№ 45349
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110160190 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Д. Д., с която срещу „Е. са предявени
осъдителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1076,40 лева, представляваща главница по
договор за изработка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /7.11.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането и за сумата от
543,28 лева, мораторна лихва за периода 14.11.2017 г. – 04.11.2022 г.
Ищецът твърди, че след проведена процедура по реда на ЗОП с възложител
Община Ямбол, ответникът е бил избран за изпълнител по договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги относно проект за основен ремонт/реконструкция на
ЦДГ „Свобода“, находяща се в гр. Ямбол, на ул. „А.. Сочи, че на 19.02.2015 г.,
страните в настоящото производство се договорили да се изготви проект за основен
ремонт/реконструкция за посочения обект /ЦДГ „Свобода“, находяща се в гр. Ямбол,
на ул. „А./ в част „Строителни конструкции“, като договорът не е бил обективиран в
писмена форма. Ищецът поддържа, че е изпълнявал задълженията си добросъвестно.
Отделно, страните се уговорили, че ищецът ще извършва последващия авторски надзор
на изпълнението на проекта в посочената част /„Строителни конструкции“/, за което
също не е бил подписван писмен договор между страните. Ищецът твърди, че е
изпълнил и това си задължение, като изготвил и предал проекти за изпълнение на
ремонта и реконструкцията на обекта, изпратил и фактури на ответното дружество,
сумите по които били изплатени. При извършването на последващия авторски надзор
ищецът извършил проверки на обекта на 13.10.2017 г. и на 30.10.2017 г., като в
резултат на проверките, установил, че били извършени строително-монтажни дейности
в отклонение спрямо изготвените от него проекти, както и че била налице възможност
да се застрашат сериозно здравето и живота на лицата, посещаващи обекта. След
констатацията на ищеца относно множеството нередности при изпълнението на
строителните дейности, същият ги отбелязал при попълване на Заповедната книга, за
което уведомил лицето Богоева /представител на ответника/ и Община Ямбол, в
качеството на последната на възложител на обществената поръчка, чрез подаден от
ищеца сигнал, посредством Уведомителни писма с вх. № 2801-20918/19.12.2017 г. и с
1
вх. № 2801-20919/19.12.2017 г., относно констатираните нередовности по
изпълнението на проекта и невъзможността си да изпълнява авторски надзор, но не
последвала ответна реакция. Впоследствие ищецът изготвил доклад за обект ЦДГ
„Свобода“, находяща се в гр. Ямбол, на ул. „А., изпълняван от ответното дружество
чрез Уведомително писмо до КИИП /Камарата на инженерите в инвестиционното
проектиране/ гр. Пловдив с вх. № 009/27.04.2018 г., ДНСК – Централа гр. София, с вх.
№ Я – 1170/27.04.2018 г. Ищецът сочи, че дал изрични предписания относно
отстраняването на нередовностите и отказал да подпише книжата преди отстраняване
на пропуските от проекта и възстановяване на конструкцията на сградата, с оглед
безопасната експлоатация. При проведена комуникация между ищеца и лицето
Богоева, била обсъдена възможността, изпълнението на авторския надзор да се
прехвърли на друго лице и ищецът да се оттегли, тъй като за последния била
неприемлива липсата на взети мерки относно отстраняването на нередовностите по
изпълнението на проекта, от което зависела безопасността на хората. Тъй като такива
мерки не били предприети, ищецът отказал да подпише каквито и да е документи,
удостоверяващи коректното изпълнение на проекта. Ищецът отбелязва, че за
извършеното от него в изпълнение на задълженията си по упражняване на авторски
надзор, съгласно чл. 162 ЗУТ, е изпратил по имейл /bogoevconsult@abv.bg/ до
ответното дружество два месечни отчета за действително вложено време и изпълнени
дейности по дати. Били изпратени и хонорарни справки за дължимите на ищеца суми,
които все още не са погасени, т.е. изискуемостта на вземането е настъпила на
14.11.2017 г. Ищецът е уточнил, че претендираната като главница сума се дължи на
основание договорното правоотношение с ответника и се формира съгласно чл. 19, ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 3 от Методиката за определяне на размер на възнагражденията за
предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране на КИИП, като цитира част от същата. Доколкото
ищецът бил задължен да пътува от Асеновград до Ямбол и обратно, то същият сочи, че
в извършването на авторски надзор се включва времето за работа и времето за път от и
до обекта, за което се претендира сумата от 126,40 лева /за две пътувания по
направление Асеновград – Ямбол – Асеновград/, а останалата част от претенцията в
размер на 950 лева се формира от изработените часове – 19 на брой, като за всеки час
се дължи сума в размер на 50 лева. Претендират се и разноските по делото.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, като оспорва исковете по
основание и размер. Прави искане за прекратяване на делото поради недопустимост на
исковете, съответно искане за отхвърлянето им като неоснователни. Не се оспорва, че
между страните е бил сключен договор, по силата на който ответникът „Е. е възложил
на ищеца да извърши авторски надзор във връзка със сключения от Община Ямбол с
ответното дружество, договор за възлагане на обществена поръчка. Твърди се, че
ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, в резултат на което ответникът
изпаднал в забава и претърпял вреди. Поддържа, че тази забава се дължала единствено
на поведението на ищеца, който бил в неизпълнение на собствените си задължения по
процесния договор, като не се явявал навреме за подписване на проектна документация
и протоколите за предаване и изпълнение на СМР. Поради изложеното и с оглед отказа
на ищеца да комуникира и да съдейства, ответникът бил принуден да му изпрати
нотариална покана, за да изпълни поетите от него задължения, респ. за коректно
прекратяване на отношенията помежду им, като в поканата било указано, че ако
ищецът не се яви, ответникът ще предприеме действия относно получаване на
обезщетение за претърпените вреди. Поканата била връчена на ищеца на 22.12.2017 г.
Ответникът твърди, че ищецът не се е явил, за да подпише необходимите актове и
2
протоколи и останалите документи, поради което, с цел изпълнение на задължението
на ответника по договора за обществена поръчка, ищецът бил заменен от лицето инж.
Данаил Георгиев Златарев, поради което ответникът не е получил от Община Ямбол
възнаграждение за тази част от работата, т.е. на ищеца също не се дължи такова.
Възразява да е налице приемане на работата от страна на ответника. Във връзка с
подадените от ищеца сигнали срещу ответника относно извършваната на обекта
работа, се посочва, че производствата по тези сигнали приключвали без установяване
на отклонения от нормите и съответно без установяване на нарушения, но въпреки
това, сигналите значително накърнили добрата репутация на ответника и му
причинили неимуществени вреди. Ответникът посочва още, че е претърпял и
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като не е получил
възнаграждение от Община Ямбол за дейностите, които следвало да бъдат извършени
от ищеца, но впоследствие били извършени от Главния архитект на общината.
Поддържа, че приложената от ищеца хонорар справка не е подписана от представител
на ответника, че същата е издадена през 2019 г. и не е относима към настоящия спор,
като през 2017 г. ищецът е претендирал по-малки суми с друга справка. Оспорва се и
акцесорната претенция за лихва.
В законоустановения срок, ответникът е предявил насрещен иск по чл. 45 ЗЗД за
осъждане на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск за сумата в размер на
1400 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, както и за сумата от 2500
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Обстоятелствата, на които се
основават претенциите са както следва – неизпълнение на задълженията на ищеца по
първоначалния иск въз основа на договора, сключен между страните, както и
необходимостта да се ангажира друго лице, което да извърши тези дейности. Ищецът
по насрещния иск поддържа, че възнаграждението, което ответникът по насрещния иск
не е получил поради неизпълнение на задълженията си, представлява пропуснати
ползи в размер на 1400 лева, които следва да бъдат заплатени от него /ответника по
НИ/. Допълва, че сумата от 1400 лева е трябвало да бъде изплатена на ищеца по
насрещния иск от страна на Община Ямбол, но тъй като ответникът по насрещния иск
не е изпълнил задължението си да упражнява авторски надзор, общината не е
заплатила посочената сума на ищеца по насрещната искова молба, поради което
последният пропуснал да получи сумата от 1400 лева. Претенцията за неимуществени
вреди произтича от действията на първоначалния ищец, който е подавал сигнали срещу
ищеца по НИ, които са компрометирали добрата търговска репутация на ищцовото
дружество и които вреди се оценяват на стойност 2500 лева. Твърди, че ответникът по
насрещния иск е увредил ищцовото дружество, тъй като е подавал сигнали в Община
Ямбол – Уведомителни писма с вх. № 2801 – 20918/19.12.2017 г. и с вх. № 2801-
20919/19.12.2017 г.; доклад и уведомително писмо до КИИП – гр. Пловдив, с вх. №
006/18.04.2018 г.; писмата, подадени в ДНСК – Централа гр. София с вх. № Я-1082-05-
067/18.04.2018 г., в РДНСК – Бургас с вх. № ЮИР-Я-52-00-301/18.04.2018 г., както и
до прокуратурата /пр.пр. № 1413/2018 г. по описа на РП-Ямбол/, като всички действия
във връзка с посочените сигнали са завършили с резултат, съгласно който не са
установени нарушения, но репутацията на ищеца по насрещните искове е била
накърнена. Ответникът счита, че за всеки сигнал му се дължат по 500 лева. Допълва се,
че в подадените сигнали, ответникът е посочил, че не е осъществяван авторски надзор
и не са подписани актовете по време на строителството. Счита, че след като ответникът
Д. е имал съмнения за нередности, е следвало да подава чрез „Е., сигнали, а не да
депозира същите в качеството си на физическо лице-проектант. Излага доводи, че
ответникът умишлено и виновно е саботирал работния процес по авторския надзор на
3
обекта, започнал е масирана кампания от необосновани сигнали до всички възможни
институции от омбудсмана до прокуратурата, в следствие на което ищцовото
дружество е било проверявано и управителят му е бил разпитван повече от три месеца
от различни институции, като е било необходимо да се предоставят обяснения на
неограничен кръг субекти, през което време ищцовото дружество било в невъзможност
да извършва спокойно търговската си дейност. Акцентира се върху оклеветяването на
ищеца пред КИИП, където била гласувана декларация на събрание на камарата,
осъждаща „варварските строителни действия“, както и възпрепятстването на авторския
надзор на ответника Дербиеев. Поддържа също, че сигналите са станали достояние и в
публичното пространство. Претендира се и законна лихва от предявяването на
исковете до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Постъпил е в срок отговор на насрещната искова молба, в който се твърди, че
насрещния иск е частично недопустим, относно претенцията за неимуществени вреди,
като се релевират доводи, че юридическите лица не могат да търпят такъв тип вреди. В
останалата част се твърди, че искът е неоснователен, с оглед на което се моли за
отхвърляне на същия, както и за прекратяване на производството в частта, в която се
претендират неимуществени вреди, предвид гореизложеното.
Относно възраженията на първоначалния ответник във връзка с редовността
на исковата молба, съдът намира същите са неоснователни, тъй като на ищеца са
дадени указания, които същият е изпълнил в срок, следователно след преценка за
отстраняване на нередовностите, съдът е предприел действия по размяна на книжа.
По повод твърденията в отговора на насрещния иск, че юридическите лица не
могат да търпят неимуществени вреди, съответно искът в тази част е недопустим,
съдът намира, че по въпроса дали юридическите лица могат да търпят
неимуществени вреди, практиката е ориентирана към становището, че макар и да не
се касае за субект, притежаващ качествата на физическите лица /емоции, чувства и
пр./, търговци, юридически лица с нестопанска цел и др., биха могли да търпят този
вид вреди, като изключването им от обхвата на субектите, които могат да понасят
неимуществени вреди би било дискриминационен подход / Решение № 206 от
26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г./. По въпроса е образувано и тълкувателно
дело за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на
съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегии на Върховния административен съд. Предвид изложеното, съдът
приема, че е сезиран с допустим иск, т.е. не е налице основание за прекратяване на
производството в тази част.
По разпределението на доказателствената тежест:
По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на
възникнало в негова полза като изправна страна по договор за изработка изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична
сума/възнаграждение по договор за изработка-услуга за осъществяване на авторски
надзор относно обект ЦДГ „Свобода“, находяща се в гр. Ямбол, на ул. „А. на соченото
основание, както и забавата на ответника да изпълни задължението си в уговорения
срок. В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
По насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от
4
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: че е претърпял твърдените
неимуществени вреди, /накърняване репутацията на ищеца/, тяхната продължителност
и интензитет, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в подаване на необосновани сигнали до посочените в
насрещната искова молба институции. Вината се предполага- чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
Относно претенцията за пропуснати ползи, заявена от ищеца по насрещния иск,
съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82, ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е постигната уговорка за
извършване на авторски надзор относно процесния обект от ответника, че е изправна
страна по договора – изпълнил е насрещните си задължения, неизпълнение на поетото
от ответника задължение, настъпили вреди във вид на пропуснати ползи /вреди, които
са довели до непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което е било
налице висока степен на сигурност на постъпване/ от неизпълнението, причинно-
следствена връзка между неизпълнението и настъпването на вредите, размер на
вредите.
При установяване на изложеното, в тежест на ответника е да докаже, че е
изправна страна по договора. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ за безспорно между
страните, че помежду им е бил сключен договор, по силата на който ответникът по
първоначалния иск „Е. е възложил на ищеца по същия, да извърши авторски надзор
относно обект ЦДГ „Свобода“, находяща се в гр. Ямбол, на ул. „А..
Ищецът по главния иск е представил към исковата молба писмени доказателства,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Към насрещния иск са представени писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, които също следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По отношение на доказателственото искане на ответника по главния иск и ищец
по насрещния за допускане на гласни доказателства, съдът намира искането за
частично основателно, като следва да се допусне по един свидетел при довеждане за
двете групи от обстоятелства, а в останалата част искането следва да се отхвърли.
Относно искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза: първият
въпрос не е от компетентността на вещото лице, т.е. искането в тази част подлежи на
отхвърляне, а относно втория въпрос, съдът ще се произнесе по допускане на
експертиза в първо заседание след изслушване становището на ищеца по главния иск
/дали въпросът е спорен/.
По допускане на съдебно-техническа експертиза, съдът ще се произнесе отново в
първото заседание след изслушване становищата на страните.
Исканията на ответника по първоначалния иск по чл. 192 и чл. 186 ГПК, следва да
се оставят без уважение, тъй като съдът е издал съдебни удостоверения на ответника за
снабдяване с исканите документи.
5
Ищецът по насрещния иск следва да представи в четлив вид следните писмени
документи - Приложение № 4 (сертификат за акредитация на Университетска
Изпитвателна Лаборатория и Приложение № 5 – Заповед № А 199/31.05.2017 г. на
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ за обхвата на акредитиране
на УСИЛ, тъй като посочените копия са нечетливи.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг вид
доброволно уреждане на правния спор.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като указва на страните, че могат да изразят становище по същия и да релевират
доказателствени искания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по
чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА на ищеца по насрещния иск двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на посочените с искането обстоятелства, като ОТХВЪРЛЯ
искането в останалата част.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по насрещния иск за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза и на съдебно-техническа експертиза
за първото по делото съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че
следва да конкретизира искането си относно електронната кореспонденция като
посочи в какво се изразява съдържанието и каква е относимостта по настоящия
спор, да представи екземпляр от същата до края на първото заседание, който да се
предостави на вещото лице, в случай че поддържа искането си за допускане на
техническа експертиза. УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск да заяви дали
оспорва, че „Е. не е получило сума в размер на 1400 лева от Община Ямбол във връзка
с договора за обществена поръчка, както и дали оспорва, че между страните е водена
електронна кореспонденция със съответното съдържание след уточняването му от
страна на ищеца по насрещния иск.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК, „Е. в едноседмичен срок от
съобщението, да представи в четливи преписи приложените към доказателствата
писмени документи - Приложение № 4 (сертификат за акредитация на Университетска
6
Изпитвателна Лаборатория и Приложение № 5 – Заповед № А 199/31.05.2017 г. на
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ за обхвата на акредитиране
на УСИЛ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2024 г.
от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца по
насрещния иск и препис от отговора на същия.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7