастрофата, се установява, че
„Двамата с М. отидохме …при М.и се качихме в *** на М..
Там беше и дъщеря му, която беше малка тогава на 5-6 г., и станахме четири
човека отпред в кабината, а *** е за трима. От *** пътувахме за *** в ***.
Отидохме да натварим ***. …Натвархиме
един палет с ***в ***на М.и в близко градче трябваше да натоварим още един
палет в ***с ***. Натовархме и втория палет, М.се
притесняваше, че сме четирима човека отпред в кабината и може да ни спре
полиция и предложи М. да се качи отзад в ***и той се качи отзад при палетите с ***.
Аз превеждах на М. и на М.. Казах на М. да седне между палетите долу, за да не
го видят полицаите. М. се качи и седна между палетите. Тръгнахме към обекта. М.през
цялото време говореше по телефона докато пътувахме към обекта, говореше и с мен
и минахме 10 км., когато видях, че пред нас има задръстване. М.продължаваше да
говори по телефона. Казах му да намали скоростта, той каза: „Добре, добре“, но чак в последния момент натисна рязко спирачка и
тогава ударихме колата пред нас и в същия момент чух отзад виковете на М.. Слезнах веднага от колата, отворих вратата отзад и видях,
че М. е затиснат между палетите и затова започнах веднага да изхвърлям ***, за
да го отърва. М.през това време стоеше в кабината с детето. М.през това време
взе детето и отиде вдясно от главния път имаше една къща. Заведе детето там,
поговори с хората на *** и го остави в къщата. Когато дойде полицията всъщност
те не видяха детето и не разбраха, че е имало дете в кабината. След като остави
детето и се върна, М.ми предложи пари на мен или на брат ми да дойде някой и да
каже, че той е шофирал, защото той няма книжка. Аз всъщност тогава разбрах, че М.всъщност
няма и книжка. Обадихме се на полицията, дойдоха хора, хеликоптери, линейки.
Обадих се на моя шеф, дойде и той и всички заминахме за болницата. Аз бях с М.
в линейката.
Не си спомням кой от двата крака, но крака на М. беше завъртян на обратно
от удара в палетите с ***“.
От показанията на свидетеля Д.- брат на
ищеца, които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, предвид близката
родствена връзка и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора,
се установява, че „братовчед ми Н.се обади и ми каза, че е станала катастрофа с брат ми М..
Тръгнах веднага с колата и отидох в болницата, в която го бяха настанили. Бях
наблизо и стигнах бързо. Доведоха М. с линейката и той беше на носилка, крака
му беше крив направо личеше, че беше счупен, защото беше на обратно. Имаше рани
по ръцете, по дясната страна на тялото, където са го ударили палетите, имаше
синини и натъртвания. Общо взето цялата му дясна страна беше наранена и
най-вече счупения крак, тазът също беше доста ударен. Около две седмица беше в
болница брат ми. Оперираха го и го изписаха, като му дадоха патерици, с които
да се движи, да не натоварва крака. Той се прибра при мен в моята квартира и аз
останах при него да го гледам, защото не можеше да се справя сам. Междувременно
ме изгониха от работа, защото 4-5 дена не бях ходил, за да мога да бъда при
брат си и да му помагам. Повече от месец се наложи да стоя и да помагам на брат
ми в ежедневието. И по малкият ми брат и баща ми не успяха да си намерят добра
работа в ***и след като се случи това с брат ми, решихме всички да се приберем
в ***. След около месец след катастрофата се прибрахме всички заедно в ***
заедно с М..
Когато се прибрахме в ***, жена му на М., тя му помагаше най-вече, …Горе-долу
една година се движеше брат ми с патерица. Много се притесняваше за крака,
наболяваше го и ходеше все с патерица. Може би една година след катастрофата
вече хвърли патерицата.
Ние работим на частно и викаме и брат ми, когато има възможност да помага,
но тежка физическа работа не може да извършва. Самият той някой път се опитва,
но щом вдигне нещо тежко и се свие, крака му започна да го боли и се прибира се
вкъщи и жена му започва го разтрива, за
да му минат болките.
Не мога да забравя картината, когато видях брат ми докаран от линейката.
Беше много стресиран, целия беше син, жълт, плачеше. Казваше ни: „Братко,
свърши ми живота. Няма да мога да си отгледам децата“. Ние го успокоявахме,
виждахме, че е много стресиран, казвахме му, че ще се оправи. …Сложиха на брат
ми пирони в костта. Видях снимката и след това, когато тръгнахме от ***, с
голям широк ластик бинтован целия му крак, но какво имаше под ластика не мога
да кажа. Брат ми не можеше напълно да сгъва крака си, не можеше и да стъпва на
него. Лекарите му бяха казали, като си дойде в *** да отиде на рехабилитация.
От ***си тръгнахме с моя личен автомобил и с автомобила на по-малкия ми
брат. …Бутнах седалката назад и вдигнахме му крака на високо, подпряхме го с
една чанта с дрехи. Той не можеше да е седнал, трябваше крака да е нависоко.
Така пътувахме до ***. Операцията още беше прясна и крака трябваше да бъде
нависоко.“
По делото е прието за безспорно между
страните, а и от събраните писмени доказателства се установява също, че за процесния лекотоварен автомобил „Фиат“ с рег.№ ***, с общо допустимо тегло до 3,5 т., собственост на фирма
„*** ГмбХ“ (Germanos Natursteine
GmbH), управляван на
05.09.2017 г от виновния водач М.К., е била сключена с ответника - немската
застрахователна компания „ЕРГО Ферзихерунг АГ“ със седалище и адрес на управление: ***, гр. Дюселдорф, 40477198, пл. Ерго № 1, („Ergo Versicherung AG“ с адрес: Ergo-Platz 1, 40198
Dusseldorf, Deutschland), застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана
в застрахователна полица № ***, с период на валидност 01.01.2017 г. – 01.01.2018 г.
На 15.08.2018 г. ищецът предявил
претенциите си пред застрахователя, като е образувана щета № ***, но е получил
отказ за изплащане на обезщетение, тъй като според застрахователя случаят се
отнася до *** и е разглеждан като злополука на работното място.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Осъдителният иск за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, за който има влязла в сила присъда, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е предявен с редовна искова молба, от надлежна
страна в качеството ѝ на увредено лице, при спазване на процедурата по
чл. 380, ал. 1 от КЗ и изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, поради което
е процесуално допустим по смисъла на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
По всички възражения на ответника за недопустимост на иска съдът се е
произнесъл с Определение № 2404/18.11.2019 г., влязло в сила от 12.03.2021 г.,
съгласно определение по ч.т.д.№ 441/2021 г., ВКС, ТК, I ТО.
По
същество искът за обезвреда на причинените при ПТП на 05.09.2017 г.
неимуществени вреди е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза
се установява, че по повод на процесното ПТП на 05.09.2017
г. в ***, е
налице фактическият състав на непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, е налице влязла в сила на 03.05.2018 г.
Присъда от 25.04 2018 г. по наказателно дело № ***, обединено с дело № ***, и двете на Районен съд – ***, която е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно
това, извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността
на дееца, които обстоятелства в случая са налице.
В резултат на неправомерното
поведение от страна на прекия
причинител на деликта - турския гражданин М.К., роден на *** г., в ***, като водач на лекотоварен
автомобил „Фиат“ с рег.№ ***, с общо допустимо тегло до 3,5 т., собственост на фирма „*** ***“, е
причинена по непредпазливост средна телесна повреда (счупване на средната трета
на дясна бедрена кост, съгласно СМЕ) на настоящия ищец М.А., вследствие която той
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически и
психически болки и страдания, силен шок и стрес от преживяното, продължително
обездвижване и нужда от грижи и подкрепа в ежедневието, които вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, съгласно неоспорената съдебно-медицинска експертиза.
Ето защо, съдът намира, че са налице и останалите две кумулативни
предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 и
сл. от ЗЗД – причинени на ищеца неимуществени вреди и тяхната
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Тъй като за управлявания от виновния водач М.К.лекотоварен автомобил „Фиат“ с рег.№ ***, има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника „ЕРГО Ферзихерунг
АГ“ със седалище и адрес на управление: ***, гр. Дюселдорф,
40477198, пл. Ерго № 1, застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна
полица № ***, с период на валидност 01.01.2017 г. – 01.01.2018 г., е налице хипотезата на чл.
432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото
лице /ищеца/,
спрямо когото застрахованият
причинител на вредата е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността
на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена и произтича от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането,
като увреденото лице има право да
избере срещу
кого от тях
да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
В конкретния казус е видно, че ищецът М.А. – пострадало лице при ПТП, е
насочил претенцията си за обезвреда на причинените му
неимуществени вреди към прекия причинител на деликта
– виновния водач М.К.с молба от 16.04.2018 г., въз основа на която е конктитуиран като граждански ищец в наказателното
производство. С влязлата в сила на 03.05.2018 г. Присъда от 25.04 2018 г. по наказателно
дело № ***, обединено с дело № ***, на РС – ***, *** съд е приел за основателна и доказана претенцията на гражданския ищец М.А.
и като е отчел наличието на съществено съпричиняване
на вредоносния резултат от негова страна, му е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП на
05.09.2017 г., в размер на 3 000 евро, ведно с лихви. Съгласно ТР № 2/06.06.2012
г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2010 г., ОСТК, при уважен иск
по чл. 45 от ЗЗД прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „ГО“ е допустим, а плащането на присъдената сума от наказателния
съд на основание чл. 45 от ЗЗД е от значение само за неговата основателност. В
случая не се твърди от страните и не се установява от ответника виновният водач
М.К.да е заплатил на пострадалия граждански ищец М.А. присъденото от немския
съд обезщетение в размер на 3 000 евро, ведно с лихви, поради което съдът
намира, че предявеният иск за обезвреда по чл. 432,
ал. 1 от КЗ срещу застрахователя на виновния водач е доказан по основание.
Относно размера на иска за обезщетяване
на неимуществени вреди според т. 1 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 182014 г., ОСТК, обемът на отговорността на
застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен
срещу застрахования деликвент иск по чл. 45 от ЗЗД,
когато има за предмет обезщетяване на същите вреди в рамките на
застрахователната сума. В конкретния казус не се твърдят и не се установяват от
ищеца някакви по-големи вреди, от тези, за които вече е присъдено обезщетение,
като при определяне на размера на обезщетението немският съд е взел предвид
както наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, така и бъдещите болки и страдания в периода
на възстановяването му - „той вероятно ще остане зависим от патериците
в продължение на още няколко месеца. Ако пострадалият натоварва крака си
по-дълго време, кракът отчасти силно се подува и му причинява голяма болка.
Дали и кога кракът ще може да се натоварва напълно, все още не може да се каже…“.
Не са налице и твърдения за ексцес на вредите, а и такъв не се установява
по делото, като от заключението на СМЕ е видно, че възстановителният период при
ищеца е напълно завършен, като е възстановена на 100 % подвижността на колянната става, мускулатурата на десния долен крайник и
костното срастване на дясното бедро.
Ето защо, съдът намира, че предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу
предпочетения ответник следва да се уважи до размера, който се дължи на
пострадалия от прекия причинител на деликта –
3 000 евро или 5 867,49 лв. в левова равностойност по фиксирания курс
на БНБ, ведно с лихви в размер на
5 процентни пункта над съответната базисна ставка, считано от 16.04.2018 г., като до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК не дължи внасяне на такси и
разноски по делото и няма данни за направени от същия разноски за адвокатска
защита, поради което такива не му се присъждат.
Искането на адв. Т.П. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., направено в списъка по чл. 80
от ГПК, не следва да се уважава, тъй като по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен с ищеца, в който да е отразено, че правната
защита е безплатна.
Ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК направените
от последния разноски по съдебното производство в размер на общо 7 055,40
лв., но съразмерно с отхвърлената част от иска. Същевременно направеното от
ищеца възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, спрямо фактическата и
правна сложност на спора, съдът намира за основателно, поради което същото
следва да бъде намалено до 2 030 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв.
възнаграждения.
Ето защо, ищецът следва да заплати на
ответника разноски по съдебното производство от общо 2 240 лв., но
съразмерно с отхвърлената част от иска или в размер на 1 977 лв.
Ответникът следва да заплати на
държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК общо сумата 434,70 лв., от
която 234,70 лв. - държавна такса и 200 лв. - за СМЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЕРГО Ферзихерунг АГ“ със седалище и адрес на
управление: ***, гр. Дюселдорф, 40477198, пл. Ерго №
1, („Ergo Versicherung
AG“ с адрес: Ergo-Platz
1, 40198 Dusseldorf, Deutschland), със съд. адрес:***, чрез адв.
А.С., да заплати на М.К.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *, чрез адв. Т.П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и влязла в сила на
03.05.2018 г. Присъда от 25.04 2018 г. по наказателно дело № ***, обединено с дело № ***, и двете на Районен съд – ***, сумата 3 000 евро (три хиляди евро), равняваща се на 5 867,49 лв. (пет
хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 49 ст.) - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически и психически болки и страдания, стрес и шок,
в резултат на средна телесна повреда - счупване на средната трета на дясната
бедрена кост, съпричинени при ПТП на 05.09.2017 г. в ***,
ведно с лихви в размер на 5 процентни пункта над съответната базисна ставка,
считано от 16.04.2018 г., до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Т.П. за присъждане на основание на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. на адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца като материално затруднено лице безплатна правна помощ, като НЕДОКАЗАНО и
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, *, чрез адв. Т.П., да заплати на ЗК „ЕРГО Ферзихерунг АГ“ със седалище и адрес на
управление: ***, гр. Дюселдорф, 40477198, пл. Ерго №
1, със съд. адрес:***,
чрез адв. А.С., на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 1 977 лв. (хиляда
деветстотин седемдесет и седем лева) – разноски по съдебното производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „ЕРГО Ферзихерунг АГ“ със седалище и адрес на управление: ***, гр. Дюселдорф, 40477198, пл. Ерго № 1, („Ergo Versicherung AG“ с адрес: Ergo-Platz 1, 40198
Dusseldorf, Deutschland), със съд. адрес:***,
чрез адв. А.С., да заплати на държавата
по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК общо сумата 434,70 лв. (четиристотин тридесет и четири лева и 70
ст.) – такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/